№ 88
гр. Свищов, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20234150100299 по описа за 2023 година
ИСК с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД
Предявен е иск от В. В. К., действащ чрез своята майка и законен
представител Т. Г. Л. , чрез адв.И. Илиева против М. В. Я.. Ищецът твърди,
че е единствен законен наследник на В К. И., починал на 13.05.2022 г.
Заявява, че на 11.05.2022 г. наследодателят на ищеца е предал в заем на
ответника сумата от 2000 лева. Заемната сума била преведена по банков път
от сметката на заемодателя по сметката на заемателя, а уговорения между тях
срок за връщането й е бил до 31.08.2022 г. В срока за връщане на заемната
сума заемодателят е починал, а длъжникът отказвал да върне заемната сума
на наследника на заемодателя. За гореописаните суми ищецът е подал
заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 820/2022г. на СвРС срещу длъжника
М. В. Я. е издадена Заповед за изпълнение № 15/17.01.2023 г. След
уведомяването на ответника за издадената заповед за изпълнение, същият е
депозирал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК поради което ищецът предявява
настоящия установителен иск.Моли съда да приеме за установено, че
ответникът М. В. Я. му дължи сумата от 2000.00 лева- непогасена главница по
договор за заем от 11.05.2022 г., сключен с неговия наследодател -В К. И.,
починал на 13.05.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на
1
подаване на заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 440.00 лева-
разноски по ЧГД №820/2022 г. по описа на РС- Свищов. В съдебно заседание
се представлява от адв.Илиева, която поддържа иска. В определения срок не е
представена писмена защита.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
ответникът, чрез адв. Н. Н. е подал писмен отговор, в който заявява, че искът
е допустим, но неоснователен. Твърди, че процесната сума е била поискана в
заем от В И. от ответника в края на м. март 2021 г. Същата била върната от И.
на 11.05.2022 г. с превод по негова сметка, което се установявало от
представеното извлечение от банкова сметка на В И. . Счита, че искът е
неосновател и недоказан. В съдебно заседание се представлява от адв.Н.,
който оспорва иска. В определения срок не е представена писмена защита.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение №15/17.01.2023г. по ч.гр.д. 820/2022г.
на СвРС , ответникът по настоящото дело М. В. Я. следва да заплати на В. В.
К., действащ чрез своята майка и законен представител Т. Г. Л. сумата за
сумата от 2000.00 лева- непогасена главница по договор за заем от 11.05.2022
г., сключен с неговия наследодател -В К. И., починал на 13.05.2022 г.
Видно от приложеното удостоверение за раждане и удостоверение за
наследници , В. В. К. е единствен наследник на В К. И., бивш жител на с.Д,
починал на 13.05.2022г. В. В. К. е малолетен, роден е на 16.12.2011г. и действа
чрез своята майка и законен представител Т. Г. Л..
По делото е представено копие от екранна снимка на телефон,
видно от която чрез онлайн банкиране наследодателят на ищеца - В К. И. е
превел на ответника М. В. Я. сума с основание превод. От разпечатката не се
вижда , на коя дата е направен превода и какъв е размера на сумата. Въпреки
това не се оспорва от страна на ответника, че на 11.05.2022г. В К. И. е
превел по негова сметка сумата 2000 лева.
По делото са разпитани свидетелите Я Я.-брат на ответника и А.Г. –
познат на наследодателя на ищеца. Според свидетеля Я Я., той, брат му М. и
2
В К. И. от години карат тирове в Испания, като периодично се прибират в
България да почиват. Размяната на пари между тях е честа практика, като
въпросната сума от 2000 лева обяснява, че е дадена от тях /него и брат му/ на
В и с процесния превод той просто я връща. Относно проведени
кореспонденции по месинджър между него и Т., обяснява че там говорят за
пари, представляващи последната заплата на В К. от испанската фирма, които
те се опитали да издействат да им преведат , но не успели.
Св. А.Г. често посещава село Д и е бил свидетел на разговор между
покойния наследодател и негов приятел на име Пламен, които коментирали ,
че В е превел на М. 2000лева и защо му искат като „всички бачкат“ и че ще
му ги върнат.
Наследодателят В К. И. е починал на 13.05.2022г. , два дни след превода
на сумата.
При тези доказателства, съдът намира, че искът е недоказан.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие
заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или
заместими вещи, на които става собственик като заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество.
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на
вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в
доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че
сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на
договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава
ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е
предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение,
да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и прочие, в
каквато насока са възраженията на ответната страна.
От представеното като доказателство по делото копие от екранна
снимка на телефон се установява, че чрез онлайн банкиране наследодателят
на ищеца - В К. И. е превел на ответника М. В. Я. сума с основание превод.
Не се оспорва , а и от показанията на свидетелите се приема, че е преведена
сума 2000 лева на 11.05.2022г. С оглед на това, съдът приема че сумата е
предадена, но липсват доказателства на какво основание и че ответникът М.
3
Я. се е задължил да я върне. Не съществува законова презумпция, която да
замести доказването на основанието, на което сумата е преведена. Доколкото
ищецът твърди, че това основание е договор за заем следва да установи в
процеса не само предаването на сумата, което е част от фактическия състав на
договора за заем, но и другите му елементи, а именно поето насрещно
задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора
ако има такива - срок на връщане, лихва.
За тези елементи от фактическия състав не се събраха никакви
доказателства. Воденият от ищеца свидетел Г даде само схематични
показания ,че е чул че В е превел пари на братята / М. Я. и Я Я./, но на какво
основание , за какъв срок и при какви условия не се установи.
В тази връзка няма данни ответникът да е канен да изплати
задължението си, при положение че за посочената в исковата молба дата-
31.08.2022г. като срок за изплащане на задължението , няма никакви
доказателства.
Предвид на горното , съдът приема, че заемно основание за
предоставянето на сумата 2000,00лева от В К. И. на ответника М. В. Я. не е
доказано.
Какви са точните правоотношения по делото между страните не се
установи категорично, но иска по чл.240 от ЗЗД за реално изпълнение на
задължението на заемополучателя да върне взета в заем парична сума, същият
следва да се отхвърли.
Претендирани са разноски, като при този изход на делото ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски, възлизащи на 1050,00
лева -адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. К. с ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Т. Г. Л. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес с.Д, ул.“* за признаване за установено, че в негова полза
съществува вземане против М. В. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес
4
с.Д, ул.“** за сумата 2000,00 лева-главница, за което е издадена Заповед за
изпълнение №15/17.01.2023г. по ч.гр.д. 820/2022г. на СвРС, като недоказан.
ОСЪЖДА В. В. К. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Т. Г. Л. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес
с.Д, ул.“* да заплати на М. В. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.Д,
ул.“** направените разноски по делото в размер на 1050,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5