Р Е Ш Е Н И Е

№449/07.11.2019 г.,гр.Разград

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на седми октомври,  две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Пенка Тоцева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №427 по описа за 2019 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

            Искът е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът, настояват съдът да  постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът, дължи сумата от 880,08 лева, представляваща незаплатена цена на консумирана топлинна енергия за периода от 31.10.2016г. до 04.08.2017г.;  150,03 лева лихва за забава за периода от 01.12.2016г. до 15.11.2018г. и сумата от 25 лева разноски по заповедното производство. Претендира законна лихва върху главницата, от датата на подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК- 19.11.2018г. и направените по делото разноски.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител с депозирания писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска и настоява за отхвърлянето му. Счита, че търсените суми са неправилно изчислени и че ответникът не е подписвал Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

Жилището на ответника, на което е и регистрирания от него постоянен и настоящ адрес, се намира в сграда с централно топлоснабдяване в режим на етажна собственост-гр.Р., ул.“***“ №***, вх.***, ап.*** и е с абонатен номер при ищцовото дружество №14548.

По реда на чл.410 от ГПК  по Ч.гр.д.№2415/2018г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 880,08 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.10.2016г. до 04.08.2017г. и за сумата 150,03 лева лихва за забава за периода  от 01.12.2016г. до 15.11.2018г. и 25 лева разноски по производството, представляващи платена държавна такса. Ответникът не е открит на регистрирания от него адрес, няма и регистриран трудов договор, заради което пред вид разпоредбата на чл.415 ал.3 и 4 от ГПК ищецът е предявил настоящият иск за съществуване на вземане.

 По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесното жилище се намира в сграда етажна собственост и за периода 31.10.2016-04.08.2017г. е доставена и подавана топлинна енергия  от абонатната станция №208 с монтиран топломер към нея. В нея се съхранява „протокол за отчетена топлинна енергия”/ приложение №2 от заключението/. Във входа е извършвано измерване, дялово разпределение и начисление на доставената топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон. Спазена е методиката определена в „Наредбата за топлоснабдяване”. Издадени са служебно документи за топлинната енергия консумирана от абоната на ап.6, като съгласно констативен протокол за отчет с дата 18.05.2017г.-приложение №11 от заключението, уредите на отоплителните тела в жилището не са отчетени поради неосигурен достъп, заради което за процесния отоплителен сезон на ответника е издадена служебно индивидуална справка за използвана топлинна енергия-приложение №12 от заключението и и Дебитно известие с дата 04.08.2017г.-приложение №13. Според вещото лице за периода 31.10.2016г.-04.08.2017г. в жилището на ответника е доставена топлинна енергия, тъй като видно от констативен протокол №035985-приложение №14 от заключението, на 10.11.2017г. в ап.6 са поставени нови ампули на всички радиатори, като протокола е с подпис на абоната. Стойността на доставената топлинна енергия за процесния период  е 868,08лева+ 12 лева абонаментна такса дялово разпределение или общо 880,08 лева, а изтеклата лихва за забава за периода 01.12.2016г.-15.11.2017г. е в размер на 147,86 лева.

            Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.142 ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя на 1.топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, 2.топлинна енергия за отопление на общите части и 3. Топлинна енергия за отопление на отделните жилища. Жилището на ответника е топлоснабдено и той дължи посочената от вещото лице сума-880,08 лева. Съгласно чл.32 ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми  за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал.6 на същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва-147,86 лева, като иска за заплащане на обезщетение за забава до 150,03 лева следва да се отхвърли. В случая, неоснователно особеният представител на ответника възразява, че абоната не е подписал Общите условия на дружеството и не дължи плащане, тъй като топломерите на радиаторите в жилището реално не са били отчетени. Това е така, от една страна, пред вид разпоредбата на чл.150 ал.2 съгласно която след влизане в сила на ОУ не е необходимо изрично писмено приемане от клиентите-потребители на топлинна енергия и преподписването им, и от друга, неизпълнявайки задължението си за осигуряване на достъп до жилището за извършване на обявеното отчитане на топломери, сам ответникът се е поставил в ситуация на служебно начисляване на отчетените в абонатната станция киловати топлинна енергия, след извършване на дялово разпределение във входа на сградата.   

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело. Пред вид, точка 11 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС при определяне размера на направените разноски, следва да се имат пред вид и разноските, направени в заповедното производство. Направените от ищеца разноски в настоящото дело, съгласно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК са 525 лева+25 лева, направени разноски в заповедното производство-общо 550 лева.

По изложените съображения съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

                ПРИЕМА за установено по отношение на А.Х.Х. с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-********* с адрес: гр.Р., ул.”***”, представлявано от М. К. по заповед за изпълнение на парично задължение №4873/20.11.2018г. по ч.гр.д.№2415/2018г. по описа на РРС, за  сумата от 880,08 лева за ползвана топлинна енергия за периода  от  31.10.2016г. до 04.08.2017г.,  ведно със законна лихва, считано от 19.11.2018г. до окончателното плащане, и сумата от 147,86 лева обезщетение за забава, и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за сумата до 150,03 лева  обезщетение за забава.

             ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН-********** ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД-гр.Разград сумата 550 лева разноски по настоящото дело и по заповедното производство.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: