Мотиви
по НАХД № 396/2019 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, Трети състав.
Производството по делото е образувано по
повод постановлението на Районна прокуратура гр. Ихтиман, с което на основание
чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемия С.М.П., ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, а именно за това, че на 29.03.2018г. около
10,56часа в гр.Ихтиман, обл.Софийска, на ул.“Свети Софроний Врачански“ е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с
рег.№ СО 6448 АХ в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство със ЗППАМ № 18-0274-000003/
01.01.2018г. на РУ - Ихтиман, влязла в законна сила на 28.03.2018г.
ИРП, редовно призовани, не изпращат
представител, не вземат становище по предложението.
Обвиняемият, редовно призован, се явява,
признава вината си и моли за наказание в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и на доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство № 205/2017 г. по описа на РУ на МВР- Ихтиман, по реда на чл. 14 и
18 НПК приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият С.М.П. - роден на ***г***, с
постоянен адрес:***, адрес за призоваване: гр.Ихтиман, ул.“Цар Иван Асен“ № 1,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
работя към фирма „ТОШ и КО“ – строител, с ЕГН **********.
На 29.03.2018г. служителите на РУ –
Ихтиман - полицаи В. Ц. и К. У. били на работа дневна смяна и изпълнявали
служебните си задължения в района на гр.Ихтиман. Около 10.50 часа същите се
намирали на кръстовището образувано от улиците „Софроний Врачански „ и
„Г.Раковски“, където забелязали и спрели за проверка движещ се по ул.“Софроний
Врачански“ лек автомобил марка „Ауди А3“
с рег.№ СО 6448 АХ. По време на проверката служителите установили, че водач на
автомобила е обвиняемият С.М.П., който не представил свидетелство за управление
на моторно превозно средство. Свидетелите Ц. и У. направили справка относно
правоспособността на водача в масивите на КАТ МВР чрез ОДЧ при РУ - Ихтиман, от
която установили, че П. е имал издадено СУМПС , но същото му е било отнето със
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
18-0274-000003/01.01.2018г. на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, в законна
сила от 28.03.2018г. /Заповедта е била
връчена на П. на 09.01.2018г., той е обжалвал същата пред АССО и с определение
№ 260/07.03.2018г. по Адм. Дело № 79/2018г.
на АССО жалбата е била оставена без разглеждане./
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа
обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378,
ал. 2 НПК- гласни доказателствени средства (показанията на свидетелите Ц. и У.),
писмени доказателства (справка за съдимост; АУАН; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка; Справка за нарушител/ водач; Определение по
адм.д. №79/2018г. на Административен съд София област).
Всички доказателствени източници са
непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира
изцяло. От така кредитираните доказателствени материали се установява
гореописаната фактическа обстановка, като не са налични противоречиви
доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да
налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на
други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи
по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението
по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за което
му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в "управление" на МПС. Действията
на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в гр. Ихтиман,
представлява "управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка
съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983
г., според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
Лекият автомобил марка „Ауди“, модел
„А3“ с рег.№ СО 6448 АХ, който обвиняемият е управлявал е "моторно
превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по
пътищата.
Управлението на МПС е осъществено в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемана
не свидетелство за управление на моторно превозно средство. От приложената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0274-000003/01.01.2018
г. се установява, че СУМПС на обвиняемия е било временно отнето на основание
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. ЗПАМ е била връчена на обвиняемия
лично, срещу подпис на 05.01.2018 г., поради което и същият е бил запознат с
ограниченията, които същата му налага. Заповедта е била обжалвана, като жалбата
е оставена без разглеждане с Определение по адм.д. №79/2018г. на
Административен съд София област, влязло в сила на 28.03.2018г.. Дори и да не
беше влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Когато
законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове,
той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.
60 АПК, поради което и наложената ПАМ е проявила в обективната действителност
своите правни последици и обвиняемият е следвало да съобразява поведението си с
нея.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вина "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият е съзнавал общественопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива
да управлява МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС, както и че с действията си привежда в движение лекия
автомобил и го предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е
искал да управлява МПС и то именно в срока на забраната, наложена му с
процесната ЗПАМ.
По наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Обвиняемият не е бил
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК,
с осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди, поради което съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено
административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание
глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият е в
сравнително млада възраст, както и че до настоящия момент няма каквито и да е
данни за извършени противообществени прояви (същевременно настоящият състав
счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно
минало, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението
на чл. 78а НК). На следващо място обвиняемият
е трудово ангажиран, като изразява съжаление за постъпката си.
Горното кара съдът да приеме, че
обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност, като
настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият
е осъзнал стореното и се разкайва за него. Поради тези съображение и като
съобрази имущественото положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия
следва да се определи наказание при наличие на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно – "Глоба" в
размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага
глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. По отношение
вида и размера на наказанието разпоредбата на
чл. 343в, ал. 3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до
хиляда лева.
Следователно
в разпоредбата не е предвидена възможност на извършителите на престъпления
по чл. 343в, ал. 3 от НК да бъде
налагано наказание лишаване от право да управлява МПС. В случая е неприложимо и
правилото на чл. 343г от НК, където са посочени лимитативно за кои престъпления
може да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС, като сред тях
законодателят не е посочил престъплението по
чл. 343в, ал. 3 от НК.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: