Р Е Ш
Е Н И Е
№ 25
гр.Русе,
18.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, 6 ти състав,
в открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
Елица Димитрова
при участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 615
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на П.Р.В. *** срещу заповед
№ РД-01-2826/16.09.2021 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено
наемното правоотношение с жалбоподателката за общински жилищен имот с
административен адрес гр.Русе, ж.к. “***“ 3,
бл.***, вх.6, ет.1 ап.2,състоящ се от една стая, кухненски
бокс и сервизни помещения по АОС № 7409/24.03.2015 г. В
жалбата се излагат съображения, според които оспореният административен акт е
незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на материалния закон и
неговата цел. В жалбата се твърди, че причина за прекратяване на наемното
правоотношение е високият й доход, който и е изплащан като добавка за работата
й в Ковид отделение, което я поставя извън класацията за социално слаба. Жалбоподателката
твърди, че жилището се обитава освен от нея и от Красимир Балински, с когото тя
живее на семейни начала, а същият е с влошено здравословно състояние, сочи още,
че й липсват достатъчно средства за задоволяване на жилищна нужда на свободния
пазар. В хода на устните състезания сочи, че покрива цялата сметка за ел. енергия
и че изплаща кредити.
Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваната заповед. Процесуалният й представител претендира
адв.възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез
процесуалния си представител, е представил писмени бележки, в които изразява
подробно становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в хода на
административното производство не са допуснати процесуални нарушения, а материалният
закон е приложен правилно. Сочи, че са налице прекратителните основания,
посочени в оспорената заповед – чл.46, ал.1, т.6, т.7 и т.9 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.1, т.5, т.6 и
т.13 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от
Общински съвет – Русе (Наредба № 6). Твърди, че както към датата на издаване на
оспорената заповед, така и към момента на подаване на жалбата в съда жалбоподателката
не попада в категорията на лицата с доказана жилищна нужда. Моли съда да
постанови
решение,
с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирани страни - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК и чл.60, ал.5 и ал.6 от ГПК
вр.чл.144 от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Заповедта
е връчена на жалбоподателката на 04.10.2022 г., а жалбата е депозирана в съда
на 13.10.2022 г. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Заповедта е издадена от компетентен материално и
териториално орган – от кмета на Община Русе. Кметът разполага с правомощието
да прекрати наемното правоотношение съгласно чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС
чл.31, ал.2, изр.първо от Наредба № 6 по отношение на имот, частна общинска
собственост на Община Русе.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл.46,
ал.2, изр.второ от ЗОС, респ. чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба № 6 за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
разпореждане с жилища – общинска собственост (Наредба № 6) – в него са посочени
основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на
жилището, който е определен на един месец.
Заповедта
съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й – чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. В същата са посочени няколко прекратителни основания – чл.46,
ал.1, т.6, т.7 и т.9, ал. 2 и ал. 5 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5, т.9 т.6 от
Наредба № 6, съответно: изтичане на срока на настаняване, отпадане на условията
за настаняване на наемателите в общинско жилище, предоставянето на наетия
жилищен имот или части от него на лица, извън кръга на настанените, за възмездно
или безвъзмаздно ползване. В мотивите на оспорения административен акт са изложени
фактическите обстоятелства, които се субсумират под посочените законови
разпоредби, съставляващи неговите правни основания.
При
издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. За започналото административно производство до
жалбоподателката било изпратено уведомление изх.№94П-6329-1/30.07.2021г. по
чл.26 АПК, връчено лично на 02.08.2021 г., че комисията по чл.6 от Наредба № 6
на ОбС гр. Русе е разгледала подаденото заявление-декларация за издаване на
нова настанителна заповед и е излязла с решение наемното правоотношение да не
бъде продължено и да бъде прекратено по предвидения в закона срок. В
уведомлението на последната е указано, че в срок до 20.08.2021 г. вкл. може да представи в ОП „Управление на
общинските имоти“ становище по започналото производство и писмени доказателства
във връзка с него. В уведомлението е указан и срокът, в който то следва да
приключи, включително с издаване на заповед на кмета на Община Русе за
прекратяване на настаняването. Към уведомлението е приложен и препис от решение
по т.4.8, прието с протокол № 8/23.07.2021 г. на комисията по чл.6 от Наредба №
6. По отношение уведомлението жалбоподателката е възразила, като на 09.08.2021г.
е подала заявление с вх. № 584.
Макар
и съобразена с процесуалните правила, заповедта е издадена в противоречие на
материалния закон и не съответства на неговата цел.
Няма
спор по делото, че между страните е съществувало наемно правоотношние, учредено
като срочно. Началото на срока му е 13.08.2016 г., а продължителността му е пет
години. Срокът по договора е изтекъл на 13.08.2021г., като няма и спор, относно
това, че В. е подала заявление с вх. № Н-627/06.07.2021 г. за продължаване
срока на наемното правоотношение за общинското жилище.
Прекратителното
основание по чл.46,
ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6 (изтичане на срока на
настаняване), формално е налице. Според чл.46, ал.4 от ЗОС при изтичане на
срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако
наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
Според цитираната разпоредба, след изтичане на срока за настаняване, в случай,
че не са отпаднали условията на ал.2 и едновременно с това настаненото лице и
неговото семейство/домакинство отговарят на условията по чл.3, същото може да
бъде настанено в жилище за отдаване под наем на граждани с установени жилищни
нужди при наличие на свободно жилище.
Формалното
наличие на основанието по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от
Наредба № 6, не означава, че заповедта съответства на материалния закон. Защото
съгласно чл.46 ал.1 т.7 от ЗОбС и чл.31 ал.1 т.6 от Наредба 6 наемните
отношения се прекратяват с отпадане на условията на настаняване, т.е да са настъпили
условия – изменение в обстоятелствата, обословили настаняването в общинско
жилище, които изключват наемателя от категорията лица, отговарящи на условията
за настаняване.
В
заявлението с вх. № Н-627/06.07.2021 г. за продължаване срока на наемното правоотношение
за общинското жилище и в декларацията към него, жалбоподателката освен, че
декларира непритежаването на жилищни и вилни имоти и идеални части от такива,
както и че не притежава моторни превозни средства, декларира месторабота в
УМБАЛ „Канев“ като санитарка и среден месечен брутен доход от 1445,38 лв., за
което е приложила служебна бележка. Във заявлението, с което жалбоподателката
моли да бъде картотекира описва и обстоятелстото, че от 27 години съжителства с
лицето К. Б., който е трайно
безработен, а допълнително сочи за наличие на зависимости и лечение в
Психодиспансер Русе. Няма спор, че жалбоподателката също е с влошено
здравословно състояние, видно от представените от нея писмени доказателства с
възражение вх. 584/09.08.2021г.
Именно
в това възражение с вх. № 584/09.08.2021 г., освен писмени доказателства за
влошеното си здравословно състояние, В. представя трудов договор с УМБАЛ
„Канев“ видно от който същата работи
като санитарка в отделение „Съдова хирургия“, на пълно работно време и с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. От представеното
удостоверение от работодателя на жалбоподателката УМБАЛ „Канев“ е видно, че за
последните 12 месеца, а именно от 06.2020 г. до 05.2021 г. същата е получавала
помесечно различен брутен доход, като в забележка от специалист ТРЗ към УМБАЛ
„Канев“ е вписано, че в брутния доход влизат суми за работа с пациенти с Ковид
19, извънреден труд и ДТВ от НЗОК, като същите са описани по месеци.
Обсъдени
от административния орган доходи на жалбоподателката, същия счита, че наличните
такива, са в противоречие с изискването за минимален доход от 910лв., а именно
сумата от 1445,38 лв., тъй като съгласно нормата на чл. 3, ал.1, т.6 от Наредба
№ 6 на ОбС Русе, средномесечния брутен доход на член на
семейството/домакинството за предходните дванадесет месеца се формира от
възнаграждения по трудови и служебни правоотношение, и други възнаграждения
получавани от лицето, без да разграничава доходите на основна работна заплата и
допълнителни трудови възнагаждения. И именно това обстоятелства изключва
възможността за продължаване на наемното правоотношение, поради това че
жалбподателката-наемател на общинското жилище е извън категорията на лицата,
нуждаещи се от общинско жилище. Като органът счита, че жалбоподателката би
могла с оглед на доходите си да наеме жилище на свободния пазар, но без да
отчита влошеното й здравословно състояние и като използва в нейн ущръб, че
живее на семейни начала с лицето Красимир Балински от много години без сключен
граждански брак и не само, че не попада в дефиницията за понятията „ семейство“
и „ домакинство“ , го използва до
степен, че твърди ,че е предоставила наетия жилищен имот и на лице,извън кръга
на настанените.
Ответната
страна не оспорва обстоятелството, че от 1994г. жалбоподателката живее на
семейни начала с Б. и от 2014г. живее с него в
отдаденото й под наем общинско жилище, което не е използвано като обстоятелство
и основание да не бъде сключван договора по Заповед № РД-01-2310 от
28.07.2016г., защото към него момент Наредба № 6 на ОбС-Русе не ги третира като
общо домакинство и е причината да не бъде посочен в настанителната заповед.
Както
се установява още в хода на административното производство в жилището заедно с жалбоподателката
на семейни начала живее и лицето К.Б., тези данни се поддържат от самата В. и в съдебното
производство, като същата твърди, че лицето е безработно, настанявано е в
психодиспансер, същият е алкохолик и счита, че е парадокс, че за социалните
служби са едно домакинство, а пък за Жилфонд т.е за ответника не
са, тъй като многократно е питала как може да впише Б.в
настанителната заповед, но оттам и обяснявали, че няма как да се случи това
нещо поради липсата на брак между тях и че нямат деца. Никой от служителите не
й бил обяснил, че е възможно самия Б. да подаде заявление
за картотекиране и да го включат в нейната настанителна заповед. В последствие
след посещението й в Жилфонд с искане да картотекира Балински са й дали
документи, но са и обяснили, че лицето трябва да се води на друг адрес, като на
същия адрес се ходи на проверки от тяхна страна. Според В. К. Б. няма как да живее
сам и да се отдели от нея, защото е неспособен да изкарва прехраната си и да
полага сам грижи за себе си.
Фактическото
знание на обстоятелството, че в отдаденото първо през 2014г общинско жилище живее
и мъжът, с който жалбоподателката живее на семейни начала, намерило и отражение
в абзац първи на страница втора от оспореното решение, не е попречило за
продължаване на наемното й отношение през 2016г., с което се нарушават
принципите на истинност,последователност и предвидимост, респективно и на
съразмерност / чл.6,чл.7 и чл.13 АПК/.
Както приема
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ)
-
Решение на ЕСПЧ от 15 януари 2009 г. по делото Ćosić v. Croatia,
жалба № 28261/06, § 21., Решения
на ЕСПЧ от 13 май 2008 г. по делото McCann v. the United Kingdom, жалба № 19009/04, § 46; от 29 май 2012 г. по делото
Bjedov v. Croatia, жалба №
42150/09, § 58 и от 21 април 2016 г. по делото И. и Ч. срещу България, жалба №
46577/15, § 49, гаранциите по
Конвенцията изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището на
жалбоподателя да се основава не само на националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от
ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид
конкретните обстоятелства на делото. За да бъде в съгласие с чл.8 от ЕКПЧ,
която конвенция, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България, е част от вътрешното право и
има примат пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, е
необходимо оспореният административен акт да е съобразен с конкретните
фактически обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището, чиито
легитимни интереси трябва да бъдат защитени. Според установената практика на ЕСПЧ
свързана с изваждането на наематели от общински жилища (вж. McCann и
Ćosić, цитирани по-горе;
Paulić v. Croatia, No 3572/06, 22 октомври 2009; Kay and Others v.
the United Kingdom, No 37341/06, 21 септември 2010 г.; Kryvitska and Kryvitskyy
v. Ukraine, No 30856/03, 2 декември 2010 г.; Igor Vasilchenko v. Russia, No
6571/04, 3 февруари 2011 г.; и Bjedov v. Croatia, No 42150/09, 29 май 2012 г.),
оценката на необходимостта от намесата в случаи, касаещи отнемането на нечие
жилище в полза на обществения интерес, включва не само въпроси по същество, но
и процедурен въпрос: дали процесът на вземане на решения осигурява дължимото
зачитане на
интересите, защитени по силата на чл. 8 от Конвенцията, тъй като
отнемането на жилището е най-крайната форма на намеса в правото на неприкосновеност
на жилището, всяко лице, изправено пред този риск – независимо дали принадлежи
към уязвима група или не – по принцип трябва да има възможност съдът да прецени
пропорционалността на мярката, т.е съответствието й с чл.6 от АПК.
Намесата
обикновено не може да се счита за
обоснована, само защото случаят попада в обхвата на правило,
формулирано по общ и абсолютен начин, в случая дефиницията за „домакинство“ в
Наредба 6-„съвместно живеещи родители без слючен брак и от там посочените в заповедта основания:
дохода само на жалбоподателката и респ.невключването в дефиницията за
домакинство на мъжът,с който дългогодишно живее на семейни начала на един
настоящ адрес, от където е и изведено другото основание- преводставяне на
наетия имот на лице, извън кръга на настанените.
Домакинството
се превръща в основна статистическа единица и се определя (в съответствие с
регламенти на ООН и ЕС) като едно или повече лица, които живеят заедно в едно
жилище или част от него, имат в определена степен общ бюджет и се хранят
заедно, независимо от родствените връзки помежду им.
Съвместното
съжителстване на семейни начала без брак не е противозаконно, СК го допуска, не
е укоримо, нито неморално, още повече,
че в случая жалбподателката се грижи и за безработен и страдащ от зависимости
човек, който определено е в уязвимо състояние, само и единствено със своите
средства. Здравословното състояние на жалбоподателката сочи ,че същата е и в
уязвимо състояние и поради напредналата си възраст и предстоящо пенсиониране,без
да е отчетено, че същата няма просрочени задължения за разходи и липсват
оплаквания
Фактическото обитаване на общинското жилище от
лице във фактическо семейно съжителство,макар и без общи деца, не означава
наличието на посочената предпоставка- предоставянето му дори и за безвъзмездно
ползване на трето извън семейния й кръг и при създадени емоционални до степен
на семейни дългогодишни връзки и отношения. Неотчитането на съразмерността на
доходите ,реализирани от жалбоподателката, само и защото ,работейки като
санитар на първа линия в Ковид отделение / т.е полагаща труд при особени
извънредни епидиомологични обстоятелства/ и несъобразяването им съразмерно за
следващите й се грижи за лице в опасност за здравето, е довело да неправилна
преценка на всички обстоятелства ,включая и съразмерността на постановеното.
Жалбоподателката
твърди още, че в момента не получава помощи, продължава да работи в УМБАЛ
„Канев“ като е назначена на минималната работна заплата, а високите доходи,
които са взети предвид от органа се дължат на заплащането, че работи с пациенти
с Ковид 19 и извънредния труд за това.
Действително
с отмяната на извънредната епидимична обстановка считано от 01.04.2022г.,
изплащането на Ковид добавките отпада с решение на НС на НЗОК , и ако са се
включвали като общо средства от трудова дейност по чл.6 ал.9 КСО и чл.24 ал.1 ЗДДФЛ, сега това положение не е налице.
В
случая административният орган не е отчел интереса на живеещите в общинското
жилище жалбоподателката и нейният партньор / и двамата със здравословни
сериозни проблеми/, а е подходил изключително формалистично, без да извърши
преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателката,заболяванията
й, центъра й на емоционални обвързаности и интерес и останалите членове от
нейното домакинство,непризнато като такова,макар и фактически да е налично, от
една страна, и тези от друга страна, които
се защитават чрез оспорения административен акт. Действително по настоящото
дело ответникът по жалбата е представил списък на крайнонуждаещи се граждани,
които подлежат на настаняване под наем в общински жилища през 2021 г., който
списък включва 212 лица. В списъка, срещу всяко лице, е посочен броят на
членовете на неговото домакинство, както и групата и подгрупата, в която са
включени те в зависимост от степента на жилищната им нужда. За да се твърди ,че
посочените категории лица са в много
по-уязвимо положение от това на домакинството на жалбоподателката, следва да са
налице повече от данните по списъка, за да се приеме, че при извършване на
преценката за пропорционалност на прекратяване на наемното правоотношение
съгласно чл. 6 от АПК,
техните интереси следва да бъдат предпочетени.
Така
оспореният акт не е съобразен с целта на
закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1
от ЗОС
– в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни
нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят
чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар и с
оглед наличните остри социални и здравословни проблеми.
По изложените съображения
жалбата се явява основателна и като такава тя следва да бъде уважена като
оспорената заповед бъде отменена.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на представителя на жалбоподателката за присъждане на
разноски е основателно.
Адвокат И. Д. от АК-Русе е оказал безплатна
правна помощ в проведеното производство по адм. дело № 615/2021 г. при
условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата, видно от съдържанието на
представения по делото договор за правна защита и съдействие на л. 65 от делото
е посочено, че правната защита по делото се предоставя при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2, изр.
второ от Закона за адвокатурата определянето на размера на
адвокатското възнаграждение е оставено на преценката на съда с условието, че не
може да бъде в по-нисък размер от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. В настоящия случай,при оспорването на акт
без материален интерес съобразно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 500 лв. Поради това Община Русе (на основание § 1, т. 6 от ДР на
АПК) следва да заплати на адв. И.Д.. адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева за осъщественото по делото процесуално представителство и
защита
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на П.Р.В. *** заповед № РД-01-2826/16.09.2021 г. на кмета на Община Русе,
с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката за общински
жилищен имот с административен адрес гр.Русе, ж.к. “Дружба“ 3,
бл.4, вх.6, ет.1 ап.2,състоящ се от една стая, кухненски бокс и сервизни
помещения по АОС № 7409/24.03.2015 г.
ОСЪЖДА Община Русе да
заплати на адвокат И. Д. Д.от АК-Русе, с адрес на кантора: гр. Русе, ул. "Т.
Александров“ № 7, ет.1, сумата от 500 лева,
представляващи възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на жалбоподателя
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: