№ 810
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Н.а
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело №
20223110107281 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№37706/06.06.2022 г. от „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, ЕИК103002253,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33 срещу В. Й. Д., ЕГН
********** с адрес: гр. В., с която са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване, искове с правно основание, както следва:
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за
признаване за установено,че В. Й. Д., ЕГН **********, в качеството си на потребител
на В и К услуги, ползвани на адрес: гр. В. и които се отлитат по партида с абонатен
номер 1121900 дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД сумата от
2640,18лв. (две хиляди шестстотин и четиридесет лева и осемнадесет стотинки),
представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незащитени В и К
услуги за периода от 17.12.2018г. до 13.01.2022г. , ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –21.09.2021г., до
окончателно изплащане на вземането,
и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че В. Й. Д., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД сумата от 320,96лв.(триста и двадесет лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 21.02.2019г. до 21.01.2022г., както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.01.2022г. до
окончателното им плащане и за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №451/28.01.2022 по ЧГД № 830/2022г. по описа на ВРС.
1
Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д.№830/2022г. на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че е предоставил на ответника ВиК услуги в
качеството му на потребител В и К услуги за имот на адрес: гр. В.. Сочи, че ползваните
В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер 1121900, чийто
титуляр е ответникът В. Й. Д., ЕГН **********. Сочи, че ответникът не е заплатил
претендираните суми за служебно начислени кубици вода на основание Общите
условия и Наредба №4 от 11.09.2004 г. на МРРБ за имота на потребление , затова е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, което е уважено. Длъжникът депозирал в срок възражение срещу издадената
заповед, поради което в указания му едномесечен срок ищецът предявява иск за
установяване на вземанията си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че не са представени доказателства за качеството му на потребител,
без да го оспорва. На следващо място твърди, че не са представени доказателства, а
именно карнети, от които да е видно през процесния имот какви са кубиците, които са
начислени служебно, кой е извършвал отчитането, полагани ли са подписи от страна
на потребителя при отчитането. Твърди, че няма доказателства да спазени
разпоредбите на чл. 24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приобщеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 830/2022 г. е видно, че е
издадена Заповед № 451/28.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение, по силата
на която е разпоредено В. Й. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В. да заплати на
„Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД сумата 3389.52 лв. /три хиляди триста
осемдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща главница за
потребени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1121900, за която има издадени
фактури за периода 03.04.2017 г. – 18.01.2022 г., за обект - имот, находящ се на адрес:
гр. В. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.01.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 596.73 лв. /петстотин деветдесет
и шест лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 13.05.2017 г. до 21.01.2022 г., както и сумата от 129.73 лева (сто двадесет
и девет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща направени по делото
2
съдебно деловодни разноски, от които 79.73 лева – заплатена от заявителя държавна
такса и 50.00 лева –юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.
Представени са и справки за недобора на частен абонат с клиентски и абонатен
№1734878, с адрес на потребление: гр. В. за периода 17.12.2018 г. до 13.01.2022 г. с
титуляр В. Й. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В. съгласно която са дължими суми за
ВиК услуги за „Битови нужди“ по водомер №1455967 в размер на 2640,18 лв., както и
законната лихва върху тази сума, считано от падежа на всяко от фактурите до
21.02.2022 г. в размер на 320,96 лв.
Представени са протоколи, съставени от ВиК оператора при посещение на обект
на потребление гр. В. абонатен номер 1121900, с титуляр В. Й. Д. както следва:
От 20.08.2018 г., съставен от служителите В. Р., на длъжност организатор, С. И.
на длъжност инкасатор и в присъствието на свидетеля П. С. на длъжност инкасатор, с
отбелязване, че абонатът отказва достъп на длъжностните лица до водомера.
От 16.12.2019 г., съставен от служителите В. Р., на длъжност организатор, С. И.
на длъжност инкасатор и и в присъствието на свидетеля К. К. на длъжност инкасатор, с
отбелязване, че абонатът отказва достъп на длъжностните лица до водомера.
От 14.12.2020 г., съставен от В. Р., на длъжност организатор, С. И. на длъжност
инкасатори и в присъствието на свидетеля М.-И. И., на длъжност инкасатор, с
отбелязване, че абонатът отказва достъп на длъжностните лица до водомера и
От 31.08.2021 г., съставен от М. Т., на длъжност организатор, С. И. на длъжност
инкасатор и в присъствието на свидетеля Д. З., на длъжност инкасатор с отбелязване,
че абонатът отказва достъп на длъжностните лица до водомера.
Представен е опис на отчети на абонат № 1121900 за обекта на потребление,
находящ се на адрес: гр. В. с титуляр В. Й. Д., в който са извършвани отбелязвания за
периода от 05.12.2018 г. до 09.12.2022 г. (при редовен ежемесечен отчет), че водомерът
е неотчетен, че е повреден от 15.10.2015 г., че имотът е обитаем, както и че броят на
живущите е трима. През първите 5 месеца са начислявани по 15 куб.м вода, следват два
месеца по 16, три по 18, три по 19, три по 20, три по 21, три по 22, три по 23, три по 24,
три по 25, три по 26, три 27, три по 28, три по 29, два по 30, един по 29, два по 30 и
един последен от 31. Впечатление прави, че за месец октомври 2022 г. е начислено два
пъти служебно потребление, а именно на 13.10.2022 г. 30 куб.м и на 17.10.2022 г. 29
куб. м. От 15.02.2021 г. в отчета се появява телефонен номер на абоната.
Видно от справка от СВ – Варна от ЧСИ Илиана Станчева е наложена възбрана
върху недвижими имот, находящ се гр. В. на 26.10.2011 с длъжник В. Й. Д.; а на
06.06.2022 г. ЧСИ Николай Георгиев е наложил възбрана върху процесния недвижим
3
имот.
По делото е изслушана и приета и съдебно-техническа експертиза на вещото
лице Венцислав Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът
претендира установяване дължимостта на сума, представляваща паричната
равностойност на служебно начислено количество ВиК услуги за имот на потребление
с адрес: гр. В. с титуляр В. Й. Д. на осн. чл. 24, ал.4 от ОУ, във вр. с чл. 49 от ОУ на
ВиК оператора, тъй като потребителят не е изпълнил задължението си да извърши
периодична проверка на индивидуалния водомер, регламентирано в чл. 24, ал.1 и ал.5
от ОУ.
Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по
делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице
неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена
стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на
ответника.
Съгласно пар.1 т.2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и
К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват,
публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К
операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни
условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.”
Чрез приетите по реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават
правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги.
Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от
ЗРВКУ.
Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги се
4
регулират още от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите и потребителите възникват
още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за
присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След
подаване на писмено заявление за присъединяване към водоснабдителната система по
чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от
Наредбата, който има силата на окончателен договор за присъединяване.
От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на представените по
делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и К операторите
съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и
К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и
канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на
потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или
ползвателя на обекта. В този смисъл по делото е релевантно установяването на
качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания период.
Видно от събраните по делото доказателства партида с абонатен номер 1121900
се води на името на ответника В. Й. Д., с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул.
„Студентска“, бл. 13, ап. 82. Видно от справката от АВ-Варна има вписани възбрани
върху обекта на потребление на името на ответника. При изготвяне на съдебно-
техническата експертиза вещото лице е допуснато до имота именно от ответника,
поради което съдът намира, че В. Й. Д. има качеството на потребител по отношение на
процесния обект на потребление.
Съгласно чл. 24, ал.1 от ОУ на ВиК оператора потребителят е длъжен да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К
оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно
отклонение и на индивидуалните водомери. Съгласно ал.3 на същия член при
невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на
негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за
двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.
В чл.24, ал.4 от ОУ на ВиК-Варна са указани последиците за потребителя при
отказ да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при
неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал.
3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на
свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне
на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
5
реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или
повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение,
начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл.
25, ал. 2 от Общите условия.
В настоящия случай от ищеца са представени протоколи, съставени на
20.08.2018 г., 16.12.2019 г., 14.12.2020 г. и 31.08.2021 г., като същите не са оспорени от
ответника досежно тяхното съдържание, поради което съдът намира, че наведените
едва във второ поред съдебно заседание твърдения, че в имота не е живял никой,
поради което няма как да е отказан достъп за несвоевременни, поради което не следва
да бъдат взети предвид от съда. Съдът намира за неоснователно и възражението, че в
протокола не са изписани трите имена и ЕГН на свидетеля, доколкото той е служител на ищцовото
дружество и неговата самоличност може да бъде установена и без изписването на тези данни при
необходимост.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 от ОУ, на която ВиК
операторът се позовава, последиците при отказа и неосигуряване на достъп са еднакви,
а именно начисляване на служебни количества по реда на чл. 49 от ОУ. Тук следва да
се отбележи, че Наредба № 4 от 14.09.2004 г. доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите не третира отделно въпроса за неосигурен достъп, а квалифицира
липсата на съдействие от потребителя за извършване на отчет само като „отказ“.
В конкретния случай ВиК операторът начислява служебно количества ВиК услуги
от повече от 3 години, като начислените суми са видими като задължения на
потребителя по неговата партидата. Потребителят е проявил небрежност като не е
осигурил достъп на ВиК инкасатора да снеме реален отчет от водомера на
определените за това дати, не е инициирал и последващо осигуряване на достъп по
чл.24, ал.3 от ОУ, не е подал самоотчет и не на последно място не е проверил сметките си
за ВиК услуги, след което при несъгласие с тях не е подал възражение .
Дори да се приеме, че процесният имот не е обитаем, задължение на потребителя
е да осигури достъп и отчет на водомера от инкасатора. В този смисъл съдът намира, че
потребителят не следва да се ползва от собственото си неправомерно поведение.
Отделно от горното, ако обектът на потребление не се ползва то потребителят
има възможността, дадена от чл.42, ал.1 от ОУ, а именно да инициира временно
преустановяване доставката на питейна вода чрез пломбиране на спирателния кран
пред водомера за периода, посочен в заявлението, като в този случай се изготвя
констативен протокол с отразени показания и реквизити на измервателния уред, което
не е направено.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 39, ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните
6
водомери са задължение на потребителите (Наредба №4), съгласно която до
поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на
водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5
количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Видно в случая въпросната разпоредба касае единствено случаите, в които по
изключение на осн. чл. 39, ал.5 от Наредба №4 се допуска за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както
следва:
1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател;
2. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г. , в сила от 17.08.2012 г.);
3. по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила,
бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател;
4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
Към въпросната уредбата препраща и разпоредбата на чл.34а, а5 от Наредба №4,
която касае потребители с непроверени индивидуални водомери.
Или в случая потребителят е третиран като потребител без индивидуален
водомер, респ. с метрологично негоден такъв, като му е начислено първоначално
количеството по т.1, а в последствие е увеличавано по ал.6 на чл.39 от Наредба №4.
В случая количествата е следвало е да бъдат начисляване в размерите на чл.35,
ал.6 от Наредба №4, а именно при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера, в който
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В заключението вещото
лице посочва, че това количество отговаря на 1,13 куб. м на час, или в случая по 27,12
куб. м на ден. В случая разпоредбата на чл. 49 от ОУ е по-благоприятна, тъй като тя
определя количеството да се определи на база шестчасово потребление, като вещото
лице посочва, че в случая се получава около 200 куб. м на месеца.
Поради това съдът намира, че дори и при приемане, че в имота живеят трима
души, то приложената от ищеца методика за определяне на служебните количества е в
пъти по-благоприятно за неизправния потребител от приложимата.
По отношение факта, че за дадени периоди на отчет отчетеното количество по
общия водомер е по-малко от това по индивидуалните водомери съдът намира, че в
случая е приложима разпоредбата на чл. 25, ал.3 от ОУ на ВиК Варна, като видно от
представените извлечения от партидата на потребителя тя е приложена за относимите
7
периоди.
Описаната процедура в чл.39, ал.6 от Наредбата №4 се явява своего рода санкция
за потребителя, който бездейства и не инициира монтиране на индивидуален водомер в
обекта си на потребление, респ. ползва метрологично негоден водомер, като по този
начин безконтролно потребява вода, която в случая като по-благоприятна е приложена
към процесния случай, поради което не е условие начислените по този ред количества
да отговарят на потребените такива, нито след редовен отчет да бъдат привеждани в
съответствие с него. Дори това да е така, то следва да касае за отчет от метрологично
годен водомер. В случая в карнета е записано, че водомерът не е метрологично годен.
За извършване на метрологична проверка на същия обаче няма предписание до
потребителя, което е обяснимо, с оглед на констатираната липса на съдействие при
ежемесечните отчети. Съгласно чл. 34а, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се
извършват през 10 години по искане и за сметка на потребителите от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че ищецът успя при условията
на пълно и главно доказване да установи дължимостта на претендираните в
настоящото производство суми за служебно начислени количества вода.
Доколкото се дължат главните вземания, съдът намира, че са дължими и
акцесорните вземания за лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
На основание изложеното по-горе съдът намира исковата претенция за изцяло
основателна и като такава следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производството и в производството по
ч.гр.д.№ 830/2022 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за направени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 325,88 лв., от които
заплатена държавна такса в размер на 75,88 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150,00 лв. В производството по
ч.гр.д. №830/2022 г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 129,73 лв., от
които заплатена държавна такса в размер на 79,73 лв. и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 50,00 лв. От които съобразно с предявената част от
присъдените със заповедта за изпълнение суми следва да бъде присъдена сумата от
96,39 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с
чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните,
че ответникът В. Й. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В. ДЪЛЖИ НА
”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул.”Прилеп” №33, в качеството си на потребител на
ВиК, с адрес на потребление: гр. В. с абонатен номер 1121900, следните суми:
сумата от 2640,18лв. (две хиляди шестстотин и четиридесет лева и
осемнадесет стотинки), представляваща остатък от сбор от главници за ползвани
и незащитени В и К услуги за периода от 17.12.2018г. до 13.01.2022г. , ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в
съда –21.09.2021г., до окончателно изплащане на вземането, на осн. чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД и
сумата от 320,96лв.(триста и двадесет лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за
периода от 21.02.2019г. до 21.01.2022г., на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86
от ЗЗД,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№451/28.01.2022 по ЧГД № 830/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В. Й. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ НА
”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Прилеп” №33 сумата от 325,88 лв. (триста
двадесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски в
производството, както и сумата от 96,39 лв. (деветдесет и шест лева и тридесет и
девет стотинки), представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№
830/2022 г. на ВРС, на осн. чл. 87, ал.1, във вр. с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИСИ от решението да се върчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9