№ 1588
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100503355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 23.02.2022 год. на длъжника АЛ. Ц. ИВ. /изпратена по пощата
на 02.02.2022 год. – видно от направеното официално удостоверяване върху копие от
същата на л. 294 от изпълнителното дело/ срещу отказ от 10.01.2022 год. на частен съдебен
изпълнител М.П., с рег.№851 на КЧСИ, по изпълнително дело №20148510400202, да бъде
прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че библи налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
за прекратяване на процесното изпълнително дело. Взискателят бил поискал налагането на
запор на 16.05.2017 год., като същият бил наложен на 12.09.2017 год. До 12.09.2019 год.
нито било искано извършването на изпълнителни действия, нито частният съдебен
изпълнител бил предприел такива. Следвало да бъдат съобразени и разясненията по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК.
Взискателят „ЕОС М.“ ЕООД счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение,
тъй като по изпълнителното дело били извършвани многобройни изпълнителни
действия,които сочели активната роля на взискателя да се удовлетвори, като и понастоящем
били наложени обезпечителни мерки върху активи, собственост на длъжника.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е
процесуално допустима, но е неоснователна. Жалбоподателят бил констиутиран като
наследник на длъжника Ц.И.И.. Процесното изпълнително дело било образувано през 2014
год., като в периода от 2014 год. до 2021 год. имало периодично подавани молби от
1
взискателя, в които били посочени различни изпълнителни способи. С разпореждане от
11.07.2019 год. изпълнителното дело било спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отделно от това според чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване
на последиците за срока от 13.03.2020 год. до отмяната на извънредното положение било
спряно теченето на процесуалните срокове по изпълнителни производства. В периода от
13.09.2019 год. /датата на възобновяване на изпълнителното производство/ до 07.12.2021
год. /датата на подаване на молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия/
не били настъпили предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя,
възраженията на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните
по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20148510400202 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с
рег.№851 на КЧСИ, е било образувано по молба от 31.01.2014 год. на „Обединена българска
банка“ АД въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2014 год., издаден въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №879/2014 год. по описа на
СРС, ГО, 62 с-в, срещу Ц.И.И. за следните суми: 2 653.21 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 09.01.2014 год. до окончателното изплащане, 106.18 лв. – договорна
лихва за периода от 10.04.2012 год. до 07.01.2014 год. и 432.23 лв. – наказателна лихва за
периода от 10.04.2012 год. до 07.01.2014 год., както и за направените разноски по делото в
размер на 346.74 лв. С молбата е поискано налагането на запор върху вземания и движими
вещи на длъжника.
На 05.02.2014 год. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение.
На 06.02.2014 год. и на 07.02.2014 год. били наложени запор върху банковите сметки на
длъжника в търговски банки.
На 27.08.2014 год. бил наложен запор върху пенсията на длъжника.
На 06.07.2015 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която
поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника и получаваното от
него трудово възнаграждение/пенсия.
На 18.03.2016 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която
поискал да бъде наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение и
изпълнението да бъде насочено към движимото му имущество, като бъде насрочен опис.
На 30.09.2016 год. бил наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия.
На 04.02.2017 год. на длъжника била връчена призовка за принудително изпълнение.
На 16.05.2017 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която
поискал изпълнението да бъде насочено към движимото имущество на длъжника, като бъде
насрочен опис.
На 14.09.2017 год. били наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„Обединена българска банка“ АД. С писмо от 14.09.2017 год., получено на 19.09.2017 год.,
2
банката уведомила частния съдебен изпълнител, че банковата сметка на Ц.И.И. е блокирана,
че по сметката има наложен запор по друг изпълнителен лист и няма авоари.
На 02.10.2017 год. на длъжника била връчена призовка за принудително изпълнение.
На 26.02.2018 год. „ЕОС М.“ ЕООД подало молба по изпълнителното дело за
конституирането му като взискател на основание чл. 429 ГПК с оглед сключения с банката
договор за цесия от 31.01.2018 год., което искане било уважено. На 29.08.2018 год. „ЕОС
М.“ ЕООД представило разписка, удостоверяваща връчването на уведомление за
извършената цесия на длъжника на 13.03.2018 год.
На 09.07.2019 год. вискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която
поискал да бъде изискано удостоверение за наследници на починалия длъжник, за да бъдат
конституирани като длъжници по делото.
С разпореждане от 11.07.2019 год. частният съдебен изпълнител спрял производството
по процесното изпълнително дело на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2
ГПК поради смъртта на длъжника Ц.И.И..
С разпореждане от 22.07.2019 год. частният съдебен изпълнител конституирал на
основание чл. 429 ГПК като длъжници по делото И.Ц. И. и АЛ. Ц. ИВ., на които на
основание чл. 429, ал. 2 ГПК вр. с чл. 51 ЗН е бил даден двуседмичен срок от получаване на
съобщенията, които са им били връчени надлежно на 29.08.2019 год., да заявят писмено
дали са приели наследството, респ. дали са приели наследството по опис или са се отказали
от него.
С разпореждане от 13.09.2019 год. частният съдебен изпълнител възобновил
производството по делото.
На 07.10.2021 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която
поискал да бъдат наложени запори върху притежавани от длъжниците моторни превозни
средства, който бил наложен на 13.10.2021 год.
На 09.12.2021 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която
поискал да бъдат наложени запори върху получавани от длъжниците трудови
възнаграждения/пенсии.
На 29.12.2021 год. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
АЛ. Ц. ИВ., а на 20.12.2021 год. – запор върху трудовото възнаграждение на И.Ц. И..
На 10.01.2022 год. длъжниците подали молба, с която поискали прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която била оставена без
уважение с обжалваното постановление от 10.01.2022 год. /надлежно съобщено на
25.01.2022 год./.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащи на обжалване актове по
чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима.
3
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и
изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от
законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му
задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по
изпълнението няма свободата да го преустанови.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство в този случай настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013
год., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането – чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да то приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.
В приложение на задължителните разяснения, дадени с горепосоченото Тълкувателно
4
решение, СГС приема, че основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато
взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато
такива са поискани, но не са приложени поради някаква причина, включително поради
липсата на притежавано от длъжника имущество. Т.е., необходимо е бездействие на
взискателя в продължение на две години /който срок е процесуален преклузивен/, каквото
не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението с посочване на
изпълнителен способ, без значение дали той е приложен, а ако е приложен или се прилага
бездействие също не е налице в периода на прилагането. Очевидно перемпция не настъпва,
ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години
взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време
може да се е осъществявал поискания предходен изпълнителен способ, а преди неговия край
не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение –
включително доброволно, например по постигнато споразумение между страните, т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или
поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане – виж Решение № 37 от 24.02.2021 год. на ВКС по гр. дело
№ 1747/2020 год., ІV г. о., ГК.
В разглеждания случай е видно от данните по изпълнителното дело, че не е налице
период на двегодишно бездействие на взискателя. Същият е поискал извършването на
изпълнителни действия за събиране на процесните парични вземания от първоначалния
длъжник на 31.01.2014 год. /и такива са били извършвани, а именно запор върху банковите
му сметки на 06.02.2014 год. и на 07.02.2014 год. и запор върху пенсията му – на 27.08.2014
год./, на 06.07.2015 год., на 18.03.2016 год. /и такива са били извършвани, а именно запор
върху банковите му сметки – на 30.09.2016 год./ и на 16.05.2017 год. /и такива са били
извършвани, а именно запор върху банковите му сметки – на 14.09.2017 год./.
Длъжникът Ц.И.И. е починал на 12.05.2018 год. /виж удостоверение за наследници на л.
144 от изпълнителното дело/ и от този момент изпълнителното дело е било спряно по силата
на закона, съобразно чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК /независимо от това, че
спиране на изпълнителното дело е било постановено на 11.07.2019 год., с оглед искането на
взискателя от 09.07.2019 год. за насочване на изпълнението срещу наследниците на
починалия длъжник/, до изтичането на определения от частния съдебен изпълнител на
наследниците по закон на длъжника срок за приемане на наследството по чл. 52 ЗН –
13.09.2019 год., на която и дата производството по изпълнителното дело е било
възобновено. През посочения период е било обективно невъзможно изпълнението да
продължи, поради липсата на правен субект, срещу когото да се изпълнява, като тази
невъзможност обхваща всички изпълнителни действия.
Следователно едва от 13.09.2019 год. по отношение на жалбоподателя /длъжника/ АЛ.
Ц. ИВ. е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Този срок е
5
установен от закона за извършване на процесуални действия по висящо изпълнително
производство, като по своя характер той е процесуален преклузивен. По правило
процесуалните преклузивни срокове не могат да бъдат прекъсвани и спирани, извън
изрично предвидените в закона случаи. Разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ урежда спиране
течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства,
с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. С оглед
посочената норма и § 13 от ЗИД на ЗЗ /обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 год., в сила от
14.05.2020 год./, посоченият срок не е текъл за периода от 13.03.2020 год. до 20.05.2020 год.
В частност от началната дата на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – 13.09.2019 год. до
13.03.2010 год. са изтекли 6 месеца, като останалите 18 месеца са започнали да текат от
21.05.2020 год. и съответно изтичат на 21.11.2021 год., но на 07.10.2021 год. взискателят е
поискал извършването на изпълнителни действия за събиране на процесните вземания от
новоконституираните длъжници – налагането на запор върху притежавани от тях МПС.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обжалваният отказ на частния
съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и жалбата на длъжника АЛ. Ц.
ИВ. следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника АЛ. Ц. ИВ. срещу отказ от
10.01.2022 год. на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.№851 на КЧСИ, по изпълнително
дело №20148510400202, да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6