№ 542
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110112256 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано по предявени при условията на обективно евентуално съединяване от Ж. Ж.
К., ЕГН **********, адрес-гр.***, срещу И. М. К., ЕГН **********, адрес-гр.***,
осъдителни искове:
1) главен иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата 1 100,00 евро със законната лихва от 08.03.2022 г.
до окончателното й плащане-заемна сума по неформален договор за заем от 09.01.2019 г.;
2) евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 1 100,00 евро със законната лихва от
08.03.2022 г. до окончателното й плащане-получена на 09.01.2019 г. без основание сума от
ответната страна.
В исковата молба се твърди, че има сключени неформални договори за паричен заем
между страните, като ищцовата страна е предоставила посредством 3 превода в заем общата
сума в размер 15 100 евро, чиято левова равностойност е 29 533,03 лв. Основанието за трите
превода е „заем“, а на 16.01.2019 г. от страна на ответната страна е върната сумата в размер
14 000 евро с основание „връщане по договор за заем“. Твърди, че е налице фактическия
състав на чл.240, ал.1 ЗЗД. По неформалния договор за заем от 09.01.2019 г. е погасено
частично задължението, до сумата 1 100 евро, която остава непогасена. След 16.01.2019 г.
многократно са отправяни покани (включително писмена от 22.09.2021 г.) към ответната
страна да върне остатъка от дължимата сума, като са получавани само обещания, но не и
изпълнение. В становище по отвора на исковата молба намира възражението за присъждане
на разноските по делото за неоснователно. Счита, че ответникът е бил поканен с писмена
покана на 22.09.2021 г., за връщане на сумата в размер на 1 100,00 евро. Сочи, че от
1
предявяване на исковата молба до настоящия момент е изтекъл повече от 1 месец, в който
ответникът е можел да преведе сумата по известната му банкова сметка на ищеца, както и,
че не е вярно твърдението, че ищецът не е дал повод за завеждане на делото. Заявява искане
за решение съобразно признанието на иска. Претендират се разноски по делото.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал. 1 ГПК, ответната
страна прави признание на иска за главницата, със законната лихва от 08.03.2022 г. По
отношение на разноските, счита че поради липсата на посочен падеж, както и показана за
доброволно изпълнение, която да поставя длъжника в забава, ответникът не е станал
причина за завеждане на делото и не дължи разноски по него, а те следва да се възложат на
ищцовата страна.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От представените по делото извлечение от банкова сметка с титуляр-ищцовата страна, и
потвърждение за извършени преводи, се установява, че на 08.01.2019 г. от банкова сметка на
ищцата процесната сума е процесната сума е наредена за превод с вписано основание „заем“
по банкова сметка на ответната страна, заверена на 09.01.2019 г.
Представена е и разпечатка на ел.кореспонденция между страните и между ищцовата
страна и трето за делото лице.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно главния иск по чл.240, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД „с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество”.
За основателността на иска по чл.240, ал.1 ЗЗД по делото следва да се установят следните
предпоставки:
1) съществуването на договор за заем между страните;
2) предаването на заемната сума на ответника;
3) изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.
С отговора на исковата молба ответната страна чрез надлежно упълномощен процесуален
представител е признала иска, поради което при условията на чл.237 ГПК съдът намира
главния иск за основателен, доколкото не са налице отрицателните предпоставки по чл.237,
ал.3 ГПК.
По изложените съображения този иск е изцяло основателен.
ІI. Относно евентуалния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД:
Този иск е предявен при условията на евентуалност. С оглед уважаването на главния иск
не е налице процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск, поради което той
2
следва да се остави без разглеждане.
По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна в пълен
размер-общо 678,66 лв. (платени държавни такси и адв.възнаграждение). Не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК за възлагане разноските по делото на ищцовата страна-
въпреки признанието на иска от неоспорената кореспонденция между страните се
установява, че ответната страна е канена да платки сумата преди предявяването на иска и
образуването на настоящото дело.
Ответната страна няма право на разноски по делото с оглед изхода на спора.
Ответната страна може да заплати процесните суми по банковата сметка, посочена от
ищцовата страна в уточнителна молба вх.№74071/13.04.2022 г., редовно връчена на
ответната страна.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 ЗЗД И. М. К., ЕГН **********, адрес-гр.***, да
заплати на Ж. Ж. К., ЕГН **********, адрес-гр.***, сумата 1 100,00 евро със законната
лихва от 08.03.2022 г. до окончателното й плащане-заемна сума по неформален договор за
заем от 09.01.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Ж. Ж. К., ЕГН **********, адрес-гр.***,
срещу И. М. К., ЕГН **********, адрес-гр.***, евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за
сумата 1 100,00 евро със законната лихва от 08.03.2022 г. до окончателното й плащане-
получена на 09.01.2019 г. без основание сума от ответната страна..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. М. К., ЕГН **********, адрес-гр.***, да
заплати на Ж. Ж. К., ЕГН **********, адрес-гр.***, сумата 678,66 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3