Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 22.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12952 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 65882/14.03.2019г. по гр.д. № 38422 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 81-ви състав е признато за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 14 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД,
че И.Й.А., ЕГН **********, с адрес: *** дирекция на вътрешните работи (СДВР) с адрес за призоваване: гр.
София, ул. „******заплащане на сумите, както следва: сумата от 252лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
01.02.2016г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение по
договор рег. № 4774/29.12.2009г. за
охрана със СОТ и полицейски сили на апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.03.2013г. до 01.01.2014г.; сумата от 65,57лв., представляваща неустойка по чл. 6.3. от договор рег. №
4774/29.12.2009г. за забава на плащането на главницата за периода от
01.03.2013г. до 01.01.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 5570/2016г. по описа на СРС, като И.Й.А.,
ЕГН ********** *** дирекция на вътрешните работи (СДВР) съдебни
разноски по заповедно дело от 75лв. и съдебни разноски по исково дело от 175лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. №5075809/02.05.2019г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – И.Й.А., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са уважени. Изложил
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че по делото не е приета фактура за процесното
задължение, не е установено такава да е съставена в съответствие с изискванията
на закона. Приетото писмо – л.23 от делото на СРС, не било фактура по смисъла
на закона със съответните й белези. Ищецът дори не твърдял, че е издал фактура,
която подлежи на плащане. Само фактурата била основание за плащане. Не било
установено и НСОД-СДВР с какъв статут , нямало яснота дали е търговец. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият-ищец Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР) е оспорил жалбата.
Навел е твърдения, че решението на районния съд в тази част е правилно. Посочил
е, че приетия договор установявал валидно възникнало правоотношение между
страните за охрана на апартамента, че е изпълнил задълженията си по договора и
за ответника е възникнало задължение за плащане на процесната сума, което не е
погасено, включително и по давност.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2012498/13.06.2017г. на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу И.Й.А., ЕГН **********, с която е
поискал от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 вр. с чл. 266 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД да признае за установено
съществуването на вземането на ищеца срещу ответника за заплащане на сумите,
както следва: сумата от 252лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
01.02.2016г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение по
договор рег. № 4774/29.12.2009г. за
охрана със СОТ и полицейски сили на апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.03.2013г. до 01.01.2014г.; сумата от 65,57лв., представляваща неустойка по чл. 6.3. от договор рег. №
4774/29.12.2009г. за забава на плащането на главницата за периода от
01.03.2013г. до 01.01.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 5570/2016г. по описа на СРС, като му се присъдят направените
съдебни разноски. Навело е твърдения, че с ответника сключили договор за охрана на имота
със СОТ и полицейски сили, че ищецът си изпълнявал задълженията по него, поради
което и за ответника възникнало задължение за плащане на уговореното
възнаграждение. Такова не било платено за
процесния период, ответникът изпаднал в забава на плащането и дължал
уговорената неустойка за забава. Договорът бил прекратен поради неплащане на
сумите с едностранно предизвестие от ищеца от 24.02.2014г. считано от
01.04.2014г.
Ответникът И.Й.А., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навел е първоначално твърдения, че представения от ищеца договор не бил подписан
от ответника, но с молба от 23.11.2018г.
е заявил, че не оспорва авторството на
стр.1 и последна страница от него, оспорил е само съдържанието на неносещите
неговия подпис страници. Оспори е верността на протокола от 26.10.2009г. Посочил е, че техниката по договора не била монтирана с протокол.
Такава техника била монтирана през 2009г. за което платил 500лв. без да му се
издаде разписка, тази техника в края на 2009г. непрекъснато се активирала и
безпричинно аварирала, като се включвала пронизителна аларма и му се налагало
да се връща от провинцията, дори и през нощта заради задействалия се поради
техническа неизправност СОТ. Посочил е, че това наложило да развали договора
през 2010г. и тогава СДВР си взело монтираната техника, но отново не съставили
протокол за същото. Задълженията били погасени по давност.
По делото е приложеното заповедно дело № 5570/2016г. .
по описа на Софийски районен съд, 81-ви състав, съгласно което по заявление вх.
№ 3006869/01.02.2016г. е издадена заповед от 09.02.2016г., с която районният
съд е разпоредил И.Й.А., ЕГН **********
да заплати на СДВР сумата от 252лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.02.2016г., до изплащането й,
представляващи неплатено възнаграждение по договор рег. №
4774/29.12.2009г. за охрана със СОТ и
полицейски сили ; сумата от 65,57лв.,
представляваща неустойка за периода от 01.03.2013г. до 01.01.2014г, както и
съдебни разноски от 325лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 03.10.2016г., на
06.10.2016г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на 17.05.2017г.
заявителят е уведомен за необходимост от представяне на доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията
по заповедта и иск е предявен на
13.06.2017г.
Прието е заявление от ответника
от 27.10.2009г., носещо подпис за него, съгласно което ответникът е поискал от ищеца
да му бъде осигурена охрана със СОТ на апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******.
По делото е приет оригинал на
договор № РД-4774/29.12.2009г., носещ подпис за страните по него, съгласно
който И.А. е възложил на СДВР да охранява със сигнално-охранителна техника и
полицейски сили имуществото му, съхранявано в апартамент № 21 в гр. София, ж.к.
„******, като 3 помещения от него са оборудвани със СОТ. Съгласно чл. 2 от
договора месечната такса е 30лв. без ДДС и годишна такса от 360лв. без ДДС.
Съгласно чл. 3 от договора срокът на договора е до 31.12.2009г. , но този срок
се счита за продължен за всяка следваща година, ако 1 месец преди изтичане на
срока една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му.
Съгласно чл. 6 от договора годишната
такса се плаща на две равни вноски, първата вноска се плаща в срок до 01.03., а
втората вноска се плаща в срок до 01.08., фактурите съгласно чл. 6.1.4.
фактурите се получават на касата при ОСОД-СДВР. Съгласно чл. 6.2. от договора
при забава на плащането с 20 дни СДВР има право да прекрати договора без
предизвестие. Съгласно чл. 6.3. от договора при забава на плащането
възложителят дължи на изпълнителя неустойка за забава в размер на законната
лихва за забава.
Приет е неподписан от ответника протокол за охранително
обследване на апартамента.
Приет е неподписан от ответника
протокол за проучване и оглед на имота и протокол за резултати от проверка на
изправността на СОТ в обекта от 26.10.2009г., съгласно който системата е
изправна и е монтирана.
Прието е извлечение от сметки на
ищеца, сочещо че ответникът му дължи плащане на сумата от общо 252лв. за
неплатена такса по договора за със СОТ
на апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******за вноски с падежи от март
2009г. до август 2013г., краен период на задълженията е 31.12.2013г.
включително, както и 65,57лв. неустойка за забава на плащането на
главницата, като сумите са определени
при база от годишна такса от по 432лв. годишно.
Прието е писмо от 24.02.2014г. от ищеца до ответника,
съгласно което ищецът е направил изявление
за прекратяване на договора считано от 01.01.2014г. и е посочено, че трансмитер е деактивиран.
Прието е писмо от ищеца до
ответника от 01.01.2014г., с което е посочено, че неплатени задължения на
ответника по договора са 252лв. главница и че това писмо следва да се счита и
като предизвестие. На лицевата страна на писмото е изписан ръкописен текст
„Днес, 25.01.2014г. И.Й.А.” и е положен
подпис за него.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 266 и чл. 86 и чл.92
от ЗЗД.
По
делото се установи
от приети книжа по заповедно дело,
че по заявление за издаване на заповед е образувано заповедно производство , по което е
издадена заповед за
изпълнение и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя, като ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил установителния иск за вземанията по заповедта.
При този иск в
тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по
договор за изработка, по който ищецът е изпълнил точно задълженията си и така за ответника е възникнало изискуемо задължение на за плащане на възнаграждение на
ищеца за изпълнена работа, че е уговорена валидна клауза за неустойка за
забава, размер на същата, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията на
възнаграждението, като за същото
ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Съгласно разпоредбата на чл.9 и чл. 14 от ЗМВР (2006г., отм), § 109 от ПЗР на ЗМВР и чл. 11, чл. 75 от Правилника за прилагане на ЗМВР областните дирекции на МВР са самостоятелно
юридическо лице, те се създават с акт на МС , те са основна структура на МВР,
част от дейността им е да осъществява
дейности, свързани с охрана на обекти с използване на сигнално-охранителна техника
(СОТ), областната дирекция
на МВР в София-град се нарича Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР),
което е правоприемник на Столична дирекция „Полиция” , ръководи от
директор с правомощия да издава административни актове, като може да сключва договори за охрана на обекти
с полицейски сили и със сигнално-охранителна техника по ЗЧОД. При така разписаната нормативна
уредба съдът приема, че СДВР е самостоятелно юридическо лице,
което отговаря на белезите на
учреждение - особен вид юридическо лице, начело на което стои държавен орган, няма
членски състав, възниква с акт на изпълнителната или на законодателната власт,
като към момента на
развитие на процесните правоотношения може да извършват и стопанска дейност.
Съдът приема за установено по делото, че на 19.11.2009г. между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за изработка, съгласно който ответникът е възложил на ищеца и последният се е
съгласил да охранява със СОТ и с полицейски сили имуществото на ответника,
съхранявано в апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******, 3 помещения от него са
оборудвани със СОТ, възнаграждението е
от 432лв. с включен ДДС (360лв. без ДДС) годишно платимо на две вноски с падежи
до 01.03. първата и до 01.08. втората, като е уговорена и валидна клауза за неустойка за забава на плащанията в
размер на законната лихва за забава. Съдът приема, че с оглед на клаузите на
договора за ежегодно продължаване на срока му, ако нито една от страните не
направи писмено изявление за обратното в срок от 1 месец преди края на
уговорения срок, липсата на доказателства по делото за прекратяването му преди
края на процесния период, то по делото е установено, че този договор е
обвързвал страните през процесния период. Приетият по делото договор носи
подпис за страните по него и съдържа изявление за така постигнати съглашения. За
валидността на всички съглашения по този договор не е нужно той да бъде
подписан на всяка страница. В случая разпоредбите на договора са на 4 страници, клаузите не си противоречат, не се повтарят.
При така установено и като съобрази липса на доказателства стр. 2 и стр. 3 от
договора да са съдържание различно от тези на приетия по делото договор, то
съдът приема, че съглашенията между страните по договора от 2009г. са със
съдържанието на приетия по делото договор. По делото не е установено договорът
да е прекратен преди 01.01.2014г., поради което и съдът приема, че този договор
е обвързвал страните през процесния период.
Съдът приема за установено по
делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Действително, приетите
по делото протоколи за охранително обследване, за проучване и оглед, за
резултати от проверка на изправността на СОТ не носят подпис, положен за
ответника. С отговора на исковата молба обаче ответникът е признал, че
сигнално-охранителна техника е монтирана в охранявания обект през 2009г., както
и че същата е работела. Твърденията на ответника, че работата на тази система е
била некачествена, че своевременно е уведомил за същото ищеца и че е развалил
договора през 2010г. не са доказани по
делото. За същото не са ангажирани каквито и да е било доказателства по делото.
При така възприето съдът приема за
установено по делото, че за ответника е възникнало валидно задължение за плащане
на възнаграждение на ищеца за извършената по договора от 2009г. работа през
процесния период. Същото съобразно уговорките по договора е 432лв. с вкл. ДДС
годишно. С оглед гореизложеното и като съобрази процесния период, то съдът
приема за установено по делото валидно възникнало задължение на ответника към
ищеца за плащане на главницата от 252лв.
Размер на вземането не е оспорено от ответника, а и съдът на основание на чл.
162 от ГПК го определя до размера на претендираната сума.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че доколкото за
процесната сума фактура не е издавана, то това обосновава извод за
недължимостта й. Правопораждащия факт на вземането, предмет на делото е
изпълнението на задължението от ищеца към ответника по сключения от тях договор
за изработка. За валидното възникване на това вземане ирелевантно е издаването
на фактура. Последната е счетоводен документ, който може да служи за доказване
на вземането, но тя не е правопораждащия юридически факт на същото. По делото
се установи правопораждащия вземането за възнаграждение по договора за
изработка факт , неиздаването на фактура за същото не може да обоснове обратен
извод.
Съдът приема за установено по
делото, че ответникът е изпаднал в забава на плащането на главницата.
С договора е уговорен конкретен падеж на задължението за плащане на
възнаграждението – първата вноска от годишното възнаграждение е платимо до
01.03., втората вноска от годишното
възнаграждение, платимо до 01.08. Този падеж е настъпил и ответникът е изпаднал
в забава на плащането на главницата. Съдът приема, че с разпоредбата на чл. 6.3. от договора страните са уговорили
валидна клауза за неустойка при забава на плащането от възложителя, която
неустойка е в размер на законната лихва за забава. С оглед гореизложеното съдът
приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за заплащане на неустойка от 65,57лв. за забава на плащането на
главницата за процесиня период. Размер на вземането не е оспорено от ответника,
а и съдът на основание на чл. 162 от ГПК го определя до размера на
претендираната сума.
По делото не е установено
погасяване на задълженията. За този извод на
районния съд не са наведени конкретни оплаквания с въззивната жалба, при
обосноваването на този извод районният
съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма, поради което и съобразно ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът приема, че не е установено погасяване на задълженията..
С оглед гореизложеното и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то решението
на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест въззивника следва да се поставят разноски на
въззиваемия в производството пред СГС в размер на 100лв. за възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по правилата
на чл. 78, ал.8 от ГПК при съобразяване на сложността на делото.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65882/14.03.2019г. по гр.д. № 38422 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 81-ви състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА И.Й.А., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на С. д. на в. р. (СДВР) с адрес за призоваване: гр. София, ул. „******на
основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи разноски в производството пред
Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.