РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120204725 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е
образувано по жалба на В. И. И. ЕГН:**********,чрез адв.С. К. с посочен съдебен адрес
гр.************* против Заповед за задържане на лице № 3388зз-463/12.11.2024 г., издадена от
полицай при 05 РУ-Бургас.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната
законосъобразност на същата, поради немотивираност на същата, т.к. не е индивидуализирано
ясно престъплението, във вр. с което се осъществява задържането, а фактическите твърдения в
същата са недостоверни и несъответстващи на истинното фактическо положение. Поддържа се,че
приложената ПАМ е непропорционална и и незаконосъобразна и се настоява за нейната отмяна.
В о.с.з жалбоподателят не се явява, представлява се от адв .С.К., който счита, че поради
допуснатите нарушения при даване на биологични проби за анализ, са опровергават
показанията на техническото средство,а предвид понастоящем прекратеното
досъдебното производство, са налице основания за отмяна на Заповедта за задържане
като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Д. Т. Г., моли съда да отхвърли жалбата срещу издадената от него заповед
за задържане.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и от лице с
правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат.
За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-в заповедта не е
посочена изрично датата на получаване на екземпляр от нея от жалбоподателя, но в случая жалбата
е постъпила на 18.11.2024 г.- само 6 дни след издаване на заповедта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със Заповед за задържане на лице № 3388зз-463/12.11.2024 г., издадена от полицай при 05 РУ-
1
Бургас, жалбоподателят е задържан на 12.11.2024 г. в 22.25 часа за срок от 24 часа. Вписаните в
заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "на основание чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР
на 12 .11.2024 г. ,в гр.Бургас,ж.к. „Лазур“ до блок 159 управлява л.а. „Волво“, модел „С60“, с рег.
№************* след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена по
надлежния ред с техническо средство Drug test 5000 с фабр. №ARRC-0073, който отчете
положителна проба- канабис -25 във вр. чл.343б,ал.3 НК.“
От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително
изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото
в открито с.з., се установява, че Д. Т. Г. към 11.11.24 г.е заемал длъжността старши полицай в група
„Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при 05 РУ-Бургас при ОДМВР-
Бургас / удостоверение от 04.12.2024 г. на ОДМВР-Бургас,Типова длъжностна характеристика на
длъжността полицай – старши полицай в сектор/група „Охранителна полиция“ група „Патрулно-
постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“/ Участък на РУ при ОДМВР.
Съдът приобщи по реда на чл.144 АПК вр.чл.176 ГПК обясненията на административния орган,
които съдът преценява като логични, последователни, както по отношение на моментите,
непосредствено относими към събитието на самата проверка за употреба на наркотични вещества с
дрегер дръг тест 5000,така и свързаните с нея впечатления на ответника, а именно, че пръвоначално
жалбоподателят бил установен на адреса в **********в л.а. „Волво S60“,паркиран пред гараж на
този адрес,като очите му били зачервени,изглеждал неспокоен и давал неадекватни отговори, в т.ч.
че хвърля камъни по прозореца на своя приятелка, за да я извика.Административният орган
последователно, логично и информативно пресъздава по-нататъшните си възприятия относно
самия развой на фактите при беседата, последвана от привеждане на автомобила „Волво“ в
движение и потегляне,като поради съмнителното поведение и емоционално-волево външно
състояние, Д. Г. в екип с неговия колега св.Т. Г. спрели управлявания от жалбоподателя автомобил
след блок *** в ж.к. *** в посока хотел „Аква“, където било поискано съдействие на служители на
С-р „Пътна полиция“. При извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо
средство „Дръг тест 5000“ с фабр. №ARRC-0073 от ответника Д. Г.,пробата доказала наличие на
канабис 25 в организма на В. И.. В обясненията си ответникът изтъква,че е придружил водача В. И.
до спешен център на УМБАЛ-Бургас във вр. с неприемане показанията на техническото средство
от водача и желанието му да даде биологична проба за химикотоксикологично изследване. Съдът
съобрази логическата завършеност, информативност и последователност на обясненията на
административния орган, които бележат съдържателна корелация с останалата писмена
доказателствена съвкупност, което обосновава и оценката за тяхната достоверност.
В идентично информативно и логическо направление са и събраните гласни доказателствени
средства при разпита на св.Т. Г.,който последователно излага еднородна фактология относно двата
последователно развили се епизода- установяване на В. И. на адреса в ж.к. „Л.“ до бл.1***в
паркирания л.а. „Волво S60“, който приключил със съставяне на протокол за предупреждение във
вр. с хвърляни от жалбоподателя камъни по прозорец на този адрес. Сходни са и впечатленията на
св.Т. Г., според които към този момент В. И. бил със зачервени очи и неадекватен говор, след който
момент жалбоподателят привел в движение л.а. „Волво S60“ и бил спрян малко след блок
*************за проверка, към чието фактическо осъществяване бил пряко съпричастен екип на
С-р „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас,с цел осигуряване на алкотест дрегер.Свидетелят е
категоричен и че тестването за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръг тест
5000“ с фабр. №ARRC-0073, е извършено от ответника Д.Г.,а пробата отчела положителен резултат
,което наложило задържане на водача на осн. чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР и отвеждането му в УМБАЛ-
Бургас, където предоставил кръв и урина за химически анализ.
Съгласно писмо на разследващ полицай при 05 РУ-Бургас в ОДМВР-Бургас, /л.40 от
делото/,относимите към изследваната заповед за задържане документи, в т.ч. докладна
записка са приобщени към пор. №3110/2024 г. по описа на БРП.
Видно от докладна записка,съставена от мл. полицейски инспектор Ж.К. до Началник С-р
„Пътна полиция“ на 12.11.2024 г. в 22.25 ч. е извършена проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр. №ARRC-0073 и проба
№183 на В. И. –водач на л.а. „Волво S60“ с рег. ***********, като тестът се оказал
положителен и е реагирал на наркотични вещества- канабис. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване и му били връчени 7 бр. холограмни стикери,като същият дал кръв и
2
урина за химичен анализ в УМБАЛ-Бургас. На И. били съставени 1 бр.АУАН серия GA с
№3284557, за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП с който му било иззето 1 бр.СУМПС , и
същият бил задържан с процесната полицейска заповед за задържане. При разпита си в
съдебна фаза св.Ж.К. потвърди в основни направления фактологията, отразена в изготвената
от нея докладна записка.
Съдът е изискал и приобщил към писмената доказателствена база и материалите към пор.
№3110/2024 г. по описа на БРП. С постановление на БРП от 20.01.2025 г. е прекратено
наказателното производство по ДП №3388 ЗМ-667/2024 г. по описа на 05 РУ-Бургас, пор.
№3110/2024 г. по описа на РП-Бургас, водено за престъпление по чл.343б,ал.3 НК. Според
мотивите на посочения прокурорски акт, от ВМА София бил постъпил писмен отговор,
съгласно който, предоставената от В. И. кръвна проба не отговаря на чл.17,ал.1 от Наредба
№ 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози,съгласно която пробите кръв се
вземат със затворена система. Пробите кръв за изследване за алкохол се вземат във
вакуумни епруветки, съдържащи натриев флуорид (стабилизатор) и антикоагулант
(калиев оксалат или сол на ЕДТА). Прието е,че е нарушен редът, по който е извършено
установяването на наркотичната злоупотреба при управление на МПС, поради което
наблюдаващият прокурор е приел за недоказана обективната съставомерност на
престъплението по чл.343б,ал.3 НК.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган
-„полицай“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ участък на РУ
при ОДМВР, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на органа,
издател на акта, произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, заповедта е връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а
именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата
и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по 72, ал.3- ал.6 ЗМВР и му е
предоставено копие от заповедта.
В конкретния случай обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като актът
съдържа както правното, така и фактическото основание за постановеното задържане.
Съдът намира, че отсъстват отклонения от законовите критерии за прецизно формулиране на
фактическото и правно основание за задържане в заповедта, в която е посочено: "... на основание
чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР на 12 .11.2024 г. ,в гр.******* управлява л.а. „Волво“, модел „С60“, с
рег.********** след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена по
надлежния ред с техническо средство Drug test 5000 с фабр. №ARRC-0073, който отчете
положителна проба- канабис -25 във вр. чл.343б,ал.3 НК.““.
Настоящият състав оценява като неоснователно възражението за липса на достатъчно
описание,провокиращо неяснота за фактическия състав на задържането по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, и
рефериращо към немотивираност на заповедта за задържане по арг. на чл.74,ал.2,т.2 ЗМВР.
Прочитът на формулираното в заповедта фактическо основание на задържането по реда на
чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР указва на изчерпателност на пресъздадените факти, относно време,
място, начин на изпълнение и фактическо съдържание на общественоопасната проява.
Изложените в заповедта обстоятелства покриват стандарта за ясно, и достатъчно детайлно
описание на първоначалните данни относими към фактическа рамка на престъпление от
Глава 11, Раздел 2 , Престъпления по транспорта и съобщенията НК. Следва да се има
предвид,че предварителният извод за престъпна проява на задържаното лице не е дисбалансиран от
гледище на оригинерно възприети факти от длъжностното лице Д. Г. относно проведено по
отношение на задържания водач на 12.11.24 г. тестване за употреба на наркотични вещества с
техническо средство дрегер,резултирало в положителна проба за канабис. Разпоредбата на чл.
72. (1) ЗМВР предвижда,че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
3
извършило престъпление и посочването на тази норма е достатъчно правно основание по арг. на
чл.74,ал.2,т.2 ЗМВР за задържане на жалбоподателя.
Посочената разпоредба единствено "стандартизира", задава модела при установени първоначални
данни, да се приложи съответната принудителна административна мярка. Касае се за
първоначални, вероятни изводи, които не са свързани със задължителна необходимост от
субсумиране и подвеждане под определена правна квалификация.
Следва да се допълни още, и че посоченото правно основание за налагане на принудителната
административна мярка спрямо жалбоподателя е чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , което не
предвижда необходимост да са събрани доказателства, нито „достатъчно данни“,
активиращи основанието за образуване на досъдебно производство по чл.207 НПК. Липсва
изискване за предустановеност на факти и обстоятелства, което да формира по категоричен
начин изводи относно вината на лицето, престъпната съставомерност на неговото поведение
по смисъла на НК.
Според съда подходът на процедиране от страна на издателя на заповедта за задържане
е бил единствената законосъобразна и съответстваща на конкретната ситуация
превантивна принудителна административна мярка. Този извод произтича от
разпоредбата на чл.7,ал.2 Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., : Когато с тест е установено
наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда
лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.“ Ясна е редакцията на
чл.7,ал.2 Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., регламентираща задължение за полицейския орган
да съпроводи лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване,в хипотеза на
предикатно установено с тест наличие на наркотични вещества или техни аналози,какъвто е
разглежданият случай на установена с техническо средство употреба на канабис.
Посоченият в наредбата ред за установяване употребата на наркотични вещества при
позитивирана при проверка с техническо средство употреба на канабис,несъмнено налага
задължение за полицейския орган да съпроводи водача до съответния спешен център –в
случая УМБАЛ-Бургас за вземане на биологични проби за химикотоксикологично
лабораторно изследване, със съпътстващото това действие издаване на заповед за
задържане. В този контекст съдът приема,че прилагането на принудителната
административна мярка е съобразена с целта на закона - да се даде възможност на органите
на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. / в този смисъл по напълно
аналогичен по фактически особености казус виж Решение № 5334 от 16.07.2024 г. на АдмС
- Бургас по к. а. д. № 762/2024 г./
Следва да се има предвид, че именно чрез издаването на процесната заповед за задържане,
чиято необходимост е пряко разпоредена по силата на „надлежния ред“ на чл.343б,ал.3 НК и
която бланкетна норма се запълва с правилото на чл.7,ал.2 Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. е
гарантирано в пълнота правото на жалбоподателя за оспорване и защита срещу резултата от
направения му полеви тест при проверката.
Съгласно чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/
установяването на употреба на наркотични вещества и/или техни аналози се извършва с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема
показанията на теста. При такава ситуация, пред която сме изправени и в настоящия случай,
жалбоподателят е изявил воля да разшири доказателствените параметри на установяване на
наркотичен прием чрез предоставена проба за химикотоксикологично лабораторно
изследване и именно поради неспазване на формалното изискване на чл.17,ал.1 Наредба №
1/19.07.2017 г. във вр. с пробовземането, са окончателно отпаднали основанията за
евентуално реализиране на наказателна отговорност за престъпление по чл.343б,ал.3 НК.
Именно с оглед заявеното оспорване на резултата от предходно направения тест с
техническо средство, съчетано със съдействие в условия на доброволност за предоставяне на
съответен биологичен продукт за лабораторно изследване, и поради недостоверност на
4
резултата от кръвното изследване с оглед допуснати формални нарушения на „надлежния
ред“ по чл.343б,ал.3 НК, в случая е окончателно игнориран резултатът от теста, явяващ се
единствено индикация за наличието на наркотична употреба. Предвид изложеното, съдът
намира,че с издадената заповед на основание чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР, административният орган
не е упражнил превратно и непропорционално правомощията си, а напротив изпълнил е
изискването на закона в чл.343б,ал.3 НК, чийто бланкетен състав намира изрична
конкретизация с правилото на чл. чл.7,ал.2 Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., задължаващо
полицейският орган при установена с тест наркотична употреба да съпроводи лицето до
мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване.
В случая данни, обосноваващи предположение, че жалбоподателят е извършител на
престъпление безспорно се съдържат в събраните доказателства – обясненията на издателя
на заповедта, съставената от полицейски инспектор Ж.К. докладна записка от 13.11.2024 г.,
както и от прегледа на материалите по ДП №3388 ЗМ-667/2024 г. по описа на 05 РУ-Бургас,
пор. №3110/2024 г. по описа на РП-Бургас, водено за престъпление по чл.343б,ал.3 НК.
Ето защо съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с принципа за
съразмерност заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно посочената норма, административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта. В този смисъла прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение
с необходимостта за постигането на законовата цел.
Целта на закона с налагането на тази принудителна административна мярка е да се ограничи
вредното влияние на евентуално извършено престъпление върху обществото, да се осуети
прикриването на извършено престъпление, както и да се създадат условия за
безпрепятствено провеждане на полицейската проверка/разследване на извършено
престъпление. Съдът намира, че в случая не е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6,
ал. 2 от АПК,т.к. налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок
от 24 часа" е оправдано,с оглед препятстване възможността на лицето В. И. да се укрие, или
да препятства събирането на доказателства. Видно от събраните доказателства, след
тестването за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер дръг тест
5000, жалбоподателят И. е оспорил резултата от техническото средство,което го поставя в
категорията на оспорващите показанията на техническото средство лица по чл.3а,т.2
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Ето защо съдът намира,че в случая е следвало да бъде отдаден приоритет на гарантирането на
обществената сигурност и обезпечаване възможността за легитимно събиране на доказателства, по
реда,предвиден на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., които интереси независимо от презумпцията
за невиновност, отчетливо доминират над правилото за зачитане на личната свобода. С тези
аргументи, съдът намира, че е изпълнено и изискването за законосъобразно и съразмерно
ограничаване правото на свободно придвижване в съответствие с нормативното установения
критерий за съхраняване баланса на ценности по арг.на чл.6,ал.2 АПК, а именно правото на свобода
е било ограничено в степен,съизмерима с най-необходимото за целта да бъдат спазени
задължителните изисквания на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. в хипотезата на водач по
чл.3а,т.2 от Наредбата, който не приема резултата от тестването с техническо
средство.Издаването на процесната заповед за задържане е било необходимо за постигане на
легитимна цел, изразяваща се в гарантиране на възможността за обективно,всестранно и пълно
провеждане на разследване и прилагането в тази връзка на достоверни и надеждни
доказателствени способи, както и в аспекта на целта,относима към специалната и генерална
превенция за опазване на живота и здравето на участниците в движението, тъй като е безспорен
релативизмът между управлението на МПС с употреба на наркотични вещества и честотата на
пътния травматизъм.
Така мотивиран, БРС
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. И. ЕГН:********** срещу Заповед за задържане на лице № 3388зз-
463/12.11.2024 г., издадена от полицай при 05 РУ-Бургас на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14 дневен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6