Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 12.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на тринадесети
юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Р.Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 217 по описа
за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Производството е
образувано по жалба от Н.Б.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез процесуален представител
адв.Д.Д.от ШАК, против
Уведомително писмо (УП) за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. №
02-270-6500/6184 от 05.08.2021
г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София. В жалбата са изложени
аргументи за незаконосъобразност на атакуваното УП поради издаването му при допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, както и в
противоречие с материалния закон. Сочи се, че оспорващият е подал заявление за кандидатстване за
отпускане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площи за 2019г. с
УИН 27/2005/19/05311, с което е поставил началото на административното
производство и е сезирал административния орган. Счита се, че административният орган е
постановил властническото си волеизявление в законоустановения срок, но не го е
мотивирал. С оглед
изложените съображения е отправено искане за отмяната на процесното УП като незаконосъобразно.
В проведените открити съдебни заседания
оспорващият се представлява първоначално от адв.Д.Д.от ШАК, а след връщане на
делото за ново разглеждане – от адв.Т.Я.от ШАК, като поддържа искането за
отмяна на атакуваното уведомително писмо в обжалваната му част. Претендира
сторените деловодни разноски.
Ответната
страна, заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр.София, се представлява в открито съдебно
заседание от юрисконсулт М.А., който оспорва жалбата, излагайки
аргументи за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и сторените в производството разноски.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на
страните и като
извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият Н.Б.Н.
подал заявление за подпомагане за кампания 2019 от 15.05.2019 година с УИН: 27/200519/05311 по няколко схеми и мерки, в т.ч. СЕПП, СПП, СПК, СП (основна), ЗДП и възстановяване на
ФД.
В таблица на
използваните парцели за 2019г., намираща се на л.54 от АД № 283/2021г. по
описа на ШАдмС, от
т.1 до т.23 вкл. са описани общо 23 парцела, намиращи се в землищата на с.Върбак и
с.Каменяк, с обща площ 38.23 ха.
С последващо заявление за редакция от
11.06.2019 г. оспорващият увеличил заявената площ, като в таблица на л.76-77 от АД 283/2021г. по описа на ШАдмС са заявени общо 28 парцела с обща
площ 40.23 ха.
Видно
от Протокол от 14.10.2019 г., комисия, назначена със Заповед №
ПО-01-32-1/11.10.2019г. на Директора на ОД“Земеделие“, гр.Шумен извършила оглед на имоти с № 005018 на площ
18 003 кв. м., № 025018 на площ 8 802 кв. м. и № 004013 на площ
33 699 кв. м. по КВС на с. Каменяк, общ. Хитрино, при която установила,
че овощното насаждение е проредено – няма необходимите бройки дървета; не се
извършват никакви агротехнически обработки и причината за това са гъбични и
бактериални болести. Въз основа на направените констатации било взето решение да се бракува овощно
насаждение с площ 60 504 кв. м., като негодно за стопанисване.
Със
Заповед № 396589/31.10.2019 г. за извършване на проверка на място, издадена от началника на отдел на Регионален
технически инспекторат – гр.Варна, била разпоредена проверка на място, която да
се извърши в периода от 01.11.2019г. до 08.11.2019г. от експерта Х.С.Ж.– служител
в отдел РТИ – гр.Варна, с обхват три парцела, намиращи се в землището на
с.Каменяк, общ.Хитрино, обл.Шумен – парцел 35969-15-1-1 (47408436),
35969-16-1-1 (47397555) и 35969-329-1-1 (47401873). В изпълнение на въпросната
заповед, на 05.11.2019
г. и на 06.11.2019 г. била извършена проверка на
място, резултатите от която били обективирани в Доклад за проверка на площи,
подписан от експерта Х.С.Ж.. Според Доклада, физическата проверка на площите с
вишни в стопанството на кандидата е извършена на 05.11.2019г. в негово
присъствие, като са проверени парцели БЗС 35969-16-1-1, БЗС 35969-15-1-1 и БЗС 35969-329-1-1
и е установено, че насажденията с вишни са засадени по схема – разстояние между
редовете от 4 метра и разстояние в реда между растенията 3 метра. Установено е
също, че на площ от 1 дка има 83-84 броя насаждения. Преброени са живите
растения, като е отразено процентното съотношение между живи и изсъхнали растения,
въз основа на което е направен извод, че овощните насаждения нямат необходимия
процент живи растения. Посочено е и, че не се установяват никакви
агротехнически обработки, осъществени в проверените на място площи. Описано е
също, че при справка в ОД“Земеделие“, гр.Шумен е констатирано, че овощните
насаждения са бракувани, съгласно Протокол от 14.10.2019г.
По делото е приложена и Докладна записка изх. № 05-2-032/336 от 12.11.2019 г., изготвена
от началника на отдел РТИ-гр.Варна, според която в проверяваните на място
парцели са установени голям брой изсъхнали растения, които в процентно
съотношение са, както следва: в парцел БЗС 35969-16-1-1 са установени 95,99%
изсъхнали растения и 4,01% живи; в БЗС
35969-15-1-1 са налице 99,14% изсъхнали и 0,86% живи растения, а в БЗС
35969-329-1-1 са установени 18% живи растения и 82% - изсъхнали.
С
Уведомително писмо изх.№ 01-032-6500/502 от 12.11.2019г., издадено от началника
на отдел РТИ-гр.Варна, оспорващият бил уведомен, че е извършена проверка за
допустимост на декларираните по подаденото от него заявление за
подпомагане с УИН 27/200519/05311,
парцели, като резултатите от същата, извършена по метода на физическа проверка
на място, чрез методи за дистанционно наблюдение, използващи спътникови
изображения или комбинация от двата метода, са описани детайлно в приложен
Доклад за проверка на площи, приложен към писмото. Указано му било, че има
възможност да направи своите забележки и възражения в писмен вид срещу
констатациите в Доклада за проверка на площи, в 14 дневен срок от получаване на
уведомителното писмо.
Цитираното
уведомително писмо било съобщено на адресата му на 20.11.2019г., видно от
приложеното известие за доставяне с обратна разписка (л.46 от адм.д.№
283/2021г. по описа на ШАдмС).
От
приложените по делото доказателства не се установява оспорващият да е депозирал
възражение срещу констатациите в Доклада за проверка на площи в указания му
14-дневен срок.
С Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019, изх. № 02-270-6500/6184 от 05.08.2021г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (л. 29-30 от адм.д.№
283/2021г. по описа на ШАдмС), в Таблица 1, са отразени искани суми (колона
2) в лева, респективно оторизирани суми (колона 6) в лева, съответно:
- по
СЕПП: искана сума – 7827,95 лева; съответно оторизирана сума – 4783,68 лева
(т.е. с 3044,27 лева по-малко);
- по
СПП: искана сума - 4116,60 лева; съответно оторизирана сума – 4052,78 лева
(т.е. с 63,82 лева по-малко);
- по
СПК: искана сума - 135,31 лева; съответно оторизирана сума -132,54 лева (т.е. с
2,77 лева по-малко);
- по
СП (основна): искана сума – 11708,86 лева; съответно оторизирана сума – 0 лева
(т.е. намалението е в размер на цялата искана сума);
- по
Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП)): искана сума – 4935,01 лева;
съответно оторизирана сума – 4104,26 лева (т.е. с 830,75 лева по-малко);
- по
Възстановяване от ФД: искана сума – 131,32 лева; съответно оторизирана сума –
131,32 лева (т.е. исканата сума е оторизирана в пълен размер).
Видно
от Таблица 2 (извършени плащания в лева), в колона 2 от същата са отразени
оторизираните суми, които по размер съвпадат с оторизираните суми, посочени в
Таблица 1 (като по отношение на СЕПП в Таблица 1 оторизираната сума е описана в
пълния размер от 4783,68 лева, а в Таблица 2 са посочени оторизирана сума
4707,63 лева и 76,05 лева, чиято обща стойност е в размера, описан в таблица 1
- 4783,68 лева). В колона 6 на Таблица 2 са описани изплатените суми, както
следва:
- СЕПП
– 4707,63 лева;
- СПП - 4052,78 лева;
- Схема
за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания (ЗДП)) - 4104,26 лева;
- СПК
- 132,54 лева;
- СЕПП
– 76,05 лева;
-
Възстановяване от ФД – 131,32 лева.
Непосредствено
след таблица 2 и указанията към същата, е посочено, че „По схемите, базирани на
площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран регламент № 908/2014 на
Комисията за кампания 2019г. са наложени санкции за бъдещ период в размер,
както следва: СП (основна) – 11314,81 лева.“
В уведомителното писмо се
съдържат следните пояснения:
Ставки за схема/мярка (лв./ха) за Кампания 2019: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) - 194.58 лв.; Схема за
преразпределително плащане (СПП) - 137.22 лв.; Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда -
зелени директни плащания (ЗДП) - 122.67 лв.; Схема за
обвързано подпомагане за плодове (основна група) - СП (основна): СП (основна) -
/първи 30
ха/ - 1876.42 лв.; СП (основна) - /площ
над 30
ха/ - 1250.95 лв.; Схема за
обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) - 214.77 лв.
Възстановяване
на Финансова дисциплина (Възстановяване на ФД), съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС)№ 1306/2013 и член 8, пар 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
Заповедите
със ставките за кампания 2019 по схемите за директни плащания са налични на
електронната страница на ДФЗ-РА -
https://www.dfz.bg/bg/dp-2014-2020/-2019/.
Колона 1: „Схема/мярка",
заявена за подпомагане.
Колона
2: „Искана сума” -
формира се на база произведението от декларираната площ и ставката по всяка
отделна схема/мярка.
Колона
3: „Намаления" се
отчитат: намаления на субсидията след извършени административни проверки, при
които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното
заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на
място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от
СИЗП и предоставени-данни от МЗХГ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не
са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция
/“финансова дисциплина“/, определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и и чл.8 пар.1 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013; линейно намаление съгласно чл.51 пар.2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i от
Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията; линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент
(ЕС) № 1307/2013,
налагано
съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията.
Колона
4: „Редукции” отчита
намалението за неспазване на законоустановените изисквания за управление, на
основание Заповед № РД 09-499/12.07.2016 г., № РД 09-557/14 07.2017 г., № РД 09-592/27.06.2018 г. и № РД 09-811 /09.08.2019 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите („кръстосано съответствие").
Колона
5: „Намаления поради
достигане на таван на субсидията” - отчетени са намаленията на плащанията по
СЕПП поради надвишаване на допустимата левова равностойност, съгласно чл. 43а
от ЗПЗП.
Колона
6: „Оторизирана сума” е
сумата, получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и
редукции.
На стр.3 от УП е включен и абзац, според който „По схемите, базирани на
площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на
Комисията, за кампания 2019 са заложени санкции за бъдещ период в размер, както
следва: СП (основна) – 11314,81 лева.“
Уведомителното
писмо било връчено на оспорващия на 25.08.2021г.
Междувременно, Н.Б.Н.
оспорил УП с изх. № 02-270-6500/6184 от 05.08.2021г. с Жалба рег. № ДА-01-2294/20.08.2021г.
по описа на ШАдмС, въз основа на която е образувано адм.д.№ 283/2021г. по описа
на ШАдмС.
В рамките на посоченото в предходния абзац съдебно производство по делото е допусната и
изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е приобщена към
доказателствения материал без оспорване от страните. Съгласно заключението по
същата, Н.Н. кандидатствал с общо 28 на брой парцела с обща заявена /декларирана/ площ е 40.23 ха, по
следните схеми и схеми и мерки за подпомагане за Кампания 2019: Схема за единно
плащане на площ (СЕПП) - 40.23 ха; Схема за преходна национална помощ за земеделска земя
на ха (ПНДП) - 40.23 ха; Схема - зелени директни плащания (ЗДП) - 40.23 ха; Схема за обвързано
подпомагане за плодове СП (основна) - 6.24 ха; Схема за обвързано подпомагане за протеинови
култури (СПК) - 0.63 ха. В таблица ЕНП /л. 78/ са заявени три парцела „площи с угар” с
обща площ 1.23 ха, три парцела „люцерна” /азотофиксиращи/ с обща площ 0.63 ха и един парцел
„тритикале” /междинни/ с площ 3.83 ха.
Вещото лице е установило, че общият брой на одобрените парцели е 25,
респективно общата одобрена площ – 34,02 ха. Посочило е, че парцел 35969-15-1-1 с площ 3.36 ха, парцел 35969-16-1-1 с площ 1.80 ха и парцел 35969- 329-1-1 с площ 0.87 ха - т.е. общо 6.03 ха, са установени като
недопустими за подпомагане в резултат на извършената проверка на място /ПнМ/ и
констатациите в Доклада от същата. Установило е също, че всички 28 парцела, заявени за
подпомагане
през кампания
2019, попадат в
окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане”, определен със Заповед № РД
09-228
от 28.02.2020 г. на министъра на
земеделието, храните и горите. При извършените административни проверки не са установени
площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за Кампания 2019.
Експертът е заявил също, че за площите по заявлението на кандидата са извършени
административни проверки, в резултат на които са установени 0.18 ха от заявените 40.23 ха, които са извън
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”.
По
всички заявени схеми на кандидата са наложени намаления поради неспазване на
сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба №
5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявленията по схеми и мерки за директни
плащания, които са в размер на 25.81 лв.
По СЕПП,
СПП и ЗДП е наложена ставка на корекция /финансова дисциплина/ в размер на 131.24 лв., определена съгласно
чл. 26
от
Регламент (ЕС) №1306/2013 и член 8, nap. 1 от същия регламент, както и е възстановена сума в размер на 131.32 лева общо по всички
оторизирани схеми.
В
резултат на извършената ПнМ са установени недопустими площи, неотговарящи на чл. 29, ал.2 т. 1 и 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда
за прилагане на схемите за директни плащания във връзка с изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т.2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за
допустимост за подпомагане.
Декларираната
площ по схемата за обвързано подпомагане за плодове е 6.24 ха, като установената допустима площ
в резултат на проверка на място е в размер на 0.21 ха. Наддекларираната
площ е в размер на 6.03 ха и като процентно отношение представлява 100%. Наложена е санкция за бъдещ
период в размер на 11314.81 лв. в съответствие с чл. 19 от Делегиран Регламент на ЕС № 640/2014.
С Решение №
189/22.12.2021г., постановено по адм.д.№ 283/2021г. по описа на ШАдмС, съдът е
отхвърлил жалбата
на Н.Б.Н. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019 г. с изх. № 02-270-6500/6184/05.08.2021 г., в частта, с която заместник
изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е отказал одобрение на част от плащанията
в размер на 15650.47 лева. Със същото решение съдът е осъдил Н.Б.Н. да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" - гр. София деловодни разноски в размер на 100 лева.
Цитираното решение е оспорено от Н.Н. пред
Върховен административен съд на РБ, който с Решение № 7185/15.07.2022г. по
адм.д.№ 2523/2022г. по описа на ВАС е обезсилил Решение № 189/22.12.2021г., постановено по адм.д.№
283/2021г. по описа на ШАдмС, като е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, касационната съдебна инстанция
е приела, че съдебното решение е постановено при неизяснен предмет, доколкото в
титулната част и в петитума на
жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, е посочено, че се обжалва Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г. с изх. № 02-270-6500/6184;
а в обстоятелствената част на жалбата е посочено, че се обжалва същото писмо, в
частта, в която административният орган е отказал одобрение на част от
плащанията в размер на 15 650,47 лева.
Въз основа на
Решение № 7185/15.07.2022г., постановено по адм.д.№ 2523/2022г. по описа на ВАС
е образувано настоящото адм.д.№ 217/2022г. по описа на ШАдмС.
С
определение от 21.07.2022г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал
на оспорващия да посочи предмета
на жалбата си ясно и безпротиворечиво, като уточни изрично дали обжалва Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г. с изх. № 02-270-6500/6184/05.08.2021 г., в неговата цялост;
или обжалва посоченото писмо само в частта му, в която
административният орган е отказал одобрение на част от плащанията в размер на
15 650,47 лева.
С
Молба-допълнение към жалба рег.№ ДА-01-1931/09.08.2022г. оспорващият е заявил,
че оспорва горепосоченото уведомително писмо в неговата цялост, като поддържа
първоначално отправеното искане за пълната му отмяна.
С
оглед направеното уточнение, с определение от 08.09.2022г. съдът е конституирал
страните по адм.д.№ 283/2022г. по описа на ШАдмС и го е насрочил за разглеждане
в открито заседание, приемайки, че предмет на оспорване е УП изх. № 02-270-6500/6184/05.08.2021 г., в неговата цялост.
Впоследствие от
страна на оспорващия по делото е депозирано Изявление за частичен отказ от
жалба с рег.№ ДА-01-2944/06.12.2022г. по описа на ШАдмС, в което е посочено, че
се поддържа жалбата само в частта й, с която е отказано одобрение на част от
плащанията в размер на 15650,47 лева, като е отправено искане делото да бъде
продължено само в тази му част. Заявено е, че в останалата му част с оспорения
административен акт претенцията на
жалбоподателя е удовлетворена, поради което в тази част жалбата е недопустима
поради липса на правен интерес. За прецизност е заявен частичен отказ от
жалбата в тази й част.
С протоколно
определение от 06.12.2022г. по описа на ШАдмС (л.164-165), влязло в сила на
14.12.2022г., съдът, на основание чл.159, т.4 от АПК, е оставил без разглеждане
жалбата на Н.Б.Н. срещу
Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019 г. с изх. № 02-270-6500/6184 от 05.08.2021 г., в
частта му, с която е разпоредено на оспорващия да бъдат оторизирани и
изплатени следните суми: по СЕПП с дата 16.12.2019 г. оторизирана сума 4707.63
лв. и изплатена сума в същия размер; по СПП с дата 23.03.2020 г. оторизирана
сума – 4052.78 лв. и изплатена сума в същия размер; по Схема за плащане за селскостопански практики, които
да благоприятни за климата и околната следа – зелени директни плащания (ЗДП) с
дата 14.04.2020 г. и оторизирана сума – 4104.26 лв. и изплатена сума в същия
размер; по СПК с дата 08.05.2020 г. и оторизирана сума – 132.54 лв., изплатена
сума в същия размер; по СЕПП с дата 04.06.2020
г. оторизирана сума - 76.05
лв. и изплатена в същия размер; по възстановяване от ФД с дата 03.09.2020 г.
оторизирана сума – 131.32 лв. и изплатена сума в същия размер; като е прекратил съдебното производство по жалбата срещу Уведомителното
писмо в тази му част.
В резултат на това
съдебното производство е продължило по жалбата на Н.Б.Н. срещу УП в останалата
му част.
С последващо
определение от 03.05.2023г. съдът е констатирал, че по делото липсва изрично изявление на оспорващия дали в предмета на оспорване е включена и
частта от УП, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 11314,81
лева по СП (основна), респективно е приел, че обхватът на съдебното оспорване е останал неизяснен, в разрез с
изискванията на чл.150, ал.1, т.5 от АПК, поради което отново е оставил жалбата без
движение, като е указал на жалбоподателя да заяви изрично дали обжалва УП с изх.
№02-270-6500/6184/05.08.2021г. само в частта му, с която е отказано изплащане
на сума в размер на 15650,47 лева; или обжалва УП с изх.
№02-270-6500/6184/05.08.2021г. в частта му, с която е отказано изплащане на
сума в размер на 15650,47 лева и в частта му, с която е наложена санкция за
бъдещ период в размер на 11314,81 лева по СП (основна).
С Изявление за уточняване на предмета на
оспорване рег.№ ДА-01-1221/17.05.2023г. Н.Н. е уточнил, че обжалва Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г. с изх. №
02-270-6500/6184/05.08.2021 г. на зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – гр.София, в частта му, с която е
отказано плащане на сума в размер на 15650,47 лева; както и в частта му, с
която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 11314,81 лева по СП
(основна), респективно поддържа жалбата си срещу атакуваното УП в посочените
части.
Поради
това с определение
от 17.05.2023г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание
на 13.06.2023г., в рамките на което е обявено са решаване.
В хода на
съдебното производство по адм.д.№ 217/2022г. по описа на ШАдмС по искане на
оспорващия по делото са приложени дипломи, трудови договори, длъжностни
характеристики и служебна бележка, удостоверяващи, че Х.С.Ж.и И.К.И., извършили
съответно проверката на място и проверката по метода на дистанционен контрол,
документирана с Доклад за проверка на площи, в периода на реализирането й са
заемали длъжността старши експерт в отдел „РТИ“, съответно към Областна
дирекция Варна и към Областна дирекция Монтана.
По искане на
оспорващия е приложен и снимковия материал, изготвен по време на извършване на
проверката на място, както и са представени Правилник на дейността на Дирекция
„Технически инспекторат“; Алгоритми за изчисление по различни схеми и мерки,
отнасящи се за Кампания 2019; Инструкция за проверка на място по схеми и мерки
за директни плащания на площ 2014-2022г.; Обща информация на Дирекция
„Технически инспекторат“ в ЦУ на ДФ „Земеделие“ относно извършване на ПнМ чрез
дистанционен контрол и бърза ПнМ.
По искане на
ответната страна с протоколно определение от 24.01.2023г. по делото е назначена
агро-техническа експертиза, която е установила, на база на приложените по
делото писмени доказателства и снимков материал, че към момента на извършване
на ПнМ на трите парцела с трайни насаждения вишни, намиращи се в землището на
с.Каменяк(35969-15-1-1, 35969-16-1-1 и 35969- 329-1-1), същите са в лошо
състояние от агротехническа гледна точка; към момента на проверката е можело да
се определи, чрез преброяване, процентът на жизнените и способни да плододават
вишневи дръвчета. Посочено е също, че, видно от снимковия материал и
състоянието на трайното насаждение и междуредията, в периода
01.10.2018г.-30.09.2019г. не е извършвана нужната агротехническа обработка и
косене, на трайните насаждения. Този извод е аргументиран с факта, че
височината на тревостоя на места надвишава 1 метър; има храстовидна и
дървовидна растителност с височина 1-2 метра, която не може да се достигне за
период от една година; налице е и плевел „магарешки бодил“, който е двугодишен
и състоянието му (наличие на цветно стъбло и плододаване) свидетелства, че е на
фаза втора година, респективно, че и през предходната година не е имало
обработка на почвата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата се явява
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу акт,
представляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който в обжалваната му част засяга пряко и непосредствено правата и
законните интереси на адресата, поради което и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Подсъдността
на спора е съобразена с разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК. Жалбата срещу процесното
Уведомително писмо е депозирана в срок – то е съобщено на осповащия на 11.08.2021г.,
като оспорването е инициирано на 20.08.2021г., видно от положения рег.№
ДА-01-2294/20.08.2021г. по описа на ШАдмС.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Предмет на
оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания
2019, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“- гр. София,
с което оспорващият е уведомен, че по подадено от него заявление с УИН: 27/200519/05311
за кампания 2019г. са извършени намаления на исканата сума и е наложена санкция
за бъдещ период. Оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган – заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“,
действащ при наличие на материална компетентност. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал.
2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност
и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може
да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания, което е било осъществено със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021г., приложена по делото (л.27 от адм.д.№
283/2021г. по описа на ШАдмС). Следователно административният акт е издаден от
компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт
правомощия.
Оспореният акт е
издаден в изискуемата съгласно чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, но същият е
немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна
по чл. 146, т. 2 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение както за адресата на акта, тъй като гарантират ефективно упражняване правото му на жалба, така и за съда,
доколкото осигуряват възможност
за съдебен контрол за спазване на материалния закон, като тяхната липса
възпрепятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяна на
издадения административен акт.
Видно от
съдържанието на атакуваното писмо, то не съдържа конкретните фактически
основания за издаването му, чрез които административният орган да обоснове
разпореденото намаление на исканите суми за съответните схеми и мерки за
Кампания 2019г., посочвайки и основанието за това. В УП е инкорпорирана Таблица
1 „Оторизирани суми“ (в лева), в която се съдържа описание на схемите/мерките,
предмет на властническото волеизявление (колона 1); размерът на исканата от
заявителя сума по всяка една от схемите/мерките (колона 2); направените от
административния орган намаления по всяка една от схемите/мерките (колона 3),
респективно оторизирана сума, представляваща разликата между исканата сума и
направеното намаление за всяка една от схемите/мерките (колона 4). Под
таблица 1 се съдържат разяснения досежно
ставките за схема/мярка (лв/ха) за Кампания 2019, като по отношение на данните
в колона 3 „Намаления“ е посочено, че като намаления се отчитат:
- намаления на
субсидията след извършени административни проверки, при които са установени
всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за
площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя с допустими площи по СИЗП и предоставени данни
от ЗЗХГ и МОСВ;
- намаление на
субсидията в случаите, когато не са спазени сроковети за подаване и/или
редакция на заяьвлението, съгласно чл.12 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания;
- наложена ставка
за корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл.26 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 и член 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;
- линейно
намаление съгласно чл.65, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл.6,
§ 2, буква е), точка i) от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 809/2014 на Комисията;
- линейно
намаление съгласно чл.65, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано
съгласно чл.6, § 2, буква е), точка iii) от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.
Т.е., в УП са
посочени пет различни основания, при наличието на които се налагат визираните в
колона 3 намаления. В същото време с УП са направени намаления досежно
заявените суми по СЕПП, СПП, СПК, СП (основна) и ЗДП, при липса на изрично
посочване поради наличие на кое от петте алтернативно посочени фактически
основания е направено конкретното намаление. В тази връзка съдът намира, че
изискването за мотивиране на акта не може да се счита за удовлетворено с
посочване на различните хипотези, при които се налагат намаления или редукции,
а всяко едно намаление следва да бъде обвързано с конкретното фактическо
основание за извършването му. Само по този начин заявителят би могъл да разбере
поради какви конкретни причини са намалени сумите за плащане по заявените от
него конкретни схеми/мерки, респективно да се защити адекватно срещу
направеното намаление. А изложените в УП мотиви са еднакво приложими към всеки
акт, в който има направени намаления на заявените суми за подпомагане, без
значение поради какви причини са извършени тези намаления. Действително, с този
начин на изписване на мотивите на актовете се спестява време за тяхното
издаване, но процесуалната икономия не следва да води до игнориране на общите
правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. В тази
връзка следва да се има предвид, че административният орган е длъжен служебно
да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено
да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна
норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството
по обжалване на административния акт.
На следващо място,
съгласно ТР № 16 от
1975 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило своето действие и понастоящем, мотивите към административния акт могат да
бъдат изложени и отделно от самия акт, в препроводителното писмо или в друг
документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния
административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е
издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не
съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният
административен орган е потвърдил мотивирано акта. Процесното УП обаче не е
оспорено по административен ред и произнасяне от по-горестоящ орган няма,
респективно в случая липсват конкретни съображения за направените намаления в
нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи.
Направеният извод
не се променя от депозираното от страна на ответника Становище изх.№ 02-270-6500/6184#2
от 12.10.2021г., с наличието на което последният обвързва изпълнението на
неотменимото задължение за обосноваване на издаваните от него актове. В становището
до съда действително е развита защитната теза на административния орган,
изхожда от издателя на оспорения административен акт, но това не може да санира
липсата на мотиви в първоначалния административен акт. Допълнително изложени
мотиви, след издаване на акта, трябва да доведат до знанието на адресата
съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на
защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е
обаче да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането
му с жалба, както е сторено в случая, доколкото становището е издадено на
12.10.2021г., при наличието на вече подадена жалба срещу УП и образувано
съдебно производство по същата. С оглед изложеното, въпросното становище не
съставлява друг документ, който може да замести мотивите към уведомителното
писмо.
Наред с изложеното,
съдебната практика допуска и възможността обжалван административен акт да се
счита мотивиран в случаите, когато мотивите за формиране на властническото
волеизявление са обективирани в друг документ, изготвен в хода на
производството по издаване на акта, като задължително условие за това е в акта
да фигурира изрично позоваване на този документ. В настоящия случай по делото
има приложен Доклад за проверка на площи, изготвен от експерти при
РТИ-гр.Варна, в който са обективирани констатации, направени в резултат на
бърза проверка на място, осъществена по отношение на общо 7 от заявените от
оспорващия парцели, както и констатации от проверка на място чрез дистанционен
контрол по отношение на останалите парцели, заявени за подпомагане за Кампания
2019 от Н.Н.. В този протокол са обективирани констатации, че три от парцелите,
заявени по ЗДП, ПНДП, СЕПП и СП (основна) - №№ 35969-15-1-1, 35969-16-1-1 и
35959-329-1-1, намиращи се в землището на с.Каменяк, засадени с трайни
насаждения – вишни, нямат необходимия процент живи растения и спрямо тях не са
извършвани агротехнически обработки. В обжалваното УП обаче липсва изрично
позоваване на този Доклад за проверка на площи, което изключва възможността
мотивите на органа да се извличат от въпросния документ, съставен в
производството по неговото издаване. Нещо повече, възможността мотивите да се
съдържат в друг документ не означава, че събраните доказателства трябва да се
обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които
се приемат за доказани от тях според административния орган, да се посочват за
първи път след сезиране на съда. Наред с изложеното, видно от обективираните в
Доклада обобщени резултати, в същия се съдържат констатации за това, че е
установена по-малка площ спрямо декларираната само по отношение на СЕПП, СПК и
СП (основна), а с обжалваното УП са направени намаления и по отношение на още
две схеми/мерки – СПП и Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – директни зелени плащания (ЗДП),
относно които в Доклада липсват фактически установявания.
За пълнота следва
да се посочи, че констатираната липса на фактически установявания относно
наложените намаления по СП (основна) препятстват възможността за установяване и
основанията за налагане на санкция за бъдещ период по същата мярка.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че в настоящия казус, административният орган не е
посочил конкретните фактически и правни основания, които са го мотивирали да
издаде атакувания акт в утежняващата му част, предмет на обжалване по делото. В
уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания
за извършените намаления на част от исканите суми и наложената санкция за бъдещ
период, както и не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема,
че са налице основания за това. От тази гледна точка, съдът намира също, че
дадените разяснителни указания по съдържанието на отделните колони в изготвените
таблици не удовлетворяват изискванията на закона, доколкото сред основанията за
извършване на намаления на исканите суми са изброени редица алтернативни
хипотези, без спецификите на конкретния казус да са обвързани с наличието на
която и да е от тях от издателя на административния акт, а опит да бъде
преодолян този порок е направен едва с коментираното Становище от 12.10.2021г.,
чиято релевантност вече беше обсъдена. В този смисъл, съдът не констатира в
Уведомителното писмо и наличие на изложени фактически съображения по отношение
на намаленията на исканите от заявителя суми и наложените санкции.
Наличието на
фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е
абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това
законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително
писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт в атакуваната му част е
немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и
представлява съществено нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Наред с това,
съдът намира, че разпоредителната част на оспореното УП не определя по неподлежащ
на противоречиво тълкуване начин правата и задълженията на адресата,
респективно срокът и начинът на изпълнение на акта, в противоречие с
изискванията на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Това е така, защото в акта липсва ясно
очертана разпоредителна част, съдържаща размера на оторизираните суми по
отделните схеми и мерки, респективно размера на направените намаления. От друга
страна, начинът, по който е изписана санкцията за бъдещ период в размер на
11314,81 лева по СП (основна), не позволява да се установи по безсъмнен начин
дали с атакуваното УП действително се налага санкция за бъдещ период в
посочения размер или се визира неминуема последица от оспорвания акт, която ще
бъде обект на самостоятелно властническо волеизявление. В подкрепа на този
извод е обстоятелството, че в жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство, оспорващият е изложил аргументи за незаконосъобразност
на УП единствено в частта му, касаеща обективираните в него намаления на
заявените суми, без да подложи на обсъждане санкциите за бъдещ период в размер
на 11314,81 лева. Такова обсъждане не се съдържа и при повторното разглеждане
на делото, наложило необходимостта съдът на остави жалбата без движение двукратно,
за да установи по несъмнен начин обхвата на съдебната проверка. И това е
последица именно от липсата на ясно очертана разпоредителна част, позволяваща
на адресата на акта да разбере вида и обема на задълженията, които му се
вменяват с административния акт, обосноваващо категоричния извод, че
обжалваното УП е постановено и при съществено нарушение на изискванията на
чл.59, ал.2, т.5 от АПК.
Допуснатите от
административния орган съществени нарушения на императивните изисквания на
чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, препятстващи възможността на неговия адресат да
установи конкретните фактически основания за неговото издаване и какви конкретни
задължения му вменява същия, представляват достатъчно основание за отмяна на
оспорения акт в обжалваната му част, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.
С оглед
изчерпателност и във връзка с доводите на процесуалния представител на
оспорващия, че предвид повторното разглеждане на делото не следва да се вземат
предвид допълнителните доказателства, събрани след връщане на делото за ново
разглеждане, следва да се отбележи принципното становище на настоящия съдебен
състав, че с Решение № 7185/15.07.2022г. по адм.д.№ 2523/2022г. по описа на ВАС
на първоинстанционния съд е указано, след изрично уточняване предмета на жалбата
от оспорващия, преценяване правния му интерес и след разпределяне на
доказателствената тежест, съдът да събере, включително и служебно, относимите
за спора доказателства във връзка с твърденията на страните. Тези указания имат
задължителен характер при по-нататъшното разглеждане на делото, по силата на
чл.224 от АПК, което елиминира извода за недопустимост на събраните след
връщане на делото за ново разглеждане, доказателства. Това обаче не променя
направения от съда извод, че възможността за оспорване истинността на
документи, представени при първоначалното разглеждане на делото, е
преклудирана, с оглед обстоятелството, че същите са били приобщени към
доказателствения материал при първоначалното разглеждане на делото, проведено с
участието на оспорващия и не са били оспорени в срока по чл.193, ал.1 от ГПК,
като същевременно касационната инстанция не е констатирала наличие на нарушение
на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд относно
приобщените към доказателствения материал, писмени доказателства.
За пълнота следва да се отбележи също, че съдът не споделя доводите на Н.Н.
за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални
нарушения. Проверката на място е извършена от длъжностно лице, притежаващо
съответната компетентност, доколкото е било овластено с нарочна заповед №
396589 от 31.10.2019г. за извършване на такава, а като основание за осъществяването
й е посочена липсата на възможност за интерпретиране на проверените парцели от
сателитна снимка чрез дистанционен контрол, което елиминира тезата, че същата е
реализирана при липса на предпоставките за това, по аргумент и от Инструкция за
проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2022
година. Обстоятелството, че дистанционният контрол е осъществен от служител на
РТИ-гр.Монтана, при липса на данни за изрично възлагане, не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като само по себе си не е от
естество, обуславящо вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел
за установени. Действително, Докладът за проверка на площи не е подписан от
оспорващия като доказателство за неговото присъствие по време на проверката, но
доколкото впоследствие му е изпратен с препоръчано писмо, при наличие на
доказателства за връчването му, съдът приема, че са спазени изискванията на
чл.41, § 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014.
Изложените аргументи обаче не променят
направения по-горе извод за незаконосъобразност на атакуваното УП поради
издаването му при съществено нарушение на изискванията за форма, явяващо се
достатъчно основание за отмяна на административния акт, без да се разглежда
съответствието му с материалния закон и неговата цел.
Мотивиран от
горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, при липса на съществени
процесуални нарушения и представлява валиден такъв. Същият обаче в атакуваната
му част е постановен при съществено противоречие с изискванията за форма, препятстващо
възможонстта за извършване на съдебен контрол за съответствието му с
материалния закон, поради което следва да бъде отменен като
незаконосъобразен в обжалваната му част, с която са направени намаления на
заявените от оспорващия суми за плащане в размер общо на 15650,47 лева и е
наложена санкция за бъдещ период в размер на 11314,81 лева по СП (основна).
След отмяната на Уведомително
писмо с с изх. №
02-270-6500/6184 от 05.08.2021
г., в частта му, с която са направени
намаления на исканите от Н.Н. суми, в посочените по-горе размери, както и в
частта му досежно санкцията за бъдещ период, преписката следва да се изпрати на
ответника за ново
произнасяне, при съобразяване на дадените с настоящото решение задължителни
указания.
Жалбоподателят е
направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, в размер общо на
4075,20 лева, включващи: 1000 лева адвокатско възнаграждение, договорено и платено
по договор № 868106 от 12.01.2022г. на адвокат Д.Д.от ШАК за процесуално
представителство пред касационната инстанция; 1200 лева адвокатско
възнаграждение, договорено и платено по договор № ********** от 25.05.2022г. на
адвокат Т.Я. от ШАК за процесуално представителство пред касационната
инстанция; 1500 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение по договор
№ ********** от 21.07.2022г. на адвокат Т.Я. от ШАК за повторното разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд; 50 лева внесена държавна такса по сметка
на Административен съд – гр.Шумен; 125,20 лева внесена държавна такса по сметка
на Върховен административен съд; 200 лева депозит за изготвяне на СТЕ.
Предвид изхода на
спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.226, ал.3 от АПК, ДФ „Земеделие“,
гр.София следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски
за държавни такси и депозит за вещо лице, в размер на 335,20 лева, включващи 10
лева държавна такса за първоинстанционното производство, 125,20 лева за касационното
производство и 200 лева депозит за възнаграждение за СТЕ. Действително
оспорващият е внесъл държавна такса по сметка на ШАдмС в размер на 50 лева и
това е сторено в изпълнение указанията на съда, но доколкото предмет на
оспорване е УП, инициирано от физическо лице, дължимата от него държавна такса
е в размер на 10 лева, поради което загубилата делото страна дължи заплащането
й в този размер, а оспорващият има право да поиска връщане на надвнесената
сума. Относно заплатените адвокатски възнаграждения, следва да се има предвид
че сумата от 1000 лева, платена на адвокат Д.Д.и сумата от 1200 лева, платена
на адвокат Т.Я., касаят процесуалното представителство на инициатора на
настоящото производство пред касационната съдебна инстанция, поради което в
тежест на ответника следва да бъде присъдено единствено адвокатското
възнаграждение, заплатено на единия адвокат, а именно това в размер на 1200
лева, без да се обсъждат доводите за неговата прекомерност, предвид липсата на своевременно
направено възражение в този смисъл от ответника в касационното производство в
рамките на същото. В тази връзка следва да се има предвид, че при повторното
разглеждане на делото пред административния съд процесуалният представител на
ОД“Земеделие“ изразява становище за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено на един адвокат за процесуално представителство пред
касационната инстанция, но това възражение е ирелевантно, доколкото не е
обективирано до края на съдебното заседание пред съответната инстанция, по
аргумент от разпоредбата на чл.80 от ГПК. Въпреки липсата на такова възражение
обаче, съдът приема, че възнаграждението за втория процесуален представител не
следва да се възлага в тежест на загубилата делото страна, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК, приложима и за касационното производство съгласно
чл.228 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт.
Що се отнася до
адвокатското възнаграждение, платено при повторното разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд, същото е в размер на 1500 лева и е платено на
21.07.2022г., към който момент минималният размер на адвокатското
възнаграждение за административно дело по ЗПЗП е в размер на 500 лева (чл.8,
ал.2, т.7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията й преди изменението с ДВ бр.88/04.11.2022г.). В този смисъл и
предвид своевременно направеното възражение за прекомерност на същото, съдът
намира, че с оглед фактическата сложност на правния спор, обусловена от големия
обем събрани доказателства, правната сложност на същия, както и предвид значителния
брой на проведените съдебни заседания по делото, договореното и платено
адвокатско възнаграждение се явява съответно на сложността на делото и не е
прекомерно. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че същото не
надхвърля трикратния размер на минимално предвиденото адвокатско възнаграждение
към момента на неговото договаряне и заплащане. От друга страна, към момента на
приключване на устните състезания в настоящото производство минималният размер
на адвокатските възнаграждения по административни дела по ЗПЗП е 800 лева
(чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ред. след изменението й с ДВ бр.88/04.11.2022г.), като платеното от оспорващия възнаграждение
е по-малко от двукратния размер на минимално предвиденото такова, което също е
в подкрепа на тезата, че същото не е прекомерно. С оглед всичко изложено, в
полза на оспорващия следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер общо
на 3035,20 лева, включващи: 10 лева държавна такса, внесена по сметка на ШАдмС;
125,20 лева държавна такса, внесена по сметка на ВАС; 200 лева депозит за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ; 1200 лева адвокатско възнаграждение за един
адвокат, платено за касационната съдебна инстанция при първоначалното
разглеждане на правния спор; 1500 лева адвокатско възнаграждение, платено за
повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Заплащането на
въпросната сума следва да бъде възложено в тежест на ДФ“Земеделие“, гр.София, в
чиято структура е включен административният орган, издал обжалваното УП.
Що се отнася до
останалата част от претендираните разноски, а именно 1040 лева, включващи
възнаграждение на втори адвокат за процесуално представителство пред
касационната инстанция в размер на 1000 лева и надвнесената държавна такса по
сметка на ШАдмС в размер на 40 лева, искането за присъждането им следва да се
отхвърли, като неоснователно.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. № 02-270-6500/6184 от 05.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –
София, в частта му, с която са направени
намаления на исканите суми, както следва: по СЕПП – намаление със сумата от
3044,27 лева; по СПП – намаление със сумата от 63,82 лева; по СПК – намаление
със сумата от 2,77 лева; по СП (основна) – намаление със сумата от 11708,86
лева; както и по Схема за плащане на селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) –
намаление със сумата от 830,75 лева, всичко на обща стойност 15650,47 лева; както и в частта му, с която по схемите, базирани на площ,
администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията за
кампания 2019 са наложени санкции за бъдещ период в размер, както следва: СП
(основна) – 11314,81 лева.
ИЗПРАЩА
преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
София, за ново произнасяне по подаденото заявление в тази му част, при спазване
на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“-гр.София да заплати в полза на Н.Б.Н. с ЕГН **********, с
адрес ***, деловодни разноски в размер на 3035,20 лева (три хиляди
тридесет и пет лева и двадесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ
искането на Н.Б.Н.
с ЕГН **********,
с адрес *** за
присъждане на деловодни разноски за сумата над 3035,20 лева (три хиляди тридесет и
пет лева и двадесет стотинки) до пълния претендиран размер от
4075,20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: