№ 46
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900195 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Ищецът „Б“ АД /„БАКБ“ АД/, ЕИК ., чрез пълномощника на законните му
представители – юрк.А.Р., е предявило иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ИВ. ИВ. П., ЕГН
**********, гр.Б, ул.“Генерал Гурко“ № 34, ет.2, в качеството му на поръчител - за
установяване съществуването на вземане в общ размер от 81 914,71 лева, от които: 72
950.00 лева - непогасена главница; 2 779.70 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2018
г. до 28.11.2019 г. вкл.; 6 185.01 лева – лихва за забава за периода от 11.09.2018 г. до
28.11.2019 г., вкл. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 29.11.2019 г. по ч.гр.д.№
342/2020 година, по описа на РС-Сливница, до окончателното погасяване на паричното
задължение.
Горните суми били дължими и изискуеми по силата на Договор за револвираща
кредитна линия за земеделски производители е обезпечение залог на вземания към ДФ „З.“ -
Разплащателна агенция по схемите и мерките за директни плащания на Общата
селскостопанска политика, от 16.11.2016 г., сключен между ищеца, в качеството му на
кредитор и солидарните длъжници: „А.“ ЕООД - кредитополучател и настоящия ответник
И.И. - поръчител, Анекс № 1 от 29.06.2017 г., Анекс № 2 от 30.07.2018 г. и Общи условия
на „БАКБ“ АД за предоставяне на кредити на земеделски производители с обезпечение
залог на вземания към ДФЗ - Разплащателна агенция по схемите и мерките за директни
плащания на Общата селскостопанска политика.
Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски,
1
както следва: 1638,29 лева – платена държавна такса, 300,00 лева – платен депозит за вещо
лице и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Към настоящия момент по делото е изискано и приложено копие от ч.гр.д. №
342/2020 г., по описа на РС-Сливница, каквото искане е било направено също с исковата
молба.
В депозирания по делото писмен отговор от ответника се оспорва основателността на
предявените искове. Счита, че отговорността му като поръчител е ангажирана извън срока
по чл. 147 от ЗЗД, който е преклузивен и поддържа, че само на това основание претенцията
на ищеца следва да бъде отхвърлена. Твърди, че заявлението от ищеца е подадено не пред
компетентния съд по местожителството на ответника, а пред СРС, в района на който е
адреса на главния длъжник и въпреки, че делото е изпратено служебно по компетентност в
PC Сливница, то ответникът счита, че ищеца е пропуснал да ангажира правата си, съгласно
чл. 147 от ЗЗД в преклузивния 6-месечен срок. Твърди, че част от подписите на
представените с исковата молба документи не са положени от него. За такива сочи описания
в и.м. Анекс № 2 от 30.07.2018г., поради което твърди, че същият е нищожен. На следващо
място ответникът поддържа, че дори да бъде прието, че подписите са положени от него по
посочения Анекс №2, плащанията по кредита представляват периодични плащания, поради
което за всяка нова вноска твърди, че тече нов шестмесечен преклузивен срок и ако носи
отговорност същата следва да бъде ангажирана към него в качеството му на поръчителя за
сума в размер на последната вноска, съгласно Анекс № 2 от 30.07.2018г. или в размер на 54
610.31 лева.
Ето защо ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
Претендира съдебни разноски, съгл.списък по чл.80 от ГПК – 300 лева за графическа
експертиза и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, вр.чл.36, ал.3 от ЗА.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :
Ищецът „БАКБ“ АД, в качеството му на кредитор и солидарните длъжници „А.“
ЕООД - кредитополучател и ответникът ИВ. ИВ. П., в качеството му на поръчител бил
сключен Договор за револвираща кредитна линия за земеделски производители е
обезпечение залог на вземания към ДФ „З.“- Разплащателна агенция по схемите и мерките
за директни плащания на Общата селскостопанска политика, от 16.11.2016 година,
Анекс № 1 от 29.06.2017 година, Анекс № 2 от 30.07.2018 година и Общи условия на
„БАКБ“ АД за предоставяне на кредити на земеделски производители с обезпечение залог
на вземания към ДФЗ - Разплащателна агенция по схемите и мерките за директни плащания
на Общата селскостопанска политика. С договора страните уговорили банката да предостави
на кредитополучателя банков кредит за оборотни нужди под формата на револвираща
кредитна линия с максимален размер до 75 000,00 лева (седемдесет и пет хиляди лева), а
кредитополучателят неотменимо и безусловно се задължил да заплати всички действително
предоставени суми, заедно с дължимата лихва, лихва за забава, такси, комисионни и други
2
разходи и разноски.
Съгласно Раздел IV „Обезпечение“, чл. 4.1 (г) от договора за револвираща кредитна
линия от 16.11.2016 г., кредитът бил обезпечен с лично поръчителство, учредено от
ответника ИВ. ИВ. П., като с подписването на договора и анексите към него поръчителят се
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички парични задължения,
произтичащи от договора, в това число главница, лихва, лихва за забава, такси и разноски,
вкл. и разноските по събиране на вземанията от страна на банката, до пълното и
окончателно погасяване на всички задължения по договора.
Средствата, предоставени от банката на кредитополучателя, били с целево
предназначение за оборотни средства във връзка с дейността му, лихвен резерв, който се
използвал за заплащане на дължимата лихва по кредитната линия и заплащане на такса
управление. Твърди, че след първоначалното предоставяне и усвояване на средствата по
договора, кредитополучателят имал право да иска ново усвояване и удължаване срока на
договора. В чл. 2.01 от договора страните уговорили срок и начин за усвояване на средства
по кредитната линия, като средствата с предназначение за оборотни средства и за такса
управление се предоставят еднократно, а средствата с предназначение лихвен резерв се
отпускат ежемесечно с цел заплащане на дължимата лихва по кредита.
В чл. 3.02 от процесния договор страните уговорили, че до окончателното изплащане
на главницата по кредитната линия, кредитополучателят заплаща дължимата лихва по
кредитната линия ежемесечно на последен календарен ден на всеки месец, а главницата се
задължава да плати на падежа на кредита. По силата на чл. 1.03, вр. Раздел III от договора,
кредитополучателят заплащал на банката фиксирана лихва в размер на 5,5 % годишно, която
се начислява върху редовната главница по кредита. В случай на неплащане, забавено или
частично плащане на дължимите погасителни вноски по главницата и/или лихвата, както и
при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи лихва за
забава в размер на лихвата върху редовната главница по кредитната линия, посочена в чл.
1.03, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10% годишно чл. /чл.3.05 от договора/.
Крайният срок за погасяване на кредитната линия бил 30.06.2017 година.
С подписването на Анекс № 1 от 29.06.2017 г. била револвирана кредитната линия и
удължен крайният срок за погасяване на задълженията по договора до 30.06.2018 г. С Анекс
№ 1 поръчителят потвърдил, че продължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за
всички парични задължения, произтичащи от договора и анекса към него, в това число за
изплащане на пълния размер на главница, лихва, лихва за забава, такси и разноски,
включително и разноските по събиране вземанията на банката, вкл. и револвираните
средства по кредитната линия и за удължения срок на кредитната линия.
Между страните по договора бил сключен и Анекс № 2 от 30.07.2018 г.,
кредитополучателят и поръчителят се съгласили и потвърдили, че банката е предоставила на
кредитополучателя кредитна линия в размер на 75 000,00 лева и че като към датата на
сключване на анекса просрочената главница по кредита е в размер на 74 861,15 лева,
лихвата за забава - 934,72 лв. В §2 от Анекс № 2 от 30.07.2018 г., бил посочен окончателен
3
краен срок - 30.06.2019 година. С подписването на този анекс ответникът И.П. признавал
дълга по договора към този момент.
Съгласно условията на §5 от Анекс № 2 плащанията по главницата се дължали на 11
(единадесет) месечни вноски в размери съгласно Погасителен план, неразделна част от
договора, обвързващ кредитополучателя и поръчителя от датата на изготвянето му.
Уговорено било вноските по главницата да са платими ежемесечно на датата на дължимо
плащане започвайки от месец август 2018 г. и продължавайки до месец юни 2019 г., когато
главницата следвало да бъде изплатена изцяло.
Кредитополучателят и поръчителят просрочили задълженията си за плащане по
Договора още през м. септември 2018 г., като на датата, на която е настъпил окончателният
падеж по договора - 30.06.2019 г. и до момента, никой от задължените по кредита лица не е
заплатил дължимите към банката суми.
Поради настъпилият на 30.06.2019 г. падеж на кредита и неизпълнението от страна
на солидарните длъжници и за събиране на изискуемите и ликвидни вземания по процесния
договор, банката подала в Софийски районен съд Заявление за издаване на заповед за
незабавно по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, въз основа на документ - извлечение от счетоводните
книги на банката и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници. Въз основа на
подаденото на 29.11.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
с вх. № 3087383/29.11.2019 г. на СРС, било образувано ч.гр.д. № 69474/2019 г. по описа на
същия съд, което било изпратено по компетентност на Районен съд - Сливница, в чийто
район е постоянният адрес на поръчителя по договора и образувано ч.гр.д. № 342/2020 г. по
описа на Районен съд-Сливница, I-ви граждански състав , по което в полза на ищеца
„БАКБ“ АД били издадени Заповед № 200 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 31.08.2020 г. и Изпълнителен лист № 277 от 01.09.2020 г.,
с които „А.“ ЕООД, ЕИК . и поръчителят по кредита – настоящият ответник ИВ. ИВ. П.,
били осъдени да заплатят солидарно на кредитора „БАКБ“ АД исковите суми и разноски в
заповедното производство.
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение ответникът ИВ. ИВ. П. възразил
в срок, за което банката била уведомена със съобщение от заповедния съд и за възможността
да предяви настоящия иск за установяване на вземанията си. Ето защо ищецът твърди, че за
него е налице правен интерес да предяви настоящия установителен иск за вземането си, на
основание чл. 415 във вр.с чл. 422 от ГПК.
Моли, съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
ИВ. ИВ. П. му дължи исковите суми така, както са предявени.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, се установява дължимостта на претендираните от ищеца суми за главница, лихви и
такси така, както са предявени по периоди и размери.
От заключението на назначената графическа експертиза, неоспорено от страните, се
установява че подписите за „кредитополучател“ и „поръчител“ на всяка страница долу вляво
4
и „за кредитополучателя“ и „за поръчителя“ на стр. 5 в Анекс № 2 към Договора за
револвираща кредитна линия на земеделски производители от 30.07.2018 година, сключен
между „БАКБ“ АД, наричана „Банка“, „А.“ ЕООД - „кредитополучател“ и ИВ. ИВ. П. -
„поръчител“, и „за кредитополучателя“ и „за поръчителя“ в приложение №1 - погасителен
план към Анекс № 2 са положени от отв.ИВ. ИВ. П..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Предявеният иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – същият е
предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК
пред районния съд срещу съдлъжник по договора за банков кредит, възразил в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява доказан по основание и размер.
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе установяването на
твърдяното с исковата молба възникнало между него и ответника облигационно
правоотношение с източник Договор за револвираща кредитна линия за земеделски
производители е обезпечение залог на вземания към ДФ „З.“- Разплащателна агенция по
схемите и мерките за директни плащания на Общата селскостопанска политика, от
16.11.2016 година, Анекс № 1 от 29.06.2017 година, Анекс № 2 от 30.07.2018 година и
Общи условия на „БАКБ“ АД за предоставяне на кредити на земеделски производители с
обезпечение залог на вземания към ДФЗ - Разплащателна агенция по схемите и мерките за
директни плащания на Общата селскостопанска политика. Горното бе установено по
несъмнен начин както от представените по делото писмени доказателства, така и от
заключението на назначената и извършена по делото съдебно-счетоводна експертиза, както
и че подписът в договора за кредит и анексите към него е бил на отв.И.П.,
съгл.заключението на графическата експертиза.
Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предмет на спора по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на
представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от
страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване
5
на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание /решение № 420/11.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 год.,
IV г.о./.
Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната
твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с
правно основание чл.422 от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно
изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца – кредитодател спрямо
солидарно задължените ответници, на основание договора. Нарочното волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните
по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия
кредит при определените в договорените клаузи условия, следва да е достигнало до
знанието на длъжниците, за да бъде уважен иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна
изискуемост на кредита като основание за предявяване на иска. Установяването на горния
главен за спора факт – уведомяването на ответниците за настъпилата предсрочна
изискуемост на процесния кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, бе проведено при условията на пълно доказване от ищеца.
В случая, след като падежът на паричните задължения по кредита е настъпил на
30.06.2019 година, а заповедното производство е било инициирано на 29.11.2019 година,
съдът приема за безспорно установено, че в случая е бил спазен преклузивния шестмесечен
срок по чл.147 от ЗЗД, касаещ поръчителството на настоящия ответник, поради което се
явява неоснователно първото възражение на ответника в тази насока.
Съдът намира за неоснователно и направеното от пълномощника на ответника
възражение за недължимост на исковите претенции, считайки че за всяка нова погасителна
вноска следвало да тече нов шестмесечен срок по чл.147 от ЗЗД за поръчителя, тъй като с
тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 година, постановено по тълк.дело № 5/2019
година, на ОСГТК на ВКС бе прието, че при уговорено погасяване на главното задължение
на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза
на предсрочна изискуемост.
Неоснователно е и третото възражение на ответника, че подписът в банковия договор
и анексите не бил положен от него, което категорично се опроверга от заключението на
графическата експертиза по делото.
С оглед на изложеното и тъй като ответника не установи плащане на претендираните
суми, съдът следва да признае за установено по отношение на него съществуването на
вземането на ищеца така, както е предявено.
По отношение на разноските :
В хода на съдебното производство ищецът е удостоверил следните направени
разноски в настоящото производство: 1638,29 лева – платена държавна такса, 300,00 лева –
платен депозит за вещо лице и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. С оглед
6
изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
гореописаните разноски, сторени от ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ИВ.
ИВ. П., ЕГН **********, гр.Б, ул.“Генерал Гурко“ № 34, ет.2 съществуването на вземането
на „Б“ АД /„БАКБ“ АД/, ЕИК . в общ размер от 81 914,71 лева, от които: 72 950.00 лева -
непогасена главница; 2 779.70 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2018 г. до
28.11.2019 г. вкл.; 6 185.01 лева – лихва за забава за периода от 11.09.2018 г. до 28.11.2019
г., вкл. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 29.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 342/2020
година, по описа на РС-Сливница, до окончателното погасяване на паричното задължение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. ИВ. П., ЕГН **********, гр.Б, ул.“Генерал
Гурко“ № 34, ет.2 да заплати на „Б“ АД /„БАКБ“ АД/, ЕИК . следните суми: 1638,29 лева –
платена държавна такса, 300,00 лева – платен депозит за вещо лице и 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7