Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.08.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12243 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.Л.И. (освободен на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на държавна такса за сумата над 500
лева, видно от определение от 19.01.2021 г. на л. 89 от делото) излага следните
обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на
09.04.2020 в гр. София по бул. Възкресение ПТП по вина на водача на автомобил
Шкода Октавия с ДК № ********, навлязъл в насрещната лента за движение, което е
довело до блъскане на движещите се по нея автомобил Опел Корса и Рено Меган,
които не са имали техническа възможност да предотвратят удара; причинени му
като пътник на задна дясна седалка с поставен предпазен колан телесни
увреждания, изразяващи се в увреждане на междупрешлени дискове,
разкъсно-контузна рана на главата в ляво, контузия на дясно коляно, охлузвания на
челото и кръвонасядания; претърпени болки и страдания, справедливото
обезщетяване на които възлизало на 26000 лева и наличие задължителна застраховка
ГО при З.Б.И. АД, неизплатил обезщетение след отправена до него писмена претенция
на 07 юли 2020 г. Претендира посочената сума, заедно със законната лихва за
забава от 08.10.2020 г. и разноските по производството.
Ответникът З.Б.И.
АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че липсват
доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за
причините за настъпване на процесното ПТП, а и липсвало причинна връзка на
ПТП-то с твърдените от ищеца вреди, които са резултат от други предходни
заболявания на ищеца. Навежда възражения за съпричиняване поради неизползване от
ищеца на предпазен колан, знание за употребата на алкохол от водача на
автомобила и неспазване на предписания режим на лечение, а при евентуалност -
завишаване на размера на обезщетението. Претендира разноски – така и молба от
31.03.2021 г.
С определение от
25.05.2021 г. като трето лице помагач на страната на ответника З.Б.И. АД е
конституиран М.С.П., който в първото заседание по делото оспорва така предявените
искове.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По делото се
установява от представената преписка, по която е изготвен и констативен
протокол № К-165 от 09.04.2020 г., съставен от ОПП при СДВР, че на 09.04.2020
г., около 20.50 часа, автомобил Шкода Октавия с ДК № ********, управляван от М.П.
с установени 1.07 промила алкохол при изпробването му с Алкотест Дрегер, движейки
се по бул. Възкресение в посока от бул. Константин Величков към бул. Овча купел
и в района на бул. ********, участва в пътнотранспортно произшествие с насрещно
движещите се автомобил Опел Корса с ДК № ********и автомобил Рено Меган с ДК № ********.
От съставителя на протокола е констатирано, че от произшествието има седем
пострадали, сред които и ищецът С.И. на 37 години, като пътник в автомобил
Шкода Октавия, с работна диагноза навяхване на шия, рана на глава и контузия на
дясно коляно, и че за водача на автомобил Шкода Октавия е била сключена със З.Б.И.
АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/02/120000146579
от 2020 година, като този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между
страните (а и се установяван от справка от Информационния център на Гаранционен
фонд). За настъпването на произшествието на водача на автомобил Шкода Октавия е
съставен акт за установяване на административно нарушение № 364718 от
09.04.2020 г. и образувана наказателно производство по ДП № ЗМ 11116/2020 г. по
описа на СДВР, по което са съставени оглед на местопроизшествие, протоколи и
експертизи, последните от които не са събрани от исковия съд с участието на
страните в настоящото производство.
Прието по делото е
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, фактическите изводи на което
съдът възприема за достоверни, тъй като те са направени обективно и компетентно
от вещото лице. Установява се от заключението, че процесното ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието с добра метеорологична видимост в гр. София на бул.
Възкресение, който бил предназначен за двупосочно движение на автомобилите с
три пътни ленти за всяка посока, в кръстовището с бул. ********, регулирано със
светофарна уредба, която е работила в автоматичен режим. Автомобил Опел се е
движел по бул. ******** в дясната пътна лента с посока от ул. Добротич към бул.
Константин Величков със скорост на движение 40 км/ч, като при приближаването му
към кръстовището с бул. Възкресение светофарната уредба е светела със зелен
сигнал на направлението на автомобила и в същото време автомобил Шкода се е
движел върху платното за движение за насрещно движещите се за него автомобили със
скорост на движение 50 км/ч. Водачите продължили да се движат по първоначалните
им посоки и се реализирал удар помежду им. Автомобил Шкода с предната си лява
част челно в зоната на ляв фар на автомобила ударил автомобил Опел в лявата му
част, като вследствие на удара, който бил ексцентричен, автомобил Опел се
завъртял наляво и се установил в близост до мястото на удара, като предната му
част сочила към десния бордюр за посоката му – този механизъм на произшествието
се установява и от показанията на св. Д.П., управлявал автомобил Опел. След
удара автомобил Шкода се завъртял наляво и се установил в близост до мястото на
удара, като произшествието било запазено до пристигането на органите на МВР. Вещото
лице изяснява, че причина за настъпилото произшествие били субективните
действия на водача на автомобил Шкода със системите за управление на
автомобила, който навлязъл върху платното за движение на насрещно движещите се
автомобили за неговата посока, при което се е реализирал ударът с автомобил
Опел, движещ се срещу него.
По делото са представени също медицински документи –амбулаторни листове, изследвания,
удостоверение, направления и рецепти, всички
издадени през
релевантния период и които са били предмет на изследване от приетите заключения на съдебномедицинските експертизи, съответно са послужили на вещите лица за достигане на крайните им заключения, пояснени в публично съдебно заседание, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещите
лица, изводите на които се непротиворечиви и взаимно допълващи се, по данните
от извършените непосредствено след произшествието изследвания в Спешното
отделение на ВМА МБАЛ София и 15 дни след произшествието преглед в УМБАЛ Св. И.
Рилски ищецът С.И., като пътник на задна дясна седалка в автомобил Шкода
Октавия без поставен предпазен колан (видно от медицинските документи и изявлението
му в протокола за разпит, имащо характер на извънсъдебно признание), е получил от
процесното произшествие: охлузване на челото вляво; разкъсно-контузна рана над
лявата вежда челно (слепоочно) с дъговидна форма и дължина 5 см; кръвонасядане
на двете рамена по предната повърхност; кръвонасядане на лява предмишница; оток
и кръвонасядане на дясно коляно (за което е допусната грешка в заключенията, видно
от медицинските документи, обсъдени в същите); кръвонасядане на лявата
подбедрица, навяхване на врата и десностранна увреда на шийни нервни коренчата
С6-С7, всички представляващи по своята медико-биологична характеристика
временно разстройство на здравето неопасно за живота (така и удостоверение от
11.04.2020 г., т.е. лека телесна повреда). Уврежданията на главата и крайниците
са получени от него при пряк удар с твърди детайли от автомобилното купе –
облегалките на вредите седалки, а навяхването на врата от механизма на камшичния
удар. Вещите лице изясняват, че периодът на възстановяване на мекотъканните
травматични увреждания на главата и крайниците бил с продължителност около
10-15 дни, а навяхването на врата с данни за коренчева увреда, получено и
протичащо на фона на съществуваща шийна дискова херния С5-С6 отпреди години - до
3-4 месеца, при обичайния възстановителен период до 1 – 2 месеца, като навяхването
на врата е ограничило движението за период до 20 дни и причинило по интензивни
болки и страдания през първите 30-40 дни след произшествието. Към настоящия момент
ищецът се намирал в добро общо състояние и нормален неврологичен статус, без
усложнения и невъзстановени увреди и при констатирани белези над лява вежда и
лява слепоочна област на главата в окосмена част. За лечението му били
извършени хирургична обработка и залепване с тъканно лепило на раната на
главата, поставена мека шийна ека и назначени терапии. Според заключенията, пояснени
при изслушването на вещите лица в съдебно заседание, при правилно поставен от
ищеца С.И. предпазен колан уврежданията при него от произшествието не биха настъпили
с изключение на навяхването на врата, получено при механизма камшичен удар. В
заключението на първоначалната експертиза вещото изяснява, че лекостепенното
алкохолно опиване, каквото е установено при водача на автомобил Шкода Октавия, се
свързвало със загуба на контрол над специфични двигателни дейности и че в
границите му от 0.8 – 1.2 промила се появявали първите симптоми в мускулния
тонус и координация и нарушения на равновесие и пространствено зрение. Видими
от алкохолното опиване са били промените в настроението, поведението, емоциите,
координацията на движенията и други психофизически фактори, които са в пряка
зависимост от количеството на употребения алкохол и различната поносимост,
респ. непоносимост към алкохола при различните индивиди.
На
07 юли 2020 г. ищецът С.И. е предявил писмена претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди пред застрахователя – ответника З.Б.И. АД.
Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникване на имуществената отговорност на застрахователя,
исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустима
поради наличие на проведено рекламационно производство пред застрахователя по
чл. 496 от КЗ, трябва да бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки
в съотношение на кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като
му е причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по
договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания случай се установи по делото, че при
настъпилото на 09.04.2020 г. в гр. София на бул. Възкресение в кръстовището с
бул. ******** пътнотранспортно произшествие застрахованият при ответника водач
на автомобил Шкода Октавия – М.П., е нарушил правилата за движение по пътищата
по чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП относно разположението на нерелсовите пътни
превозни средства на пътя, управлявайки автомобил Шкода Октавия с навлизане и
движение в пътната лента за насрещно движение, при което се ударил с насрещно
движещия се за него автомобил Опел, а от удара и причинил на ищеца С.И. -
пътник на задната задно дясна седалка в автомобил Шкода, травматични увреждания.
Конкретните травматични увреждания на ищеца С.И.,
причинено му вследствие на процесното ПТП, се доказаха по делото от
констативния протокол, медицинските документи и заключенията на съдебномедицинските
експертизи и се изразяват в: охлузване на челото вляво; разкъсно-контузна рана
над лявата вежда челно (слепоочно) с дъговидна форма и дължина 5 см;
кръвонасядане на двете рамена по предната повърхност; кръвонасядане на лява
предмишница; оток и кръвонасядане на дясно коляно ; кръвонасядане на лявата подбедрица,
навяхване на врата и десностранна увреда на шийни нервни коренчата С6-С7. При
обсъждането на така установените правнорелевантни факти съдът приема, че неимуществените
вреди – болки и страдания, и неудобства от ограниченията в движенията на врата
и носенето на шийна яка, които ищецът С.И. е претърпял от установените травматични
увреждани, всички представляващи временно разстройство на здравето неопасно за
живота, са в причинно-следствена връзка от противоправното поведение на
делинквента, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение
по чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото
производство с обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички
елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане,
вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една
от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са възраженията на ответника З.Б.И.
АД, че не са налице годни доказателствени средства в настоящото производство,
които да установяват осъществяване на виновно противоправно поведение на водача
на автомобил Шкода Октавия. Протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява официален свидетелстващ документ. Когато е съставен при
задължително посещение от службите за контрол на МВР на мястото на ПТП, както е
съставен и констативният протокол за процесното ПТП, той се ползва с обвързваща
формална доказателствена сила не само относно авторството на протокола, но и
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от служителя на МВР
факти, относими към механизма на ПТП-то, като местоположението на участниците в
произшествието, характера и вида на причинените щети и пострадалите лица, вида
и състоянието на пътното платно, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други, и неизгодните факти за лицето, чието изявление
евентуално се възпроизвежда в протокола. Удостоверените в констативния протокол
№ К-165 от 09.04.2020 г. обстоятелства, релевантни към механизма на процесното
ПТП – времето и мястото на настъпване на процесното ПТП, състоянието на пътното
платно на бул. Възкресение в гр. София в кръстовището му с бул. ********,
участвалите в произшествието МПС-а и тяхната посока на движение на пътното
платно, и характера и вида на причинените им щети, несъмнено установяват механизма
на настъпване на процесното ПТП и наличието на извършено от водача на автомобил
Шкода Октавия противоправно деяние, потвърдено в настоящото производство и от
фактическите изводи на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, и от
свидетелските показания на св. Д.П., поради което и направеното от ответника
оспорване на истинността на констативния протокол се явява неоснователно.
Доказа се по делото наличието и на следващата
материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на
вземане на ищеца С.И. срещу ответника, а именно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор
за задължителна застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор
ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил
деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при
управлението на автомобил Шкода Октавия. Този правнорелевантен факт е безспорен
между страните по производството, а и се доказа от представените констативен протокол
и справка от Информационния център към Гаранционен фонд.
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя от критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпени болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС). Ищецът С.И. е претърпял травматични увреждания, посочени по-горе и които
са му причинили болки и страдания. Тези увреждания, макар и повече на брой (осем
такива), са леки травматични увреждания по своя характер. Възстановителният период
на мекотъканните му увреждания на главата и тялото е приключил до 15 дни от
произшествието, а на навяхването на врата му с увреждането на коренчетата на шийните
прешлени - до 3-4 месеца, който период надхвърлил нормалния период на
възстановяване на такова увреждане до 1 месец, поради констатираното при ищеца
придружаващо заболяване, представляващо шийна дискова херния. Последното е обусловило
и протрахиране на болковия синдром от навяхването на врата с коренчевата увреда
до 30-40 дни непосредствено след произшествието. Понастоящем състоянието му е напълно
възстановено, като има само остатъчни козметични белези в областта на лява
вежда и лява слепоочна окосмена област на главата от получените рани.
Съобразявайки посочените обстоятелства, както и младата, но зряла възраст на ищеца
– навършени 37 години, и лимитите на застрахователна отговорност по
задължителна застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в
страната към момента на настъпване на произшествието – м. април 2020 г., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него болки и страдания
възлиза на 8000 лева.
Настоящият
състав на съда намира за основателно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди в резултат от пътуването
на ищеца С.И. като пътник на задна дясна седалка без правилно поставен обезопасителен
колан, но не и поради знанието му за алкохолно опиване на водача на автомобил
Шкода Октавия. Ответникът, който има доказателствената тежест по правилата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, установи по категоричен начин, че пострадалият С.И. със
своите действия е нарушил правилото за движение относно използването на
обезопасителен колан по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като не е поставил такъв през
време на движението на автомобила, и с него е съпричинил настъпването на
вредоносния резултат. От събраните по делото доказателства (медицински
документи, протокол за разпит и съдебно-медицинска експертиза) се доказа, че
при настъпването на процесното ПТП той не е използвал обезопасителен колан,
като травматичните му увреждания от произшествието, с изключение на навяхването
на врата, не биха били получени при правилно поставен предпазен (обезопасителен)
колан. Не се установи обаче ищецът да е знаел за алкохолното опиване на водача на
автомобил Шкода и последният да е проявил типични за състоянието симптоми,
предвид индивидуалната им проява в зависимост от количеството консумиран алкохол
и поносимост към алкохола от различните индивиди, които в случая да са били
видими за ищеца С.И..
Затова,
след като прецени причините, довели до настъпилото ПТП (преимуществено поради
навлизането и движението на автомобил Шкода в пътната лента за насрещно движение)
и настъпилите от него вреди, съдът приема, че е налице 20 % съпричиняване, поради
което обезщетението за неимуществени вреди, възлизащо на сумата от 8000 лева,
следва да се намали с посочения процент на съпричиняване. Следователно
ответникът дължи на ищеца С.И. за причинените му вреди обезщетение в размер на
сумата от 6400 лева, за която сума искът се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен. В останалата част - за разликата над тези сума до сумата от 26000
лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Частичната
основателност на главния иск в посочения размер води до основателност и на
акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от
страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или
увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, съдът
намира, че лихвата за забава се дължи от предявяване на застрахователната претенция
от ищеца С.И. – 07 юли 2020 г., до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение. Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес,
акцесорната претенция следва да бъде уважена, считано от 08.10.2020 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца С.И. сумата от 251.08 лева, представляваща
заплатени разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи лица и свидетел,
съразмерно на уважената част на иска, а на адв В.О. – сумата 386.95 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС от възнаграждение по
Наредба №
1 от
2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1572 лева, за
предоставената на ищеца
безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 1637.35 лева, определена съразмерно на отхвърлената част на иска
въз основа на разноски по производството за адвокатско възнаграждение от 1572 лева с включен
ДДС, редуцирано по своевременно направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК, и за възнагражденията за вещи лица от 600 лева.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Л.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 6400 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от причинените
му травматични увреждания в резултат от
осъществено на 09.04.2020 г. в гр. София на бул. Възкресение в
кръстовището с бул. ******** пътнотранспортно произшествие по
вина
на
водача на
автомобил Шкода Октавия с ДК № ******** – М.С.П., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със застрахователя, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над
уважения размер от
6400 лева
до
пълния предявен размер от
26000 лева.
ОСЪЖДА
З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Л.И.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 251.08 лева,
представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.
В.В.О. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата 386.95 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на С.Л.И. безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА С.Л.И., ЕГН **********,***, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1637.35
лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО
е постановено с участие на трето лице помагач на страната на З.Б.И. АД – М.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова