Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София,
18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети август две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1423 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.125, ал.3 ТЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 31406,67 лв., част от вземане в общ
размер на 157033 лв., представляващо припадащата на ищеца, в качеството му
съдружник, прекратил участието в ответното дружество с предизвестие на
основание чл.125, ал.2 ТЗ, част от имуществото на ответното дружество, както и
обезщетение за забавеното изпълнение на това задължение в размер на 1709,92 лв.
за период на забава – 09.11.2018 г. - 22.07.2019 г. Претендира се законната
лихва от датата на исковата молба -23.07.2019 г., както и разноските по делото.
Ищецът твърди да е имал качеството
съдружник в ответното дружество с ограничена отговорност, притежаващ 3500 дяла
с номинална стойност 1 лв., като прекратил членственото си правоотношение на 09.11.2018 г., когато са
изтекли три месеца от получаването от страна на ответника на отправеното от
ищеца предизвестие за напускане. Счита, че има вземане за изплащане на
съответна на дружествения му дял част от имуществото на ответното дружество,
определена към края на ноември 2018 г. като разлика между стройността на
активите му и стойността на пасивите му без собствения капитал, резервите и
финансовия резултата, която част
изчислява на стойност 157033 лв. и претендира част от нея. Претендира и
обезщетение за забавено плащане, като счита, че ответникът е изпаднал в забава,
считано от датата на прекратяване на членственото правоотношение.
Ответникът е депозирал отговор, в който
не оспорва твърденията на ищеца относно членственото правоотношение и
дружествения му дял, нито оспорва да е получил предизвестието, но счита, че
прекратяването на членството не настъпва автоматично с изтичане на тримесечен
срок от получаване на предизвестието, а се касае за фактически състав, включващ
наред с това и вземането на решение от общото събрание на съдружниците за
напускане на съдружника, както и заличаването му от регистъра, каквито факти не
са се реализирали. При тези доводи счита, че ищецът все още е съдружник в
дружеството и няма вземане за изплащане на стойността от имуществото,
отговаряща на дружествения му дял, като счита ищецът да е признал това като не
възразил при получаване на покана за общо събрание. Евентуално излага доводи за
това, че ищецът едностранчиво и тенденциозно е изчислил дела си, като повтаря
същите съображения относно начина на изчисление на паричната равностойност на
дружествения дял от имуществото, каквито излага и ищецът, без да сочи защо
счита, че изчислението е несъответно. По отношение на иска по чл-86, ал.1 ЗЗД
оспорва да и изпаднал в забава.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже
твърденията си да е имал качеството съдружник в ответното търговско дружество,
съответно размера на членствените му права, които обстоятелства не се оспорват,
фактът на отправяне на предизвестие за прекратяване на членственото
правоотношение и фактът на получаването му от ответното дружество, които също
не се оспорват, както и фактите, на които основава размера на претенцията си
относно активите и пасивите на ответното дружество към края на месеца, в който
е изтекъл тримесечния срок от получаване на предизвестието от ответника. По
отношение на акцесорния иск ищецът следва да докаже, че е поканил ответника да
му изплати претендираната сума.
Възраженията на ответника не обуславят
възникване на доказателствена тежест, тъй като относно прекратяването на
членството се основават изцяло на правни доводи, а относно размера на
претенцията ответникът не въвежда конкретни факти.
Между
страните са обявени безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите
относно възникването по отношение на ищеца на качеството съдружник в ответното
дружество с 3500 дружествени дяла на стойност 3500 лв., отправянето на
изявление за прекратяване на членството му и получаването му от ответното
дружество 09.08.2018 г.
Спорни са въпросите относно фактическия
състав на прекратяване на членството, който според ответника следва да включва
и други факти, освен отправянето и получаване на предизвестие и изтичане на
законовия срок, както и начина на определяне на стойността на дела от
имуществото на прекратилия участието си съдружник, макар и по делото да не са
спорни фактите относно съставянето и съдържанието на представения от самия
ответник междинен баланс.
По отношение на първия спорен въпрос
възраженията на ответника са неоснователни, тъй като фактическия състав относно
прекратяване на членственото правоотношение на съдружник в дружество с
ограничена отговорност е установен от закона и включва единствено отправянето
на писмено изявление за прекратяване на
членството от желаещия да напусне съдружник, получаването му от дружеството и
изтичане на тримесечен срок от датата на получаване на предизвестието.
Настъпването на тези факти се установяват безспорно по делото, поради което и на 09.11.2018 г., на която дата е
изтекъл законоустановения в чл.125, ал.2 ТЗ срок от получаване на
предизвестието, членственото правоотношение на С.В. с ответното дружество С.Б.ЗА
А.Л.по медицинска онкология- доцент д-р В.Ц.– София ООД е прекратено и В. е
престанал да бъде съдружник в дружеството, като никакви извършени от бившия
съдружник едностранни действия по получаване на покани за събрания, участие в
такива и прочие възможни действия не могат да възстановят или да заличат
последиците на прекратяване на членството чрез напускане, което настъпва по
силата на закона с осъществяването на горепосочените елементи от фактическия
състав. Членството може да се възстанови единствено чрез приемането му отново
като съдружник по установения за това ред.
Следователно членството правоотношение
на С.В. с ответното дружество е прекратено, поради което за вече бившия
съдружник е възникнало правото по чл.125, ал.3 ТЗ да получи съответна на
притежавания от него дял от капитала част от имуществото на дружеството, в
което е прекратил участието си, като законът предвижда имуществените последици
да се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването – в случая това е месец ноември 2018 г.
Доводите на ответника в защита по
същество са, че чистият му актив не е положителна величина, тъй като в
съставения от дружеството междинен баланс за м.ноември 2018 г., стойността на
активите е равна на тази на пасивите, като би следвало да се извади и
стойността на дължимите данъци.
Ответникът е представил по делото
междинен счетоводен баланс за м.ноември 2018 г., който не се оспорва от ищеца,
а и достоверността му е проверена чрез приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, която е изследвала и счетоводните записвания
относими към данните по баланса. Съответно стойността на активите по този
баланс към 30.11.2018 г. е 1676 хил.лв., от които 1233 хил.лв. нетекущи активи,
изчерпващи се изцяло с дългосрочни активи – заеми и текущи активи на обща
стойност 443 хил.лв., от които вземания в размер на 422 хил.лв и парични
средства в общ размер на 21 хил.лв. В стойността на пасивите, която по баланса
съвпада с тази на активите, ответникът е включил стойността на записания
капитал от 30 хил.лв., натрупана печалба от минали години в размер на 1107
хил.лв., текуща печалба от 176 хил.лв, както и задължения в общ размер на 363
хил.лв.
Съдебната практика по въпроса
относно начина на определяна на равностойността на дружествения дял при
прекратяване на членство на съдружник безпротиворечиво приема, че съдружникът
има право да получи такава, само ако чистият актив на имуществото е положителна
величина, като при определяне на т.нар „чист актив“ се сравняват стойностите на
активите и пасивите, като при сравнението от пасива се изключва стойността на
собствения капитал, резервите и финансовия резултат, които не представляват
реални задължения.
Следователно от балансовата стойност
на активите по съставения от ответника междинен баланс, която е 1676 хил.лв.,
при определяне на чистия актив следва да се изключат собствения капитал (30
хил.лв.) и финансовия резултат (неразпределена печалба от 1107 хил.лв. и
текущата печалба от 176 хил.лв.) или стойността на пасивите, относими при определяне
на чистата стойност на имуществото е равностойна на стойността на задълженията
по баланса, който са в размер на 363 хил.лв.(1676 -30-1107-176)
Съдът не възприема заключението на
счетоводната експертиза, в частта, в която към пасивите е добавен данък върху
текущата печалбата, каквото задължение към 30.11.2018 г. не е било възникнало,
тъй като данъкът се начислява върху годишната печалба.
Неоснователни са и доводите на
ответника относно определянето на стойността на активите- същата е определена от
самия него в съставения от него баланс и въз основа на приетата от него
счетоводна политика, поради което и не съществува основание стойността им да
бъде преоценявана, за да извлече ответникът изгодни правни последици само за
целите на решаване на настоящия спор. Съдебната практика приема, че активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена
на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според
приложимите счетоводни стандарти (решение № 64/09.06.09г. по т.д.№ 504/08г. на
ВКС, ІІ т.о. и Решение № 87/06.06.2012г. по т.д.№ 468/11г. на ВКС, ІІ т.о.),
поради което и няма основание да се определя пазарна оценка за активи, нито за
пасиви, като възраженията на ответника относно събираемостта на вземанията,
които са основна част от актива му, също са неотносими.
Съответно разликата между стойността
на активите и определената по-горе от
съда стойност на пасивите е 1313000 лв., която стойност е положителна величина
и следователно ищецът има основание да претендира равностойността на
дружествения си дял, съответен на притежавания от него дял от капитала. Ищецът
е притежавал 3500 дяла от общо 30000, което формира дял от 11,67 % и следователно има право да
получи при прекратяване сумата от 153227,10 лв., поради което и предявеният от
него частичен иск за сумата от 31406 лв. е изцяло основателен.
По отношение на акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забавено плащане, се установява, че ищецът е
отправил покана за плащане с изявлението си за напускане. С оглед разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ
относно момента, към който се уреждат имуществените последици, ответникът е
изпаднал в забава на плащане, считано от 01.12.2018 г., от която дата дължи
обезщетение за забавено плащане, което до датата на предявяване на исковата
молба е в размер на 2050,11 лв., която сума надвишава претендираната, поради
което и предявените искове следва да се уважат изцяло.
Право на разноски при този изход от
спора има ищецът, комуто следва да се присъдят претендираните разноски за
държавна такса и депозит за експертиза в размер на 1774,66 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА С.Б.ЗА А.Л.по М.О.–доцент д-р
В.Ц.– София ООД,ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:гр.София, ж.к.*********, бул.**********да заплати на С.С.В., ЕГН **********,***
на основание чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 31406,67 лв.,
представляваща част от вземане в общ размер на 157033 лв., представляващо равностойност на дружествен дял, като припадаща
се на ищеца, в качеството му съдружник, прекратил участието в ответното
дружество с предизвестие на основание чл.125, ал.2 ТЗ част от имуществото, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.07.2019 г. до окончателното й заплащане, обезщетение за забавеното изпълнение на главното задължение в размер на
1709,92 лв. за период на забава – 01.12.2018 г. - 22.07.2019 г. , както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото за държавна такса и депозит за
експертиза в размер на 1774,66 лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: