Р Е Ш Е Н И Е
№ V-126 2.03.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На четвърти ноември две
хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1471 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Бургаския
окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.
С решение №2075 от 22.08.2019г. по гр.д.№4617 по описа за 2019г. на РС-Бургас
са наложени мерки за защита на Н.С.Н., ЕГН
– ********** и А.К.В.-Н., ЕГН - **********, от осъществен на 05.06.2019 год.
около 19.00 часа, в къщата на страните, находяща се в гр.Созопол, ул.“Лазурен
бряг“ № 10А, акт на домашно насилие от страна на А.Н.Н., ЕГН – **********,
изразяващ се в нанасяне на удари с юмруци и ритане по тялото на двамата
молители, както и хващане на косата, събаряне на земята, скубане и притискане
на втората, както
следва: А.Н. е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Н.Н. и А.В.-Н.; забранено ѝ е да приближава Н. Н. и А.В.-Н.,
жилището им, находящо се на третия етаж на посочения адрес, местоработата и
местата им за социални контакти и отдих, за срок от 18 (осемнадесет месеца), с
изключение на случаите, в които това е необходимо за ползване на жилището ѝ, находящо се на втория етаж
на същия адрес. На А.Н. е наложена глоба в размер на 200 лева, платима по сметка
на Бургаския районен съд. Същата е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна
такса в размер на 25 лв., а на пострадалите- деловодни разноски в размер на 400 лв.
Със същото решение е отхвърлена молбата на А.Н.Н., действаща
лично и като законен представител на малолетния Г.А.Н., ЕГН - **********, за
защита от домашно насилие, осъществено спрямо тях на 05.06.2019 г. от страна на
Н.С.Н. и А.К.В.-Н..
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от А.Н.Н., действаща
лично и като законен представител на малолетния Г.А.Н., представлявани от адв.Свилен
Цонев, с която решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото
е неправилно. Неправилно съдът приел, че следва да кредитира показанията на св.Г.
, Т. и Т., макар само вторият от тях да бил очевидец на случилото се, а за него
имало данни, че е заинтересован, тъй като бил изключително близък и живеел с А.
и Н. Н., а освен това участвал активно в побоя спрямо А.Н.. Освен това
районният съд не обсъдил изобщо приетата по делото прокурорска преписка
№4652/19г. на БРП и съдържащите се в нея документи- докладни записки, сведения
и болничен лист. Анализирани са доказателствата и са изложени твърденията на
въззивницата за действително случилите се събития между страните. Въззивницата
моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови ново,
с което молбата за защита на А. и Н. Н. бъде отхвърлена, а молбата на защита на
въззивницата и малолетното ѝ дете да бъдат уважени, като А. и Н. Н. бъдат
задължени да се въздържат от домашно насилие; на двамата да бъде забранено да
се приближават на по-малко от 50 м. от нея и детето ѝ, както и от
жилището ѝ на адрес гр.Созопол, ул.“Лазурен бряг“ №10а, ет.2 /с
изключение на случаите, когато е необходимо да ползват жилището си, находящо се
на третия етаж на същия адрес/, както и местоработата ѝ, за срок от 18
месеца. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемите А.Н. и Н.Н., представлявани от адв.Христо Спиров оспорват
жалбата като неоснователна и молят същата да се остави без уважение, като им се
присъдят направените разноски. Сочи се, че в частта, с която молбата за защита
на въззиваемите е уважена и са наложени справедливи мерки за защита срещу
домашно насилие, обжалваното решение е правилно и в унисон със събраните по
делото писмени и гласни доказателства- показанията на св.Т., като са развити
подробни съображения. От друга страна се сочи, че молбата на въззивницата
/лично и като пълномощник на малолетното ѝ дете/ за защита срещу домашно
насилие, упражнено от въззиваемите, не е подкрепена с доказателства и правилно
е отхвърлена от районния съд. Ангажират доказателства.
В съдебно заседание процесуалните
представители на страните поддържат съответно жалбата /адв.Цонев/ и отговора
/адв.Спиров/.
По допустимостта на
производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно
оправомощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен
съд намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:
Районен съд гр.Бургас
е бил сезиран с молба за защита срещу осъществено спрямо въззиваемите- съпрузите
Н. и А. Н., домашно насилие от страна на въззивницата А.Н.- дъщеря от първия
брак на Н.Н. и доведена дъщеря на А.Н.. Конкретните обстоятелства са подробно
изложени в молбата за защита. Твърди се, че страните живеят в една и съща къща
в гр.Созопол, като въззивницата обитава втория етаж от нея, а въззиваемите-
третия, като ползват общ вход и стълбище. Между Н. и А. проблемите датирали още
докато първата му съпруга била жива. А. от години злоупотребявала с алкохол и
наркотици, била агресивна към баща си. Когато през 2004г. сключил брак с А.,
агресията на А. се насочила и към нея. А. била криминално проявена, осъждана за
грабежи с условни присъди. През годините въззиваемите многократно подавали
жалби срещу А., като през последните години положението било нетърпимо.
Постоянно били заплашвани от нея, че ще ги убие, крадяла личните им вещи,
тормозела и баба си по бащина линия, която била на 90 години и живеела на
първия етаж от същата къща. На 5.06.2019г. около 19ч. А. се прибирала от
работа, когато влизайки в къщата видяла как А. нападнала съпруга ѝ и
започнала да го удря с юмруци. А. тръгнала към тях, но А. я хванала за косата,
съборила я на стълбите и силно я натискала по врата към стълбите, удряла я с
юмруци и я скубела. Н. се опитал да спре А., но се справял трудно, като А. го
блъснала по стълбите и го ритала. Квартирантът на семейство Н. чул виковете и
се притекъл на помощ, но А. започнала да го блъска и го ритнала така, че щял да
падне през парапета. Именно квартирантът успял да отскубне А. от ръцете на А.. А.
успяла да набере телефон 112, но понеже не можела да говори, наемателят взел
телефона и съобщил за случилото се. Понеже А. продължавала да буйства и крещи, Н.
и наемателят я хванали, за да се успокои. През това време 3-годишното дете на А.,
което наблюдавало случилото се, започнало да плаче и пищи. Пристигнали органите
на полицията и отвели въззиваемите в управлението да дадат показания. Там Н.
получил аритмия, понеже боледувал от исхемична болест на сърцето, извикана била
линейка и бил отведен в болницата. За нанесените им травми въззиваемите били
освидетелствани от съдебен лекар. Поради непрекъснатото напрежение и стрес, на
което били подложени от А., А., която била с хипертония, постоянно приемала
успокоителни. Сочат, че напрежението се отразявало изключително зле на здравето
им. Заявяват, че се страхуват за живота и здравето си. В тази връзка са
поискали издаване на заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН.
Поискали са
налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 ЗЗДН (задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, отстраняване от
съвместно обитаваното жилище, забрана на извършителя да приближава жилището и
местата за социални контакти и отдих на пострадалите при условия и срок,
определени от съда; задължаване на извършителя да посещава специализирана
програма за извършители на насилие в Центъра за превенция на насилието и
престъпността в гр.Бургас).
Приложена е
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възпроизвеждаща съдържанието на молбата за
защита. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.
А.Н.Н. е депозирала
в лично качество и като законен представител на малолетното си дете Г.А.Н.,
насрещна молба за защита срещу домашно насилие против Н.Н. и А.К.В.- Н.. Признава
изложените от въззиваемите факти относно родството между страните и
съжителството им в обща къща, на различни етажи. Признава също, че с баща си са
в обтегнати отношения от години, но заявява, че това е станало след като същият
се е оженил за А.. Въззиваемите, включително техните близки- синът на А. /св.Г./
и приятелят на А. /св.Т./ се държали агресивно към нея, постоянно я обиждали,
упражнявали психически и физически тормоз и я провокирали целенасочено. Тя не
предприела мерки поради спорадичния характер на проявите им, както и поради
това, че живеели в една сграда. Сочи, че на 5.06.2019г. взела сина си от
детската градина и се прибрали, като тя оставила входната врата към стълбищната
площадка отворена поради горещината. Към 18.45ч. чула откъм стълбищната
площадка гласовете на въззиваемите и живущия у тях св.Т., като тримата стояли
на стълбището и викали на висок глас : „Боклук, копеле, ще те върнем там,
откъдето си взета, дето са те хвърлили… в дома за сираци, където никой не те е
искал…“ Въззивницата разбирала, че я провокират, поради което решила да ги
изчака да отминат. Те не спирали да я обиждат на висок глас, а детето се
разплакало, понеже се разстроило от виковете и крясъците им, поради което А. се
престрашила да затвори външната врата. Преди да успее да стори това, те я
издърпали на стълбищната площадка, блъснали я в стената и я съборили на земята.
Започнали да я скубят, да я ритат с крака и удрят с юмруци в главата и в
областта на бъбреците, като непрекъснато я наричали „копеле“. Детето било
застанало до входната врата и плачело. В този момент някой от тримата блъснал
входната врата, която ударила сина ѝ по главата. А. викала за помощ,
плачела и ги умолявала да спрат да я бият. Дошъл техен съсед, който чул
виковете за помощ. След като влязъл в стълбището и се развикал на останалите
защо я бият, баща ѝ, съпругата му и св.Т. веднага я пуснали, като се
оправдавали, че всъщност са били обект на агресия от нейна страна. Отрича да е
проявявала агресия спрямо въззиваемите и свидетеля Т., като изтъква, че това е
невъзможно, понеже тя тежи 50 кг, а останалите били по около 100 кг всеки.
Заявява, че съседът ѝ я спасил от побоя. Подала жалба в полицията и
извикала бърза помощ, като лекарите се погрижили за нея и детето. Заявява, че
от тогава се страхува за своя и на детето си живот, живее в страх и ужас,
изразява опасения, че въззиваемите ще продължат с физическата и вербална
агресия, както и че може да бъде отново нападната от тях пред очите на детето
си.
Поискали са
налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 ЗЗДН (задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, отстраняване от
съвместно обитаваната къща, забрана на извършителите да приближават А. и
детето, жилището им, местоработата ѝ за срок от 24 месеца).
Същевременно се иска да бъде отхвърлена
молбата за защита, подадена от Н. и А. Н..
Приложена е
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възпроизвеждаща съдържанието на молбата за
защита. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.
В устните
състезания процесуалният представител на въззиваемите Н. и А.- адв.Спиров, пледира
за уважаване на тяхната молба за защита и оспорва насрещната молба за защита
като неоснователни и недоказана, поради което моли да бъде оставена без
уважение.
Пълномощникът на
въззивниците А. и Г.- адв. Цонев, намира за основателна и доказана насрещната
молба за защита, понеже от приложената полицейска преписка било установено, че
сигнала до телефон 112 не е подаден от въззиваемите, а от въззивницата, както и
че детето било пострадало по описания в насрещната молба начин, което
опровергавало твърденията на въззиваемите, а освен това им пред полицейските
органи били противоречиви.
Районният съд е
приел писмените доказателства по делото и е разпитал водените от страните
свидетели.
С решението си първоинстанционният
съдебен състав е приел, че молбата за защита на Н. и А. е основателна, като е
зачел доказателствената стойност на декларацията им по чл.9
от ЗЗДН, в съвкупност с показанията на св.Г., Т. и Т., които е счел за
еднопосочни, последователни и взаимно допълващи се. Счел е още, че същите са в
съответствие с показанията на св.Щ. и наличните писмени доказателства, като
последният свидетел заварил св.Т. да държи А., при което той и въззиваемите
били „отгоре ѝ“, но според съда това е било след прекратяването на
нейното нападение с цел обезвреда, до пристигане на органите на реда. Посочил
е, че както въззиваемите, така и св.Т. не са отричали, че са хващали А.,
напротив, твърдели са това обстоятелство. Именно тази ситуация постфактум
възприел свидетелят Щ.. Затова съдът е приел, че въззивницата А. не е
пострадала, а извършител на домашно насилие. Липсвали данни малолетния Г. да е
присъствал на инцидента, нито за това кой блъснал вратата и го е ударил с нея,
като е изведено заключение, че ако евентуално детето е присъствало, то щяло да
има качеството на пострадал от поведението на собствената си майка. Затова
съдът е приел, че с действията си А.Н. е осъществила състав на физическо
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН спрямо баща си и съпругата му,
поради което е уважил молбата за защита на Н. и А. и е отхвърлил насрещната
молба за защита на А. и малолетния Г..
Наложени са мерки
за защита на Н. и А. Н. по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за срок от 18 месеца,
а на извършителя на насилието- А.Н., е наложена глоба в минималния размер от
200 лв.
В
рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество- правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният
съд, макар и изключително лаконично, е анализирал правилно доказателствената
стойност на събраните по делото доказателства- декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на А. и Н. Н., съдебно медицинските удостоверения
№126/2019г. и №127/2019г., издадени на 7.06.2019г., както и свидетелските
показания,
при което фактическата обстановка по делото е изяснена правилно. Въззивната
инстанция споделя фактическите и правни изводи на районния съд и на основание
чл.277 ГПК препраща към тях без да се налага да ги преповтаря в настоящото
изложение. Основателно е оплакването във въззивната жалба, че районният съд не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на защитата на А. и Г.
Н., изложени в насрещната молба за защита. Този пропуск представлява
процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено от въззивната инстанция,
който следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, включително
тези, ангажирани от въззиваемите във въззивната инстанция. Неоснователно е
възражението на пълномощника на въззивницата, че възможността да бъдат събрани тези
доказателства във въззивната инстанция е преклудирана. Доколкото производството
по ЗЗДН протича в кратки срокове- така чл.12 от ЗЗДН и сл., за него са
неприложими преклузиите, съдържащи се в чл.133 и чл.266 ГПК въпреки, че
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК /§1 от ЗР на ЗЗДН/. Това е така,
понеже в ЗЗДН не е предвиден срок за отговор и представяне на доказателства за
ответната страна, а същевременно е установено задължение за съда да насрочи
делото в едномесечен срок от постъпването на молбата за защита, който изключва
приложението на чл.131 , ал.1 и следващите от ГПК. Респективно такъв срок не е
бил даден и на въззиваемите, за да организират защитата си срещу насрещната
молба.
В Закона за защита
срещу домашното насилие са предвидени доказателствените средства, с които
страните разполагат за установяване на твърденията си. В производството по
издаване на заповед за защита на общо основание са допустими доказателствените
средства по ГПК. Чл.13, ал.2 ЗЗДН предвижда, че протоколите, докладите и други
актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане”, от лекари, както и от
психолози, консултирали пострадалото лице, могат да бъдат доказателствени
средства в това производство. Съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3. От изложеното е видно, че декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се ползва със специфична доказателствена стойност, за разлика от останалите
частни свидетелстващи документи, които имат само формалната доказателствена
сила, следваща от разпоредбата на чл.180 ГПК, според която подобен документ
установява единствено авторството на волеизявлението. От нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН може да се направи извод, че декларацията на пострадалото лице
удостоверява, че фактите и обстоятелствата са се осъществили така, както са
изложени в нея. При оспорване на истинността на фактите в тази декларация доказателствената
тежест е за лицето, което я оспорва (за разлика от хипотезата на чл.193, ал.3,
изр.2 ГПК). Видно от редакцията на чл.13, ал.3 ГПК, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН няма по-голяма доказателствена тежест при конкуренция с останалите
доказателства. При наличието на други доказателства, които я опровергават,
декларацията няма задължителна за съда материална доказателствена сила.
Декларацията не се ползва с материална доказателствена сила в тези части, които
съдържат предположения за действия или събития, оценки за други лица или
изводи, до които е стигнал пострадалия. За пълнота на изложението е нужно да се
посочи, че изявленията на ответната страна по молбата за защита (в писмения
отговор или в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК) не се ползват с
доказателствената сила, която е придадена на декларацията на пострадалото лице
по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В конкретният казус
всяка от насрещните страни е представила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН за
осъществено спрямо нея домашно насилие, като в тях е възпроизведено дословно
съдържанието на молбите за защита. Твърденията в тези декларации съвпадат
частично- за това на коя дата /5.06.2019г./, по кое време на деня /около 19ч./
и на кое място /на стълбищната площадка на общата къща/ са извършени
действията, с които е осъществен съставът на домашно насилие, както и за това,
че съприкосновението между страните е приключило с появата на съседа.
Противоречие е налице по отношение на това кой е инициирал нападението, било ли
е детето свидетел на инцидента, кой/ кои са извършителите на насилието. В тези
им части декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН нямат обвързваща съда доказателствена
сила, понеже твърденията на страните взаимно се изключват. Ето защо посочените
обстоятелства следва да се установят посредством анализ на всички останали
доказателства по делото. Видно е от събраните медицински документи, че и двете
страни са потърсили медицинска помощ след инцидента. Установява се, че детето е
пострадало при същия инцидент /виж вписването под №722 от медицинския дневник
на л.22, което съответства на датата и часа на инцидента/ и съдебно медицинско
удостоверение №124 от 20.06.2019г., от което е видно, че по дясната ушна мида
на детето имало надлъжен белег от рана с опадала коричка с дължина 6 мм. Липсват
доказателства обаче при сборичкването между останалите участници в инцидента- Н.,
А., А. и св.Емил Т., кой е блъснал вратата, от удара, с която е пострадало
детето. Дори в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН това обстоятелство се признава
от въззивницата, поради което не може да се приеме, че именно въззиваемите, или
някой от двамата са причинителите на нараняването на детето. Това е от
съществено значение, тъй като във физическото съприкосновение е участвал и св.Т.,
който обаче не е сред кръга на лицата, срещу които може да се търси отговорност
по ЗЗДН.
От съществено
значение е и обстоятелството, че по делото липсват медицински документи,
установяващи синини, отоци или наранявания от удари по главата и тялото на
въззиваемата, които биха могли да подкрепят нейните твърдения, че тя е била
обект на физическа атака, при това с голям интензитет от страна на въззиваемите.
Нейната декларация, за разлика от тази на въззиваемите, не съдържа признания,
че се е защитавала активно от атаката на въззиваемите и св.Т., а напротив- включва
единствено твърдения, че е била съборена на земята, скубана по косата, удряна в
областта на главата и бъбреците, още повече, че се позова, включително в
жалбата си, на значителна диспропорция между физическите сили на тримата
„нападатели” и нейните. Тези твърдения по отношение на въззиваемите не се
установяват от останалите доказателства по делото. Показанията на св.Щ., че е
чул викове от къщата на Н. и се притекъл на помощ, понеже отдавна знаел за
проблемите и скандалите между страните, като заварил А. на земята, а св.Т. я
държал, докато въззиваемите също били над нея, не установяват осъществено
психическо или физическо насилие от въззиваемите спрямо въззивницата. Правилно
районният съд е приел, че св.Щ. има непосредствени впечатления само от края на физическото
съприкосновение между страните, когато нападението на А. спрямо нейния баща и
втората му съпруга вече е било овладяно посредством намесата на св.Т..
Показанията на св.Щ. не съдържат никакви данни, че въззиваемите са викали,
обиждали, заплашвали, ругали и т.н. срещу А., нито, че някой от двамата я е
удрял, скубал, ритал или прочее действия на агресия спрямо нея. В частта, в
който св.Щ. сочи, че след неговата намеса св.Т. е пуснал А. и я е ритнал, неговите
показания са ирелевантни за настоящия казус, тъй като както и по-горе се посочи
молбата за защита на А. не е насочена срещу св.Т., който не е от кръга на
лицата, които могат да носят отговорност по ЗЗДН. Действително, това че
свидетелят е упражнил безпричинно физическо насилие спрямо А., след като същата
вече не е оказвала съпротива, поставя под съмнение достоверността на
показанията му за това дали действително А. е нанесла ударите и нараняванията
спрямо въззиваемите, но в случая превес имат медицинските документи- съдебно
медицинските удостоверения, издадени на въззиваемите непосредствено след
инцидента, които подкрепят твърденията на въззиваемите в техните декларации, че
на 5.06.2019г. спрямо тях е било осъществено физическо насилие. След съвкупната
преценка на всички доказателства въззивната инстанция приема, че именно
въззивницата е осъществила състав на домашно насилие- физическо и психическо
насилие спрямо въззиваемите.
Не следва да се
обсъждат подробно всички документи от полицейската преписка, тъй като
съставените протоколи нямат доказателствена стойност за това дали и от кого е
извършено насилие, а са единствено индиция за осъществено такова, а обясненията
на страните не съдържат признания срещу тях, единствено в каквато хипотеза могат
да бъдат използвани в настоящото производство.
Ирелевантни са
сочените във въззивната жалба противоречия в твърденията на въззиваемите в
обясненията им пред полицията за това коя от страните е подала сигнала до
тел.112- дали въззивницата или въззиваемите, доколкото останалите доказателства
по делото- писмени и свидетелски показания, сочат, че потърпевши от физическо
насилие при инцидента са само въззиваемите, както и детето, но за последното не
е ясно кой е нанесъл удара с вратата, от която са причинени нараняванията.
Доколкото не се установява по несъмнен начин, че въззивницата е пострадала от
акт на домашно насилие, извършено от въззиваемите в присъствието на детето,
молбата за защита на последното се явява неоснователна, както и тази на
въззиваемата.
Наложените от
районния съд мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН на въззиваемите
са адекватни на търсената защита и доколкото няма оплаквания в жалбата по
отношение на тях, въззивната инстанция намира, че решението на районния съд в
тази му част следва да бъде потвърдено.
Ето защо решението
на БРС, с което е уважена молбата за защита по ЗЗДН на въззиваемите и е
отхвърлена тази на въззивниците, е правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.11,
ал.2 от ЗЗДН в тежест на въззивницата следва да се възложат разноските за
въззивното производство- заплащането на държавна такса в размер на 25 лв.
/понеже е налице субективно съединяване на молби за защита за двамата
въззиваеми/, както и заплащането на разноските на въззиваемите за въззивната инстанция,
които според представените доказателства са в размер на 400 лв. С оглед изхода
на делото на въззивницата не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2075 от 22.08.2019г., постановено по гр.д.№4617 по описа за 2019г. на Бургаския
районен съд.
ОСЪЖДА А.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на Н.С.Н., ЕГН ********** и А.К.В.-Н.
ЕГН **********,
всички с адрес ***, сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща разноски по в.гр.д.№1471 по описа за 2019г. на БОС.
ОСЪЖДА А.Н.Н., ЕГН ********** ***-А да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Бургаския окръжен съд държавна такса в
размер на 25 лв./двадесет и пет лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.