№ 150
гр. К.., 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К.., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20235100600291 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 13/06.06.2023 год., постановена по Н.ч.х.д. № 292/2021
год., М.ският районен съд е признал подсъдимия С. Й. М. от с.С., общ.Д.,
обл.К.. за виновен в това, че на 24.07.2020 год. в гр.Д., обл.К.., в съучастие
като извършител с Ю. О. М. от с.С., общ.Д., обл.К.. се заканил на А. М. М. от
гр.К.. с престъпление против неговата личност по смисъла на Глава II, Раздел
II от НК - причиняване на телесна повреда, а именно, че ще му счупят главата
и ще му строшат носа и устата, и това заканване е възбудило у А. М. М. от
гр.К.. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл.78а от НК го е освободил
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Със същата присъда
съдът е признал и подсъдимия Ю. О. М. от с.С., общ.Д., обл.К.. за виновен в
това, че на 24.07.2020 год. в гр.Д., обл.К.., в съучастие като извършител със С.
Й. М. от с.С., общ.Д., обл.К.. се заканил на А. М. М. от гр.К.. с престъпление
против неговата личност по смисъла на Глава II, Раздел II от НК -
причиняване на телесна повреда, а именно, че ще му счупят главата и ще му
строшат носа и устата, и това заканване е възбудило у А. М. М. от гр.К..
1
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл.78а от НК го е освободил
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. С присъдата е осъдил С.
Й. М. и Ю. О. М. да заплатят солидарно на А. М. М. сумата в размер на 4 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
24.07.2020 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
гражданският иск до пълния му предявен размер от 10 000 лв., като
неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил с присъдата подсъдимите С. Й. М.
и Ю. О. М. да заплатят солидарно на А. М. М. сумата в размер на 1 212 лв.,
представляваща разноски по делото; както и да заплатят солидарно по сметка
на Районен съд – М. сумата в размер на 160 лв., представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Първоинстанционната присъда е обжалвана от защитника на
подсъдимите С. М. и Ю. М. – адв.М. Ч. от АК – К.., която твърди в жалбата
си, че присъдата е неправилна – постановена в противоречие на събраните по
делото доказателства. Жалбодателят развива подробни съображения относно
липсата на доказателства относно извършването от двамата подсъдими на
престъплението, за което да предадени на съд по частен ред, поради което
твърди, че неправилно и в нарушение на закона съдът ги е признал за
виновни и неправилно е уважил гражданският иск, макар и частично. Счита,
че в тъжбата се сочат обстоятелства, различни от приетата по делото от съда
фактическа обстановка. Излага и съображения относно липсата на
доказателства твърдяната закана с престъпление да е възбудила основателен
страх от осъществяването й у тъжителя. Моли обжалваната присъда да бъде
отменена, вместо което бъде постановена нова такава, с която подсъдимите С.
М. и Ю. М. да бъдат признати за невиновни по повдигнатото на всеки от тях
обвинение по чл.144 ал.1 от НК. В съдебно заседание пред въззивния съд
подсъдимите С. М. и Ю. М. не се явяват, редовно призовани. Защитникът им
поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира
направените по делото разноски.
Ответниът по жалбата – частния тъжител и граждански ищец А. М. М.
от гр.К.., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивната
инстанция. Повереникът му – адв.В. Я. от АК – К.., в съдебно заседание
2
изразява становище, че въззивната жалба на защитника на подсъдимите е
неоснователна. Счита първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Претендира
направените по делото разноски.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано за подаването й лице –
защитник на подсъдимите, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в
законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по
съображения, различни от изложените в нея.
При разглеждане на делото и постановяване на обжалваната присъда,
ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
Така, производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадена на 23.12.2021 год. частна тъжба от А. М. М. от гр.К.., чрез
повереника му – адв.И. Б. от АК - К.., с която на всеки от подсъдимите С. Й.
М. и Ю. О. М., и двамата от с.С., общ.Д., обл.К.. е повдигнато по частен ред
обвинение за извършено в съучастие като извършител от всеки от тях на
24.07.2020 год. в гр.Д., обл.К.. престъпление по чл.144 ал.1, във вр. с чл.20
ал.2 от НК по отношение на частния тъжител А. М. М. от гр.К... Така
образуваното Н.ч.х.дело № 292/2021 год. по описа на РС – М. е разгледано в
открито съдебно заседание, проведено на 12.07.2022 год., от 10.00 часа, като
след проверка на явилите се лица, съдът е дал ход на делото, снел е
самоличността на подсъдимите, непосредствено след което на основание
чл.275 от НПК е дал право на страните да направят нови искания и
възражения, и е конституирал частния тъжител А. М. М. като граждански
ищец, както и е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от последния против двамата подсъдими граждански иск за
обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер
на 10 000 лв. С определение, постановено на основание чл.276 от НПК, съдът
е открил съдебното следствие с прочитане на тъжбата от тъжителя, след което
3
е изслушал обяснения на частния тъжител. В същото съдебно заседание съдът
е разпитал подсъдимите, които са дА. обяснения по предявеното на всеки от
тях обвинение, след което е отложил делото за друга дата, за събиране на
поискани от страните доказателства. От така описаните процесуално-
следствени действия на първоинстанционния съд, извършени в откритото
съдебно заседание по делото, проведено на 12.07.2022 год., е видно, че
първоинстанционния съд не е разяснил правата на подсъдимите; не е
изпълнил и задълженията си по чл.276 ал.1 и ал.2 от НПК – не е извършен
доклад от председателя на съдебния състав, в който да се посочат
основанията за образуване на съдебното производство и предявения
граждански иск /а съдебното следствие е открито с прочитане на тъжбата от
частния тъжител/, както и не е предоставена възможност от председателя на
съдебния състав на частния тъжител и граждански ищец А. М. да изложи
обстоятелствата, включени в предявения иск.
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд е
посочил, че приема изложената от него фактическа обстановка въз основа на
обясненията на пострадА.я, показанията на св.Г. АкА.ева и отчасти на
показанията на св.М. М., като всички останА. разпитани по делото свидетели
очертавА. фактическа обстановка, предшестваща или последваща датата и
часа на инкриминираното деяние. Посочил е също в мотивите, че св.Г.
АкА.ева и в двата й разпита обяснявала, че на посочените дата и час е била в
кабинета и лично е чула двамата подсъдими да изговарят думите, адресирани
към лекаря: „Ще ти счупим главата, ще ти строшим носа и устата“; а св.М. М.
дала обяснения, че е присъствала в кабинета, видяла е влизането на двамата
подсъдими, чула, че говорят на висок глас по адрес на лекаря, но не е чула
точните думи, които те са отправили към пострадалото лице. Обсъждайки
осъществяването на деянието от двамата подсъдими, съдът е посочил в
мотивите си още, че е трайно установена практика на ВКС, че е достатъчно
отправянето на закани да е достигнало до дееца, без да е осъществено, и
същият да е със съзнанието, че е възможно да се стигне до осъществяване на
тези закани, като в подкрепа на изложеното първоинстанционният съд се е
позовал на констатациите по заключението на съдебно-психологичната
експертиза, приложена към приетото като доказателство от съда досъдебно
производство № 88/2020 год. по описа на РУ – Д., което е приел и посочил
като част от установената от него фактическа обстановка по делото.
4
От изложеното е видно, че при приемане на фактическата обстановка и
при изграждане на изводите си относно вината и отговорността на двамата
подсъдими, първоинстанционният съд се е позовал на негодни доказателства
– такива, които не са установени по регламентирания в НПК ред, а именно:
„обяснения“ на частния тъжител и заключение на експертиза, извършена по
досъдебно производство, което е приложено и прието като доказателство по
делото, които негодни доказателства съдът е обсъждал, оценявал и анА.зирал
наред с останА.те доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи,
че правната теория и съдебната практика не допускат твърденията
/“обясненията“, „показанията“/ на частния тъжител, изложени в тъжбата или
в съдебно заседание, да се ползват за доказване на повдигнатото по частен ред
обвинение. И това е логично, тъй като същите очертават фактическите рамки
на повдигнатото от частния тъжител обвинение, като именно тези твърдения
подлежат на доказване с допустимите съобразно процесуалния закон
доказателства и с предвидените в същия доказателствени средства. Негодно
доказателство е и заключението на вещото лице по извършената по досъдебно
производство № 88/2020 год. по описа на РУ – Д. при ОД на МВР – К..
/прекратено/ съдебна психологическа експертиза на частния тъжител А. М.
М., на което също е основал изводите си относно вината и отговорността на
подсъдимите първоинстанционния съд, тъй като такава експертиза по делото,
образувано по тъжба на частния тъжител, предмет на настоящото наказателно
производство, не е назначавана и извършвана, нито заключението по такава
експертиза е изслушано чрез разпит на изготвилото го вещо лице
непосредствено от съда, респ. прочетено и прието по реда на чл.282 ал.3 от
НПК.
При изготвяне на мотивите към обжалваната присъда
първоинстанционният съд не е изпълнил в пълнота и задълженията си по
чл.305 ал.2, изр.2-ро от НПК – при противоречия на доказателствените
материА. да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят. Така, въпреки нА.чието на съществени противоречия в
показанията на свидетелите Г. АкА.ева и М. М. не само по отношение на
поведението на двамата подсъдими на инкриминираните място и време и
изречените от тях думи, но и въобще относно присъствието, респ.
отсъствието на св.Г. АкА.ева в лекарския кабинет на частния тъжител А. М.
по време на пребиваването на двамата подсъдими в кабинета,
5
първоинстанционният съд се е задоволил само да посочи в мотивите си, че
св.Г. АкА.ева в двата й разпита обяснявала, че на посочените дата и час е
била в кабинета и лично е чула двамата подсъдими да изговарят думите,
адресирани към лекаря: „Ще ти счупим главата, ще ти строшим носа и
устата“; а св.М. М. дала обяснения, че е присъствала в кабинета, видяла е
влизането на двамата подсъдими, чула, че говорят на висок глас по адрес на
лекаря, но не е чула точните думи, които те са отправили към пострадалото
лице. От изложеното е видно, че първоинстанционният съд по същество не е
изложил каквито и да било съображения кои от показанията на посочените
две свидетелки приема /макар очевидно да е счел за достоверни показанията
на св.АкА.ева/ и защо, респ. кои от тях отхвърля, ведно с мотивите си за това,
като липсата на правни съображения в тази връзка се приравнява на липса на
мотиви.
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд не е
изложил още и каквито и да било правни съображения относно
осъществяване на деянието от всеки от двамата подсъдими от обективна и
субективна страна, а само декларативно е посочил, че при така описаната
фактическа обстановка двамата подсъдими при условията на чл.20 ал.2 от НК
са осъществили престъпния състав на чл.144 ал.1, във вр. с чл.20 от НК, като
същите са действА. при форма на вината пряк умисъл. Или,
първоинстанционният съд не е посочил и обосновал по никакъв начин
осъществяването на съставомерните елементи на престъплението по чл.144
ал.1 от НК, предмет на повдигнатото на двамата подсъдими по частен ред
обвинение, от обективна страна от всеки от тях, вкл. и по отношение на
начина на извършването му. Същевременно, не са изложени и мотиви,
обосноваващи прекия умисъл на подсъдимите, нито пък такива,
обосноваващи общност на умисъла на съучастниците. С други думи,
изложеното от първоинстанционния съд не изпълнява изискванията на чл.305
ал.2, изр.1-во от НПК, който задължава съда да посочи в мотивите си
правните съображения за взетото решение, т.е. нА.це е липса на мотиви.
Нещо повече, в мотивите към присъдата е нА.це и съществена неяснота. Това
е така, тъй като остава неясно за настоящия състав съображението на
първоинстанционния съд, изложено в мотивите към присъдата, а именно – че
трайно е установена практиката на ВКС, че е достатъчно отправянето на
закани да е достигнало до дееца!!!, без да е осъществено, и същият да е със
6
съзнанието, че е възможно да се стигне до осъществяване на тези закани,
което съображение на съда освен, че е неясно, представлява и логически
абсурд.
Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила, допуснати
от първоинстанционния съд, свързани с реда за провеждане на съдебното
следствие, със събиране, оценка и анА.з на доказателствата и
доказателствените средства, с позоваване при приемане за установена на
фактическата обстановка и постановяване на присъдата на негодни
доказателства, както и с липсата на мотиви по отношение на част от
присъдата, са съществени такива по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Това е
така, тъй като само стриктното изпълнение на императивните правила на
процесуалния закон, регламентиращи реда за провеждане на съдебното
заседание, гарантират в пълна мяра законосъобразното спазване на
процесуалните права на страните в производство. От друга страна,
позоваването при приемане на фактическата обстановка и постановяване на
съдебния акт на доказателствени материА., които не са установени по
предвидения в НПК ред, също представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като с допускането му се накърняват значимо
процесуалните права както на подсъдимите, така и на останА.те страни в
процеса, доколкото спазването на изискванията на процесуалния закон при
събирането, анА.за и оценката на доказателствата по делото представлява
основна гаранция за справедлив процес и осигурява законосъобразно
постигане целта на провежданото наказателно производство - постановяване
на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт. По този начин
първоинстанционния съд е нарушил и принципа на разкриване на
обективната истина, обективиран в разпоредбата на чл.13 ал.2 от НПК,
установяваща, че обективната истина се разкрива по реда и със средствата,
предвидени в НПК. Що се отнася до липсата на мотиви, дори и за част от
присъдата, то същата представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като ограничава правото на защита на подсъдимите, които трябва да знаят за
извършването на какво точно престъпление са признати за виновни и
осъдени, въз основа на какви доказателства и какви са правните съображения
на съда за постановеното решение; и ако такива мотиви биха били нА.це, би
била възможна преценката на обосноваността и законосъобразността на
присъдата и в тази й част, което при посочената липса е невъзможно.
7
С оглед изложеното, и предвид посочените допуснати от
първоинстанционния съд при разглеждане на делото и постановяване на
обжалваната присъда съществени нарушения на процесуалните правила,
които не могат да бъдат отстранени в производството пред въззивната
инстанция, но са отстраними в първоинстанционното производство, то на
основание чл.334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и т.2, във
вр. с ал.1 т.2 от НПК, следва обжалваната присъда да бъде отменена, като
делото бъде върнато на М.ския районен съд за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, при което бъдат отстранени посочените по-горе
допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това, настоящата
инстанция не следва да разглежда и да се произнася по съществото на делото,
както и не следва да обсъжда събраните по делото доказателства.
Водим от горното, и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във
вр. с чл. 348 ал.3 т.1 и т.2, във вр. с ал.1 т.2 от НПК от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 13/06.06.2023 год., постановена по
Н.ч.х.дело № 292/2021 год. по описа на М.ския районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – М. за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8