Решение по дело №20046/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 139
Дата: 12 януари 2020 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20185330120046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 139                             12.01.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 20046 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците И.Й.Б. и С.С.Б. твърдят, че по силата на наследство и давностно владение са собственици на недвижим имот с площ от 3,5 дка ведно с построените в него сгради, който съгласно действащата кад. карта на с. Ц. е включен в имот с кад. номер ********** с площ от 4,156 дка, записан като стопанисван от ответната община „Р.“. Поддържа се, че първоначално имотът бил придобит от С.К. – по мъж Б., на основание съдебна делба по протокол от 30.06.1940 г. по ч. гр. д. № 283/1940г. на Пловдивския околийски съд. Според неформална устна делба извършена през 1951 г. имотът бил оставен на С.Т.Б., който след това построил в имота две жилищни сгради. През 2004г. пак по неформална и устна делба наследниците на С.Б. се разбрали имотът да бъде даден на С.С.Б., който от този момент го завладял и започнал да го стопанисва необезпокоявано и явно заедно със с. си И.Б.. Твърди се, че имотът е бил част от регулационни планове на с. Ц. и бил в регулация през 1963г., като такъв бил статутът му и в последяващия регулационен план. След това бил изключен от регулация и заснет като нива с площ то 4,156 дка с № ***** в местността „*****“ по КВС на с. Ц.. Твърди се, че имотът никога не е бил внасян в ТКСЗ, нито включван в блок на кооперативно стопанство, нито отчуждаван. Предвид това молят да бъде признато за установено по отношение на ответника, че са собственици.

Ответникът Община Родопи поддържа, че земята е станала общинска собственост на осн. чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Поддържа още, че течението на давността е било спряно по силата на §1 от ПЗР на ЗС за срок до 31.12.2017г. Моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищецът С.Б. е наследник по закон – с. на С.Т.Б., починал на 13.09.1997г. в с. Ц. /лист 9/. Ищцата И.Б. е с. на С.Б., като бракът им е сключен на 21.10.1970г. /лист 10/.

Установява се, че по силата на съдебна делба относно която е съставен протокол от 30.11.1940 г. С.М.К., по мъж Б. получила в дял нива от 3,5 дка, намираща се в местността „*****“ в землището на с. Ц. при съседи: наследници на С.К., Т.П. и път /лист 8/.

            Според заключението на вещото лице, към момента на съставяне на протокола за делба няма данни за наличие на кадастрален номер на имота. Така както е описан имотът е отразен първоначално в кадастрален и регулационен план одобрен със Заповед № 397/13.06.1963г. където е заснет с пл. № ****, без за него да е налично отреждане по регулация. В него са заснети две сгради, а в разписната книга към плана имотът е записан като дворно място, собственост на С.Т.Б. / лист 53/ . От юг и от изток имотът граничи с пътища, а от север и запад с имоти без планоснимачни номера /лист 106/. В следващия план – Заповед №70/08.02.1990г. имотът е заснет с пл. номер **** и записан в разписната книга като дворно място собственост на С.Т.Б.. Имотът граничи от север и запад с имоти пл. № ******** записани в разписната книга като собственост на НПК „*******“ /лист 50/. За имота няма регулационни предвиждания, тъй като попада извън границите на регулация. Към този момент в него са заснети три сгради – паянтова жилищна с площ 53 кв.м., паянтова жилищна с площ 18 кв.м. и паянтова стопанска с площ 30 кв.м. /лист 107/. Вещото лице е установило, че този имот е включен в картата на възстановената собственост за землището на с. Ц. обявена в ДВ брой 109/18.09.1998г. като е заснет с номер **** с площ от 4,156 дка, в м. „******“, като е един от описаните съседи е Т.М.П. / за имот *****/, който фигурира като съсед и делбения протокол от 30.06.1940г. В плана не са заснети сградите в имота, които съществуват в предходните планове / лист 108/. В одобрената кадастрална карта от 2017г. имотът е с идентификатор ******* и площ от 4,156 дка, като границите му са идентични с тези по КВС, като отново не са показани сгради. В кадастралния регистър е отразено, че имотът е временно стопанисван от о. Р. /лист 109/. При огледа на място вещото лице установява, че в имота все още съществуват сградите, които са нанесени в плана от 1990г., а имотът е с материализирани по всички граници огради от бетонови колове и градинска мрежа. При извършените измервания на място вещото лице е констатирало, че границите съответствуват на тези отразени в кадастралната карта /лист 104/.

От показанията на свидетелите И.Н. и И.В., се установява, че къщата и мястото били стопанисвани от б. и м. на Б., а последствие от самия него и с. му, които до настоящия момент обитават имота. Свидетелят Н., който е собственик на съседен имот, намиращ се от противоположната част на пътя, сочи че имотът на ищците никога не бил включван в ТКЗС и е ограден от четирите си страни, още от времето когато в него са живеели родителите на Б.. Сочи също, че между С. Б. и неговия б. е имало разбирателство за това, че ищецът, който живеел с родителите си, ще продължи да ползва имота. Тези обстоятелства се потвърждават и от другия свидетел, който е роднински отношения с ищеца и поради това, познава добре историята на дворното място. Той също потвърждава, че имотът никога не е включван в ТКЗС и се ползва в границите в които са го ползвали и р. на Б., докато са били живи.

 Съдът намира събраните гласни доказателства за достоверни, тъй като предвид възрастта си свидетелите те могат да се позовават на непосредствени и лични впечатления. Освен това, казаното от тях относно статута на имота, границите в които той е бил ползван и периода на владение се потвърждават от костатациите на вещото лице и вписванията към разписните списъци към предходните планове.

С протоколно решение от 28.07.2008г. на ОСЗ „Родопи“, одобрено със заповед № 553/01.08.2006г. на Д. на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. П., били определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ предадени на О.Р.. Видно от приложението към заповедта, в списъка фигурира имот пл. № ***** с площ 4,156дка, обозначен като нива / лист 46/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съвкупната преценка на съдебния протокол за делба, събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице, сочи на извод, че като р. на ищеца, така и той самият, след тяхната смърт  - 1997г. за С.Б. и 2002г. за с. му И.Б., са владеели имота като свой. Фактическата им власт е била спокойна, явна и необезпокоявана, като е продължила повече от десет години. Извод за последното са свидетелските показания, според които имотът е бил ползван като дворно място, като е бил застроен и ограден. Тоест упражняваната фактическа власт е била недвусмислено манифестирана спрямо всички трети лица. Установява се от експертизата, че дворът е бил обособен и отразен още в  кадастралния план от 1963 година, а по –късно и в този от 1990г. като и в двата е посочен като собствен на С.Б.. Макар в плановете да няма регулационни отреждания за имота, тъй като същият се е намирал извън регулацията на населеното място, няма спор, че към онзи момент сградите в него са съществували, а дворното място около нея било обозначено чрез ограда. Последното се установява и от показанията на свидетелите, които сочат, че сградите и площта около тях са се ползвали за жилищни нужди. От това следва, че процесния недвижим имот фактически има характер на жилищен, независимо от това, че не е включен в регулацията на населеното място.

            За да бъде един поземлен имот земеделска земя по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ той следва освен да е извън чертите на населените места и да е предназначен за земеделско ползване. В настоящи случай не е налице втората предпоставка – имотът още през 1963г. е ползван фактически като дворище – тоест като земя предназначена да обслужва жилищни и стопански обекти в населено място. Същият не е бил внасян в ТКЗС и е бил владян от собствениците си в едни и същи граници, трайно обозначени на терена. Неговото предназначение не е било променяно и той не е подлежал на реституция. След като не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, територията му неправилно е била включена в кръга на имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по картата на възстановената собственост. Това е така, защото съгласно чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ в собственост на общината преминават само земите, които са подлежали на възстановяване и не са били възстановени на бившите собственици с план за земеразделяне или одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Ето защо, ответната община не може да се легитимира като собственик на соченото от нея основание.

Поради изложените по-горе мотиви относно предназначението на имота са неоснователни възраженията на ответника, че ищците не са собственици, тъй като не е била проведена от тях процедура за реституция по ЗСПЗЗ. Неоснователен е и доводът, че ищците не биха могли да се позоват на придобиване по чл.79, ал.1 ЗС поради спирането на давността въведено с §1 от ЗДЗС(ДВ, бр.46/2006г.). Във връзка с последното следва да се има предвид, че по делото се установи, че фактическата власт на праводателите на ищците и самите тях е осъществявана с намерение да се свои имота, в период от повече от 40 години, включително и във времето от 1990г. до приемане на §1 от ЗДЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г.). Тоест към момента на влизане в сила на нормата спираща течението на давността срокът по чл.79, ал.1 ЗС е бил изтекъл в полза на ищците.

Ето защо съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1630,43 лв.  Съдът намира, че с оглед правната и фактическа сложност на делото договореното адвокатско възнаграждение от 1000 лева не е прекомерно в какъвто смисъл е възражението на ответника. Това е така, защото с оглед цената на иска, определена след изменението му – 15071 лв. минималното възнаграждение по Наредба №1 на ВАдвС е 982 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 124, ал.1 ГПК, по отношение на Община „Родопи“ с адрес гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански №1А, че И.Й.Б. ЕГН ********** и С.С.Б. ЕГН ********** двамата с адрес *** са собственици, по силата на наследство и давностно владение, на недвижим имот с площ от 4156 кв.м. с идентификатор ******** по кадастралната карта на с. Ц. одобрена със заповед №РД-18-55/30.06.2017г., ведно с построените в имота сгради, при граници: ***************.

 

ОСЪЖДА Община „Родопи“ да заплати на И.Й.Б. и С.С.Б., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1630,43 лв./хиляда шестстотин и тридесет лева и 43ст./, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

 

Вярно с оригинала

ВД