Р Е Ш Е Н И
Е
№ 109
гр.Габрово, 18.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, .в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова
С.Миланези
при секретаря
В.Килифарева ,като разгледа докладваното от съдия Пенкова в.гр.д.№ 126 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца Н.К.Н., подадена чрез процесуалния представител адв.М.Х.-К. срещу решение
№84 от 21.02.2020г. по гр.д.№2467/2019г. на Габровски районен съд.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение.Оспорва се правилността на изводите на съда относно приложимостта на
разпоредбите на КТ и издадената въз основа на него Наредба за структурата и
организацията на работната заплата,както и ЗДСл, към възникналотото между
страните по делото правоотношение по ЗМВР. Жалбоподателят счита,че решението на
ВКС по гр.д.№786/2019г.,IV г.о. ,на
което се е позовал в мотивите
първоинстанционният съд , касае различно по вид правоотношение – „естеството на
правото на допълнителен отпуск по
чл.229,ал.1,т.9 / предишна т.8/ ЗМВР 1997 /отм./,наличие на срокове за
упражняването му,както и възможно ли е погасяването му по давност поради
неупражняване.Предмет на правния спор по настоящото дело е друго правоотношение
– извънреден труд,който не е отчетен като такъв
поради непреизчисляване от ответника на реално положения от ищеца нощен
труд за времето от 22.00 до 06.00 часа в дневен труд, с коефициент 1.143,
съгласно чл.9,ал.2 от НСОРЗ.В специалния закон липсва правна норма ,която да
касае компенсиране на положения извънреден труд между 22.00 и 06.00 часа /нощен
труд/ ,като ВКС няма произнасяне по този въпрос в решението,на което се е
позовал районният съд.В същото ВКС се е произнесъл относно правото на
допълнителен отпуск да бъде компенсирано и е разгледал друг вид компенсация за извънреден труд / над 50 часа/ чрез допълнителен отпуск,в този
смисъл при този вид извънреден труд не се прилага методиката на чл.9,ал.2
НСОРЗ.Като аналогичен пример жалбоподателят сочи и извънредния труд през
празничните и почивни дни.Излага доводи ,че в казуса,по който се е произнесъл
ВКС с цитираното от районния съд решение, приложението на ЗМВР е по-благоприятно
, отколкото КТ и ЗДСл. Жалбоподателят се позовава на мотивите на решение №311
от 08.01.2019г. на ВКС по гр.д.№1144/2018г. и на ТР №6 от 06.11.2013г. по
т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.23 и излага твърдения,че неправилно са
тълкувани от районния съд правните изводи
в постановеното от ВКС решение по гр.д.№786/2019г.,както и приетото относно
съдебната практика,на която се е позовал ищецът –решението на ВКС по
гр.д.№1144/2018г.Жалбоподателят счита,че след отмяната на Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
е останала законова празнина относно регламентирането на преобразуването на
часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен коефициент и липсва
специална норма спрямо общата такава по чл.9,ал.2 НСОРЗ.С оглед на това следва
да се приложи чл.46,ал.2 от ЗАН. Това обосновава и субсидиарното прилагане на
регламентираното в НСОРЗ,в който смисъл има установена трайна съдебна практика
на Окръжните съдилища. Действалата през процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,в
която няма разпоредба,аналогична на чл.31,ал.2 от отменената Наредба от
11.08.2014г.,не следва да се приеме като законодателно решение ,за което жалбоподателят се позовава на
чл.67,ал.3 от ЗДСл, решението на ВКС по гр.д.№1144/2018. Жалбоподателят
счита,че е налице колизия между разпоредбата на чл.188,ал.2 ЗМВР и чл.179,ал.2 ЗМВР,а не както е прието от първоинстанционния съд,че към служебните
правоотношения на служителите на МВР единствено приложим е специалният закон – ЗМВР
и че чл.188,ал.2 ЗМВР не е относим към настоящия спор. Излагат се доводи за
незаконосъобразност на изводите на съда,че различно е уреден въпросът за нощния
труд по КТ и ЗМВР,при което коефициентът за служителите,работещи в системата на
МВР е 1 при съотношение 8:8,а не 1,143. Жалбоподателят счита,че липсва
специална норма в ЗМВР ,дерогираща общата по чл.140,ал.1 КТ и доколкото нощният труд от 8 часа е над нормалната му
продължителност от 7 часа,същият се явява извън установеното за служителя
работно време и подлежи на обезщетяване
като извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ,при коефициент 1.143 съгласно
чл.9,ал.2 НСОРЗ. Намира за неправилно приетото от първоинстанционния съд ,че чл.9,ал.2 от НСОРЗ следва да бъде
тълкувано във връзка с ал.1 и намира
приложение само при работа на
смени,чиято продължителност на работното
време е по-малка от тази на дневното, какъвто не е процесният случай. Счита,че
чл.1 касае единствено случаите на подневно отчитане на работното време, а
страните по делото не спорят ,че ищецът
е полагал труд на смени при сумарно
отчитане на работнто време и че чл.9 от Наредбата урежда различни хипотези в
съответните три алинеи, като коефициентът
за приравняване не може да се приеме,че е приложим само при полагане на
7 часа нощен труд,но не и при 8 часа,каквато възможност предвижда ЗМВР. Жалбоподателят
твърди,че даденото становище в писмо
изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП ,на което се е позовал съдът,е
обратно на предходни такива на МТСП,като
същите нямат нормативна сила и
установяват ,че са налице противоречиви разбирания относно отчитането на извънреден труд в
случаите на преизчисляване по чл.9,ал.2 НСОРЗ .Излагат се доводи,че
първоинстанционният съд е изтълкувал превратно закона ,защото всички работници
имат гарантирани права на заплащане ,което да съответства на извършената от тях
работа ,което е основен правен пинцип ,прогласен от Конституцията на РБ - чл.48,ал.5.
Твърди се,че предявеният иск е основателен и доказан в размер на 749,48 лв.
Претендира
се за отмяна на обжалваното решението и
постановяване на ново по същество на спора,с което искът да бъде уважен за
сумата от 749,48лв, ведно със законните
последици.
Ответникът е представил писмен
отговор,в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Сочи се,че разпоредбата на чл.179,ал.1 ЗМВР и издадената въз основа на
него наредба изключват субсидиарното приложение на текстовете,уреждащи тази
материя за други категории служители .Счита,че цитираното от жалбоподателя
решение на ВКС по гр.д.№1144/2018г. касае различен казус,като в него не е
изразено становище за конвергиране на часовете труд,положен през нощта ,в
дневни часове. Позовава се на даденото от КС тълкуване в
постановените решения по гр.д.№786/2019г. и гр.д.№5169/2014г. Счита,че за процесния период е приложима Наредба
№8121з-776/29.07.2016г.,в която липсва разпоредба съответна на чл.31,ал.2
от отменената Наредба
№8121з-407/11.08.2014г.,което не е празнота в закона ,а законодателно решение. Издаването
на наредба за реда за организация и
разпределяне на работното време,за неговото отчитане,за компенсиране на
работата на държавните служители извън
работното време,режимът на дежурство,времето за отдих и почивки на държавните
служители, е предвидено в чл.187,ал.9 ЗМВР. Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
е действала до отмяната й от ВАС
,считано от влизане на решението в сила на 10.12.2019г. И в новата
Наредба, в сила от 10.01.2020г. също не е предвиден коефициент за нощния труд. Начинът
на отчитане на отработеното време между 22.00 и 06.00 часа е определен в
чл.31,ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на изрична норма за
преобразуване на часовете нощен труд с
коефициент 1.143 в дневен,представлява
нова специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на държавинте
служители ,а не липсата на регламент за
служителите на МВР. Сочи се,че няма празнота,която да обосновава прилагане по
аналогия на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Отсъствието на разпоредба за преобразуване на
часовете нощен труд в наредбата, относима за исковия период е в синхрон с чл.187,ал.1 и ал.3 ЗМВР и не е празнина в правото,която
по силата на чл.46,ал.2 ЗАН да бъде запълнена от норчата на чл.9,ал.2 НСОРЗ. Изложени
са доводи относно регламентираното с чл.188,ал.2 ЗМВР и специалната закирила по КТ. Твърди се, че отношенията , уредени
със ЗМВР, ЗДСл,КТ не са сходни,а
са различни , поради което и спрямо държавните служители в МВР разпоредбите на
ЗДСл са неприложими,тъй като статутът им е уреден със специалния ЗМВР. Поради
това не е налице противоречие между
чл.179,ал.2 и чл.188,ал.2 ЗМВР. За разлика от КТ, който ограничава
нощния труд до 7 часа дневно,такова ограничение в ЗМВР няма. При него
нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с тази през
нощта. Съотношението е 8:8, поради което общата трудова норма по чл.9,ал.2
НСОРЗ не намира приложение за
служителите в МВР,работещи на смени. По отношение на нощния труд е предвидено
допълнително заплащане на възнаграждение съгласно чл.179,ал.1 ЗМВР, с което е
изчерпана регламентацията по този въпрос. Липсват и две от кумулативно дадените
предпоставки по чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Не е налице продължителност на нощното
работно време, по-малка от тази на дневното. Сочи се съдебна практика на
различни съдилища. Счита, че разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ следва да бъде тълкувана във връзка
с ал.1 и че намира приложение само при работа на смени. Излагат се доводи,че
разпоредбата на чл.187,ал.3 ЗМВР
съответства на чл.8,б“а“ и б“б“
от Директива 2003/88/ЕО. С оглед предмета на правния спор се поддържа, че
изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция,са
правилни и се претендира да бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено
първоинстанционното решение .
Всяка от страните е представила и писмено
становище по делото.
Въззивният
съд,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законния срок,от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт,предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение, предмет на въззивно обжалване,е валидно и допустимо .
С
обжалваното решение Габровски районен съд е отхвърлил предявения иск срещу ответника за заплащане на ищеца възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен към дневен такъв
за периода 13.12.2016г.-03.04.2018г. ,в
размер на 749,48 лв.
За
да отхвърли предявения иск ,първоинстанционният
съд е приел,че за съществуващото между страните правоотношение не следва да
намери приложение НСОРЗ, доколкото е дадена изчерпателна регламентация на
отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР
извънреден труд в ЗМВР и издадената на
основание изрична законова делегация по чл.187,ал.9 ЗМВР Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Не е налице
нормативна празнота, която да налага
субсидиарно приложение на НСОРЗ. Съдът е приел,че липсва препращане или основание
за прилагане по аналогия или субсидиарно на КТ и НСОРЗ ,касаещи нощния и
извънредния труд на държавните служители в МВР. В ЗМВР са предвидени специфични
условия на труд, които са компенсирани по друг ,различен начин и съответно
работещите получават редица други привилегии.В ЗМВР е заложен 8
часа нощен труд за всеки 24 часов период. Законодателят е допуснал
съотношение на нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители
, работещи на смени в системата на МВР , да е 8:8, което води до коефициент 1,
а не както е предвидено за работещи по трудово правоотношение 8:7,при което
изработените нощни часове да се приравняват с коефициент 1,143. Разпоредбата на
чл.9,ал.2 НСОРЗ следва да бъде тълкувана само във вр. с ал.1 и намира
приложение само при работа на смени, чиято
продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното. Общата
трудов норма на чл.9,ал.2 НСОРЗ не намира приложение за служители в МВР, работещи
на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълнена от нея , предвид
специалната уредба в ЗМВР. Приел е ,че предвиденото в чл.9,ал.2 НСОРЗ
превръщане на нощните часове в дневни ,с
посочения коефициент при сумарно изчисляване на работното време, цели да
определи възнаграждението на работника и служителя така, че да получи трудово възнаграждение за
осем часа,а не води до възникване на
извънреден труд. При сумарното изчисляване на работното време ,извънредният
труд би бил налице ,ако има отработени часове по график извън месечната норма. В
този случай се заплаща както
определеното допълнително възнаграждение за нощен труд, така и възнаграждение
за извънреден труд по правилата на чл.187,ал.6 ЗМВР. В случая ищецът нито твърди, нито се установява да е полагал
труд извън установеното му работно
време.
От
данните по делото се установява,че първоинстанционното производство пред
Габровски районен съд е образувано по предявен осъдителен иск срещу ответника ОДМВР-Габрово
за заплащане на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд вследствие на
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 13.12.2016 – 03.04.2018г., в
размер на 749,48лв. съгласно допуснатото увеличение в хода на делото, като е
претендирано и присъждане на законната
лихва от предявяване на иска.
Съгласно
заявените в исковата молба твърдения, ищецът като служител в РУ-Габрово при
ОДМВР-Габрово, на длъжност „командир на отделение “ към момента на прекратяване
на служебното правоотношение , при режим на смени – дневна и нощна от
22.00-6.00ч.,с продължителност 12 ч. всяка смяна, при сумарно изчисляване на
работното време съгласно чл.187,ал.3 ЗМВР, претендира за периода 13.12.2016-03.04.2018г.,че
е работил между 6 и 8 нощни дежурства месечно, за което не е получил трудово
възнаграждение за положения извънреден труд
вследствие на преобразуването на нощен към дневен такъв. Позовава се на празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане
,за компенсиране на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство ,времето на отдих и почивките съгласно действалата през исковия
период Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,в която липсва изрична норма за
преизчисляване на нощния труд в дневен. При приложение на чл.9,ал.2 от НСОРЗ
,за изработените през исковия период часове нощен труд , след преобразуване с коефициент
1,143 , получената разлика от приравнените часове нощен труд, претендира да
бъдат заплатени от ответника като
извънреден труд.
Искът
е оспорен от ответника,като неоснователен и недоказан. Позовал се е на приложимостта
на разпоредбите на специалния ЗМВР и издадената въз основа на него Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
Не се спори по делото ,че за исковия период ищецът е заемал длъжността
„командир на отделение „ в РУ-Габрово
при ОДМВР-Габрово ,който факт е обявен от първоинстанционния съд за безспорен
между страните. От представените писмени доказателства се установява,че ищецът
е работил на 12 часови смени – дневна и
нощна, определени с издадени заповеди от директора на ОДМВР, приложени към
писмения отговор на ответника. Представени са протоколите за месечно отчитане на
отработеното време между 22.00ч.
и 06.00ч. в РУ-Габрово за исковия период ,в които е включен и ищецът.
Не
се оспорва от ответника,че часовете нощен труд, положени от ищеца през исковия
период, не са преизчислявани в дневни с коефициент 1,143.
Съгласно
заключението на приетата по делото и неоспорена ССчЕ, през периода 13.12.2016г.
– 03.04.2018г.. положеният от ищеца нощен труд е 831 часа; изплатен нощен труд
207,75лв. / 0,25лв. на час/ ;положен извнреден труд 324 часа; изплатен
извънреден труд 2086,58лв., които констатации са отразени в табличен вид на стр.3 от
заключението /л.171 първоинстанционното дело/. В таблица 2 е отразено получените часове при преизчисляването на нощния труд за исковия
период с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв - 949,833 часа . Разликата от 118 часа / след
закръгляне към цял час/, по ставката за извънреден труд е 749,48лв./ л.172 от първоинстанционното дело/.
Спори
се по делото дали положеният от ищеца нощен труд за исковия период следва да
бъде преизчислен в дневен с коефициент
1,143 и да бъде заплатен от ответника извънредния труд при това преобразуване .
Всяка
от страните по делото се позовава на
правни норми и актове,като приложими за
процесното правоотношение ,с които обосновава ,съответно ищецът твърденията си
за дължимост на исковата сума, а ответникът възраженията си,че не дължи на
ищеца претендираното възнаграждение. Страните се позовават и на съдебна
практика.
Сочената съдебна
практика на районни и окръжни съдилища по идентични казуси / която не е
със задължителен характер/ , установява същестуването на противоречива съдебна пратика
,при която едни от съдилищата уважават,а други отхвърлят исковете, поради което въз
основа на нея не може да се приеме, че към
момента има трайно установена съдебна практика относно отчитането и заплащането
на положените часове нощен труд от служители на МВР. Създадената противоречива
съдебна практика е и повод за образуване на тълкувателно дело
№1/2020г. на ОСГК на ВКС за произнасяне :„При отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими
ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове?“. Към момента няма произнасяне на ВКС по този
въпрос, като практикана,на която се е позовал първоинстанционният съд ,както и
страните ,не е по идентични казуси.
За
исковия период ,с оглед заеманата дължност,ищецът е бил със статут на държавен служител в хипотезата на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР ,за които
съгласно ал.2 на чл.142 се прилага ЗМВР. С разпоредбите на чл.176 и сл и
чл.187 и сл. от ЗМВР са регламентирани начина на формиране на брутното трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР,включващо основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения , и работното време и отпуските на
държавните служители в МВР.
В разпоредбите на чл.178,ал.1,т.3 и
чл.179,ал.1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение към
основното месечно възнаграждение на държавните служители , за извънреден труд и
изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00ч.
С разпоредбата
на чл.187,ал.1 ЗМВР е регламентирано
изчисляването на работното време на
държавните служители в МВР да става по два начина – подневно и сумарно за
тримесечен период,за работещите на смени /
подневното и сумарно отчитане са
приети като начин на отчитане и в чл.142 КТ/.
В чл.187, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично
при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или
24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен
период, с възможно полагане на труд и през нощта – между
22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от
министъра на вътрешните работи ,уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи
По отношение на ищеца за процесния
период отчитането на работното време е
сумарно. От доказателствата по делото се установява,че при това отчитане не е извършвано
превръщане на отработените от ищеца нощни часове в дневни .
Ищецът претендира ,че такова превръщане следва да бъде извършено, позовавайки
се на празнота в нормативната уредба ,уреждаща служебните правоотношения на
държавните служители в МВР и прилагане субсидиарно на чл.9,ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ответникът противопоставя
възражения за приложимостта на ЗМВР като специален закон и издадената Наредба
№8121з-776/29.07.2016г,в която е регламентиран начинът на отчитане на работното
време и в която липсва разпоредба съответна на чл.31,ал.2
от отменената Наредба
№8121з-407/11.08.2014г.,което не е празнота в закона ,а законодателно решение.
В Наредба №8121з-776/29.07.2016г е предвидено,че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период .Съгласно
чл. 31 от наредбата отработеното време
между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето
число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. В
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма, съответстваща на чл.31,ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г.,съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой
часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период, се умножава
по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.Тази липса не е законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен при сумарно
отчитане на работното време,а нормативна празнота. Както
отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,така и действалата през исковия
период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. ,са издадени на основание делегацията по чл.187,ал.9 ЗМВР и
при действието на разпоредбата на чл.187,ал.1 и ал.3 ЗМВР. При една и съща
законова делегация и една и съща регламентация на работното време по
чл.187,ал.1 и ал.3 ЗМВР , липсата на изрична норма в Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016, съотвестваща на
чл.31,ал.2 от отменената Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. ,не е в резултат на настъпила законодателна промяна, преуреждаща
тези правоотношения ,поради което е налице празнота, а не законодателно решение
. След като в
ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. не съществува разпоредба, с която да е
определена методология за превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумарно отчитане на работното време
по отношение на държавните служители в МВР,то не може да се говори за наличие
на правна уредба в специалния закон, която да дерогира приложението на общия
закон – КТ и правилото на чл.9,ал.2
НСОРЗ. Тази липса сочи ,че не е налице конкуренция между правни норми от общия
и специалния закон, в който случай вторите да се ползват с предимство . При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата ,издадена на основане чл.261 КТ. В
чл.9,ал.2 от същата е предвидено при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време , установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата на чл.9
ал. 2 от НСОРЗ се
отнася за изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че е приложимо единствено при "трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми" и при "продължителност
на нощното време, по-малка от продължителността на дневното". С
оглед на това не
може да се приеме становището, че целта на посоченият
в този текст коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато
той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а когато
се работи 8 часа през нощта- няма какво да се "приравнява". По тази логика служител, който полага повече от 7
часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение,
защото за него "приравняване" няма да е налице, което е недопустимо.Също така липсата на приравняване ще постави в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Предвиденото в
чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00ч., като рабтоните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /
въпроизвеждащ като съдържание чл.187,ал.3 ЗМВР/, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите в МВР / а не да е точно осем
часа/.Правната регламентация с разпоредбата на чл.187,ал.1 и ал.3 ЗМВР и
предвид чл.136 и чл.140,ал.1 КТ ,няма основание да се приеме,че изключва при
сумарно отчитане на работното време на
държавните служители в МВР, да бъде
приложена разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ.,при наличната празнота в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. относно превръщане на
отработените нощни часове в дневни при
това отчитане .
Доводите за
компенсации с други привилегии са неоснователни. Сочените като такива:
по-високи размер на допълнителното възнаграждение за прослужено време,на
основен платен годишен отпуск,на обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношеие,по-ранно пенсиониране и
др, представляват различни трудовоправни отношения ,които нямат нищо общо и не
са свързани със заплащането и изчисляването на
положен труд, както и не могат да се обвързват и компенсират
взаимно.Право на всеки работник е да получи
заплащане на труда си към момента на полагането му ,съобразно действащите правила и законови норми на начисляване на този труд. Самият
законодател с разпоредбата на чл.187,ал.5 ЗМВР е визирал начина на компенсиране
на работата извън работното време, като
за служителите, работещи на смени
изрично е посочено , че това
е с възнаграждение за извънреден труд.
Позоваването на становище на МТСП в цитираните в обжалваното решение писма,няма
нормативна сила.Също така от издадени за предходен период писма от МТСП е
видно,че е било застъпено обратното становище относно това дали при сумарното
отчитане и превръщане на часовете нощен труд в дневен, разликата в края на
периода се явява извънреден труд / напр.писмо изх.№26-581 от
28.12.2010г./Следва да се вземе предвид и че тълкуването на МТСП,на което се позовава
първоинстанционния съд,противоречи на съществуващата законова разпоредба на
чл.9г от НРВПО.
Във връзка с
възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на
0, 25 лв. на час , съдът намира, че това
плащане се извършва на основание чл.179,ал.1 ЗМВР като допълнително трудово
възнаграждение на държавните служители за полагане на нощен труд и е различно
от изплащането на допълнителни възнаграждения към основното месечно възнаграждение по чл.178,ал.1 ЗМВР,едно от които е за извънреден труд. Касае се за две различни основания за
заплащане на допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл.179,ал.1 ЗМВР не
регламентира начина на изчисляване на работното време и в частност сумарното изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, работещи на смени. С оглед на това преизчисляването при
сумирано изчисляване на работното време на
нощните часове в дневни с коефициент 1.143 ,на основание чл.9,ал.2 НСОРЗ
и заплащането за същите тези нощни часове допълнително трудово възнаграждение
за нощен труд, се прилагат на различно основане .
Съответствието на разпоредбата на чл.187,ал.3 ЗМВР на чл.8,б“а“
и б“б“ от Директива 2003/88/ЕО е относно изискването обичайната
продължителност на нощния труд да не надвишава
средно 8 часа за всеки период от 24 часа. Същата не регламентира
заплащането на положения нощен труд при сумарно изчисляване на работното време.
От събраните
доказателства е безспорно установено,че за исковия период, при сумарно отчитане
на работното време за заеманата от ищеца длъжност в МВР,същият е е положил нощен труд,който не е преизчисляван
от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен и заплащан.
Констатираното от ССчЕ заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд касае полагането на такъв извън преизчисления
нощен труд към дневен.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1.143, се явява доказана по своето основание и по размер
съгласно приетата ССчЕ.
Поради
несъвпадане изводите на двете инстанции ,обжалваното решение следва да бъде
отменено и искът следва да бъде уважен
за сумата от 749,48лв. ,ведно със законната лихва от предявяването му 13.12.2019г.
Предвид изхода
на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направени по делото разноски в размер на 300лв. за първоинстанционното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част
от иска , и на основание чл.38 ЗА и Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , да заплати на пълномощнита на ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 150лв.
Ответникът ,на
основание чл.78,ал.6 ГПК, следва да заплати по сметка на Габровски окръжен съд
държавна такса върху уважената част от иска в размер на 75лв. за двете инстанции / 50лв.
за първата и 25лв. за въззивната/ и разноски за изготвяне на експертиза в размер на 150лв.
На основание
изложеното,въззивният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №84 от 21.02.2020г.
по гр.д. №2467/2019г. на Габровски
районен съд , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР–ГАБРОВО, със седалище и адрес на управление гр. Габрово , ул. “Орловска” № 50, да заплати
на Н.К.Н. ,ЕГН**********,*** ,на основание чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР, сумата от
749,48лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен
такъв за периода 13.12.2016г. – 03.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска 13.12.2019г г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 300 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР–ГАБРОВО, със седалище и
адрес на управление гр. Габрово , ул.
“Орловска” № 50, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата
от 75лв. държавна такса за двете съдебни инстанции и сумата от 150 лева съдебно – деловодни разноски за изготвяне
на експертиза, както и сумата от 5лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл.78,ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР–ГАБРОВО, със седалище и адрес
на управление гр. Габрово , ул.
“Орловска” № 50 , да заплати на адв. Р.- М.Х. –К. *** адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 150 лева, определено на осн.
чл. 38 от ЗА вр. с Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :