№ 11616
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110116610 по описа за 2022 година
С определение от 25.03.2022 г., постановено по гр. дело № 39485/2020 г. по описа на
СРС, 79 състав, не е приета за съвместно разглеждане подадената от Т. Д. Т., ЕГН
********** срещу АЛБ. СТ. Т., ЕГН ********** насрещна искова молба с вх. №
25170025/19.11.2020 г., като разглеждането е отделено в самостоятелно производство, а
именно: настоящото гр. дело № 16610/2022 г. по описа на СРС, 79 състав.
Ищецът Т.Т. обосновава исковата си претенция въз основа на следните изложени в
обстоятелствената част на исковата молба /насрещна искова молба/ и допълнителните
уточнения към нея фактически твърдения:
Не оспорва, че апартамент № 403, находящ се в гр. София, р-н „Искър“, ж. к. „Дружба-
1“, бл. 159, вх. Б, ет. 4, заедно с мазе № 120 и 0,666 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който е предмет на делбата по гр. дело №
39485/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е придобит преди сключване на брака му с А.Т. на
07.07.2007 г., но оспорва същият да е съсобствен в посочените от нея квоти – по 1/2 за всеки
от тях. В тази връзка заявява, че към момента на изповядване на сделката за покупко-
продажба – 20.10.2006 г. е било заплатено капаро от общата продажна цена в размер на
50 000 лв., а именно: сумата от 10 000 лв., които представляват негови лични средства, чийто
източник е изтеглен от него потребителски кредит, който той изцяло е погасил. Поддържа,
че ответницата Т. не е взела участие в погасяване на този кредит, а освен това не е дарявал
половината от платената за него за капаро сума от 5 000 лв. По отношение на останалата
част от продажната цена в размер на 40 000 лв. заявява, че същата е предмет на ипотечен
кредит, който той лично е изплащал до образуване на бракоразводния процес по гр. дело №
36135/2019 г. по описа на СРС, 139 състав. Предвид изложеното претендира да е носител на
общо 3/5 идеални части от правото на собственост върху делбения апартамент, от която: 1/5
идеална част, съответстваща на паричната равностойност на платеното от него капаро за
закупуването му в размер на 10 000 лв. и 2/5 идеални части, придобити въз основа на
сделката за покупко-продажба от 20.10.2006 г. в режим на обикновена съсобственост преди
сключване на брака му с А.Т.. С тези съображения обосновава и искането си за допускане до
делба на имота при следните квоти: 3/5 идеални части – за него и 2/5 идеални части – за
А.Т.. Във връзка с дадени от делбения съд указания, с уточнителна молба от 19.02.2022 г.
отправя искане за признаване за установено, че е изключителен собственик на 1/5 идеална
част от апартамента, предмет на делбата, както и за допускането му до делба при следните
квоти: 3/5 идеални части – за него и 2/5 идеални части – за А.Т.. Доколкото предмет на
настоящия насрещен иск не би следвало да е отново иск за делба, който е останал предмет на
разглеждане по гр. дело № 39485/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, отново във връзка с
1
дадени от делбения съд указания, с уточнителна молба от 18.04.2022 г. ищецът Т. отправя
искане за признаване за установено, че е изключителен собственик на 1/5 идеална част от
иначе съсобствения с А.Т. в условията на обикновена съсобственост имот, представляващ
апартамент № 403.
Следователно, при съобразяване на изложеното, предявеният от ищеца Т. насрещен
иск е насочен към признаването за установено по отношение на ответницата по него А.Т., че
същият е изключителен собственик на 1/5 идеална част от недвижимия имот, предмет на
делбата по гр. дело № 39485/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, образувано между същите
страни, на основание заплащане с лични средства на 1/5 част от покупната му цена в общ
размер на 50 000 лв.
Софийски районен съд, II ГО, 79 състав, като взе предвид изложените с насрещната
исковат молба фактически твърдения, изцяло преповтарящи тези, изложени от ищеца Т.Т. с
отговора на исковата му молба, подаден от него в производството по гр. дело № 39485/2020
г. по описа на СРС, 79 състав, както и заявения с нея петитум, намира следното:
В случая, за ищеца не се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата
искова молба /насрещна искова молба/, въз основа на която е образувано настоящото дело,
тъй като с нея се преповтарят вече изложени от него с отговора на исковата молба по делото
за делба възражения относно размера на квотите, в частност въвеждане в предмета на спора
на въпроса относно оборване на презумцията за равни дялове по чл. 30, ал. 2 ЗС. Предвид
наличието на вече висящо производство по съдебна делба между същите страни и със същия
предмет – това по гр. дело № 39485/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, което към настоящия
момент е спряно до приключване на настоящото такова, както и предвид характера на
делбения процес в първата му фаза, то въпросът относно квотите на съделителите би
подлежал на самостоятелно изследване именно в рамките на това производство, доколкото
ищецът по настоящия иск Т. вече е предприел съответните процесуални действия по
въвеждане в предмета му на въпроса относно презумцията за равни дялове по чл. 30, ал. 2
ЗС. Следователно, заявяването, респ. поддържането на такава самостоятелна претенция в
отделен процес би било недопустимо, доколкото при постановяване на решението по
допускане на делбата също би се формирала сила на присъдено нещо относно въпроса каква
е частта на всеки от съделителите – арг. чл. 344, ал. 1 ГПК, респ. в случай на влизане на
решението по първата фаза на делбата в сила, също би се породил вещно-конститутивният
ефект, на който се позовава ищецът Т., подавайки исковата си молба /насрещна искова
молба/, въз основа на която след отделянето е образувано настоящото дело, и
обосновавайки правния си интерес от нея. Или обобщено следва да се отбележи, че
търсената от съделителя Т. съдебна защита извън производството по съдебна делба, той би
получил и в рамките на вече образуваното такова, но по инициатива на другия съделител
А.Т., доколкото въпросът относно размера на квотите на съделителите ще бъде предмет на
самостоятелно изследване и в първата фаза на делбата, като по него също ще се формира
сила на присъдено нещо с постановяване на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК. В случая, при
постановяване на крайния си акт делбеният съдът ще обсъди възражението на Т. за
придобиване на 1/5 идеална част от делбения апартамент на твърдяното от него основание -
заплащане с лични средства на 1/5 част от покупната му цена в общ размер на 50 000 лв.
Резултатът от това би бил допускане до делба на имота или при квоти, посочени от
съделителката Т., или при квоти, посочени от него, но не и цялостно отхвърляне на иска за
делба, доколкото Т.Т. не оспорва, че между страните е налице съсобственост по отношение
на него, а единствено оспорва кой каква идеална част притежава.
Ето защо съдът намира, че за него липсва правен интерес от предявения отделен
установителен иск за собственост по отношение на 1/5 идеална част от имот, изцяло
съвпадащ се този, предмет на вече образуваното преди това производство по съдебна делба -
това по гр. дело № 39485/2020 г., в което всеки от съделителите има едновременно
2
качеството на ищец и на ответник. Различно би било, ако Т. твърдеше, че е изключителен
собственик на делбения имот – в тази хипотеза за него би бил налице правен интерес от
положителен установителен иск, доколкото при евентуалното уважаване на установителния
иск за собственост, би се стигнало до цялостно отхвърляне на иска за делба и признаване за
установено спрямо А.Т., че Т.Т. е собственик на имота, т. е. решението в тази хипотеза би
има установително действие за това кой е негов изключителен собственик.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото
на иск, за която съдът следи служебно. Предвид изложеното, исковата молба на Т.Т., с която
е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК /насрещна искова молба/,
следва да бъде върната, като твърденията за притежаване на повече идеални части от
посочените от ответницата по нея ще бъдат обсъдени по същество с крайния акт при
преценка относно наличието на съсобственост и определяне квотите на съсобствениците в
рамките на първата фаза на делбата в производството по гр. дело № 39485/2020 г. по описа
на СРС, 79 състав.
Отделно от посоченото по-горе, прави впечатление, че както със самата искова молба
/насрещна искова молба/, така и с последната си уточнителна молба от 18.04.2022 г. /л. 29-32
от делото/ от страна на ищеца Т. отново не се прави разграничение между претенцията,
предмет на насрещната му искова молба, и тази, предмет на производството по съдебна
делба, доколкото макар да заявява спрямо ответницата по нея установителен петитум по
отношение на 1/5 идеална част от делбения имот, отново не се изоставят твърденията във
връзка с начина на формиране на останалите квоти до пълния размер на съсобствеността
върху него, каквито указания многократно са му били давани и в рамките на производството
по гр. дело № 39485/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, преди отделяне на насрещната му
искова молба.
В допълнение следва да се отбележи, че исковата молба от 19.11.2021 г., въз основа на
която образувано настоящото дело, е счетена за процесуално недопустима още в рамките на
делбеното производство, в което същата е предявена под формата на насрещен иск, но
предвид дадените с определение от 21.09.2021 г., постановено по гр. дело № 8312/2021 г.,
по описа на СГС, II-Е въззивен състав, указания настоящият съдебен състав е предприел
действия по отделяне на същата и изпращането за образуване въз основа на нея на отделно
дело, а именно: настоящото гр. дело № 16610/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, което
обаче като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 25170025/19.11.2020 г. /насрещна искова молба/,
подадена от Т. Д. Т., ЕГН ********** срещу АЛБ. СТ. Т., ЕГН ********** за признаване за
установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на 1/5 идеална част от апартамент
№ 403, находящ се в гр. София, р-н „Искър“, ж. к. „Дружба-1“, бл. 159, вх. Б, ет. 4, заедно с
мазе № 120 и 0,666 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, на основание заплащане с лични средства на 1/5 част от покупната му цена в
общ размер на 50 000 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 16610/2022 по
описа на СРС, II ГО, 79 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3