Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,04.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд ІІ гр. състав, в публично заседание,
проведено на 06.04.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар А.Х., като разгледа докладваното от съдията Дилова, гр.д. № 8732 по описа на
съда за 2016г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „*** е подал
искова молба против против Л.Е. ***, в
която се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д 7488/16г. Твърди се,
че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал
възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
Твърди се, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната за периода
01.11.2013г-30.04.2016г. топлинна енергия в размер на 846,42лв, от която
721,42лв главница и сумата 125лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.-
03.10.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане за
конституиране на трето лице помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 846,42лв, от която
721,42лв главница за периода 01.11.2013г-30.04.2016г.и сумата 125лв лихва за
забава за периода 04.01.2014г.- 03.10.2016г, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не
е представил писмен отговор.В депозираното по частното дело възражение прави
възражение, че не ползва услугите на ищеца, тъй като радиаторите и са свалени. В
съдебно заседание се представлява от адв. Я., който оспорва предявения иск като
неоснователен.Прави искане за разсрочване.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,
с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца ”***. В производството в съответствие с
правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да
установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата
лихва за забава.
Не се спори между страните, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника,
за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок,
че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 8732/16 по
описа на ПлРС .
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ***
на потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Топлофикация ***”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”.
Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. С оглед изложеното по-горе съдът намира, че за да има качеството
на потребител на топлинна енергия, не е необходимо потребителят да е собственик
на недвижим имот в топлоснабдена сграда, достатъчно е да е ползвател на някакво
основание. Видно от заключението на ВЛ,
което съдът е кредитира като вярно,
обективно и компетентно е, че в „Топлофикация ***“ ЕАД е регистриран абонат с
аб.№ 16190 и потребител Л.Е.Е.. Видно от същото е, че неплатеното
задължение е в размер на 721,42 лв,
включващо топлинна енергия за отопление в размер на 282,98 лв за периода
01.11.2013г.- 30.04.2016г., топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за
периода от 01.11.2013г.- 30.04.2016г. в размер на 412,34 лв, такса за дялово
разпределение за периода 01.11.2013г.-
31.03.2016г. в размер на 26.10 лв.
Лихвата за забава за периода
04.11.2014- 03.10.2016г. е в
размер на 126,64 лв.
Предвид представените
доказателства съдът приема, че ответникът е абонат на ищцовото дружество.С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „Топлофикация- ***” ЕАД гр. *** към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не
са представени доказателства, че
посочените по-горе суми
претендирани в исковото производство са заплатени от ответника.В
писмения отговор е направено възражение
за давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични
плащания. Съдът намира, че цитираната по- горе разпоредба е приложима и в
конкретния случай, доколкото месечните задължения на потребителите на топлинна
енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания и същите се
погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност. С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД е основателен и доказан, и следва
да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата 846,42лв, от която 721,42лв главница и сумата 125лв лихва
за забава за периода 04.01.2014г.- 03.10.2016г.
По разноските
Ищецът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Представен е списък на разноски,
който включва 300 лв за юрисконсултско възнаграждение, 120 лв за ВЛ и 75лв
за държавна такса. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300,00 лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в
установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 360,00
лева, а в размер, определен от съда съобразявайки фактическата сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на
допълнителни доказателства и изменението на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от 2017 г. съгласно която в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно сочената
разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от
Наредбата за заплащането на правната
помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумите 75 лв представляваща държавна такса, 120 лв направени разноски за
ВЛ и сумата 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в
размер на 50лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 180 лв. Съгласно посоченото по- горе съдът намира, че при определяне на
разноските за юрисконсулт съобразно измененията в ГПК касаещи възнагражденията
на юрисконсултите следва да бъде
предвиден размера посочен чл. 26. От Наредбата за заплащане на правната
помощ, а именно- за защита по бързи производства, заповедно производство и
производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв. С
оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв за заповедното производство. С оглед уважената
част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 20,50
лв, представляваща деловодни разноски по компенсация в заповедното производство.
Ответникът е направил
искане за разсрочено плащане на задължението Съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно.
Следователно, изпълнението на общото задължение
по главния и акцесорния иск – 846,42 лв
и разноските, които за двете производства възлизат на 315,15 или обща сума за плащане – 1161,42лв., трябва да бъде разсрочено на 24
последователни месечни вноски, всяка от които по 48,41 лв, всяка от които платима на 5-то число
на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите
– на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на
вземането.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че Л.Е.Е.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на кредитора
"Топлофикация-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***,
ЕИК ***, представлявано от ***, сумата846,42лв, от която 721,42лв главница и
сумата 125лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 03.10.2016г, ведно със
законната лихва считано от 11.10.2016г.-
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.
гр.д.№ 7488/2016г по описа на ПлРС
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК Л.Е.Е., ЕГН **********,*** да
заплати на "Топлофикация-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.***, ***, ЕИК ***, представлявано от *** сумата 75 лв представляваща
държавна такса, 120 лв направени разноски за ВЛ и сумата 100 лв за
юрисконсултско възнаграждение , представляващи направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Л.Е.Е.,
ЕГН **********,*** да заплати на"Топлофикация-***" ЕАД, със седалище
и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***, представлявано от *** сумата 20,50 лв разноски направени в заповедното производство.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК
изпълнението на решението, с което се установява вземането на Топлофикация-***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***, представлявано от
*** към Л.Е.Е., ЕГН **********,*** в общ размер на главница, лихва и разноски 1161,42лв,
като постановява ответника да заплати
горепосочената сума на 24 последователни
месечни вноски, всяка от които по 48,41 лв, всяка от които платима на 5-то
число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и
останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното
изплащане на вземането
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: