РЕШЕНИЕ
№214/7.2.2023г.
град
Пловдив, …………………………………… 2023
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в
открито заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2843
по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във
връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба
на „ГРУПИНВЕСТ 55“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.А.Д., против потвърден в оспорената му част /такса за
битови отпадъци/ Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №
3145-1/16.12.2021 г. с Решение №
70/14.10.2022 г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото решение. Излагат се доводи, че начислените спорните такси не са дължими, тъй като в случая имотът не е бил застроен и не е престирана нито една от услугите визирани в чл. 62 от ЗМДТ. Също така е посочено, че при изчисление на таксата не е изрично посочено за коя от услугите е начислена таксата и ако е за всички, то какъв е размера за всяка от тях и взето ли е предвид, че имотът е без ток и вода.
В крайна сметка се иска отмяна на процесните такси
по ТБО.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител – адв. Х. поддържа жалбата по заявените доводи и
аргументи и претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Я., намира
жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето ѝ.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в
законоустановения срок и при наличието на правен интерес, а по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
С декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 18510
от 28.10.2020 г., дружеството „ГРУПИНВЕСТ 55“ ООД, ЕИК *********, чрез Н.А.Д. е
декларирало придобит на 01.09.2020 г. недвижим имот - земя, с идентификатор 56784.536.184,
с площ 4 242,00 кв.м., в т.ч. застроена площ – 0,00 кв.м., находящ се в гр.
Пловдив, район Южен, ЖК „Южен“, ЮИЗ № 17. Представен е нотариален акт за
покупко-продажба № 29, том II, рег. № 21800,
дело № 12524 от 01.09.2020 г. За имота е открита партида № 6609F382496.
След извършена служебна проверка от М.А.П., на длъжност
Главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, в качеството й на орган по приходите по реда на
ДОПК, оправомощен съгласно Заповед № 170А - 2683 от 27.10.2017 г. на Кмета на
Община Пловдив, е установено, че „ГРУПИНВЕСТ 55“ ООД, ЕИК ********* има
непогасени задължения за данък върху недвижимия имот и такса за битови
отпадъци, ведно с лихви за просрочие към 16.12.2021г., за недвижимия имот
находящ се в гр. Пловдив, район Южен, ЖК „Южен“, ЮИЗ № 17.
При тези данни е издаден обжалвания в настоящото
производство Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 3145-1/16.12.2021
г., от М.А.П., на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Събиране и
контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който на „ГРУПИНВЕСТ
55“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на собственик на недвижимия имот са
установени задължения, за периода 01.10.2020г. - 31.12.2021г. за данък върху
недвижимите имоти, в общ размер на 900 лв., ведно с лихви за просрочие към
16.12.2021г. в общ размер на 41,85 лв. и
такса за битови отпадъци в общ размер на 2 650 лв., ведно с лихви за просрочие
към 16.12.2021г. в общ размер на 123,22 лв.
Същият е оспорен с жалба вх. № 22СГ-4 от
05.01.2022г. в частта, в която са установени задължения за жалбоподателя за
такса битови отпадъци за периода 01.10.2020-31.12.2021 г.
С Решение № 70/14.10.2022г., Директор на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е потвърдил процесния АУЗД в
обжалваната му част, в която са установени задълженията за ТБО на „ГРУПИНВЕСТ
55“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на собственик на недвижим имот,
представляващ земя с идентификатор 56784.536.184 с площ 4 242.00 кв. м., в
т.ч. застроена площ – 0,00 кв. м., находящ се в гр. Пловдив, район
„Южен“,М.ЮИЗ, по партида № 6609F382496.
Решението на решаващия орган е връчено на
дружеството – жалбоподател на 20.10.2022 г., видно от Разписка №
2538/17.10.2022 г., а на 03.11.2022 г. е подадена жалбата до съда, с която е
оспорен потвърденият досежно установените задължения за такса битови отпадъци
АУЗД.
При така установеното и в изпълнение на задълженията
си по чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от Административнопроцесуалния кодекс, за
служебна проверка на обстоятелствата, съдът констатира, че административният
акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на
процесуалноправните разпоредби по издаването му, при правилно приложение на материалния закон.
В подкрепа на горното са представените по делото Заповед № 170А2683 от 27.10.2017
г. на кмета на общ. Пловдив и Заповед №60/05.06.2021 г., с която М.А.П. е
назначена на длъжността – главен инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“
към община Пловдив.
Не са спори по делото, че дружеството – жалбоподател
„ГРУПИНВЕСТ 55“ ООД, е собственик на недвижим нежилищен имот, находящ се в недвижим
имот - земя, с идентификатор 56784.536.184, с площ 4 242,00 кв.м., в т.ч.
застроена площ – 0,00 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, район Южен, ЖК „Южен“,
ЮИЗ № 17, с партиден № 6609F382496, както и че същият се намира в
регулационните граници на гр.Пловдив. Няма спор и, че дружеството жалбоподател
е данъчно задължено лице за данък върху недвижимите имоти, съответно задължено
лице за ТБО.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ, с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл.8 т.1 от Закона за устройство на
територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон.
Съгласно чл.11 ал.1 от с. з. данъчно задължени лица
са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а, от своя страна, чл.64
от ЗМДТ гласи, че таксата се заплаща от лицата по чл.11. В публичното
правоотношение, едно лице се легитимира като собственик, респ., заявява се като
задължен субект, пред общината с писмено уведомление и задължение за подаване
годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък то се
счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси.
В конкретния казус спорът между страните е свързан с
преценката относно реалното предоставяне на услугата съгласно чл. 62 от ЗМДТ и
налице ли е хипотеза за освобождаване от заплащане на таксата за битови
отпадъци.
За да възникне задължение за заплащане на такса за
услугата на сметосъбиране и сметоизвозване за собственика на определен недвижим
имот, не е достатъчно включването на притежавания от него имот в границите на
район, където общината е организирала такова. Определянето на границите на
районите и вида на предоставяните услуги и на размера на таксите за отделните
дейности, представляват само част от организирането и осъществяването на
дейността, за която законът разпорежда събиране на такса за битови отпадъци.
ТБО е вид финансово вземане, чието заплащане се дължи единствено при наличието
на реално извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО
е установено в закона, но възниква и се дължи, само когато общината реално
извършва съответната дейност. Това означава, че при липса на предоставяне на
някоя от услугите, такса за нея не следва да бъде заплащана.
ТБО е съвкупност от три различни услуги -
сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване. Трите услуги са с различно
предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за тяхното
ползване възниква при различни предпоставки.
Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тя се предоставя от общината на
конкретния правен субект. Доказателствената тежест е на органа и съдът приема,
че същият е доказал фактическото престиране на услугата в конкретния случай. По
делото са представени многобройни писмени доказателства, от които по безспорен
начин се установява, че от страна на Община Пловдив се предоставя услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване за процесния имот. Като част от
административната преписка са представени заповеди за съответните години –
2020г. и 2021 г. на Кмета на Община Пловдив, издадени на основание чл. 62 и чл.
63, ал.2 от ЗМДТ за организирането на сметосъбирането и сметоизвозването –
Заповед № 19ОА-2611 от 28.10.2019 г. на л.42 по делото, и Заповед № 20ОА-2260
от 30.10.2020 г. В цитираните заповеди са посочени имотите, находящи се в
регулационните граници на гр. Пловдив, за които е организирано събиране,
транспортиране и третиране на битовите отпадъци, в които граници попада и
процесния имот за процесния период. Действително, въпросните заповеди сами по себе
си не доказват престирането на услугите, но по делото, във връзка с тях са
представени работна програма за повтаряемостта на дейностите по сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане на чистотата на територията на Община Пловдив за
2020 г. и 2021 г., маршрутни графици и
схеми за сметосъбирането и сметоизвозване на смесен битов отпадък в район „Южен“, касаещ
Маршрут 4, съдържащ улици и булеварди разположени до поземлен имот с
идентификатор 56784.536.184 по кадастрална карта, от които по категоричен начин
се доказва престирането на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. От
представено писмо, изходящо от заместник-кмет на район „Южен“, е видно, че касателно
процесния имот за процесния период в близост до имота на жалбоподателя на около
200 м. има разположени 3 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Бобър“, които
се обслужват ежедневно от ОП „Чистота“. Също така е посочено,че в районната
администрация няма постъпило заявление за сключване на договор с община Пловдив
относно поставяне на контейнери за битови отпадъци и организация по тяхното
извозване от страна на „ГРУПИНВЕСТ 55“ ООД. Предоставянето на услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване е предпоставка за дължимостта, която безспорно,
предвид така обсъдените по-горе писмени доказателства, съдът приема за
установено. Жалбоподателят няма как да докаже отрицателния факт на неползването
на услугите по сметосъбирането и сметоизвозването, съответно, именно заради
това трайната съдебна практика приема, че на доказване подлежи фактическото
престиране на услугата от страна на Общината, чието пълно доказване бе
направено в това производство посредством представените многобройни писмени
доказателства.
Дължима е и ТБО за обезвреждане на битовите отпадъци
и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци, тъй като такава не се дължи, само когато няма такива – по
смисъла на нормата на чл. 71, т.3 от ЗМДТ. Настоящият случай не е такъв.
Ноторно известно е, че Община Пловдив притежава
комплексно разрешително за оператор на депо за неопасни отпадъци с.Цалапица, а
също така е собственик на „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично
разграждане по закрит способ“ с.Шишманци, за което също има комплексно
разрешително. В тази връзка, касателно този компонент на ТБО е ирелевантно
ползването или не услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци,
тъй като същата не се дължи, само когато няма такива. За пълнота следва да се
посочи, че дължимостта на разглежданата такса не зависи от това дали имотите се
ползват или не, а от тяхната принадлежност към територия, в която тази услуга
се извършва, т.е. дължимостта и е обусловена единствено от наличието или
липсата на депо, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВАС /така Решение №
9015/24.07.2015 г. по адм. д. № 10782/ 2014 г., Решение № 4224/26.03.2013 г. по
адм. д. №1639/2013 г., Решение № 50/ 06.01.2014 г. по адм. д. № 7577/2013 г. и
др./.
Досежно третата услуга, съгласно съдебната практика,
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ се предоставя
от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на
поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното
съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на
чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии
от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за
обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква
задължението за такса за този вид услуга са: Правният субект да притежава
качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера
на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна от общината.
Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в
населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена
близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така,
общината фактически да е предоставяла услугата - чл.71 т.2 ЗМДТ – такова
фактическо положение ответникът установи чрез представените писмени
доказателства – работна програма за повтаряемостта на дейностите по
сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на територията на
Община Пловдив, където е посочен графика на действителното извършване на
услугата.
Горното налага извода, че оспореният административен
акт относно вменените задължения за съответния период за такса битови отпадъци
за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за правилен и
законосъобразен.
Относно възражението на жалбоподателя,че след като
имотът не е застроен, няма ток и вода, следователно ТБО не се дължи, съдът
намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно
чл.71 от ЗМДТ не се събира такса за: 1.
сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината
или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец
от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота; 2.
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато
услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива.
Тълкуването на цитираната правна норма показва, че
освобождаването от такса битови отпадъци за всички компоненти е налице, само и
единствено, когато общината по местонахождението на имота не предоставя
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и няма съоръжения и депа за битови отпадъци
и обезвреждането им. Съществува законова възможност за освобождаване от такса
битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване, в случаите,
когато се предоставя от общината, само и единствено за недвижими имоти, за
които е заявено в нарочна декларация по образец, че няма да се ползват от
собственика или ползвателя за цялата година.
В разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ се съдържа
делегиране на правомощия на общинските съвети за приемане на подзаконов
нормативен акт за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги. Не е спорно по делото, че Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Пловдив, в която е посочено въз основа на какви документи
следва да се приеме, че недвижимият имот, по отношение на който се иска
освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, се извършва
това освобождаване – чл. 19в от Наредбата. Не е спорно по делото, че от страна
на жалбоподателя не е подадена декларация по чл.71 т.1 от ЗМДТ, както и
декларация по чл. 19в ал.1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, поради което може да се
приеме, че по несъмнен начин са доказани всички обстоятелства, представляващи
кумулативни предпоставки за дължимостта на такса битови отпадъци, по отношение
и на компонентите сметосъбиране и сметоизвозване, което и правилно е сторено от
административния орган.
В този аспект за законосъобразността на акта по този
компонент е ирелевантно обстоятелството дали недвижимият имот е застроен или не,
дали са открити индивидуални партиди за вода и ел. енергия. Таксата за
посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено
ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е
разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае
територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички
лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в
определен район от него.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя в
насока липсата на разбивка на стойността на трите компонента от услугата, тъй
като, от една страна, размерът на ТБО се определя за всяка една календарна
година, с оглед изготвената план-сметка за разходите и приходите, както и
според предназначението и разположението на имота. Тази план-сметка се
утвърждава от ОбС – Пловдив, на който решенията се публични и не представлява
проблем всеки заинтересован да се запознае с тях. От друга страна,
установяването на точния размер на така определените задължения, при съмнение
от страна на жалбоподателя, е негов ангажимент да обори констатациите в
оспорения акт, още повече, че съдът не разполага със специални знания в тази
насока. В случая съдът отчита, че от страна на последния е проявена процесуална
пасивност, което неминуемо рефлектира върху правната сфера на дружеството.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за
неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
Що се касае до акцесорните задължения за лихви за
забава – съгласно чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и за ТБО са
публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл.175
от ДОПК). Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично регламентирани. При
неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Предвид
посоченото правилно с АУЗД е установено, че невнесената ТБО по силата на чл.4
ал.2 от ЗМДТ във връзка с чл.9б от ЗМДТ се събира заедно с лихвите по Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От жалбоподателя
не е оспорено, че посочените в АУЗД лихви върху главниците са неправилно
изчислени.
В случая не е налице и несъответствие на
административния акт с целта на закона. АУЗД е издаден с единствената цел да
бъдат установени и събрани дължимите от жалбоподателя публични общински
вземания за ТБО, дължими във връзка с притежавания от него недвижим имот.
Постигането на тази цел – установяване и събиране на публични вземания от
органите по приходите, е изрично уредено в чл. 1 от ДОПК, а конкретно
установяването на публично задължение по данни от декларации служебно от орган
по приходите е уредено в чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. последно от ДОПК,
във вр. чл. 4, ал. 1 – 5, чл. 9б и чл. 14 от ЗМДТ. В случая крайната цел на
оспорения индивидуален административен акт, както и на правните норми на ЗМДТ и
ДОПК, е да въздействат по максимално ефективен начин върху обществените отношения,
свързани с установяване и събиране на публичните общински вземания за местни
данъци и такси, а непосредствената цел на същия е установяването на дължимите
от оспорващото дружество ТБО за 2020 и 2021 г. по отношение на притежавания от
него недвижим имот, което представлява поставеният от законодателя резултат,
който трябва да се постигне чрез изпълнението на съдържащото се в този административен
акт волеизявление.
По изложените съображения настоящата инстанция
приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на ответника се дължат
сторените по делото разноски в размер на 577,32лв. възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 7, ал.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГРУПИНВЕСТ 55“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.А.Д., против потвърден
в оспорената му част /такса за битови отпадъци/ Акт за установяване на
задължения по декларация /АУЗД/ № 3145-1/16.12.2021 г. от 2.03.2020 г., с
Решение № 70/14.10.2022 г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив.
ОСЪЖДА „ГРУПИНВЕСТ 55“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, чрез управителя Н.А.Д. да заплати на община Пловдив
сумата от 577,32 (петстотин седемдесет и седем лева и 0,32 ст.), разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните
за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: