№ 3804
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Г. Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505198 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба с вх. № 42424 от 04.05.2023 г. по описа на СГС,
подадена от длъжника В. Д. С., ЕГН ********** на основание чл. 435, ал. 2, т.
6 във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срещу Разпореждане от 31.03.2023 г. на
ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ по изпълнително дело № 2023923040076, с
което е отказал да прекрати изпълнителното дело спрямо жалбоподателя на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 срещу
действия на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ по изпълнително дело №
2023923040076, изразяващи се в насочването на изпълнението върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, а имено ½ ид. част от
имот с идентификатор 68134.1002.81.12.14.
Жалбоподателят излага, че изпълнителните действия по перемирано
изпълнително дело, независимо от броя премествания на същото
производство по принудително изпълнение от един съдебен изпълнител към
друг, са всякога порочни и не могат да доведат до пораждане на правен ефект.
Счита, че перемпцията е обвързваща при правната форма „преместване и
продължаване на изпълнителното производство“ от един съдебен изпълнител
при друг, което е нещо различно от правните фигури на „прекратяване и
изпращане на друг съдебен изпълнител за ново образуване на ново
изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист“ -
аргумент от Наредба Н-1 от 17.01.2022 г. за информационната система на
1
съдебното изпълнение и от използваните правни термини в чл. 427, ал. 5 ГПК,
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че считано от налагане на възбраните по
изп. дело № 4335/2017 г., спрямо длъжника С. не са искани и/или извършвани
надлежни изпълнителни действия, годни да прекъснат двугодишния
давностен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Излага, че което и да било действие
от дата 15.07.2021 г. нито може да спре, нито може да прекъсне вече изтеклия
преклузивен срок и настъпилата перемпция. Моли обжалваното разпореждане
да се отмени, а изпълнителното производство намира за прекратено спрямо
него още от 2019 г.
На следващо място жалбоподателят излага, че изпълнението е насочено
срещу притежаваната от него ½ ид. част от имот с идентификатор
68134.1002.81.12.14, който смята за несеквестируем. Излага, че посоченият от
ЧСИ Н. имот в село Бреница, общ. Кнежа, представлява необитаема къща,
която е опасна и самосрутена, не е функциониращ и годен за живеене обект,
като освен това е налице множествена наследствена съсобственост, която не
позволява реално разпределение на собствеността върху вещта, поради което
имотът не може да посрещне жилищните нужди на семейство С.и. По
отношение на посочения от ЧСИ друг имот излага, че същият вече е
възбранен и преминал публична продан, както и че представлява незавършен
строителен обект в село Бистрица, с кадастрален идентификатор
04234.6969.3436.4, като сградата не е въведена в експлоатация, няма Акт №
16, възбранена е и не може да служи за жилищни нужди на сем. С.и, поради
това, че върху нея е реализиран отделен изпълнителен способ. Поддържа, че
при липса на Акт № 16, имотът не може да се счита за функциониращ
жилищен имот. Счита, че процесната 1/2 част от апартамента в гр. София се
явява отговаряща на изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК и съдебните
изпълнители не следва да насочват изпълнение върху този имот, за да се
спази принципът на несеквестируемост.
Взискателят „ИНВЕСТБАНК“ АД счита, че жалбата е недопустима,
респ. неоснователна, като излага подробни съображения.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от
жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Относно възражението на взискателя за недопустимост на жалбата,
настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не
са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6.
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
2
принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Освен това в чл.
435, ал. 3 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и
постановлението за възлагане, но само поради това, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Съгласно чл. 436, ал. 1, изр.
първо ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по
мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието,
ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а
в останалите случаи - от деня на съобщението.
Жалбата на В. Д. С. в частта, с която на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 във
връзка с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се обжалва Разпореждане от 31.03.2023 г. на
ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ по изпълнително дело № 2023923040076, с
което е отказал да прекрати изпълнителното дело спрямо жалбоподателя на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е насочена срещу акт, подлежащ на
обжалване, от легитимирана страна, и в предвидения за това двуседмичен
срок, поради което е процесуално допустима. Обжалваното Постановление
(Разпореждане) от 31.03.2023 г. е връчено на длъжника на 03.04.2023 г., а
жалбата е подадена чрез куриер на 18.04.2023 г. (първият работен ден след
Великденските празници).
По съществото на жалбата съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
3
Макар да е безспорно в съдебната практика и в правната доктрина, че
перемпцията и давността са различни правни институти (давността е институт
на материалното право, докато перемпцията – на процесуалното; давността е
пречка за развитието на изпълнителния процес, а перемпцията предполага
такъв; давността не може да се зачете служебно от съдебния изпълнител,
докато перемпцията е длъжен да зачете), за да се уточни какво влага
законодателят под „изпълнителни действия“ в разпоредбата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, съдът използва дадените от Върховния касационен съд разяснения в
посочения тълкувателен акт.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е
прието от ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има
възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя
интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение
притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В обобщение на горното, в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по
силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови изричен акт, който във
всички случаи има единствено констативен характер.
Жалбоподателят поддържа, че считано от налагане на възбраните по
изп. дело № 4335/2017 г. по описа на ЧСИ Б., спрямо длъжника С. не са
искани и/или извършвани надлежни изпълнителни действия, годни да
прекъснат двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от
приложеното в препис изпълнително дело № 4335/2017 г. по описа на ЧСИ Б.
е вписана възбрана върху процесния имот на 16.06.2017 г. (като
жалбоподателят не твърди преди тази дата делото да е било перемирано).
След тази дата последователно са искани и извършвани следните
изпълнителни действия: запор на банкови сметки на длъжника от 20.06.2017
г.; молба на взискателя от 24.04.2019 г., с която е поискано освен вземането да
бъде присъединено към изп. дело № 908/2017 г. при ЧСИ М.Ц. и да бъде
наложен запор върху всички вземания по банкови сметки и сейфове на
длъжника С., като след предаването на делото на ЧСИ Ц. на 09.05.2019 г., то е
преобразувано под номер 478/2019 г. по описа на ЧСИ М.Ц., а с разпореждане
по чл. 456 ГПК от 13.05.2019 г. вземането по изп. дело № 478/2019 г. е
присъединено към вземането по изп. дело № 908/2017 г. при ЧСИ М.Ц.; по
изп. дело № 478/2019 г. запори са наложени върху банкови сметки на
длъжника С. на 14.05.2019 г.; с молба от 23.04.2021 г. взискателят е поискал
да бъде наложен запор върху всички вземания по банкови сметки и сейфове
на длъжника С., като по изп. дело № 478/2019 г. по описа на ЧСИ М.Ц. са
4
наложени запори на банкови сметки на длъжника от 12.05.2021 г.; с молба на
взискателя от 22.02.2023 г. т.е. преди изтичане на двугодишния срок е
поискано изп. дело № 478/2019 г. по описа на ЧСИ М.Ц. на основание чл. 427,
ал. 5 ГПК да бъде изпратено за продължаване на изпълнителното
производство при ЧСИ Г. Н., както и е поискано да се приложат всички
поискани изпълнителни способи и действия, поискани от взискателя до
прехвърлянето; изп. дело № 478/2019 г. по описа на ЧСИ М.Ц., присъединено
към изп. дело № 908/2017 г. по описа на ЧСИ М.Ц., изпратени за
продължаване на изпълнителните действия, са заведени под номер
2023923040076 по описа на ЧСИ Г. Н. на 02.03.2023 г.; на 24.03.2023 г. е
насрочен опис на процесния недвижим имот (мезонет), собственост ½
идеална част на длъжника С. на дата 30.03.2023 г. С Разпореждане от
31.03.2023 г. ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ е отказал да прекрати
изпълнително дело № 2023923040076 спрямо жалбоподателя на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С оглед на гореизложеното, дори без да се взима предвид спирането на
процесуалните срокове по време на извънредното положение, се установява,
че няма период продължил повече от две години, през който взискателят да
не е отправял искане за извършване на изпълнителни действия до ЧСИ по
отношение на длъжника С., което поведение обуславя извод, че
изпълнителното производство не се е прекратило по силата на закона.
Само за пълнота следва да се посочи, че непредприемането на действия
от взискателя в рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК 2 - годишен
процесуален преклузивен срок, съответно - прекратяването на
изпълнителното производство, не съставлява отказ от изпълнение, нито води
до погасяване на материалното право. Настъпилото по право прекратяване на
изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не
води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното
производство, нито че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на
надлежно установено материално право, или до погасяване на правото за
принудително изпълнение. Следва да се посочи, че дори молбите на
взискателя, с които е отправяно искане за насочване на изпълнението върху
имущество на длъжника да бяха отправени след като перемпцията е
настъпила, което в настоящия случай не е така, те съставляват надлежно
сезиране на съдебния изпълнител, поради което той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като
старото се приема за прекратено по право. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника.
С оглед изложеното, настоящият състав намира за неоснователна
жалбата на длъжника С. в частта, с която обжалва Разпореждане от 31.03.2023
г. на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ по изпълнително дело №
2023923040076, с което е отказал да прекрати изпълнителното дело спрямо
жалбоподателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и като такава следва да
5
бъде оставена без уважение.
Жалбата на длъжника В. Д. С., подадена на основание чл. 435, ал. 2, т. 2
срещу действия на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ по изпълнително дело
№ 2023923040076, изразяващи се в насочването на изпълнението върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, а имено ½ ид. част от
имот с идентификатор 68134.1002.81.12.14, настоящият съдебен състав
намира за допустима, като аргументите за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че отделното обжалване на
действията на съдебния изпълнител по извършване на опис на конкретно
определена вещ и оценка на същата, не са сред тези посочени в чл. 435, ал. 2
ГПК, поради което е недопустимо.
В случая обаче, с оглед на посоченото в подадената жалба, следва да се
приеме, че не се обжалват самите действие на съдебния изпълнител по
извършване на опис и оценка на недвижим имот, а се обжалва насочването на
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2023923040076 по
описа на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ срещу недвижим имот - ½ ид.
част от имот с идентификатор 68134.1002.81.12.14.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на
запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги
задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана
върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я
нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от
фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира),
забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите
непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на
длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на
лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се
намери такова лице и длъжникът отсъства. Длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което счита за
несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.
Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги
допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите
относно несеквестируемостта.
В цитираното ТР е посочено още, че срокът за обжалване при насочване
на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за
насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява
правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати
започналата продан преди издаването на постановление за възлагане
(съдебният изпълнител не може да оттегли това постановление) или да му
върне получената от публичната продан сума преди тя да е получена от
кредитора.
В случая длъжникът твърди, че имуществото върху което е насочено
изпълнението е несеквестируемо, поради което и съдът приема, че е сезиран с
6
жалба срещу насочване на изпълнението върху недвижим имот, който
длъжникът твърди, че е несеквестируем, а не срещу насрочените опис и
оценка на имота и подробни съображения за същото съдът изложи по-горе.
Доколкото се касае за непотребима вещ то съдът приема, че
несеквестируемостта в случая е забрана за осребряване на имота, но
съвместими с тази несеквестируемост са възбрана, опис и оценка. Това е така,
защото в случая несеквестируемостта е забрана за осребряване, но не е
забрана за ограничаване на правото на длъжника да се разпорежда с тези
вещи. Секвестируемостта не е константа. За секвестируемостта се следи
служебно през целия изпълнителен процес. Затова е възможно да се обжалва
насочването на изпълнението към определена вещ с твърдения, че тя е
несеквестируема в различни моменти до изтичане на две седмици от
съобщението за насрочването на проданта. Секвестируемостта може да се
променя при промяна на обстоятелствата. Така е възможно в хода на
изпълнително производство длъжникът или член на семейството му да
придобие друго жилище и така да отпадне несеквестируемостта на
единственото притежавано преди това жилище. Възможно е и длъжникът да
загуби собствеността върху жилище в хода на изпълнително дело, което
загубване на собствеността да е противопоставимо на взискателя и така ще
отпадне и секвестируемостта на другото единствено останало в
патримониума на длъжника жилище. Такова изгубване на право на
собственост върху друго жилище може да е резултат и от публична продан
или сделка. При така възприетото съдът приема, че дори да се приеме, че
процесния имот е несеквестируем, действията по налагане на възбрана, опис,
оценка не следва да се отменят. Извършването и запазването им не е лишено
от правен интерес, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от
длъжника или от член на семейството му и тогава въпроса със
секвестируемостта може да бъде пререшен, а и тези действия не са
несъвместими с несеквестируемостта му.
По изложените в ТР съображения, съдът приема, че преждевременната
(подадена преди да започне да тече срока т.е. преди публична продан да е
насрочена) жалба е допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат
разрешени въпросите относно несеквестируемостта.
Поради това, съдът приема, че жалбата е подадена срещу подлежащо на
основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК на обжалване действие на съдебния
изпълнител - насочване на изпълнението към недвижим имот, за който се
твърди, че е несеквестируем, в предвидения от закона срок, поради което е
процесуално допустима. При така направената констатация за допустимост на
жалбата, съдът следва да се произнесе, секвестируем ли е имущественият
обект за събирането на предявеното вземане.
Съгласно императивната норма на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не
може да бъде насочено към жилището на длъжника, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако все пак размерът на
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с наредба на Министерския съвет,
7
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.
2 ЗС. Тази норма е установена от съображения на обществения интерес за
социална справедливост с цел на длъжника и неговото семейство да се
осигури закрила чрез осигуряване на минималните необходими условия за
нормалното им съществуване.
Както беше посочено, съгласно цитираното ТР принудителното
изпълнение се насочва към определено имущество с налагането на възбрана
върху него, която се вписва в Агенция по вписванията. Чрез оповестяването
на наложената обезпечителна мярка и получаването на поканата за
доброволно изпълнение жалбоподателят е информиран, че съдебният
изпълнител е предназначил този негов имуществен обект за осребряване. Към
този момент се преценява дали недвижимия имот е несеквестируем, т. е. дали
длъжникът или някой от членовете на семейството му притежава друго
жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно правилата на
Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейството, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г. (ДВ, бр. 20 от 26 февруари
2008 г.). Меродавен по отношение на преценката за несеквестируемост на
имота е моментът на налагането на възбраната върху него.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 132/23.07.2020 г. по
гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС, ІV ГО е уеднаквена съдебната
практика, като е прието, че при налагането на възбраната съдебният
изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за
несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва
изпълнението и когато той е физическо лице. Несеквестируемостта е забрана
за осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл.
451 ГПК). Допустим е описът и на несеквестируемо жилище. При него
съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията
на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г., а може и да
провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство от значение за
несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят
процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната
продан на жилището. Съдебният изпълнител ги установява по документите,
които взискателят е представил и по документите, които самият той е длъжен
да изиска и събере (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483
ГПК). За съдебният изпълнител са задължителни определението по чл. 438
ГПК за спиране на публичната продан и решението, с което жалбата на
длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е уважена. Преди постановлението за
възлагане (актът е неоттегляем) съдебният изпълнител може да прекрати
публичната продан, въпреки че длъжникът е пропуснал срока за жалбата по
чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК (той тече от връченото съобщение за публичната
продан), ако длъжникът докаже, че жилището е несеквестируемо, а
преценката на изпълнителния орган за обратното е невярна.
Жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК е постройка, която е
предназначена за жилище, независимо дали това е къща, част от къща,
апартамент, дали е завършена. Без значение за секвестируемостта е дали това
8
жилище се обитава от длъжника. За да е несеквестируемо това жилище не
следва нито длъжника, нито член на семейството му, с който той живее, да
разполагат с друго жилище. Член на семейството са само роднини по
произход, брак и осиновяване, тоест съпруг и ненавършили пълнолетие деца,
които живеят с длъжника. В хипотеза, в която длъжник или някой от
членовете на семейството му, с които живее, имат друго жилище, то това
семейство има друго жилище, което да му осигури подслон, поради което и
несеквестируемостта на жилището срещу което е насочено изпълнението
отпада. Това е така, защото тя е създадена с оглед предотвратяване
опасността от оставане на семейството без подслон, а такава опасност не
съществува при наличие на друго жилище на член на семейството. За да е
несеквестируемо жилището, то не следва да надхвърля площта, която е
необходима за задоволяване на нуждите на семейството и да не са налице
условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че притежаваният от
сем. С.и недвижим имот с идентификатор 04234.6969.3436.4 не представлява
друго жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като сградата не е
въведена в експлоатация и няма Акт № 16. Съгласно дадената в пар. 5, т. 30
от ДР ЗУТ легална дефиниция на жилище, като съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, безспорно,
притежаваният от длъжника в съсобственост с неговата съпруга друг имот
отговаря на тези изисквания Върху извода за секвестируемостта на процесния
имот, не се отразява неиздаването на адм. акт по чл. 177 - 178 ЗУТ по
отношение на имот с идентификатор 04234.6969.3436.4. С института на
несеквестируемостта се цели да не бъде третирано антихуманно едно
физическо лице, което не е изпълнило свое имуществено задължение, в
инициирания от взискател изпълнителен процес /в този см. р. по гр. д. №
1294/09 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Недопустимо е разширителното
тълкуване на хипотезите на чл. 444, ал. 1 ГПК, които са изключение от
правилото на чл. 133 ЗЗД, според което цялото имущество на длъжника служи
за общо обезпечение на неговите кредитори. Тези изводи съответстват на
практиката на ВКС – така в р. по гр. д. № 14/09 г. на първо г. о., е посочено, че
понятието "жилище" има законова дефиниция в нормата на § 5, т. 30 от ДР на
ЗУТ. Затова отрицателното условие да "няма собствено жилище" следва да се
разбира в смисъл да не притежава друг жилищен имот, който по своето
предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на
легалното определение по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл. 40
ЗУТ. В същия смисъл следва да се тълкува и условието по чл. 444, т. 7 ГПК
длъжникът да няма друго жилище. В трайната практика на ВКС, обобщена в
опр. по гр. д. № 1158/11 г. на четвърто г. о., е прието, че ако съобразно
вещноправния му статут имотът е обект на правото на собственост, в който се
включва и ползването, то съответно за него се дължи обезщетение по чл. 59
ЗЗД, като вещният статут на имота и обезщетението за ползването му не
зависят от това дали са приключили всички административни процедури за
имота, вкл. тази по чл. 178 ЗУТ. В този см. са и р. по гр. д. № 1240/11 г. на
9
трето г. о. и р. по гр. д. № 718/10 г. на първо г. о. на ВКС. Длъжникът не
разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества да се насочи принудителното изпълнение. В константната
практика по прилагане на чл. 443 ГПК се приема, че разпоредбата на чл. 443
ГПК предоставя на съдебния изпълнител възможността за преценка дали
предложените от длъжника друга вещ или начин на изпълнение в замяна на
първоначално поискания от взискателя е в състояние да удовлетвори
взискателя. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол, тъй като не е сред
посочените в разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК и е по целесъобразност.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че по отношение на
недвижим имот с идентификатор 04234.6969.3436.4 е издадено постановление
за възлагане, след като същото не е влязло в сила. Съгласно чл. 496, ал. 2
ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т. е.
възлагането има вещноправно прехвърлително действие. В случая, обаче,
както жалбоподателят сам посочва, се установява, че представеното по
делото постановлението за възлагане не е влязло в сила, поради което
посоченият имот не е излязъл от патримониума на жалбоподателя.
Предвид изложеното в съвкупност, настоящият състав приема, че не се
установява наличието на императивно изискуемата отрицателна
предпоставка, съгласно чл. 444, т. 7 ГПК, че както длъжника, така и всички
членове на семейството му не притежават друго жилище, което да отговаря на
жилищните им нужди, съгласно правилата на Наредбата за жилищните нужди
на длъжника и членовете на неговото семейство. Следва да се посочи, че след
като жалбоподателят се е позовавал на чл. 444, т. 7 ГПК, той би могъл да
ангажира такива доказателства още пред ЧСИ. Тъй като става въпрос за
обстоятелство, относимо към предпоставките за несеквестируемост,
установяването му е в тежест на жалбоподателя. След като по делото се
установява, че жалбоподателят притежава и друго жилище по смисъла на чл.
444, т. 7 ГПК, съдът не намира за необходимо да обсъжда и останалите
доводи на жалбоподателя по отношение на притежаваните от него имоти в с.
Бреница и с. Борован. Доводи на жалбоподателя относно несъществуване на
вземането на взискателя са неотносими предвид предмета на настоящото
производство по обжалване на действията на ЧСИ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не може да
се направи извод за несеквестируемост на имота по смисъла на чл. 444, т. 7
ГПК. По тези съображения жалбата на длъжника В. Д. С., ЕГН **********,
подадена на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 срещу действия на ЧСИ Г. Н., с рег.
№ 923 при КЧСИ по изпълнително дело № 2023923040076, изразяващи се в
насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо, а имено ½ ид. част от имот с идентификатор
68134.1002.81.12.14., е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав
РЕШИ:
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 42424 от 04.05.2023 г. по
описа на СГС, подадена от длъжника В. Д. С., ЕГН ********** на основание
чл. 435, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срещу Разпореждане от
31.03.2023 г. на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ по изпълнително дело №
2023923040076, с което е отказал да прекрати изпълнителното дело спрямо
жалбоподателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на основание чл. 435,
ал. 2, т. 2 срещу действия на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ по
изпълнително дело № 2023923040076, изразяващи се в насочването на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо,
а имено ½ ид. част от имот с идентификатор 68134.1002.81.12.14.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4,
изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11