Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
09.01.2020 г.
гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa десети
декември
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание
в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Като разгледа докладваното
от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско
дело № 1518 по описа за 2019
година.
Производството е образувано по въззивна жалба М.П.Г.
чрез пълномощника му адв. А.Т. против решение № 580 от 28.08.2019 г., постановено
по гр.дело № 581/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърлят предявените от
М.П.Г. ***, представлявана от Кмета Г.С.искове:
с правно основание чл. 74, ал. 2, във връзка с ал. 1 от КТ за
прогласяване на частична недействителност на допълнително споразумение №
76/25.01.2016г., допълнително споразумение № 324/29.12.2016г. и допълнително
споразумение № 283/29.12.2017 г. в частта в която е отразено, че същите се
сключват за срок от една година; с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
признаване уволнението със Заповед №46/31.12.2018г. на Кмета на Община Казанлък
за незаконно и неговата отмяна; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа – „изпълнител – огняр“,
сграда булевард „Александър Батенберг“ №4; с правно основание чл.344, ал.1, т.3
от КТ за заплащане на обезщетение за оставане шест месеца без работа поради
уволнението в размер на 4 192.20 лева за периода 02.01.2019г. до
30.06.2019г., заедно със законната лихва от 25.07.2019г. до окончателното й
изплащане като неоснователни. Присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва
първоинстанционното решение като счита, че е неправилно, необосновано и несъответстващо на
събраните в хода на делото писмени доказателства, както и противоречащо на
материалния закон. Излага подробни съображения. Съдът не взел предвид, че
промяната в длъжността от „изпълнител-домакин“ на „изпълнител-огняр“ е
извършена с допълнително споразумение и съгласно това споразумение, трудовият
договор на въззивника бил за неопределено време (т.е. безсрочен). В личното му
трудово досие не съществувала молба, с която да е поискал изрично трудовият му
договор за неопределено време да бъде превърнат в трудов договор за определен
срок. Намира, че клаузата в допълнителните споразумения към трудовия договор,
относно срока на трудовото правоотношение била в нарушение на закона, тъй като
няма основания за срочност. Не ставало ясно от къде съдът правил извода за
наличие на изключение по смисъла на §1, т.8, във вр. чл.68, ал.4 от КТ. Моли
съдът да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови ново,
с което: Да признае за недействителни Допълнително споразумение №
76/25.01.2016г., Допълнително споразумение № 324/29.12.2016г. и Допълнително
споразумение № 283/29.12.2017г., относно срока на сключения трудов договор; На
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да признае извършеното уволнение със Заповед
№ 46/31.12.2017г. на Кмета на Община Казанлък за незаконно и да го отмени; На
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да постанови възстановяването му на
предишната работа в Община Казанлък, на длъжност „изпълнител-огняр“, сграда
бул.“Александър Батенберг“; На основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ да осъди работодателя да заплати дължимите обезщетения
за оставянето му без работа, поради уволнението му за 6 месеца, за периода
02.01.2019г. до 30.06.2019г. в брутен размер на 4 192.20 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира за съдебните
разноски по делото, направени в първоинстанционното производство.
Въззиваемата
страна Община Казанлък чрез процесуалния си представител адв.М.С. оспорва жалбата. Счита,
че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде
оставено в сила. Излага подробни съображения. Сочи, че първоинстанционният съд
всестранно и изчерпателно обсъдил всички доказателства по делото и отхвърлил
като неоснователни предявените от въззивника искове. Твърди, че районният съд
достигнал до верните изводи, че допълнителните споразумения по своята правна
същност представляват нов трудов договор при същия работодател, по силата на
който се заема различна длъжност и респективно трудовите задължения са
конкретизирани в различна длъжностна характеристика. Не били наведени доводи по
делото от страната, желанието на ищеца за промяна на ТПО да било формирано под
непозволено въздействие на работодателя. Правилен бил извода на съда, че
работодателят упражнил законно правото си за прекрати ТПО, при наличие на
сочените предпоставки и съответно правилно отхвърлил иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ. Останалите искове като акцесорни, по отношение на първия, също правилно
били отхвърлени. Моли съдът да постанови решение, с което да остави без
уважение въззивната жалба като неоснователна и да остави в сила постановеното
решение на Казанлъшкия районен съд. Претендира за разноски.
Съдът, след като
провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание: чл.74, ал.1 КТ за признаване недействителност на
клаузите относно срока на сключения договор в Допълнително споразумение
76/25.01.2016 г., Допълнително споразумение № 324/29.12.2016 г. и Допълнително
споразумение № 283/29.12.2017 г.; чл. 344 ал.1 т.1,
т.2 и т.3 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на преди заеманата работа и за изплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът М.П.Г. твърди в исковата
си молба, че по силата на трудов договор № 30/02.05.2001 г., работил в Община
Казанлък. С Допълнително споразумение № 69/01.10.2013 г. към посочения трудов
договор била променена длъжността, която заемал от Изпълнител - домакин, лагер
Несебър на Изпълнител - огняр, сграда бул. „Александър Батенберг" № 4, без
да се променя срока на трудовия договор. С Допълнително споразумение №
76/25.01.2016 г. безсрочния трудов договор, на основание чл. 119 от КТ, във
връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с Решение № 12/16.12.2015 г. на
ОбС Казанлък и ПМС № 66/28.03.1996 г., бил променен на такъв с определен срок –
31.12.2016 г.; с Допълнително споразумение № 324/29.12.2016 г., срокът бил
променен – удължен до 01.01.2018 г.; с Допълнително споразумение №
283/29.12.2017г., срокът на договорът отново бил променен - до 02.01.2019г. На 29.01.2019 г. му била връчена Заповед №
46/31.12.2018 г. на Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл. 325, ал.
1, т. 3 от КТ се прекратявало трудовото му правоотношение. Счита заповедта за
неправилна и незаконосъобразна, а уволнението си за незаконно. Съгласно чл. 67,
ал. 3 КТ, трудовият договор за неопределено време не можел да се превръща в
договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или
служителя, изразено писмено. Освен документираното, съгласно изискванията на
чл. 119 КТ споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение било
необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изричното
желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в
договор за определен срок. При трансформиране на трудов договор за неопределено
време в трудов договор за определен срок следвало да се съблюдават
ограничителните норми на чл. 68, ал.2 и ал.3 КТ, относно възможността за
сключване на срочен трудов договор за определен срок. Ищецът Г. заявява, че не е
изразявал по никакъв начин желанието си сключеният безсрочен трудов договор да стане
срочен. Това било безспорно установено и след проверка на Дирекция „Инспекцията
по труда", видно от Писмо Изх. № 19004283 / 25.01.2019 г. Допълнителното
споразумение към трудовия му договор било сключено на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 от КТ. Счита, че в случая не била налице хипотеза по чл. 68, ал. 3 от КТ,
посочена в допълнителното споразумение към договора, тъй като той не било
сключено за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с
новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие.
За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер,
трудов договор за определен срок можело да се сключи само по изключение - чл.
68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ било регламентирано, че
"изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни
причини било допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1
година или за по- кратък срок от 1 година, само по писмено искане на работника
или служителя. В допълнителното споразумение не били посочени конкретни
причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ,
поради което следвало, че не било налице условието "по изключение",
визирано в посочената разпоредба. Посоченото в допълнителните споразумения ПМС
№ 66/28.03.1996 г. не можело да бъде основание за сключване на трудови договори
в несписъчния състав. Цитира ПМС. Никъде в самото ПМС не се предвиждала
възможност за сключване на срочни трудови договори „година за година". Предвид
изложеното счита, че клаузата в допълнителните споразумения към трудовия му
договор, относно срока на трудовото правоотношение била в нарушение на закона,
тъй като нямало основания за срочността. Изпълняваната от него длъжност
„огняр“, сграда бул. „Александър Батенберг"" безспорно съществувала
преди сключване на допълнителните споразумения към трудовия му договор и продължавала
да съществува и след изтичане на срока му, същата нямала характер на временна,
сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ, а се касаело за
работа с постоянен характер. В трудовия договор не били посочени конкретни
причини, обуславящи срочността, съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ във връзка с § 1,
т. 8 от ДР на КТ. По силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КТ
недействителната клауза се замествала с такава за неопределено време. Счита, че
това обуславяло незаконосъобразността на приложеното от работодателя му
основание за уволнение с издадената заповед № 46/31.12.2018 г. за прекратяване
на трудовото му правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. Цитира
чл. 74, ал. 1 от КТ. Имайки предвид недействителността на посочените допълнителни
споразумения, относно срока на трудовия
договор, то той следвало да се счита за безсрочен. Предвид това и не
можело да бъде прекратяван на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - с изтичане
на уговорения срок. Твърди, че след прекратяване на ТПО не е постъпвал на
работа и е регистриран в Бюрото по труда като безработен. Съгласно разпоредбата
на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение имал право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което
е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца,
поради което работодателят му дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6
месеца в размер на 6 540 лв., а след допуснато изменение на иска от съда -
4192.20 лв. Моли съда да постанови
решение, с което: да признае за недействителни Допълнително споразумение
76/25.01.2016 г., Допълнително споразумение № 324/29.12.2016 г. и Допълнително
споразумение № 283/29.12.2017 г. относно срока на сключения трудов договор ; На
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да признае извършеното със Заповед №
46/31.12.2018 г. на Кмета на Община Казанлък уволнение за незаконно и да го
отмени; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да постанови възстановяването
му на предишната работа в Община Казанлък, на длъжност изпълнител - огняр,
сграда бул. „Александър Батенберг"; на осн. чл.344, ал. 1, т. 3 от КТ да
осъди работодателя да му заплати дължимите обезщетения за оставането му без
работа поради уволнението му за 6 месеца –
6 540 лв., а след допуснато изменение на иска от съда, претендира сумата
4192.20 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Ответникът
Община Казанлък, представлявана от кмета Галина Стоянова, чрез пълномощника си адв.
М. С., оспорва предявените искове като неоснователни. Всички наведени в
исковата молба твърдения за незаконност на уволнението били неоснователни, не
отговаряли на действителните фактически отношения между страните. Твърди, че в
процесния случай, ищецът работил по трудов договор с неопределен срок до
25.01.2016 г., като трудовият договор и допълнителните споразумения към него били
сключени на основание чл. 119, във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Считано от
26.01.2016 г. с Допълнително споразумение № 76/25.01.2016 г. към трудовия
договор страните изменили съществуващото трудово правоотношение по взаимно
съгласие, като основание за изменението на клаузата за срок било посочено „чл.
119, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, във връзка с Решение №
12/16.12.2015 г. на Общински съвет - Казанлък и ПМС № 66/28.03.1996 г." Заявява,
че била спазена разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ. Договорът бил сключен за срок
от една година. Налице била обективна причина по смисъла на §1, т. 8 от ДР на
КТ, тъй като било видно, че се сключва на основание ПМС № 66/1996 г. Същото
регламентирало назначаване на лица по трудов договор в бюджетните организации
за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън
утвърдената численост на персонала. Съгласно чл. 2 от същото постановление, за
длъжностите, на които се назначават лица по реда на чл. 1 от него, се
разработва допълнително разписание на длъжностите. Средствата за работна
заплата и осигурителните вноски за тях на лицата, включени в допълнителното
разписание на длъжностите по ал. 1, се планират и отчитат в съответствие с
изискванията на Единната бюджетна класификация. Средствата се планират за една
бюджетна година и са включени в бюджета на обслужващото звено за съответната
бюджетна година. Това обуславяло срочността на така сключения между страните
трудов договор. Сочи, че дейността на работника била дофинансирана от общинския
бюджет, извън републиканския бюджет, с който съответно се финансирали
дейностите, включени в щатното разписание. В тази връзка правилно срокът на
трудовия договор бил обвързан с края на бюджетната година. Това обстоятелство
обуславя срочността на трудовия договор на ищеца. Т. е. налице било
"Изключение" по смисъла на § 1. т. 8, във вр. с чл. 68, ал. 4, а
именно налице били конкретни икономически и финансови обективни причини,
съществували към момента на сключване на трудовия договор, същите били посочени
в него, обуславяйки срочността му. Счита, че правилно е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца с процесната заповед, поради изтичане на срока, във
връзка с края на бюджетната година. Не оспорва факта, че действително
законодателят предвиждал промяна в трудовия договор да става само по взаимно
съгласие между страните. Счита, че с факта на подписване на допълнителното
споразумение, работникът се съгласил, изрично писмено, трудовият му договор да
се превърне в срочен такъв. Счита, че в случая не била налице неяснота или
непълнота на законовата разпоредба, поради което цитираната в исковата молба
съдебна практика, не трябвало да променя разпоредбите на Кодекса на труда. Твърди,
че независимо от това, в процесния случай не била налице хипотезата на чл. 67,
ал. 3 от КТ, а била приложима хипотезата на чл. 68, ал. 4 от КТ, във вр. с § 1,
т. 8 от ДР на КТ, която регламентирала, че изрично желание на работника следва
да бъде заявено при договорен срок по-малък от една година. Тази норма била
специална по отношение на нормата на чл. 67, ал.3 от КТ, което обуславяло
приложимостта ѝ в процесния случай.
Сочи, че от всичко изложено до тук, по безспорен начин се доказвало, че
искът за признаване уволнението на ищеца от длъжността „изпълнител - огняр,
сграда бул. „Ал. Батенберг за незаконно и неговата отмяна е неоснователен. Искът
за възстановяване на предишната работа като акцесорен по отношение на главния
иск, също бил неоснователен; по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
–също счита, че неоснователността на иска за признаване уволнениетона ищеца за
незаконно и неговото отхвърляне, обуславя неоснователност и на акцесорния иск
за заплащане на обезщетение за оставане без работа; по иска с правно основание
чл. 74 от КТ счита, че при положение, че ищецът се позовава на презумпцията на
чл. 68, ал. 5 от КТ, искът по чл. 74, ал. 2, във вр. с чл. 74, ал. 1 и ал. 4 от КТ се явява недопустим, поради липса на правен интерес. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли обективно съединените искове.
Районният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка по делото: Ищецът М.П.Г. е работил по трудово
правоотношение с ответника Община Казанлък на длъжност „Домакин и шофьор“ –
лагер Несебър, съгласно трудов договор №30/02.05.2001г., за неопределено време.
С допълнително споразумение № 69/01.10.2013 г. на основание чл. 119, във вр. с
чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ страните са се споразумели за изменение на трудовия договор
на ищеца, считано от 01.10.2013 г. – от длъжност „изпълнител домакин“, лагер
Несебър на длъжност „изпълнител огняр“, сграда булевард „Ал. Батенберг“ № 4 за
неопределено време. С допълнително споразумение № 76/25.01.2016 г. към трудов
договор на основание чл. 119, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с
решение № 12/16.12.2015 г. на Общински съвет – Казанлък и ПМС № 66/28.03.1996
г. страните са изменили трудовия договор, като такъв за определен срок, считано
от 26.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Ищецът е продължил да изпълнява длъжността
„изпълнител огняр“, сграда булевард „Ал. Батенберг“ № 4, но договорът е сключен
за определен срок. С допълнително споразумение № 324/29.12.2016 г., към трудов
договор, сключено на основание чл. 119, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ,
във връзка с решение № 12/16.12.2015 г. на Общински съвет – Казанлък и ПМС №
66/28.03.1996 г. между страните по делото, се изменя трудовия договор, считано
от 31.12.2016 г. С допълнителното споразумение страните са постигнали съгласие
трудовия договор да е със срок до 01.01.2018 г. С допълнително споразумение №
283/29.12.2017 г. към трудов договор № 30/02.05.2001 г. страните са се
споразумели за изменение на трудовото правоотношение между тях, за срок от
02.01.2018 г. до 02.01.2019г. Със заповед № 46/31.12.2018 г. на основание чл.
325, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с М.П.Г., считано
от 02.01.2019 г., поради изтичане на уговорения срок на трудовия договор.
При така
установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че съгласно чл.67,
ал.3 КТ освен документираното желание на работника или служителя, изразено
писмено съгласно изискванията на чл.119 от КТ за промяна на съдържанието на
трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на отделен документ, който
да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено
време да се промени в договор за определен срок, както и че това желание следва
да е доброволно изразено и да не е формирано под непозволено въздействие на
работодателя. Приел е, че са налице молби, съдържащи се в ЛТД на ищеца,
изхождащи от него до работодателя, предхождащи подписването на всяко едно от
допълнителните споразумения, с които е поискал промяна в трудовото му
правоотношение от длъжност „домакин – шофьор“ на лагер Несебър на длъжност
„огняр“ в сградата находяща се в град Казанлък булевард „Александър Батенберг“
№4, както и че няма ангажирани доказателства, нито наведени доводи от страната
желанието на ищеца за промяната на трудовото правоотношение да е формирано под
непозволено въздействие на работодателя. Приел е, че по силата на Допълнително споразумение № 76/25.01.2016
г. № 324/29.12.2016 г., Допълнително
споразумение № 283/29.12.2017г. сключени между страните е възникнало валидно
трудово правоотношение за длъжността „изпълнител
огняр“, сграда булевард „Княз Александър
Батенберг“ 4. Съдът е счел, че допълнителните
споразумения по своята правна
същност представляват нов трудов договор при същия работодател, по силата, на
който се заема различна длъжност и респ. трудовите задължения са конкретизирани
в различна длъжностна характеристика. Приел е, че е изпълнено изискването
работникът да е поискал писмено промяна на съдържанието на трудовото
правоотношение, тъй като от приложеното ЛТД на ищеца се установява, че
допълнителните споразумения са подписани от страните по трудовото
правоотношение поради изходяща молба от работника до работодателя, както и че с
подписване на допълнителните
споразумения, ищецът изрично е изразил
съгласието си да заема новата длъжност при условията на трудов
договор за определено време – 1 година, считано от подписването на всяко от
допълнителните споразумения. По силата на тълкуване на действителната воля на страните
/чл.20 ЗЗД/, съдът е намерил за установена волята на страните по трудовия
договор да изменят съществуващото трудово правоотношение между тях, като ищеца
заеме нова длъжност при същия работодател за определено време. На следващо
място, първоинстанционният съд е приел, че с Допълнително споразумение №
76/25.01.2016 г. , считано от 26.01.2016 страните са изменили съществуващото
правоотношение, като основание за изменението на клаузата за срок са сочи чл.119,
във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от КТ във връзка с Решение №12/16.12.2015г. на
Общински съвет – Казанлък и ПМС №66/28.03.1996г. Намерил е, че е спазена
разпоредбата на чл.68, ал.4 от ГПК, договорът е сключен за една година. Приел
е, че ПМС № 66/96 г. регламентира назначаването на лица по трудов договор в
бюджетните организации за извършване на работи, необходими за съответната
организация извън утвърдената численост на персонала. Средствата за работна
заплата и осигурителни вноски на лицата, включени в допълнителното разписание
на длъжностите, посочени в ал. 1 се планират и отчитат в съответствие с
изискванията на Единната бюджетна класификация. Тези средства се планират за
една бюджетна година и същите са включени в бюджета на обслужващото звено за
съответната бюджетна година, което обуславя срочността на сключения между
страните трудов договор. Съдът е счел, че е налице изключение по смисъла на §.
1, т. 8, във вр. с чл. 68, ал. 4, т.е. налице са конкретни икономически и
финансови обективни причини, които са съществували към момента на сключване на
трудовия договор, посочени са в същия, които обуславят срочността му. Счел е,
че страните ясно са изразили воля трудовият договор да е със срок за определено
време и е намерил искът за прогласяване на частична недействителност на
допълнително споразумение № 76/25.01.2016г., допълнително споразумение №
324/29.12.2016г. и допълнително споразумение № 283/29.12.2017 г. в частта, в която
е отразено, че се сключват за срок от една година за неоснователен. Поради
горното е приел, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати
трудовото правоотношение, при наличие на предпоставките на чл. 325, ал.1, т.3
от КТ и искът по чл. 344, ал.1 т.1 КТ е неоснователен. Изложил е съображения, че отхвърлянето на
иска за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна като
неоснователен обуславя и отхвърлянето като неоснователни и на акцесорните
искове – за възстановяване на ищеца на предишната му работа като „изпълнител
огняр“, сграда булевард „Ал. Батенберг“ № 4 и за заплащане на 4 192.20
лева- обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето през което е останал без
работа от 02.01.2019г. до 30.06.2019г.
Въззивната
инстанция намира за установено от фактическа страна следното: Ищецът М.П.Г. е
работил по трудово правоотношение с ответника Община Казанлък на длъжност
„Домакин и шофьор“ – лагер Несебър, съгласно сключен трудов договор
№30/02.05.2001г., за определен срок. С допълнително споразумение №
69/01.10.2013 г. на основание чл. 119, във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ,
страните са се споразумели за изменение на трудовия договор на ищеца, считано
от 01.10.2013 г. – от длъжност „изпълнител домакин“, лагер Несебър на длъжност
„изпълнител огняр“, сграда булевард „Ал. Батенберг“ № 4 за неопределено време.
С допълнително споразумение № 76/25.01.2016 г. към трудов договор на основание
чл. 119, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с решение №
12/16.12.2015 г. на Общински съвет – Казанлък и ПМС № 66/28.03.1996 г. страните
са изменили трудовия договор, като такъв за определен срок, считано от
26.01.2016 г. до 31.12.2016 г. От ЛТД на ищеца, се установява, че липсва молба
от него до работодателя за сключване на трудов договор за определен срок. С
допълнително споразумение № 324/29.12.2016 г., към трудов договор, сключено на
основание чл. 119, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с решение №
12/16.12.2015 г. на Общински съвет – Казанлък и ПМС № 66/28.03.1996 г. между
страните по делото, се изменя трудовия договор, считано от 31.12.2016 г. до
01.01.2018г. с място на работа не списъчен състав. Преди сключването на
допълнителното споразумение е налице молба от ищеца Г. да започване на работа
на позиция „Огняр в сграда на ул. Ал. Батенберг и домакин на л-г Несебър. С
допълнителното споразумение № 283 от 29.12.2017г., страните са постигнали
съгласие трудовия договор да е със срок от 02.01.2018г. до 02.01.2019г. Налице
е в ЛТД на ищеца молба за започване на работа на длъжност „огняр“ в сградата на
ул. Ал. Батенберг № 4. Със заповед №
46/31.12.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с М.П.Г., считано от 02.01.2019 г., поради изтичане на
уговорения срок на трудовия договор.
По делото е
назначена съдебно – счетоводна експертиза, която е представила заключение. От
заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че обезщетението
по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ за периода 02.01.2019г. до 30.06.2019г. е
4 192.20 лева.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд от правна страна намира
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от КТ, трудов договор, който
противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е
недействителен. Обявяването на недействителността може да стане както в
самостоятелен исков трудов спор, инцидентно в рамките на висящ исков процес,
включително и чрез възражение в трудов спор за незаконно уволнение, за трудово
възнаграждение и обезщетение. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от КТ предвижда, че
трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за
определен срок, освен при изрично желание на работника или служителя, изразено писмено. Това означава, че освен
документираното желание на работника или служителя, изразено писмено съгласно
изискванията на чл.119 от КТ за промяна на съдържанието на трудовото
правоотношение е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа
изричното желание на работника, трудовият договор за неопределено време да се
промени в договор за определен срок, както и че това желание следва да е
доброволно изразено и да не е формирано под непозволено въздействие на
работодателя. По делото липсва изрично изразено желание в писмен вид, изходящо
от работника за промяна на трудовото му правоотношение от безсрочно в срочно,
преди сключване на оспорените
допълнителни споразумения към трудовия договор. Преди подписване на
допълнително споразумение № 76/25.01.2016 г. към трудов договор, за изменение
на трудовия договор, като такъв за определен срок, считано от 26.01.2016 г. до
31.12.2016 г. видно от ЛТД на ищеца, изобщо липсва изявление от него до
работодателя за сключване на трудов договор за определен срок. Преди
сключването на допълнително споразумение № 324/29.12.2016 г., към трудов
договор, с което се изменя трудовия договор, считано от 31.12.2016 г. до
01.01.2018г. с място на работа не списъчен състав, също не е налице изрично
изразено желание за сключване на срочен трудов договор. Това се установява от
приложената в ЛТД, молба от ищеца Г. от 14.12.2016г. Преди подписване на
последното допълнителното споразумение №
283 от 29.12.2017г., със срок от 02.01.2018г. до 02.01.2019г. също липсва
изрично изразено желание на работника за сключване на срочен трудов договор,
видно от молба от 15.12.2017г. от
ищеца, находяща се в ЛТД. От така
изложеното възивната инстанция намира, че допълнителните споразумения, сключени
между работника и работодателя, с които трудовия договор се превръща от безсрочен
в срочен са съставени в нарушение на повелителната норма на чл.67, ал.3 КТ.
Прекомерното, социално несправедливо прилагане на "верижни"
срочни трудови договори за определено време, наложи изменението на чл. 68 КТ през 2001 г. /ДВ бр. 25/2001 г./, с
което се ограничи възможността за сключване на последователни срочни трудови
договори. Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е
допустимо в две групи от случаи, уредени в чл.
68, ал. 3 и 4 КТ. Първата група, уредена в чл.
68, ал. 3 КТ включва две хипотези - едната е с оглед на видовете работи, за
изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно - временни,
сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване на срочни
трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с
новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация
предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни
трудови договори за определено време е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по
изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една
година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен
или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на
работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на КТ. Съгласно легалното
определение "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените разпоредби са
императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността
на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор.
Обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат
конкретно посочени в него. В този смисъл е решение № 104 от 23.02.2010г. на ВКС
по гр.д. № 453/2009г. ІІІ ГО. В нашия случай, в допълнителните споразумения не
са посочени конкретни причини, представляващи "изключение" по смисъла
на чл. 68, ал. 4 КТ, поради което следва да се приеме, че не е налице условието
"по изключение", визирано в посочената разпоредба при сключването им.
Позоваването на ПМС № 66/28.03.1996 г., не може да бъде прието като основание
за сключване на срочен трудов договор, тъй като не се посочват изрично
причините, които представляват посоченото в ал.4 на чл.68 КТ изключение. Тези
причини трябва да са ясно и недвусмислено посочени в допълнителното
споразумение, а не да се извличат от други актове, чрез тълкуване или
предположения, какво точно е имал предвид работодателя.
Предвид изложените по - горе
съображения, въззивната инстанция намира, че клаузата в допълнителните
споразумения към трудовия договор на ищеца, относно срока на трудовото
правоотношение е в нарушение на КТ, тъй като не се установи наличие на
конкретно основание за срочност. Безспорно е, че изпълняваната от ищеца
длъжност „огняр“, в сграда бул. Александър Батенберг № 4 на Община Казанлък е
съществувала преди сключване на допълнителните споразумения към трудовия
договор и продължава да съществува след изтичане на срока и прекратяване на
договора. Тази длъжност няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по
смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ, а се касае за работа с постоянен характер. В
трудовия договор не са посочени конкретни причини, обуславящи срочността,
съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ, във връзка с § 1, т. 8 от ДР на КТ, поради което
съгласно чл. 68, ал. 5 от КТ, недействителната клауза в Допълнителните
споразумения за срок, се замества с такава за неопределено време. Предвид разпоредбата
на чл. 74, ал. 1 от КТ, съгласно която трудов договор, който противоречи на
закона или го заобикаля е недействителен, следва да се признае за установено,
че клаузата за срок в допълнително споразумение № 76/25.01.2016 г. към трудов
договор, допълнително споразумение № 324/29.12.2016 г., към трудов договор и последното допълнителното споразумение № 283 от
29.12.2017г. са недействителни. Предвид недействителността на клаузата за
определен срок на посочените по – горе допълнителни споразумения, същите следва
да се считат за безсрочни, поради което прекратяването на трудовия договор на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, с изтичане на уговорения срок е в
нарушение на закона.
Поради гореизложените
съображения, въззивният съд намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
основателен и следва да бъде уважен.
Основателен се явява и обективно съединения с него иск по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ за възстановяване на работника на преди заеманата длъжност при
ответника, тъй като за уважаването му е необходимо уволнението да е признато за
незаконно. Ето защо, следва да се възстанови ищеца на преди заеманата длъжност
„огняр“ в сградата на ул. Ал. Батенберг № 4
на Община Казанлък.
От представената регистрационна
карта на Агенция по заетостта, Дирекция - Бюро по труда – гр.Казанлък / л.42 от
делото на РС/ може да се приеме, че след прекратяване на ТПО за периода
02.01.2019г. – 30.06.2019г. ищецът не е започнал работа при друг работодател. Ето
защо, съдът намира, че на основание чл.344, ал.1 т.3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, работодателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4192.20
лв. съгласно заключението на вещото лице, за периода 02.01.2019г. –
30.06.2019г. Обезщетението се дължи заедно със законната лихва, считано от
датата, на която е станало изискуемо, след изтичане на шест месеца -
01.07.2019г.
Предвид изложените
съображения, въззивната инстанция
намира, че жалбата на въззивника е основателна. Решението на Казанлъшкия
районен съд, с което предявените обективно съединени искове, с правно основание
чл. 74, ал.1, чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и
т.3 от КТ, са отхвърлени като неоснователни е незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено. Вместо него следва да се уважат предявените обективно
съединени искове от ищеца.
С оглед на изхода
от спора, в полза на въззивника следва да се присъдят направените по делото
разноски за първата инстанция в размер на 1550 лв., съгласно представени
доказателства и списък.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 580 от
28.08.2019 г., постановено по гр.дело № 581/2019 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за частично недействителна, поради противоречие със
закона клаузата за срок в допълнително споразумение № 76/25.01.2016 г. към
трудов договор, допълнително споразумение № 324/29.12.2016г., към трудов
договор и допълнителното споразумение № 283/29.12.2017г., сключени между М.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** и Кмета на Община Казанлък.
ПРИЗНАВА
уволнението М.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ
Заповед №46/31.12.2018г. на Кмета на Община Казанлък, с която е прекратено
трудовото правоотношение с М.П.Г. на длъжност „изпълнител – огняр“, сграда
булевард „Александър Батенберг“ №4 на основание чл.
325, ал. 1, т.3 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** заеманата преди
уволнението длъжност „изпълнител – огняр“, сграда булевард „Александър
Батенберг“ №4.
ОСЪЖДА Община Казанлък, ЕИК *********, град Казанлък, булевард „Розова
Долина“ №6, представлявана от Кмета Г.С.да заплати на М.П.Г., ЕГН **********, с
адрес *** сумата 4192.20 лв. / четири хиляди сто, деветдесет и два лева и 20
ст./ , обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за периода
02.01.2019г. - 30.06.2019г., заедно със законната лихва от 01.07.2019г. до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Община
Казанлък, ЕИК *********, град Казанлък, булевард „Розова Долина“ №6,
представлявана от Кмета Г.С.да заплати на М.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 1550 /хиляда петстотин и петдесет / лв., представляващи направените пред първата
инстанция разноски за адвокатска защита.
ОСЪЖДА Община Казанлък,
ЕИК *********, град Казанлък, булевард „Розова Долина“ №6, представлявана от
Кмета Г.С.да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Стара Загора върху уважените искове в размер на 227.70
лв. /двеста двадесет и седем лв. и 70 стотинки/.
Решението може да
се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му,
при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: