Р Е Ш Е Н И Е
№………./09.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2789 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от И.Г.П., ЕГН ********** и М.К.П., ЕГН **********,***, м-ст ***, срещу Б.И.Б., ЕГН ********** и И.В.Б., ЕГН **********,***, ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът
да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при режим на сио на недвижим имот - самостоятелен
обект с идентификатор 10135.1505.229.1.6, представляващ апартамент
6, находящ се в гр. Варна, ул. ****, с площ от 93.54 кв.м., състоящ се от
две спални, дневна, столова и кухня - лаборатория към нея, антре, баня,
пералня, килер дрешник, тоалет, балкон, към ул." ****", балкон -
лоджа към двора на кооперацията, ведно с избено помещение с площ от 16.18кв.м.,
както и таванско помещение с площ от 10.32 кв.м., при граници на
жилището: на същия етаж - 10135.1505.229.1.5,
под обекта -10135.1505.229.1.4 и над обекта - 10135.1505.229.1.8, както и да бъдат осъдени ответниците
да предадат на ищците владението върху същия.
Направени в рамките на
производството от страна на ответниците са възражение
с правно основание чл. 17 вр. чл. 26 ал.2, предл. последно от ЗЗД за
нищожност на сделката за покупко-продажбата на процесния недвижим имот и възражение с правно основание чл. 79 ал.1
от ЗС, че същите са придобили процесния
имот въз основа на давност чрез
упражнено непрекъснато владение в периода от 2006г. до датата на предявяване на
исковата молба през 2018г.
ИЩЦИТЕ твърдят, че на
11.09.2001г. с Нот. акт 129, том XXXIV, дело 7766, с вх.
per. 11922 от 11.09.2001г. по описа на Агенция по вписвания, са закупили
апартамент 6, находящ се в гр. Варна, ул. ****, с площ от 93.54 кв.м., състоящ се от
две спални, дневна, столова и кухня - лаборатория към нея, антре, баня,
пералня, килер дрешник, тоалет, балкон, към ул." ****", балкон -
лоджа към двора на кооперацията, ведно с избено помещение с площ от 16.18кв.м.,
както и таванско помещение с площ от 10.32 кв.м. Съгласно одобрената
кадастрална карта със Заповед РД -18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, недвижимият имот представлява самостоятелен обект с идентификатор
10135.1505.229.1.6, при граници и съседи на същия етаж 10135.1505.229.1.5, под
обекта -10135.1505.229.1.4 и над обекта - 10135.1505.229.1.8.
След закупуването
му през 2001 г. имотът се отдавал под
наем на трети лица, като след 01.09.2015г. е бил отдаден под наем и се ползвал
от ответниците Б.И.Б. и И.В.Б.. Ищците твърдят, че не са подписвали
писмен договор за наем с ответниците, като договорът им бил в устна
форма – договорката им била ответникът Б. да си остави багажа
за кратък период.
В началото на 2017г.
ищците решили да продадат имота, но ответниците отказали
да предоставят ключа за имота, като сменили
ключалката/патрона/ на входната врата на апартамента. В тази връзка ищците връчили на ответниците нотариална
покана, чрез Нотариус И. *** действие PC-Варна, като поканили Б.Б. да се яви на 17.02.2017г.
в кантората на Нотариус И. О.. За неявяването на ответника бил съставен
констативен протокол. Ищците предявили
иск, по който било образувано гр. д.
3150/2017г. на ВРС за предаване на владението, което
прекратили впоследствие, поради постигнато споразумение преди разглеждане на делото.
В началото на 2018г.
ответниците заявили претенции, че са придобили в собственост посочения
апартамент по давност, за което било образувано и гр.д. No
150/ 2018г. по описа на ВОС. Делото е приключило с влязло в сила решение на 05.12.2018г., с което
исковете били отхвърлени.
Ищците твърдят, че
процесният имот, към датата на завеждане на исковата молба, се владее от
ответниците без правно основание, въпреки изрично отправената нотариална
покана.
В съдебно заседание
поддържа исковата молба, моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по
делото от ОТВЕТНИЦИТЕ е постъпил
отговор на исковата молба, в който изразяват становище, с което сочат, че исковата претенция е допустима, но неоснователна.
Твърдят, че ищците са
навели неверни твърдения. Твърдят, че имотът не се бил отдавал под наем на
различни лица, а от десет години се ползувал единствено и само от ответниците,
като същите никога не били заплащали за ползването му.
Ищецът и ответникът
дълги години били в сложни икономически отношения, като заедно се занимавали с
предоставяне на парични заеми на различни лица. По повод
на дейността си ответникът предоставил на бившите собственици на имота в заем
парична сума, по повод на което в негова полза била учредена договорна ипотека,
вписана като нот.акт № 136 том 2 нот.дело №307 от 02.08.2001 година на Нотариус
О. С.. За да си гарантира дадената в заем сума, Б.Б.
получил от собствениците на имота, предмет на иска - З. Ж.М. и И. М. Ж.
пълномощно, подписано в същия ден, в който била учредена
ипотеката, по силата на което именно той да има правото да се разпореди с имота
по избран от него начин и в полза на избрано от него лице. Именно , с това пълномощно и само един месец след учредяване на
ипотеката била извършена сделка, при която ответникът,
действувайки от името на ищеца придобил на негово име процесния имот. Твърдят, че сделката е симулативна, като всъщност ответникът, бъдейки
кредитор на дотогавашните собственици, тъй като е приел, че няма да се
удовлетвори пряко от имота за дадената в заем сума, го бил
придобил на името на ищеца. Ищецът никога не бил заплащал
парична сума на ответника за покупката на този имот.
Тъй като тази сделка
е била елемент от начина на кредитиране, възприет тогава от ответника,
продавачите по сделката са останали да живеят в имота, докато настъпил падежът
на задължението и докато реалният им дълг към ипотекарния им кредитор е станал
значителен. След като този факт е настъпил, ответникът от
името на ищеца предприел действия по отстраняването на продавачите от продадения
от тяхно име имот, същите се опитали
неуспешно да оспорят валидността на продажбата, но в крайна сметка били
принудително отстранени от имота, след което там се установил ответникът със семейството си. Ищецът
никога не бил живял в имота, нито пък получавал доходи или
добиви от него, тъй като имотът се ползувал от ответника и неговото семейство,
защото реално бил придобит за сметка на средствата, които той бил предоставил в заем на предходните
собственици на имота.
През периода
2004-2005 година ответниците извършили ремонт на
имота, подмяна на мебели и настилки, като възложител и получател на услугите бил
Б.Б., за които факти в предходното прозиводство между страните били
представени и приети многжество доказателства.
Ответниците правят
възражение за персонална симулация по отношение
на сделката, обективирана в НА 129, том XXXIV, дело 7766 от 11.09.2001г, като твърдят, че същата е нищожна.
Ответниците правят и
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 2006г. до
края на 2018г., когато била предявена исковата молба.
В съдебно заседание
поддържат отговора на исковата молба, молят за отхвърляне на исковете.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото е обстоятелството, че ответниците
упражняват фактическа власт върху процесния недвижим към датата на подаване на
исковата молба – 21.12.2018г. и понастоящем.
Видно от нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека от 02.08.2001г. кредитополучателите и
ипотекарни гаранти З. Ж.М. и И. М. Ж. са учредили в полза на заемодателя Б.И.Б.
ипотека върху процесния имот. /л. 43 от делото/
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 11.09.2001г. / л. 6 от делото/, се установява, че З. Ж.М. и И.
М. Ж., действащи чрез пълномощника си Б.И.Б., са прехвърлили чрез
покупко-продажба на И. И.Г. процесния апартамент.
С молба от 19.02.2002г.,
изходяща от Б.И.Б., вписана в Службата
по вписванията на същата дата е заличена учредената договорна ипотека върху
процесния имот. /л. 193/.
Видно от влязло в законна
сила на 25.03.2004г. решение от 04.03.3004г., постановено по гр.д. 447 / 2004г.
на ВРС, е допусната промяна на имената на И. Г.И. на И.Г.П../ л. 7/.
От приетото на л. 57 от
делото удостоверение от СИС при РС – Варна се установява, че в службата има
образувано изпълнително дело No 20023110410009 въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. 3847 / 2001г. на РС –
Варна с взискател И. Г.И. и предмет на изпълнението: предаване на владението на
процесния недвижим имот – апартамент на ул. И. ****, като производството е
приключено на 29.11.2004г.
Установява се от
констативен протокол от 17.02.2017г. и разписка от 15.03.2017г., че ответникът Б.Б.
е поканен от ищеца да му предаде владението на процесното жилище. /л. 8 и л.
9/.
Страните не спорят, а и
от представеното по делото решение и след извършена служебна справка, се
установява, че с влязло в сила решениe, постановено по гр.д. 150
/ 2018г. на ВОС, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Б.И.Б. и И.В.Б. срещу И.Г.П. и М.К.П. иск с
правно основание чл.124 от ГПК,с който се иска да се признае в отношенията между страните, че Б.И.Б. и И.В.Б. са собственици на следния недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, а именно: АПРАТАМЕНТ № 6 / шест/, находящ се на третия етаж на
сградата на ул.**** № 24, със засторена площ от 93,54 кв.метра, състоящ се от
две спални, дневна, столова и кухня-лаборатория, антре, баня, пералня,
килер-дрешник, тоалет, балкон и лоджия, ведно с прилежащите му ИЗБА № 9 с площ
от 16,18 кв.метра, ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 с площ от 10,35 кв.метра, както и
прилежащите към апартамента 12,1195 % ид.части от общите части на сградата от
правото на строеж върху прилежащата част от терена на кв.450 по плана на първи
подрайон на гр.Варна, придобит на основание чл.79 от ЗС, като недобросъвестни
владелци, за периода от 2004 год. до датата на предявяване на иска – 18.01.2018г.
Видно от приетите на л.
66 до л. 101 от делото е, че ответниците и техните деца са заявили като свой
постоянен адрес административния адрес на процесния апартамент от 2007г.
Видно е от приетите на
л. 113 до л. 174 от делото писмени доказателства, че в периода 2000г. – 2019г.
ответникът Б.Б. е извършил множество сделки с недвижими имоти.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Правна регламентация
и защита на правото на всеки собственик да иска собствената си вещ от всяко
трето лице, което я владее или държи без основание, законодателят е уредил
изрично в чл. 108 от ЗС. Именно това е и правната квалификация, дадена от съда
при разглеждането на настоящия спор.
Съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е указал, че ищците следва да
установят правото си на собственост върху вещта,
описана в исковата молба, както и че ответниците са
лицата, които я владеят
или я държат. От друга страна в тежест на ответната
страна е да установи, че упражнява фактическата власт на годно правно
основание.
Правото си на
собственост ищците са придобили въз основа на сделка по покупко-продажба, което
се установява от приложения по делото нотариален акт. Ответниците правят
възражение за персонална симулация, като твърдят, че сделката по
покупко-продажба е нищожна. В тази връзка съдът съобрази, че персоналната
симулация се разглежда като частен случай на привидната сделка и няма изрична
правна уредба. В чл. 17 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД се съдържа правната уредба на
привидните и прикрити сделки. При подставеното лице симулацията е в
субектите. При подставеното лице се
извършват две привидни сделки и една прикрита, която е действителна, ако не
страда от пороци. Симулативни са упълномощаването (между скритата и привидната
страна) и сделката извършена въз основа на привидното упълномощаване (между
явната и привидната страна). Прикрита е сделката между упълномощителя и третото
лице, и ако тя не страда от пороци, съобразно нейното съдържание следва да се
уреждат отношенията им. Съобразно
теорията и константната практика на ВКС персоналната симулация се третира като
симулация и доказването й се подчинява на правилото уредено в чл. 165 ал.2 от ГПК, чрез т. нар. начало на писмено доказателство. От събраните в рамките на настоящото
производство писмени доказателства съдът приема, че ответниците не разполагат с
обратен документ установяващ действителните им отношения с ищците- купувачи на
имота по иска за привидност на оспорения договор за покупко-продажба, както и
не представят начало на писмено доказателство за допускане на гласни
доказателства за установяване на действителните отношения между страните. Не се
твърдеше от ответниците, че евентуално обратното писмо е загубено или унищожено,
като свидетелските показания, ангажирани в насока
за установяване на персоналната симулация се явяват недопустими, поради което и
съдът не следва да ги обсъжда. В този смисъл и възражението на ответниците за нищожност на сделката, от
която черпят правото си на собственост ищците, не се доказа.
По отношение на второто
възражение на ответниците, а именно, че са придобили имота въз основа на изтекла
в тяхна полза придобивна давност в периода от 2006г. до датата напредявяване на
исковата молба – 21.12.2018г. В тази
връзка съдът съобрази, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. 150 /
2018г. по описа на ВОС съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът
на ответниците срещу ищците в настоящото производство за придобиване по давност
на процесния недвижим имот в периода от 2004г. до 2018г. В чл. 299 ал.1 от ГПК
се установява непререшаемостта на вече един разрешен съдебен спор, като същата
е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на
правоустановяващото и регулиращото действие на силата на присъдено нещо срещу
опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни,
предизвикано от нов иск. Когато дадено обстоятелство или правоотношение е било
включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от
силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес
между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда
наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение, поради което и направеното от ответниците възражение не подлежи на
повторно разглеждане в настоящото производство за същия период. Допустимо би
било за разглеждане възражението за периода, попадащ извън този по вече
приключилото гр.д. 150 / 2018г. по описа на ВОС или за периода, попадащ между
датите на предявяване на исковата молба по всяко едно от производствата – в
началото и в края на 2018г. Този период, обаче, е по-малък от една година и не
съответства на минимално изискуемия период от 5 г. при добросъвестно владение,
за да се разгледа по същество възражението за настъпила придобивна давност. В
този смисъл и са недопустими събраните гласни доказателства по възражението на
ответниците за периода 2006г. – 2018г. /до датата на предявяване на исковата
молба, по която е образувано гр.д. 150 / 2018г. на ВОС/, а за периода от
началото до края на 2018г. е безпредметно тяхното обсъждане. Следователно
недопустимо в една част, а в друга - неоснователно и недоказано е възражението
на ответниците за придобиване на имота въз основа на давностно владение.
Същевременно безспорно и
ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че ответниците упражняват
фактическа власт върху процесния имот
към датата на подаване на исковата молба – 21.12.2018г. и понастоящем.
Поради което и претенцията на ищциъе е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото, в полза на ищите следва да бъдат присъдени направените от тях разноски, съобразно посочените от нея в списъка по чл. 80
от ГПК / л. 213/ суми в общ размер на
5823, 78 лв., за които по делото са представени доказателства.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.Б., ЕГН ********** и И.В.Б., ЕГН **********,***, че И.Г.П., ЕГН ********** и М.К.П., ЕГН **********,***, м-ст ***, са собственици при режим на сио на следния недвижим
имот - самостоятелен обект с идентификатор
10135.1505.229.1.6, представляващ апартамент 6, находящ се в гр. Варна, ул. ****, трети етаж с площ от 93.54 кв.м., състоящ се от
две спални, дневна, столова и кухня - лаборатория към нея, антре, баня,
пералня, килер дрешник, тоалет, балкон, към ул." ****", балкон -
лоджа към двора на кооперацията, ведно с избено помещение с площ от 16.18кв.м.,
както и таванско помещение с площ от 10.32 кв.м., при граници на
жилището: на същия етаж - 10135.1505.229.1.5,
под обекта -10135.1505.229.1.4 и над обекта - 10135.1505.229.1.8, на основание чл.108
ЗС.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН ********** и И.В.Б., ЕГН **********,***, да предадат на И.Г.П., ЕГН ********** и М.К.П., ЕГН **********,***, м-ст ***, владението върху следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор
10135.1505.229.1.6, представляващ апартамент 6, находящ се в гр. Варна, ул. ****, трети етаж с площ от 93.54 кв.м., състоящ се от
две спални, дневна, столова и кухня - лаборатория към нея, антре, баня,
пералня, килер дрешник, тоалет, балкон, към ул." ****", балкон -
лоджа към двора на кооперацията, ведно с избено помещение с площ от 16.18кв.м.,
както и таванско помещение с площ от 10.32 кв.м., при граници на
жилището: на същия етаж - 10135.1505.229.1.5,
под обекта -10135.1505.229.1.4 и над обекта - 10135.1505.229.1.8, на основание чл.108
ЗС
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН ********** и И.В.Б., ЕГН **********,***, да заплатят на И.Г.П., ЕГН ********** и М.К.П., ЕГН **********,***, м-ст ***, сумата от 5823, 78 лв. /пет хиляди
осемстотин двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски от ищците – за държавна такса,
съдебни удостоверения, вписване на исковата молба и адвокатско възнаграждение, на
основание
чл.78, ал.1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: