№ 16482
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110146362 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени
от Столична община срещу В. В. В., положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, за
установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответника съответно за сумата в размер на 7 693,00 лева, за
периода от м.01.2009г. до м.01.2022г., представляваща
обезщетение за държане на общински недвижим имот,
находящ се в /АДРЕС/, след прекратяване на наемното
отношение и въпреки противопоставянето на собственика,
ведно със законната лихва за периода от 26.01.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 7 323,88 лева,
представляваща лихва за периода от 01.06.2004 г. до
26.01.2022 г. за които вземания в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1
3890/2022 г. по описа на СРС, 45 с-в, срещу която
ответникът възразил по реда на чл. 414 от ГПК, поради
което навежда за него да е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.
Ищецът излага, че по силата на Заповеди за
настаняване № ЖН-04-в-1/12.03.1985 г. и ЖН-05-В-
1/06.04.1987 г., изменени с настанителна заповед №ЖН77-Г-
1/12.08.1992 г. на СГО-ТОА "Искър", между него и
наследодателката на ответницата – В. В. П. е възникнало
наемно правоотношение с предмет част от общински
недвижим имот (голяма стая и общи сервизи), находящ се в
/АДРЕС/. Поддържа, че поради системно неплащане на
наемната цена с писмо с изх. № 75-В-57/05.08.2004 г.,
получено на 25.08.2004 г., лично от В. В. П., наемното
правоотношение с нея било прекратено с едномесечно
предизвестие като е предоставен срок за освобождаване на
общинското жилище, но това не е направено доброволно.
Посочва, че поради липсата на доброволно освобождаване
са предприети действия по изземване процесния имот, но
всички са били неуспешни. Посочва, че след смъртта на В.
В. П., единствено ответницата ползва целия имот, находящ
се в /АДРЕС/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба. Не оспорва, че е бил сключен
договор за наем с посоченото в исковата молба съдържание
с наследодателката й. Посочва, че е собственик на
2
жилището на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност. Твърди, че въпреки това за периода след 2014 г. е
продължила да заплаща месечния наем в полза на ищеца.
Заявява възражение за погасяване по давност на
претенцията на ищеца.
С протоколно определение от 30.05.2023г. съдът е
приел за съвместно разглеждане в производството,
предявения от В. В. В. срещу Столична община, при
условията на последващо обективно кумулативно
съединяване на исковете инцидентен установителен иск с
правно основание чл. 212 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС, за
установяване правото на собственост на В. В. на основание
придобивна давност върху процесния имот в периода от
01.01.1996г. до 26.08.2022г.
Столична община, като ответник по така предявения
инцидентен установителен иск е подала отговор в срока по
чл. 131 от ГПК, с който оспорва твърденията на В. че е
придобила имота по давност, като посочва, че В. не е
владелец, а държател на имота и като такъв не може да
придобие имота по давност, като позиционира вниманието
на съда, че за имота, независимо дали е частна или
държавна общинска собственост, давността е спряла да
тече до 31.12.2022г. По изложеното моли за отхвърляне на
този иск.
В съдебно заседание ищецът Столична община,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ф.,
3
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
главните искови претенции.
Ответникът по главните искове и ищец по
инцидентния установителен иск - В. В. В., редовно
призован, се явява лично и се представлява от адвокат Д.К.
- САК, който поддържа отговора на исковата молба и моли
за отхвърляне на главните искови претенции, като моли за
уважаване на предявения инцидентен установителен иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата и гласни
доказателствени средства на основание чл. 235, ал.2 от
ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че на 05.04.1974г. между
Директора на ***************************“, като
наемодател и В. В. П., като наемател е подписан договор за
наем, с предмет отдаване за възмездно ползване на
голямата стая от ап.43, находящ се в /АДРЕС/. По делото не
е спорно, че с Настанителна заповед № ЖН-04-В-
1/13.03.1985г. на РНС „Искър“ на В. П. и тричленното и
семейство е разрешено да ползва една стая и общи сервизни
помещения от ап.43. Установява се по делото, че с молба №
ДИ-84-3144/27.12.1990г. до Председателя на ОбСН „Искър“
В. П. е поискала закупуване на цялото жилище, като по
делото на л.10 е приет и оценителен протокол, в който
4
фигурира подпис на П., че се съгласява с оценката на
имота. Установява се, че със Заповед № ДИ-84-
3144/28.02.1991г. на Председателя на ИК е наредено
държавният /тогава/ имот да бъде продаден на П. за сумата
в размер на 17 184 лева и 1% реж.разноски от 171.84 лева.
Заповедта е обжалвана от сина на П. – Г.В.П., като с
Определение от 10.06.1991г. на СГС, постановено по гр.д. №
365/1991г., жалбата е върната като недопустима /л.13 по
делото/.
По делото следва, а и се установява, че със заповед №
ЖСК-77-Г-1/30.07.1192г. на ТОА – Район „Искър“ са
предоставени на сина на П. – Г.П., на съпругата му и на
детето им за ползване две стаи от ап.43, а със Заповед №
ЖСК-77-Г-1/12.08.1992г. на СГО-ТОА „Искър“ на В. и
дъщеря и В. е разрешено да ползват холната стая от ап.43 и
общите сервизни помещения.
По делото са приети уведомителни писма по сметка от
29.12.1994г., от които се установява, че П. внася по сметка
на СГО веднъж сумата в размер на 17 184 лева и втори път
сумата от 171.84 лева. Доколкото плащането не е
извършено в шестмесечния срок по Наредба за държавните
имоти е отказано сключване на договор за продажба на
имота. По делото е прието и писмо № ДИ-94-13/10.04.1995г.
на Кметския наместник до СГО, с което е поискано
възстановяване на сумите по сметка на В. П.. По делото е
прието и второ писмо № 07-00-111/12.02.2004г., с молба от
5
Кмета на район „Искър“ до Дирекция „Финанси“ при СО
за възстановяване на сумите. С писмо с изх. № РИС21-
ВК08-820/23.07.2021г. до Кмета на СО е поискана същата
информация. Получен е отговор с изх. № СОА21-ВК08-
10578-(3)/25.09.2021г., че справка дали са възстановени
сумите не може да бъде изготвена, тъй като всички банкови
бордера и касови ордери са унищожени с Акт за
унищожение на неценни документи с изтекъл срок за
съхранение от 26.07.2017г.
Установява се по делото, че процесният имот до 1973г.
е бил държавна собственост, а впоследствие с Акт №
47/02.09.1997т. е актуван като частна общинска собственост
на основание чл. 2, ал.1,т.6 от ЗОС.
С писмо, прието на л.20 по делото с № 75-В-
57/05.08.2004г. поради системно неплащане на наемната
цена П. е уведомена, че договора за наем е прекратен, като
и е даден едноседмичен срок от предизвестието за
освобождаване на имота. Приета е по делото и Заповед №
1101/07.10.2004г. за изземване на имота. Жалбата е
обжалвана от П. по който повод е образувано адм.д. №
3204/2004г. по описа на СГС, като с решение от 15.12.2006г.
жалбата и е отхвърлена, като решението е потвърдено с
решение № 9602/12.10.2007г. на АС, III-то отделение,
постановено по адм.дело № 3952/2007г. По делото е приета
и искова молба, подадена до СРС от П., във връзка с която
пред СРС е било образувано гр.д. № 11536/2004г. по описа
6
на СРС, 44-ти състав. С исковата молба е поискано от
ищцата да я признае за собственик на имота на основание
давностно владение, като с решение постановено по делото,
искът е отхвърлен.
Със Заповед № 1289/29.11.2004г. на Кмета на район
„Искър“ отново е направен опит да бъде иззет имота от
Г.В.П. на две стаи и общи сервизни помещения. Приети са
и Покана за доброволно изпълнение с изх. № 7500-
36/14.02.2012г. до В. П. и В. П. и Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 7500-346/24.11.2014г.
По делото е приет и препис-извлечение от Акт за смърт
№ 0072/30.01.2014г., от което се установява, че П. е
починала на 29.01.2014г.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
установява, че размерът на пазарния наем за периода от
26.08.2017г. до 26.08.2022г. възлиза на сумата от 17 713,00
лева, като вещото лице след запознаване с представените от
ответника платежни нареждания, приети от л.59 до л.148 по
делото и след проверка в счетоводството на ищеца е
установило, че за периода от м.01.2014г. до 26.08.2022г. са
постъпили плащания от ответника в размер на 5 096,00
лева, като за основание е посочено заплатени наемни
вноски в периода 03.07.2017г. до 02.08.2022г., като вещото
лице е установило, че с така внесените суми са заплатени
дължими наемни вноски за периода от 2002г. до
31.12.2008г., като за непогасени задължения е посочена
7
сумата от 7693,00 лева, за периода от м.01.2009г. до
м.08.2022г.
От изслушаната по делото допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че извършените
плащания в размер на 5096,00 лева през 2014г. са отнесени
36 месеца назад във времето, тоест от 2011г. до момента на
покриване на задълженията, за което е налице справка на
л.17 – 18 от допълнителното заключение. Вещото лице е
установило, че с допълнително споразумение на основание
чл. 4, глава II от договор за наем на общински имот от
15.07.2005г. за апартамент, находящ се в /АДРЕС/ е
определена наемна цена в размер на 49,00 лева. Вещото
лице е изчислило и средно-месечното обезщетение на
квадратен метър за територията на районна, като е
посочило, че е 1,11 лева на кв.м. – изчислено върху общата
площ /48811,24 лева:44156,46 лева кв.м.= 1.11 лева/ и 2,11
лева на 1 кв.м. – изчислено върху жилищната площ
/48811,24 лева:23170,24 кв.м. =2,11 лева/.
По делото е допуснато и събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля К.А.,
съседка на ищцата по предявения инцидентен
установителен иск. Тя посочва, че майката на В. е закупила
апартамента, като винаги го е стопанисвала като неин,
правила ремонти. Ответницата имала проблеми с брат си,
който също обитавал имота преди смъртта на майка им. Не
била свидетел Комисията да идва в апартамента.
8
Свидетелката знаела, че в началото покойната П. държала
имота под наем, но след това го закупила.
Гореописаната фактическа обстановка не е спорна
между страните, между писмените доказателства няма
противоречия, поради което съдът ги кредитира.
От правна страна на спора, съдът намира следното:
Съдът намира, че приоритетно следва да разгледа
предявения инцидентен установителен иск за признаване
на установено в отношенията между страните, че В. В. на
основание придобивна давност върху процесния имот в
периода от 01.01.1996г. до 26.08.2022г. е собственик на имот,
находящ се в /АДРЕС/, със застроена площ от 88,41 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, с избено помещение № 7, заедно с припадащите
се 1,56% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото.
Този иск съдът е приел, че е процесуално допустим за
съединяване с исковете по чл. 422 от ГПК на основание
т.10б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, подлежи на
съединяване с главните искове като родово подсъден на
СРС и отговора на този въпрос е обуславящ главните
искове.
Този иск съдът намира за недопустим в едната част, а
в другата за неоснователен по следните съображения: На
първо място в периода от 01.01.1996г. до влизане в сила на
9
решението от 23.02.2006г., постановено по гр.д. №
11536/2004г. по описа на СРС, 45-ти състав на 30.05.2008г.,
което обстоятелство съдът установи служебно,
производството по този иск следва да бъде прекратено, като
недопустимо на основание чл. 299, ал.1 и ал.2 от ГПК,
новелата на чиято правна норма запретява пререшаване на
спор, решен с влязло в сила решение, като повторно
заведеното дело следва да бъде прекратено. Съдът установи
служебно при проверка на СРС, че решението след
институционален контрол е влязло в сила на 30.05.2008г.,
като иска на П. е отхвърлен. В останалата част искът
следва да бъде разгледан, доколкото ищецът основава
твърдения въпреки влязлото в сила решение за изтекла в
негова полза придобивна давност в периода след
30.05.2008г. до 26.08.2022г.
Придобивната давност е способ за придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време.
Тоест, фактическият състав на придобивната давност
включва два елемента: владение и изтичане на определен
срок. За придобиването по давност е необходимо на първо
място да бъде установено владение върху имота.Съгласно
чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. Владението има два елемента: обективен
10
елемент /corpus/-упражняване на фактическа власт и
субективен елемент /animus/-намерение за своене на вещта.
Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на
човека, който трудно се доказва, чл.69 от ЗС е установил
презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на
владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за
давността /отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече
от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е
установено по насилствен начин/, явно /да не е установено
по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи
вещта като своя. Макар по дефиниция владението да
трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се
осъществява фактическо въздействие върху имота
/например да не се напуска жилището, да не се излиза от
колата/. Фактическата власт може да се упражнява и чрез
периодични посещения и действия спрямо имота, ако те
сочат на намерение за своене на този имот и не са
прекъсвани от действията на трети лица /в този смисъл е
решение No 503 от 02.05.2012 г. по гр.д.No 83 от 2011 г. на
ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По делото са налице данни, че имота до 1973 г. е бил
държавна собственост, а с Акт № 47/02.09.1997г. е актуван
като общинска собственост. Чл.86 от ЗС в различните му
редакции визира, че не може да се придобие по давност вещ,
11
която е социалистическа собственост /в периода от 1951 г.
до 1990 г./, вещ, която е държавна или общинска
собственост /в периода от 1990 г. до 1996 г./, а след
изменението на ЗС с ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996
г.-вещ, която е публична държавна или общинска
собственост. В този смисъл са и чл.7 от Закона за държавна
собственост от 1996 г. /вещите-публична държавна
собственост не могат да се придобиват по давност/ и чл.7 от
Закона за общинската собственост от 1996 г. /не могат да се
придобиват по давност имоти-публична общинска
собственост/. Тоест, до 01.06.1996 г. не могат да се
придобиват по давност всички държавни и общински
имоти, а след 01.06.1996 г.-не могат да се придобиват по
давност само имоти-публична държавна и общинска
собственост. Следователно за имотите, които са частна
държавна или общинска собственост след 01.06.1996 г. вече
не съществува забрана за придобиване по давност.
Съгласно обаче разпоредбата на §1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността/обн.в ДВ бр.105 от 2006 г., в
сила от 01.06.2006 г./, е спряна давността за придобиване на
имоти, които са частна държавна или общинска
собственост, за периода от 01.06.2006 г. до 31.12.2014г.
Следователно, считано от 01.06.1996г. до 31.12.2014г.
давността за придобиване на процесния имот се счита
спряна, доколкото същият се установи, че е имот частна
общинска собственост. Тоест, до 31.12.2014 г. при спор за
собственост върху такива имоти не може да се приеме, че
12
владелецът е придобил имота по давност като
недобросъвестен владелец, приложим в случая, а именно
владение осъществено по реда на чл. 79, ал.1, а не по ал.2 от
ЗС, а и не се установява праводателите на ищеца /неговите
родители/ да са били добросъвестни владелци по смисъла
на чл. 70 от ЗС, доколкото както е посочено и в решението,
постановено по адм.д. № 3952/2007г. по описа на ВАС,
обстоятелството, че П. е внесла определената цена, което се
установи и в настоящото производство не я прави
собственик на имота, доколкото няма финализирана сделка
по сключен договор за покупко-продажба, тъй като ако
продажбата се осъществи това ще е в нарушение на тогава
действащата норма на чл. 62, ал.1,т.2 от НРПСУРОИ. А от
м.12.2014г. до датата на подаване на инцидентния
установителен иск – 23.11.2022г. не е изтекъл изискуемия от
закона 10 годишен срок. За пълнота следва да се посочи и
че на основание § 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.), давността за
придобиване на имоти частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. Срокът е
бил удължаван многокрактно, като мораториумът е бил
наложен още през 2006 г., когато вече договорът за наем е
бил прекратен. Посочената разпоредба е обявена за
противоконституционна с Решение № 3 от 24.02.2022 г. по
к. д. № 16/2021 г. на КС (обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г.).
Както е посочено в самото решение с обявяването на
разпоредбата за противоконституционна не се засяга
13
нейният досегашен ефект, тъй като на основание чл. 151,
ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от
преустановяване на мораториума настъпват от момента на
влизане на решението в сила. Горното налага извода, че
дори да се приеме, че процесният имот е частна общинска
собственост, която не е от категорията на обектите, върху
които е налице абсолютна забрана за придобиването им по
давност, то към датата на завеждане на иска, която бе
отбелязана по-горе – 23.11.2022 г. давността не е изтекла.
По изложеното предявеният като инцидентен
установителен иск следва да бъде отхвърлен в допустимата
част.
По иска с правно основание чл. 236, ал.2 от ЗЗД, съдът
намира следното:
Не е спорно в производството осъществяването на
следните релевантни факти и обстоятелства, а именно че
между наследодателя на В. и ищеца е бил сключен на
05.04.1974г. договор за наем, с предмет отдаване на
възмездно ползване на голямата стая от ап.43, находящ се в
/АДРЕС/., като впоследствие с Настанителна заповед №
ЖН-04-В-1/13.03.1985г. на РНС „Искър“ на В. П. и
тричленното и семейство е разрешено да ползва една стая и
общи сервизни помещения от ап.43. Договорът за наем
съдът приема за безспорно установено и че е прекратен с
изтичане на едноседмичния срок, даден на П. с писмо № 75-
В-51/05.08.2004г., за което покойната П. е уведомена на
14
25.08.2004г., тоест договора следва да се счита прекратен на
01.09.2004г.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
ако наемателят продължи ползването на наетата вещ след
прекратяване на наемното правоотношение въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи
обезщетение, като е длъжен да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Нормата на чл. 48 от ЗН съставлява законова презумпция,
по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството
по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. По делото
не се събраха доказателства ответницата да е приела
наследството по опис или да се е отказала от него.
Наследството се придобива с приемането му от момента на
откриване на наследството - смъртта на наследодателя,
като при отказ от наследство, частта на отреклия се
уголемява дяловете на останалите наследници, а
наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство. В случая е
видно, а и се установява, че наемното правоотношение е
прекратено, считано от 01.09.2004г., тоест преди смъртта на
П., а за процесен период след нейната смърт, какъвто е част
от процесният период - 29.01.2014г. до м.01.2022г., ищецът
не може да търси заплащане на обезщетение при прекратен
15
договор от ответницата в качеството и на наследник на П..
Следва да се посочи, че ищецът се позовава на наследствено
првопроимство, и на прекратения договор за наем за
възникване на фактическия състав на чл. 236, ал.2 от ЗЗД, а
не на самостоятелно правоотношение, възникнало с
ответника В. В.. От изслушаната ССчЕ могат да се
направят индикации за наличието на допълнително
споразумение на основание чл. 4, глава II от договор за
наем на общински имот от 15.07.2005г. за апартамент,
находящ се в /АДРЕС/, сключен с ответника, в който е
определена наемна цена в размер на 49,00 лева, и в каквато
връзка ответникът представя редица платежни
нареждания, които бяха предмет на изследване на
изслушаната ССчЕ, но ищецът не основава исковите си
претенции на такъв договор и сключено допълнително
споразумение към него, не го е представил като
доказателство към исковата молба, поради което за съда
този договор е ирелевантен. Ответникът би носил
отговорност по силата на универсалното наследствено
правоприемство, ако претендираното задължение бе
възникнало в имуществената сфера на наследодателя й,
преди настъпване на смъртта му. Настоящият случай обаче
частично не е такъв, претендира се заплащане на
обезщетение за ползване на общински имот, за период и
след смъртта на наследодателя – след 29.01.20014г. Но за
периода от м.01.2009г. до смъртта на П. – 29.01.2014г.,
обезщетение може да се претендира.
16
В хипотезата на чл. 236, ал.2 от ЗЗД след
прекратяването досегашният наемател дължи вече не наем,
защото е престанал да бъде наемател, а обезщетение най-
малко в размер на наема. Трайната практика на ВКС е
именно в този смисъл – при продължаване на ползването
на имота след прекратяване на договора за наем въпреки
противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи
обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по
силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско
от уговорения наем (така решение № 48/22.07.2016 г. по т.д.
№ 480/2015 г. на ВКС,ТК, І т.о. и цитираните в него
решение № 146 от 01.12.2010 г. по т.д. № 934/2009 г. на ВКС-
ТК, II т.о., решение № 769 от 17.06.2011 г. по гр. д. №
1332/2010 г. на ВКС-ГК, III г.о., решение № 230 от
18.06.2014 г. по гр. д. № 6874/2013 г. на ВКС-ГК, IV г.о.,
решение № 173 от 22.03.2013 г. по т.д. № 939/2011 г. на ВКС-
ТК, I т.о., решение № 422 от 21.05.2010 г. по гр. д. №
981/2009 г. на ВКС-ГК, III г.о., решение № 391 от 26.05.2010
г. по гр. д. № 765/2009 г. на ВКС-ГК, II г.о., решение № 144
от 17.05.2011 г. по гр. д. № 401/2010 г. на ВКС-ГК, IV
г.о.,Решение № 88 от 28.07.2015 г. по т.д. № 264/2014 г. на ІІ
т.о. Доколкото по силата на закона между страните
възниква "квазинаемно" правоотношение, задължението за
заплащане на наемна цена има обезщетителен, а не
престационен характер, което не лишава наемодателя от
правото да иска овъзмездяване на действително
претърпените вреди, ако докаже, че размерът им е по-висок
17
от уговорения наем. Обезщетението не може да бъде по-
ниско от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо
със среднопазарната цена, ако ищецът докаже, че в
периода, в който е бил лишен от ползването, тази цена е
надвишавала по размер уговорения наем; в конкретиката
на случая обезщетението се претендира над уговорения
наем. Създаденото обаче „квазинаемно” правоотношение
не е откъснато от договора за наем, следователно
отговорността е договорна. След като обаче наемателят е
починал през 2014г., след като договора за наем е прекратен
през м.09.2004г., няма как да възникне отговорност за
ответницата като негов наследник, тъй като след 2004г.,
когато договорът е прекратен ищецът не е носител на
материалното право да претендира заплащане на
обезщетение за ползването на имота, в предвид
прекратяване на договора и доколкото претендира
обезщетение за период след смъртта му – от 29.01.2014г. до
м.01.2022г. Ищецът не може да претендира заплащане на
обезщетение от ответницата и в нейно лично качество, тъй
като между страните не е налице сключен договор за наем,
а както бе посочено по-горе при отговорността по чл. 236,
ал.2 от ЗЗД възниква квазинаемно правоотношение, което
не е откъснато от сключения между наследодателя на
ответницата и ищеца договор за наем.
За периода от м.01.2009г. до датата на смъртта на
наследодателя – 29.01.2014г. обезщетение може да бъде
претендирано, но с оглед релевираното възражение за
18
давност, задълженията за този период са погасени по
давност. Задължението за обезщетение за ползване се
погасява с изтичане на кратката тригодишна давност,
поради което до датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 26.01.2022г., от когато се счита за предявен и
иска по чл. 422 от ГПК и когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече, давността е изтекла.
По тези мотиви главният иск следва да бъде
отхвърлен. При отхвърляне на главния иск на отхвърляне
подлежи и акцесорния такъв за лихва.
В предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3
от ЗЗД право на разноски по главно предявените искови
претенции се поражда в полза на ответника. На ответника
следва да бъдат присъдени разноски за депозит за
експертиза, чието искане беше допуснато от съда с оглед
първоначално предявените искове в размер на 400,00 лева.
Ответникът по инцидентния установителен иск също
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да му се
присъдят. Така на процесуалния представител на
ответника по предявения инцидентен установителен иск
следва да му се присъди на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лева.
19
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от В. В.
В., ЕГН ********** срещу ******************,
представлявана от ***********, инцидентен установителен
иск с правно основание чл. 212 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС в
частта, за признаване на установено в отношенията между
страните, че В. В. В. е собственик на имот, находящ се в
/АДРЕС/, със застроена площ от 88,41 кв.м., състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с избено
помещение № 7, заедно с припадащите се 1,56% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, на основание придобивна давност върху
процесния имот, изтекла в периода от 01.01.1996г. до
30.05.2008г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. В., ЕГН **********
срещу ******************, представлявана от ***********,
инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, за признаване на установено в
отношенията между страните, че В. В. В. е собственик на
имот, находящ се в /АДРЕС/, със застроена площ от 88,41
кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
20
помещения, с избено помещение № 7, заедно с припадащите
се 1,56% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, на основание
придобивна давност върху процесния имот, изтекла в
периода от 30.05.2008г. до 26.08.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ******************,
представлявана от *********** срещу В. В. В., ЕГН
**********, положителни установителни исковете с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 236, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 86
от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между
страните, че В. В. В. дължи на ******************, сумата в
размер на 7 693,00 лева, представляваща обезщетение за
държане на общински недвижим имот, за периода от
м.01.2009г. до м.01.2022г., находящ се в /АДРЕС/, след
прекратяване на наемното отношение и въпреки
противопоставянето на собственика, ведно със законната
лихва за периода от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането
и сумата в размер на 7 323,88 лева, представляваща лихва
за периода от 01.06.2004 г. до 26.01.2022 г. за които вземания
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 3890/2022 г. по описа на СРС, 45 с-в.
ОСЪЖДА ******************, представлявана от
*********** ДА ЗАПЛАТИ на В. В. В., ЕГН **********,
21
сумата в размер на 400,00 лева, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
******************, представлявана от ***********,
сумата в размер на 250,00 лева, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
В прекратителната част решението има характер на
определение и подлежи на обжалване пред СГС с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните.
В останалата част решението подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22