Решение по дело №7849/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 23.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                                              Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                               МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 7849 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 241878 от 12.10.2019г., постановено по гр. д.  № 79948/2018г. по описа на СРС, 59-ти състав, изменено с Определение № 69441 от 14.03.2020г. са отхвърлени предявените от „М.6.“ ЕООД, ЕИК *******срещу  ДК „Д.з.“ АД, ЕИК *******искове с правно основание чл. 386 от КЗ във вр. с чл. 400, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 8 142 лв. главница, ведно със законната лихва от  датата на предявяване на иска – 28.05.2018г. както и за сумата в размер на 492.98 лв. – представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.02.2010г. -11.04.2011г.  като неоснователен и недоказан.

С определение  № 69441 от 14.03.2020 г. по гр. д. № 79948/2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, СРС, 59 състав е изменил решение от 12.10.2019 г., като е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 750 лв. , представляващи направени по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК  и чл. 25 от НЗПП както следва - 450 лв.  заплатен депозит за  САТИ и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението, с което е отхвърлена исковата претенция е  подадена въззивна жалба от ищеца „М.6.“ ЕООД, представлявано от процесуалния представител адв. С.К. от БАК, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че ищецът нямал процесуална легитимация, защото застрахователния договор бил сключен с трето по делото лице, а именно лизингодателя „Сосиете женерал Ескпресбанк“ АД. Твърди, че собственик на вещта е лизингополучателят, като такъв е посочен и в протокола за настъпило ПТП и той има право да получи застрахователното обезщетение. Поради изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи  предявените искове., Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна   „Д.з.“ АД изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Твърди, че е видно от приложения към делото договор за застраховка „Каско на МПС- полица № 0320170330011772, същите съдържа уговорка в полза на трето лице- „Сосиете Женерал Експресланк“ АД по см. на чл. 22 ЗЗД. В тази хипотеза единствено лизингодателят има право да получи застрахователното обезщетение. Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

         Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на законоустановения обсег на дължим въззивен контрол настоящият състав на съда приема обжалваното решение да е валидно, както и допустимо, а релевираните с въззивната жалба доводи за неговата неправилност намира за неоснователни.

Предявен е иск с правна квалификация -  чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ.

По делото е несъмнено установено, че процесният автомобил „Скания“ модел „Р124“ с рег. № *******е имал валидна застраховка „Каско на МПС“  по застрахователна полица № 03201703300011772 от 30.05.2017 г., сключена между ищцовото дружество и ответника ЗК „Д.з.“ АД със срок на действие 31.05.2017 г. до 30.05.2018г., ето защо е приложим в случая е КЗ в сила от 01.01.2016 г. /арг. от § 22 ПЗР на КЗ/.  Трето ползващо се лице е „Сосиете Женерал Ескспресбанк“ АД, което е лизингодател.

По делото е установено, че на 13.02.2018г. автомобилът е увреден по време на движение по пътя – Приморско – гр. Китен. Инцидентът е причинен от монтирания на автомобила кран, който се вдига и удря в основата на моста на пътен възел гр. Китен- В резултат на удара са причинени вреди както на крана така и на мостовото съоръжение. На място е съставен констативен протокол от пристигналите на място служители на МВР. Като причина за местопроизшествието е посочено несъобразяване на водача на МПС с габаритите на автомобила и височината на мостовото съоръжение. На водача на автомобила е съставен акт за установяване на административно нарушение.

На следващия ден е извършен оглед на автомобила от представители на застрахователното дружество  и е заведена щета № ********* от 2018г. Депозирано е искане за плащане от 14.02.2018г.  С писмо  изх. № ********* от 23.02.2019г., адресирано до ищеца ответното дружество е отказало за заплати застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № *********/2019г. Мотивирало е отказа си  с обстоятелството, че ПТП е резултат на проявена небрежност от страна на водача на товарния автомобил, който го е управлявал без да приведе прикачения кран в транспортно положение /прибран/Съгласно т. 7 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ тази хипотеза съставлява изключен риск и застрахователят не дължи обезщетение.

            По делото е представен Протокол изх. № 2348/22.05.2018г. изготвен от специализиран сервиз за хидравлика и пневматика „Хидпауър“ ООД. От съдържатнето му се установява, че след извършена дефектация и разглобяване подробно на повддигащото съоръжение екипът не  е установил  неизправност в хидравличния клапан. След разглобяване е установено счупване на плунжера и пружината в клапана. Вследствие на дефектиралия клапан остатъчното налягане в хидравличната система е повдигнало стрелата на крана след потегляне на товарния автомобил. Представена е и ценова оферта за стойността на възстановителните работи  на повредения автомобил, които възлизат на 8 182.00 лв.

            По делото е прието и заключение на съдебно- техническа експертиза, която настоящият състав кредитира, от която се установява, че за да е възможно савмозадвижването и разгръщането на крана по време на движение на товарния автомобил без намесата на оператор и без знание на  водача на транспортното средство е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки. От една страна трябва помпата, осигуряваща налягането в хидравличната система на крановото устройство да е в работно положение и от друга страна да са дефектирали защитни механизми. Според вещото лице възможността дефектите и технически неизправности, които могат да доведат до разгръщане на крана по време на движение без водачът на автомобила да е знаел предварително е много малко вероятно.

            При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:     

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Преди сключването на застрахователен договор, между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор чл. 384, ал. 1 КЗ. В чл. 384, ал. 2 КЗ пък са изброени хипотези кога лизингополучателят има права на застрахован, като един от случаите  при частични вреди – чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ.  В представената застрахователна полица  изрично е посочено, че лизингополучател на процесния автомобил е ищцовото дружество. С оглед на изложеното в настоящия случая са налице предпоставките по чл. 384, ал. 2 КЗ и ищцивото дружество има качеството на застрахован, респ. е легитимиран да претендира застрахователното обезщетение по сключената застраховка Каско с ответнното дружество.  От това следва, че в настоящия случай въззивникът – ищец е притежава материално правна легитимация да  предяви иск за заплащане на претендирано от него застрахователно обезщетение.

Основателността на исковата претенция по производството предполага осъществяването на фактически състав, включващ следните елементи: 1. наличието на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и лизингодателя, с предмет процесното имущество; 2. лизингополучателят-ищец да е ползвател на процесния автомобил по договор за финансов лизинг, който да е заявил своето писмено съгласие по условията на застрахователния договор; 3. настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 4. наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие; 5. изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установявам, че ответното дружество е било поканено да заплати застрахователно обезщетение за уврежданията на автомобил „Скания“ модел „Р124“ с рег. № *******при ПТП настъпило на 13.02.2018г. Ответното дружество е отказало да заплати обезщетение по щета № **********/2018г. Основна причина е, че ПТП е настъпило в следствие на проявена небрежност на водача на застрахования автомобил, който не е събрал крана, намиращ се в предната част на автомобила, вследствие на което е блъснал мост на пътен възел за гр. Китен.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че водачът на застрахования автомобил е появил груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие. Това се установява от  представения констативен протокол, акт за установяване на административно нарушение и от приетото заключение на съдебно – техническата експертиза.

Спорният въпрос по делото се свежда до това дали е законосъобразен отказът на ответника да заплати застрахователното обезщетение, основан на клаузата на т. 7.10 и т. 7.12 от Общите условия, според която застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение за загуба или повреда в случай на грубо небрежност или неспазване инструкциите  на производителя за експлоатация на МПС.

В тази връзка, на първо място, следва да се отбележи, че горепосочения параграф на практика установява хипотези на настъпили щети, причинени от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, които действия са предизвикали застрахователното събитие, т.е., определя кои са изключените от застраховката рискове /рисковете, които въобще не се покриват от застрахователния договор/, а не урежда основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение по чл. 408 от КЗ, както е приел районния съд.

В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че се касае за определяне на кръга на застрахователните рискове, предмет на застрахователния договор, които могат да бъдат уговаряни свободно от страните. А нормата на чл. 408 от КЗ предвижда основания за отказ да се заплати застрахователно обезщетение при осъществяване на уговорен като покрит от застраховката риск, но кой е този риск и дали той въобще е покрит уговарят страните в застрахователния договор. В случая е направено точно това – причинените вследствие на груба небрежност от застрахования щети са изключени рискове, т.е., за тях договор въобще не е сключван, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 408 от КЗ.

Следователно, въпросът дали представител на ищеца  -  шофьорът на упреденото МПС действително е допуснала при процесното ПТП груба небрежност, нарушавайки установените технически и технологични правила за експлоатация на МПС, е свързан с това дали имуществените вреди са настъпили в резултат на покрит от застраховката риск и в крайна сметка – дали е настъпило предвидено в договора застрахователно събитие, което е основание за възникване на правото на застрахователно обезщетение.

В областта на гражданското право грубата небрежност е квалифицирана форма на небрежност. Релевантно за обикновената небрежност е неполагането на дължимата грижа /най-често – тази на добрия стопанин/, а грубата небрежност се характеризира с неполагане и на най-елементарната грижа, тази която и най-небрежния човек би положил за своите работи. За нейното наличие не е от значение доказването на съответно субективно отношение /интелектуален елемент/, а тя се извежда от поведението на дееца в конкретната обективна обстановка – така, както и обикновената небрежност.

Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на т.7, от параграф ІІ /Клауза „Общи условия”/ от Общите условия е върху страната, която се позовава на приложението на тази клауза – в случая застрахователят /ответникът/ трябва да установи с допустимите доказателства твърдените действия, извършени от застрахования, при които е увреден застрахования автомобил, съставляващи груба небрежност.

В тежест на застрахования /ищццовото дружество/ е да обори презумпцията за вина /небрежността се предполага/ – арг. чл.45, ал.2, чл.63, ал.2 и чл.79, ал.1 от ЗЗД. Предположението, че не е положена дължимата грижа, означава, че противоправният резултат е бил предвидим и предотвратим чрез полагане на грижата на добрия стопанин. Такива доказателства не са били ангажирани от страна на ответника.

От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което настоящата инстанция кредитира при условията на чл. 202 ГПК, е установено, че механизмът на настъпването на ПТП -  увреждане на крановия механизъм, който е бил в разгънат по време на преминаването под мостовото съоръжение, се дължи на груба небрежност на водача на товарния автомобил. Според вещото лице вероятността самозадвижването и разгъването на крана по време на движение без намеса на оператор и без знанието на  водача на транспорто средство е минимална.

В конкретния случая е установено  в това число и с официален документ – акт за установяване на административно нарушение № 409983, че водачът на застрахования автомобил като не е събрал крана, намиращ се в предната част на автомобила е предизвикал ПТП, при което е настъпило застрахователното събитие. С това свое поведение той е проявил груба небрежност. С оглед на изложеното несъмнено са установени предпоставките за отказ за плащане от страна на застрахователя. Поради което исковата претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне, както правилно е постановено в обжалваното решение, макар и с други мотиви.

 

              По отношение на разноските:

При този изход на спора въззивникът – ищец няма право на разноски.  Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай в полза на ответника не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като реално не са извършени действия по защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на дружеството не е подаван отговор на въззивната жалба, в проведеното съдебно заседание не е присъствал негов процесуален представител. По делото е постъпила единствено кратка молба със стандартно съдържание, в която се твърди, че страната не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски по делото.

 

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

   Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241878 от 12.10.2019г., постановено по гр. д.  № 79948/2018г. по описа на СРС, 59-ти състав, изменено с Определение № 69441 от 14.03.2020г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.