към присъда по НОХД № 276 по описа на
Районен съд град Монтана за 2021 година,
трети наказателен състав.
С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият А.Н.Б. се обвинява, в
това, че за периода от 10.04.2019г. до 10.01.2021г,
след като е бил осъден с решение на Районен съд - Монтана по гр.дело № 3101/2018г, влязло в сила на 10.04.2019г, да
издържа своя низходящ - малолетното си дете З.А.Н., с
ЕГН xxxxxxxxxx, като изплаща месечна издръжка в размер на 150.00лв. чрез неговия законен представител - Й.П.П., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 21 месечни вноски в размер на 150.00 лева всяка на обща стойност 3 150.00 лева,
и за това. че за периода от 10.04.2019г. до 10.01.2021г, след като е
бил осъден с решение на Районен съд - Монтана по гр.дело № 3101/2018г,
влязло в сила на 10.04.2019г, да издържа своя низходящ - малолетното си
дете А.А.Н., с ЕГН xxxxxxxxxx, като изплаща месечна издръжка в
размер на 140.00 лв. чрез неговия законен представител - Й.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx
xxx, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 21 месечни вноски в размер на 140.00
лева всяка на обща стойност 2 940 лева, и общо дължимата сума за издръжка
за двете деца в размер на 6 090.00 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК.
Представителят на Районна прокуратура град Монтана
поддържа повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия А.Н.Б.. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.183
ал.3 от НК.
Подсъдимият А.Н.Б.
лично и чрез служебният си защитник молят съда да приложи разпоредбата на
чл.183 ал.3 от НК, тъй като е заплатил дължимата издръжка, не са настъпили
вредни последици за децата и не се е възползвал друг път от тази разпоредба.
При условията на чл.252 ал.1 от НПК производството се разви при условията и
реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно
следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, непосредствено
след провеждане на разпоредителното
заседание.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимият и свидетелите.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на
страните, приема за установено следното:
Подсъдимият А.Н.Б. е роден на xxxгxxx,
но живее в гр.Н., обл.Б. ул. „Ч.” №91, вх.4, ет.1, ап.3, със средно
образование, безработен, неженен и неосъждан.
Свидетелката Й.П.П. живее на адрес xxx.
Тя съжителствала на семейна начала с подсъдимия А.Н.Б.. От съвместнвото си съжителството
били родени децата З.А.Н. - роден на xxxг. и А.А.Н. - роден на xxxг.
През 2017 год. свидетелката Й.П. и подсъдимият
А.Б. се разделили, като последният напуснал гр.Монтана.
Свидетелката Й.П. подала искова молба до
РС-Монтана за присъждане на издръжка за отглеждането на двете им деца, като
било образувано гражданско дело № 3101/ 2018г. С решение от 22.03.2019г.
РС-Монтана осъдил подсъдимият А.Н. да плаща месечна издръжка на двете си деца
от свидетелката Й.П. в размер на 150.00 лв. за детето З. и 140 лв. месечна
издръжка за детето А., чрез майка им - Й.П.. Решението на съда влязло в законна
сила на 10.04.2019г.
След влизането в сила на решението подсъдимият
Н. не платил присъдените суми за месечни издръжки и не изпълнявал решението в
частта за лични отношения с децата. Свидетелката П. провела множество телефонни
разговори с подсъдимия по повод плащането на присъдената месечна издържа, но
без резултат.
На 11.03.2020г. подсъдимият А.Б. се
регистрирал на адрес xxx, като видно от удостоверението за семейно положение
има и друго дете, родено през 2020 год.
Чрез информация от НОИ се установи, че
след влизането в сила на съдебното решение, с което бил осъден да плаща
издръжка за двете си деца от св.П., подсъдимият бил трудово ангажиран.
Преди даване ход на съдебното следствие по делото е
представена декларация за изплатено задължение – издръжка от подсъдимия А.Б. в
размер на 6090.00 лева /л.20 от делото/. В съдебно заседание свидетелката Й.П.
заяви, че няма претенции към подсъдимия.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: свидетелските показания на Й. П. и Н. А., както и
писмените доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимият и
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Съдът възприе за обективни, логични и безпротиворечиви
показанията на свидетелите П. и А., в които се излагат възприетите от тях факти
по повода на инкриминираното събитие, като показанията на тези свидетели се
намират в синхрон с писмените доказателства по делото, подкрепят и самопризнанията
на подсъдимия. Затова и съдът им се довери при изграждането на своите
фактически изводи.
Съдебният състав прецени, че от изключителна важност
да изясняването на обстоятелствата по делото се явяват писмените доказателства,
които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност и от които се
изяснява съдебния статус на подсъдимия и факта на заплащането на дължимата
сума, и също ги кредитира.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
приема, че подсъдимият А.Н.Б. е осъществил състава на престъпление по чл.183
ал. 1 от НК, доколкото са налице обективните и субективни характеристики на
посоченото престъпление.
Обект на престъплението по посочения законов текст са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от
закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
От обективна страна подсъдимият А.Б. е осъществил
състава на посоченото престъпление, тъй като с влязло в сила съдебно решение е
бил осъден да издържа своите низходящи – децата си З.А.Н. - роден на xxxг. и А.А.Н.
- роден на xxxг, като и заплаща месечна издръжка съгласно постановеното решение
по гражданско дело № 3101/2018г. по описа на РС-Монтана, влязло в сила на
10.04.2019г. в размер на 150.00 лева за З. и 140.00 лева за А., като в периода от 10.04.2019г. до 10.01.2021г, включително
подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски – 21 (двадесет и една) месечни вноски, или общо в размер на 6090.00
лева.
От субективна страна, престъплението е извършено
виновно, и при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 от НК
доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко ги е целял – съзнавал
е, че е осъден да заплаща месечна издръжка, предвиждал, че неплащането на
издръжката засяга правата на малолетното му дете да получава средства за своето
съществуване, и въпреки това не е платил дължимите суми.
По въпроса за наказанието: С оглед самопризнанието на
подсъдимия и становището на свидетелката Й.П., както и представената декларация,
че дължимите суми за издръжка са изплатени изцяло, и в светлината на дадените
задължителни указания с Решение № 2/1970 г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно
решение № 19/1974 г. на ОСНК на ВС, съдът прецени, че следва да приложи
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, според която деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия.
Доколкото
е налице реализиран престъпен състав по чл.183 ал.1 от НК, но същевременно са
налице и обстоятелствата от поощрителната разпоредба, съдът призна подсъдимия А.Н.Б.
за виновен по повдигнатото обвинение, но на основание чл.183 ал.3 от НК не го
наказа.
Причини за извършване на престъплението -
принизено чувство за бащин дълг.
Разноски по
водене на делото не се направени, поради което не се обсъжда и въпроса за
тяхното възстановяване.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: