Р Е Ш Е Н И Е
№
174 28.09.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 158 по описа
на съда за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.268 от ДОПК.
Адв.М.Ч.
като пълномощник на „Е.М.Т.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление:***, със законен представител управителя И. Г. С. и съдебен адрес:***
обжалва Решение №ПИ-144/19.04.2023г. на директора на ТД на НАП София. Релевира
материална незаконосъобразност на акта и моли за неговата отмяна. Претендира
деловодни разноски.
В
писмена молба пълномощникът на жалбоподателя поддържа оспорването.
В
с.з. пълномощникът на ответния директор на ТД на НАП – София оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
Жалбоподателят е длъжник по изп.д.№*********/2021г.
по описа на ТД на НАП София. Съгласно справка за задължения от програмния
продукт на НАП, към 03.04.2023г. общото задължение на дружеството за публични
вземания /корпоративен данък, ДДС, ЗО, ДОО и ППФ/ възлиза на
226 797.38лв., в това число главница
156 830.39лв. и лихви 69 966.99лв. На 03.04.2023г. с платежно
нареждане длъжникът е извършил плащане по посоченото изпълнително дело в размер
на 156 830.39лв. С Разпореждане изх.№С230010-125-0106287/04.04.2023г. публичният
изпълнител /ПИ/ към ТД на НАП София, офис Кюстендил на основание чл.219 във вр.
с чл.240 от ДОПК е извършил разпределение на плащането от 03.04.2023г. Погасени
са част от главниците по публичните задължения със сумата от 138 520.11лв.
и част от лихвите в размер на 18 310.28лв. Съгласно справка за
задълженията на длъжника от 06.04.2023г., задълженията по изпълнителното дело
възлизат на 69 984.42лв., включващи 18 310.28лв. главници и
51 674.14лв. лихви. Разпореждането на ПИ е връчено на адресата по
електронен път на 24.04.2023г.
Разпореждането
на ПИ е оспорено от длъжника с жалба вх.№70-00-380/11.04.2023г. до директора на
ТД на НАП София с мотиви за нарушение на реда по чл.169, ал.8 от ДОПК, като се
претендира незаконосъобразност на разпределението. Оспорващият счита, че със
сумата следва да се погасят главниците по всички публични вземания, а след това
– лихвите.
Оспореното
Решение №ПИ-144/19.04.2023г. е издадено от заместващия директора на ТД на НАП
София, съгласно заповед за заместване №ЗЦУ-ОПР-49/15.11.2022г. на изпълнителния
директор на НАП. С Решението на органа жалбата на длъжника срещу Разпореждането
на ПИ е оставена без уважение като неоснователна при условията на чл.267, ал.2,
т.5 от ДОПК. За да формира извода си органът е имал предвид, че задълженията на
дружеството произхождат от установени и изискуеми публични вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски по подадени декларации и Ревизионен акт
№Р-22001021004463-091-001/25.03.2022г., както и лихвите към тях, а с
постъпилата на 03.04.2023г. сума по изпълнителното дело в размер на
156 830.39лв. са погасени както главници на дължими публични вземания,
така и лихви, като акцесорни задължения. Според органът, в нормата на чл.169,
ал.8 от ДОПК не е изрично посочено, че с постъпилите суми се погасяват всички
главници по задълженията, а едва след това натрупаните към момента лихви.
Органът сочи, че предмет на изпълнителното дело са разнородни вземания, като
постъпилата сума не е достатъчна за погасяването им в пълен размер, поради
което приложение намира реда по чл.219, ал.1 от ДОПК. Предмет на изпълнителното
дело са задължения от първа група по
чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК, като са налице две подгрупи – подгрупа задължения за
данъци и подгрупа задължения за задължителни осигурителни вноски. Това определя
необходимост от разпределение на сумата по подгрупи, като първо се погасяват
всички главници в съответната подгрупа по съразмерност с последователност от
най-старото към най-новото задължение по арг. от чл.76 от ЗЗД и след пълното
погасяване на главниците от съответната подгрупа се пристъпва към разпределение
на плащането по лихвите в тази подгрупа съгласно нормата на чл.169, ал.8 от ДОПК, като правилата за погасяване на главниците се прилагат и за лихвите.
Така, с оспореното Разпореждане постъпилата сума е разпределена съразмерно
между съответните подгрупи – подгрупа „данъци“ и подгрупа „ЗОВ“, а вътре в
самите подгрупи са погасени първо главниците, и ако има остатък и лихвите. По
този начин, според органа, в рамките на различните подгрупи се допуска
погасяване на лихви от една подгрупа при наличие на непогасени задължения за
главници в друга подгрупа, при условие, че това съответства на съразмерното
разпределение на постъпилите суми спрямо размера на задълженията в подгрупите.
Посоченият алгоритъм за разпределение на постъпилите суми се извършва
автоматично, т.к. е заложен в програмен продукт „Информационна система
„Събиране“ в НАП и се съдържа в Указание изх.№20-00-64/23.04.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, приложено на л.42.
Оспореното
Решение е връчено на адресата на 24.04.2023г., а жалбата по делото е подадена
чрез администрацията на органа на 28.04.2023г.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като
подадена от пълномощник на надлежен правен субект с право на обжалване по
чл.147, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, пред компетентния за
разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.268, ал.1, изр.1 от ДОПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Оспореното
Решение е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова
компетентност, в изискуемата се форма и при спазване на установените
процесуални правила. Нормата на чл.266, ал.1 от ДОПК възлага компетентността по
разглеждане на жалбата срещу разпореждането на ПИ на директора на компетентната
териториална дирекция. В случая, издателят на Решението е с възложени функции
по заместване на директора на ТД на НАП – София по силата на заповед на
изпълнителния директор на НАП. Произнасянето на горестоящия административен
орган е във вид на мотивирано Решение, което съдържа фактически и правни
основания за формираната воля на органа с ясна разпоредителна част.
Произнасянето е в рамките на срока по чл.267, ал.2 от ДОПК при спазване на
задължението на органа за изясняване на релевантните факти и обстоятелства по
случая.
Налична
е компетентност и за издателя на Разпореждането за разпределение на плащането.
Съгласно чл.167, ал.1 от ДОПК органът е ПИ в ТД на НАП – София, като
разпореждането обективира действия на органа по принудително изпълнение на
публични вземания по ДОПК.
Решението
на ответника и Разпореждането на ПИ обаче са издадени в нарушение на
материалния закон.
Съвкупният
анализ на събраните по делото писмени доказателства установява висящо
изпълнително дело за установени и изискуеми срещу жалбоподателя като длъжник
публични държавни вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихви
по см. на чл.162, ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК. Постъпилата на 03.04.2023г. от
длъжника сума по образуваното през 2021г. изпълнителното дело прави приложимо правилото
за последователност на погасяване на публичните вземания по реда на чл.169, ал.8 от ДОПК. Това ще рече,
че погасяването на вземанията е в следната последователност: разноски,
главница, лихви. Приложението на конкуренцията на публичните вземания по
чл.219, ал.1 от ДОПК в случая се ограничава до реда по чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК. Това означава, че постъпилата сума за погасяване на дълга следва да се
разпредели съразмерно за задължения от една и съща група с две подгрупи, както
правилно сочи решаващия орган – първата подгрупа е на данъци, а втората
подгрупа включва задължителни осигурителни вноски. В нормата по чл.219, ал.1,
т.1 от ДОПК обаче задълженията са посочени съобразно техния вид по чл.162,
ал.2, т.1 от ДОПК и не включват публичните вземания за лихви по чл.162, ал.2,
т.9 от ДОПК. Следователно, при разпределението по реда на чл.169, ал.8 от ДОПК
поради липса на разноски, ПИ следва да пристъпи към разпределение на постъпилата
от длъжника сума съразмерно за главниците в отделните подгрупи в групата по
чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК и едва след погасяването на сумите за главниците за
публичните вземания в двете подгрупи следва да пристъпи към погасяване на
начислените за тях лихви, следвайки за всички вземания правилото от най-старото
към най-новото задължение. Извършеното от ПИ съразмерно погасяване във всяка
една от подгрупите първо на главниците и след това на лихвите с преминаване
след това по същия ред към другата подгрупа нарушава последователността за
погасяване на вземанията по чл.169, ал.8 от ДОПК. Нормите от ДОПК следва да се
прилагат според точния им смисъл и цел на правоприлагане. Относима за случая е практиката
на ВАС, цитирана в жалбата, обективирана в решение №1338/30.01.2018г. на ВАС по
адм.д.№6190/2017г. на I о.,
съгласно която разнородността на публичните вземания е ирелевантна за
поредността на погасяването по чл.169, ал.1 от ДОПК, като е значим източникът
на задължения – дали иде реч за задължения за главници, лихви или разноски. Цитираната
в решението на ВАС последователност по чл.169, ал.1 от ДОПК в случая се
замества с последователността по чл.169, ал.8 от ДОПК, т.к. се касае за еднакъв
смисъл на правоприлагането. Следователно, към погасяване на задълженията за
лихви в групата се пристъпва след пълното погасяване на задълженията за всички
главници в двете подгрупи, като самото погасяване на главниците в рамките на
групата се извършва съразмерно. Това означава, че в казуса по делото ПИ е
следвало с постъпилата сума да погаси съразмерно всички главници в групата по
чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК и едва след пълното им погасяване, ако има остатък, с
него да пристъпи към погасяване на начислените лихви отново съразмерно. Като не
е процедирал по посочения начин, ПИ е нарушил материалния закон и е поставил
незаконосъобразен акт, като незаконосъобразно се явява и потвърждаващото го Решение
на ответния орган. Дължима е отмяна на Решението на ответника и Разпореждането
на ПИ.
Цитираният
в Решението разработен от НАП алгоритъм за погасяване на публичните задължения
в информационна система „Събиране“ следва да остане неприложим, т.к. не
съответства на относимото материално право, а указанието на изпълнителния
директор на НАП от 2018г. е вътрешноведомствен акт, който не е задължителен за
съда.
По
реда на чл.160, ал.3 във вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК съдът ще върне преписката
на ПИ със задължителни указания за извършване на ново разпределение на
постъпилото от жалбоподателя плащане в размер на 156 830.39лв. съобразно
указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящето
решение. Това ще рече, че постъпилата от длъжника сума следва да се отнесе
съразмерно за погасяване на всички главници, налични към датата на плащането в
двете подгрупи от групата по чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК и едва след тяхното
пълно погасяване, при наличие на остатък, същият да се отнесе за съразмерно
погасяване на лихвите по вземанията.
На основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с
§1, т.6 от ДР на АПК НАП дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски
в размер на 550лв., включващи 50лв. ДТ и 500лв. адвокатско възнаграждение.
Поради
изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №ПИ-144/19.04.2023г. на
заместващия директора на ТД на НАП – София, с което жалба
вх.№70-00-380/11.04.2023г. на „Е.М.Т.“ ЕООД срещу Разпореждане изх.№С230010-125-0106287/04.04.2023г.,
издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
София е оставена без уважение.
ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№С230010-125-0106287/04.04.2023г.,
издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
София, офис Кюстендил.
ВРЪЩА
преписката на главния публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис Кюстендил за извършване на ново разпределение на постъпилото на
03.04.2023г. плащане от „Е.М.Т.“ ЕООД в размер на 156 830.39лв. при
спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „Е.М.Т.“ ЕООД
/с посочени данни/ деловодни разноски в
размер на 550лв. /петстотин и петдесет лева/.
На
основание чл.268, ал.2 от ДОПК решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: