Решение по дело №92/2018 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 88
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 19 февруари 2019 г.)
Съдия: Силвия Петрова Петрова
Дело: 20183500500092
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2018 г.

Съдържание на акта

2Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Търговище, 18.07.2018 година

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Търговищкият окръжен съд в открито съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПЕТРОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

                                                                                                  БИСЕРА МАКСИМОВА

 

със секретар Жоржета Христова, изслуша докладваното от Председателя В. гр. д. № 92 по описа за 2018 година и за да се произнесе, вез предвид следното:

            Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба от „С.н.л.и р.в П.“ със седалище и адрес на управление *** с ЕИК *********, представлявано от Н.А.Н. - ответник по гр.дело № 594/2017 г. по описа на Поповски районен съд против Решение № 49 от 27.04.2018 г. по гр. дело № 594/2017 г. по описа на  Районен съд Попово, постановено по същото дело,  В ЧАСТТА, с която сдружението е осъдено да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,***, сумата 11 875.00лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби (направени разходи по създаване и обгрижване на  овощни насаждения-круши) и сумата 12 598.74лв. - обезщетение за  причинени имуществени вреди, представляващи  пропуснати ползи (неполучаване на чист приход от овощни насаждения-круши за 2017г., 2018г. и 2019г.),  дължими за унищожаване от диви животни- зайци и  елени през м.март 2017г. на  овощни насаждения-круши, чрез нагризването им,  в имот № 040057, в землището на с.Светлен, общ.Попово, обработван от Д.  И.Д., ведно с законната лихва, считано от 30.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението,  както и сумата 1735,68 лв., представляваща разноски по делото, по компенсация. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, в обжалваната му част.  Претендират се вреди на основание чл.79 от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/, но да е основателен така предявения иск е необходимо да са изпълнени от ищеца всички изисквания на чл. 78, ал.2 от същия закон и след като това не е доказано, искът следва да се отхвърли като неоснователен. Искът е неоснователен и поради недоказване от страна на ищеца на твърдяните в исковата молба нанесени вреди и пропуснати ползи. Последните са изчислени от назначената и изслушана повторна експертиза на база наличната литература в тази област а не на база доказателствата по делото. Предвид всичко това се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което така предявените искове се отхвърлят изяло като неоснователни.

В срока и по реда на чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се излагат съображения за правилност на решението тъй като от събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин основанието и размера на причинените вреди и пропуснати ползи.

             На основание чл.269 ГПК въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната му част.

            Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по съществото, същата е частично основателна.

             Съдът след съвкупната преценка на становищата страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

             Първоинстанционният съд е сезиран с иск за сумата общо от 35 875 лв. представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, дължими за унищожаване от диви животни, през м.март 2017г. на овощни насаждения-круши, в имот №040057 в землището на с.Светлен, община Попово обработвани от Д.Д. ***.

            Съдът в решението си анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства е стигнал до извода, че ищецът е доказал претендираните от него претърпени загуби от увреждане на отглежданите от него овощни насаждения от диви животни, стопанисвани от ответника по делото и е присъдил изцяло претендираните претърпени вреди и частично претърпените пропуснати ползи.

             Ищецът – Д.И.Д. *** исковата си молба,  че е земеделски производител и ползва под наем земеделска територия в землището на с. Светлен, представляващ Нива, с площ от 8.198 дка, трета категория, местност „Сулуджук“, имот № 040057. В описания имот през есента на 2014г. засял овощни дръвчета - круши, сорт „Кюре“ /попска круша/, за което бил регистрирал „Биологично земеделско производство“. След засаждане на дърветата твърди, че изпълнил всички необходими агротехнически мероприятия. През 2017г., която се явявала трета година от засаждането на дръвчетата се очаквало започване на плододаване и приходи от инвестицията. На 09.03.2017г., при посещение в градината установил, че същата била „тотално унищожена“ от диви животни - зайци и елени. Сезирал ОД „Земеделие“ Търговище и ТП ДЛС „Черни Лом“ гр. Попово. С Протокол № РЖ-04-1067/10.03.2017г., комисия от ОД „Земеделие“ Търговище установила, че дръвчетата били нагризани на 100 % от диви животни. Растенията били по 63 бр./дка и на тях били положени предпазни мрежи за борба с вредители. Препоръките на комисията били градината да се бракува, защото не можела да се възстанови.В същия смисъл били констатациите и на комисията от ТП ДЛС „Черни Лом“ в съставения протокол от 30.03.2017 г. Ответникът бил  стопанин на дивеча, съгласно Договор за предоставяне на стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД сключен между ДЛС „Черни лом” П.и „С.н.л.и р.в П.” от 07.08.2009г.Твърди, че до нанасянето на щетата бил вложил много разходи в създаването на градината-за наем, закупуване на дръвчета, подготвяне на почвата - реголване, дисковане и подравняване на почвата, маркиране и засаждане, поставяне на дървени колчета и обезопасителна мрежа,  разполагане на капково напояване. Тези разходи възлизали в  общ размер от 6 273.00лева. След засаждането ежегодно извършвал и следните агротехнически мероприятия-три окопавания годишно; култучене два пъти годишно; пръскане четири пъти годишно; резитба два пъти годишно; механична обработка на почвата-фрезоване три пъти годишно; плитка оран-веднъж годишно, или направени допълнително разходи след засяването били  в размер на 4 552.00 лева. При тоталната щета, намерението на ищеца било да възстанови изцяло овощната градина. За възстановяне на овощната градина в състоянието, в което е била до унищожаването й от диви животни и достигане на етапа на плододаване на трета стопанска година били необходими  средства в размер на  11 875лв., от които  6273.00 лв. за засяване на градината и 4552.00 лв. разходи за агротехнически мероприятия до достигане на плододаване през третата година

           Освен това се твърди, че очаквал бъдещи чисти приходи не по-малко от 1 000 лв./дка годишно или 8 000 лв. на година, при цена на килограм круши не по-малко 1лв/кг. на едро. Твърди,че активното плододаване на този сорт дръвчета било 15-20 години. Твърди,че е очаквал бъдещи приходи-плодове по 1.6 тона/дка или 12.8 тона годишно по 1лв./кг на едро,общо 12 800 лв. годишен брутен приход, като при нормални разходи от 40 % се очаквало чиста печалба не по-малко от 8 000 лева годишно. Тъй като ищецът щял да бъде лишен от приходи през настоящата 2017г. и следващите две години-2018г.,2019г., като ще очаква започване на плододаване от растенията едва през 2020г.,  пропуснатите ползи за тези три поредни години щяла бъдат не по- малко от 24 000лв.

            Предвид изложеното, ищецът  претендира заплащане сумата 11 875.00лв. представляваща направени от него разходи по засаждане и обгрижване на насажденията за предходните три години считано от есента на 2014г. разпределени по пера както следва: -до засаждане общо 6 273.00лв. , и след засяването на овошките са направени разходи по обгрижването им общо за сумата 4 552.00лв., както и за заплащане па пропуснати ползи от неполучаване на чист приход от плодовете в размер на 24 000.00лв.,  за периода 2017г., 2018г. и 2019г. или по 8000лв. за  всяка година, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и за направените разноски  по делото.

            В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК  постъпи писмен отговор от ответника – ”С.н.Л.и Р.в П.”, гр.Попово, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, и по основание, и по размер на претендираните вреди. Не оспорва факта, че по овощните дръвчета-круши  имало нагризвания. Оспорва се твърдението, че това е било направено по 100% от дръвчетата, и  било извършено от диви животни - зайци и елени. Нямало представени доказателства, че посочените следи  били от диви животни. Нито един член от комисията на ОбС „Земеделие“ гр. Попово, издала протокола не бил специалист зоолог. Другият протокол, издаден от ТП ДЛС „Черни Лом“ гр.Попово, на 03.04.2017г. не съдържал данни за следи от диви животни. А по това време вече на паша излизали и други животни.

            Оспорва се твърдението, че градината била регистрирана и сертифицира¬на като биологична такава. В представения сертификат било посочено,че същият е валиден до 21.12.2016г.,  и към момента на констатиране на щетата и на предявяване на иска, ищеца нямал валиден документ за биологично земеделско производство. Нямало представен нито един платежен документ за претендираните от ищеца  разходи по създаване на градината, поради което ответната страна ги оспорва, както че са  извършени, така и  по размер. Оспорват се и твърдените  ежегодни  агротехнически мероприятия, които ищеца е извършвал в градината, като се твърди, че  за тях също нямало представен нито един документ за заплащане и извършване на тези разходи.

           По отношение на претенцията за пропуснати ползи, ответната страна оспорва същата като недоказана. Нямало представени никакви доказателства първо,че ищеца  закупил твърдения брой посадъчен материал овощни дръвчета-круши сорт „Кюре“ от сертифициран производител, регистриран съгласно закона. Нямало фактура затова, нито приложен сертификат. Второ, нямало никакви доказателства за извършване на твърдените мероприятия и тяхната последователност по засяване на градината,както и за извършването на твърдените в последствие всяка година агротехнически мероприятия. Не отговаряло на истината, че през 2017 г.  следвало ищеца да започне да прибира плодове,тъй като продължителността на периода до встъпване на плододаване на крушите била от 4 до 5 пълни вегетационни години,  съгласно нормативните документи, или в случая,  те можели да плододават едва най-рано през 2019г., като първите години процента плододаване бил по малък.

При  така изложените доводи ответната страна счита, че след като  въобще не можело да се установи, че въпросните овощни дръвчета са круши, сорт „Кюре“, и че същите са закупени от лицензиран производител на посадъчен материал, което гарантира тяхната чистота като сорт и липса на заболявания и зарази, то въобще не можело да се претендира твърдения добив на плодове от съответната площ. На следващо място, непредставянето на доказателства по извършване на всички необходими мероприятия по засяваното и агротехническите мероприятия впоследствие до настъпване на плододаване след 4-5-та година, също не давало възможност да се прогнозира възможното количество добив. Въз основа на изложените доводи, ответната страна моли съдът да отхвърли предявените против него искове като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски.

Не се спори по делото, че  ищецът- Д.И.Д.  бил  наемател на Нива,  с площ от 8.198 дка, трета категория, местност „Сулуджук“, имот № 040057, в землището на с.Светлен, общ.Попово, по силата на Договор за отдаване под наем на недвижим имот – земеделски земи, вписан под № 47, том Х, парт. 4420, том 25172, вх.рег. 6363/04.12.2006г. на СлВ – Попово и  Договор за наем на земеделска земя от 01.05.2016г.

От приложеното  уведомително писмо до Д.И.Д., относно Решение за сертификация на биологично стопанство за 2015г., се установява, че след извършен контрол на неговото стопанство, на 07.08.2015г., и решение на управителя на „Балкан Биосерт“ ООД, взето въз основа на препоръките на Сертификатора,  ищеца бил уведомен, че е спазил изискванията на Регламент /ЕО/ №№ 834/2007г. и № 889/2008г., и продуктите можели да бъдат етикирани, или продавани в съответствие със сертификационния статус, посочен в таблица, както и в приложения към писмото сертификат, при условие, че ищеца е съгласен  и изпълни наложените условия. От това писмо се  установява, че в посочения имот №040057 са засяти круши,  на  площ от 7,700 дка, като насаждението било младо и нямало добив. За подобряване управлението на качеството, и за осигуряване постоянно спазване на изискванията на двата Регламента са дадени предписания на ищеца. Заедно с писмото е издаден и сертификат № BG489А/1-15 от 21.12.2015г. за биологично земеделско производство на вишни и круши, валиден до 21.12.2016г.

От приложеният по делото Протокол № РЖ-04-1067/10.03.2017 г. на Областна дирекция „Земеделие” – Търговище,  се установява, че на 10.03.2017г., сформираната комисия със  Заповед  №РД-05-1086/09.03.2017г. на Директора на ОД „Земеделие“, във връзка със заявление с вх.№РЖ-04-1067/09.03.2017г. от Д.И.Д., е направила оглед на щета в крушово насаждение, създадено в имот №040057, с площ от 8.198 дка, намиращо се в с.Светлен, общ.Попово. При извършения оглед  Комисията  констатирала следното: Крушовите дръвчета били нагризани на 100% от диви животни, от които имало следи около тях; Растенията от круши били засадени по схема 4х4, или 63бр./дка, и били на 3 години; Стопанинът бил положил необходимите агротехнически мероприятия в градината, в т.ч. на растенията били положени и предпазни мрежи за борба с вредителите; За насажденията имало сключен договор със сертифициращата фирма за биологично производство. На база на тези констатации, комисията препоръчала на ищеца да бракува градината, защото растенията няма да могат да бъдат възстановени; да уведоми сертифициращата фирма за биологично производство за възникналите форсмажорни обстоятелства и препоръки за евентуални бъдещи действия; да изготви и подаде жалба до РУГ-Шумен, на осн. чл.82 от ЗЛОД.

От представения Договор с вх.№ 2420/07.08.2009г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, се установява, че  н. ”С.н.Л.и Р.в П.”, гр.Попово извършват стопанисването и ползването на дивеча в посочени ЛСР, в т.ч. и в ЛСР „Светлен”-т.1.1.39, в който район попада и землището на с.Светлен, общ.Попово.

По делото е приложен и Протокол от 30.03.2017г. на ТП ДЛС „Черни Лом” гр.Попово, на комисия, назначена със заповед № 34/20.03.2017г.на директора на РДГ гр.Шумен във връзка с подадено заявление с вх.№ 711/02.03.2017г., от Д.Д. *** този протокол е посочено, че на 30.03.2017г. комисията в определения със заповедта състав е обходила овощна градина от круши, засети в схема 4х4 на 3 годишна възраст в имот № 040057, с обща площ 8,198 дка. по скица в землището на с.Светлен, същата е регистрирана като биологична и е третирана с препарат срещу гризачи през м.октомври и установила следното: има поставени предпазни мрежи на фиданките с височина 50-60 см.; няма изградена ограда на овощната градина; фиданките са огризани от зайци и елени под и над самите предпазни мрежи. Въз основа на това Комисията дала предписание да се предприемат мерки, съгласно съществуващото законодателство, за ограничаване и намаляване на щетите  от дивеча.  Отразено е още, че при извършването на това действие да се уведомят писмено ТП ДЛС „Черни лом“ гр.Попово и СЛР гр.Попово, че стопанинът е предприел мерки с цел ограничаване нанасянето на щети от дивеча. Така приложения протокол не е подписан от единия от членовете - Й.С.. В последствие същия протокол, със същото съдържание е представен в оригинал, но  с отказ на св.Й.С. да го подпише, и с приложени мотиви за това. От страна на ищеца е представено и копие от протокол от 30.03.2017г., на същата комисия, без подписите на двама от членовете - И.И. и И.Д.И., и с различно съдържание, относно констатациите на комисията и предложението им, а  именно в този протокол е отразено следното: „… Има поставени предпазни мрежи на фиданките с височина 50 см.; 2.Няма изградена ограда на създадената овощна градина; 3.Фиданките са огризани от зайци  над самите предпазни мрежи.   На осн. чл.80, т.3 във вр. с чл.78, ал.2 от ЗЛОД, комисията предлага да не се обезщетява собственика за нанесените от дивеча щети, тъй като овощната градина не е оградена с оградна мрежа възпрепятстваща влизането на диви животни. Комисията дава предписание да се предприемат мерки, съгласно съществуващото законодателство, за ограничаване и намаляване на щетите  от дивеча.  При извършването на това действие да се уведомят писмено ТП ДЛС „Черни лом“ гр.Попово и СЛР гр.Попово, че стопанинът е предприел мерки с цел ограничаване нанасянето на щети от дивеча.

Представен и приложен е и списък  на земеделските стопани, които отглеждат животни на територията на землището на с.Звезда, общ.Попово, от който списък се установява, че  в с.Звезда, което се намира в близост до имота, обработван от ищеца има 49 бр.овце и 127бр.кози

По делото са разпитани като свидетели всички участници в комисията по протокол от 30.03.2017г., св. Ценка Русева-председател на комисията по протокола от 10.03.2017г. и  св.Д.Д..

От показанията на св.Ц.Р.се установява, че сформираната от Директора на ОД „Земеделие“ гр.Търговище, е посетила на място овощната градина на ищеца, и е направила оглед. При този оглед видели изпражнения от диви зайци, както и че дръвчетата са нагризани най-вероятно от тях.  На място  преброили няколко реда на различни места в градината, след това по разстояние между овошките и редовете изчислили броя  на дръвчетата. Дръвчетата били  круши, млади, неплододаващи, на около 2-3 години, като това  установили по външния вид на кората. На всяко дръвче имало поставена  предпазна мрежичка. При огледа на място, комисията установила, че дръвчетата били унищожени на 100%.

От показанията на св.А.К.-председател на комисията по протокол от 30.03.2017г. се установи, че  при огледа на място в градината, в една част на която установил, че има засети краставици,  видял прегризвания по кората на фиданките, които най-вероятно били от зайци. Отгоре също имало прегризани пъпки, където заек не можел да стигне, затова предполага, че тези прегризвания били от елени. Дръвчетата били круши, и на всяко имало мрежички от около 50см. Градината не била оградена, което било  отразено в протокола. По отношение на засетите овощни дръвчета свидетеля заяви, че по спомен били 11 реда по 22-23 фиданки на ред. Според този свидетел дръвчетата не били унищожени, защото корена им бил здрав, и същите можели да се  отрежат, точно  където било прегризано и овощната градина щяла да се възстанови.   Даже лично той, още същия ден се върнал в градината, тъй като разбрал, че ще се вадят дръвчетата, и взел две фиданки, които засял и се развили нормално. По отношение на съставения протокол свидетелят заявява, че св.И.Д.И. (също член на комисията) когато дошъл да вземе екземпляр от него, не бил подписан от св.С., и тъй като не искал да го чака, взел неподписан екземпляр.

От показанията на св.С. –председател на КС на СЛР гр.Попово, се установява, че същия като член на  комисия, посетил овощната градина на ищеца, на 30.03.2017г. Градината не била оградена, като по фиданките имало огризвания по кората им. На дръвчетата имало поставени мрежички, като част от тях били на 50 см., а други под 50см. Огризвания имало под горния край на мрежичките. По отношение на засетите овощни дръвчета свидетеля заяви, че със св.А.К. установили, че фиданките са засети по схема 4х4 м., и по спомен били 11 реда по 23-25 фиданки на ред. И според този свидетел не цялата градина била засята, но тъй като било м.март в градината нямало нищо друго. Според този свидетел, за градината не били полагани грижи и дръвчетата не били унищожени, и същата  можела да се  възстанови. Заради това отказал и да подпише протокола.

От показанията на св.И. И.-член на комисията от 30.03.2017г., участвал в качеството на представител на Община Попово се установи, че при посещение на нивата, която се намирала между с.Светлен и с.Звезда имало крушови дръвчета, високи около 1,20-1,50м. На място установили, че имало доста изгризани дръвчета от зайци и кошути. По дръвчетата имало мрежи и изгризаното било над тях. Имало щети, като това установили по самото дръвче как било прехапано, и му била обелена кората.  Щетата имало, но било много трудно да се определи процента на същата. Този свидетел заяви, че на  място видял и изпражнения от кошути. От показанията на този свидетел се установява още, че  при огледа възникнал спор между св.С. и св.И.Д.И., тъй като единия бил потърпевш, а другия представител на Ловното, но за какво точно бил спора свидетеля не помни.

От показанията на св.И. Д. И.- баща на ищеца, се установи, че земите били негови, но ги дал под наем на сина си, тъй като работел в полицията и нямал право да се занимавам със земеделие. Първоначално сина му се занимавал с това, но заминал за Америка, и си идвал  от време на време. Напоследък  този свидетел се занимавал с овощната градина. Според показанията  му крушовата градина я засадили преди три години и всичко вървяло добре. Овощна градина била  сертифицирана като биологична, като били извършвани  проверки от фирмата, която се занимавала с това,  след което бил издаден и сертификат, който се издавал за всяка  година. През месец февруари-март  ангажирал 5 човека да извършат резитба,  и когато отишли установили, че има нанесени щети по овощното градина. Тогава установили, че дърветата са нагризани от диви животни. Имало и изпражнения от диви животни. Навсякъде имало обезопасителни мрежи, но си личало къде били минавали елени, личало къде били наядени дърветата от зайци. Градината не ставала за нищо, и това констатирала и първата комисия от Търговище. Въпреки това, което констатирали, свидетеля изрязал градината, тъй като се надявал, че нещата се оправят. След около месец се обадил на св.Д., който като дошъл му казала, че дори да ги изреже на 20 см., нищо нямало да се получи.  Според показанията му  цялата нива била засадена с круши и нямало празно пространство. В междуредията сеел по нещо, тъй като дръвчетата започвали да плододават реално след 5-та година, когато можели да вземат някакви свежи пари. Една година бил сял тикви, друга краставици.  За да направи  овощната градина първо  реголвал- дълбока оран, за да се обърнела почвата. След това се извършвал два пъти подравняване, с фреза се прави чисто, мерело се и забивали навсякъде колче, при крушите 4х4. Като се забиели колчетата, ангажирал хора да изкопаят дупките. След това се засаждали дръвчетата, поставяли се обезопасителни мрежи около тях, и се забивали отново колчето до всяко едно дърво. Следващите мероприятия били поливане, пръскане, рязане, колтучене, фрезоване, пръскане. В процесната овощна градина имало и напояване. След това на място идвал и  кмета на с.Светлен, който е и  председател на ответното сдружение и направил снимки.  На място градината била посетена и от втората комисия. По повод съставения от нея протокол свидетеля заяви, че когато отишъл да го вземе, разбрал, че не е готов, тъй като св.С. не бил съгласен, на следващия ден пак отишъл, но него го нямало. Тогава поискал да му го напишат и подпишат, след което го взел.

От показанията на св.Д.   се установи, че бил извикан за консултация във връзка с процесната овощна градина, след въпросния инцидент,  и след комисиите, за да разбере дали това, което  били казали неговите колети  отговаряло на истината. По данни на този свидетел градината била  засята с круши, на възраст две-три годишни. Към момента на посещението му, градината била в безобразно състояние, и св.И.Д.И. правил опит да я възстанови, като  изрязвал дръвчетата. Според този свидетел, този опит бил безсмислен, тъй като дори и 10% от тези дръвчета да били живи,  нямало икономическа изгода да се продължи отглеждането на това насаждение. В този смисъл  препоръчал пълно изкореняване на градината, и създаване на нова, за което щели да бъдат направени значителни разходи.

По делото са допуснати и извършени две съдебни експертизи. Според първата експертиза, вещото лице-Т.Д. дава заключение, че пропуснатите ползи, чистия приход или щетата е в размер на 23 692,44 лв. При определяне на тази сума, вещото лице  се е базирало на Наредба за базисните цени на трайните насаждения (обн.в ДВ бр.65/1991г., с последни изменения в ДВ бр.81/2003г.). От това заключение се установява, че при огледа на място вещото лице е намерило единични изсъхнали дървета на видима възраст три години. По данни  от експертизата в имота са били засети 537 бр. крушови дървета. Мероприятията, които са правени били стандартните, при отглеждане на овошки.

Тъй като тази експертиза била оспорена от ищцовата страна,  с възражение , че същата е  необоснована, и при изразено съмнение относно нейната правилност, по делото е допусната повторна експертиза. Според заключението на вещото лице-М.Й. стойността на необходимите мероприятия по създаване на градината възлизат в общ размер от 9065.79лв., като в заключението са описани подробно всички тези мероприятия. Разходите на първата година за такава  градина възлизат в размер на 3067.52лв., за втората година разходите са 2439.40лв., а за третата (2017г.) разходите са 1100.20лв. Или всичко направени разходи до унищожаването на градината вещото лице е посочило, че същите възлизат в размер на 15 672.91лв. Според вещото лице чистият приход от добив на плодове, е следния за 2017г.-2800.00лв.; за 2018г.-7200.00лв. и за 2019г.-9600.00лв., или общо 19 600.00лв. Разходите за доотглеждане през тези три години възлизат в  общ размер от 6510.40лв. Чистата печалба, която бил могла да се получи  от такава градина е в размер на 13 089.60лв. за 8 дка (19 600-6510.40=13089.60лв., за 8 дка, или 1636.20лв. за 1дка). Ако не били изпълнени всички агротехнически мероприятия по отглеждане на овощните дръвчета в съответния обем и време, това  щяло окаже  влияние върху евентуалния добив, като  процента на загубите можел да  бъде и  100%.  На изрично поставен въпрос, вещото лице посочва, че около градината нямало пасища и мери. Имало регистрирано  по едно  пасище в края на с.Светлен и с.Звезда, в посока имота. Самия имот се намирал на 2км. от края на с.Светлен и 1.7 км. от с.Звезда. От домашните преживни животни козите се хранели с кора и клонки на дървета.   В с.з вещото лице заяви, че при засаждане на овощна градина винаги се оставяла защитна зона от 2-2.5м., както било  и  към момента на извършения от нея оглед. Освен това то посочва, че относно извършените агротехнически мероприятия е дала заключение като агроном т.е. какво следва да се извърши за създаването на такава овощна градина и след това е доуточнила нещата със свидетеля И.-какво точно е правено, дори коригирала цени на дейности по негово обяснение. По отношение дадената оценка за извършен разход за подравняване с грейдър, в.л. заявява, че е дало този разход „по принцип“, тъй като такъв следва да се направи.

От тази безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:  

Предявеният иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД във вр.  с чл.79 от ЗЛОД.

Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор  се намира едно животно, отговарят  за вредите, причинени от него. Отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна - те отговарят не поради свои виновни действия, а само защото лицето е собственик на животното, респ. защото животното се намира под надзор на съответното лице.  А съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/- обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.

Безспорно разпоредбата на чл.79 от ЗЛОД е специална по отношение на разпоредбата на чл.50 ЗЗД, но тя следва да се разглежда в контекста на общата разпоредбата от Закона за задълженията и договорите, където е регламентиран  сложния фактически състав на непозволеното увреждане, поради което и посочване правното основание на така предявените искове – чл.50 ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЛОД в обжалваното решение, не води до каквато и да е неправилност.  

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЛОД -дивечът в Република България е частна държавна собственост, и се стопанисва по ловностопански райони на популационен принцип, от следните визирани в чл.34 от ЗЛОД лица:  от държавните  ловни  стопанства,  държавните горски стопанства, лицата по чл. 11 от ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и по чл. 31, ал. 1 ЗЛОД, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и др. ЮЛ отговарящи на чл.9 и чл.36 от ЗЛОД .

Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че ответникът е ловно сдружение с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗЛОД, ловните сдружения организират стопанисването, опазването и ползването в дивеча в ловно-стопанските райони съгласно договори, сключени с държавното ловно или горско стопанство, съгласно нормата на  чл. 36, ал.3 от  ЗЛОД във вр. с  чл. 29, ал. 8 от  ППЗЛОД. Точно на това основание е  и сключен договора от 2009г., съгласно който СЛР в Попово е приело да стопанисва и  дивеча в 41 ЛСР, сред който е  и ЛСР   „Светлен”, в  който ловен район попада и землището  на с.Светлен, общ.Попово. По силата на този договор ответникът осъществява надзор над дивеча в посочените ЛСР, като има задължение освен да го стопанисва и полза, така и  да опазва и охранява  животните, т.е. осъществява надзор.

За възникване на отговорността по чл.79 от ЗЛОД във връзка с чл.50 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреда, противоправното й причиняване от дивеч в ловностопанските райони и причинна връзка между вредата и вредоносното действие на животното.

 Единствено безспорното обстоятелство в това производство е, че  през месец март 2017г. две комисии от Областна служба „Земеделие“ и ТП ДЛС „Черни лом“ гр.Попово по заявление на Д.Д. ***, са посетили обработвана от него овощна градина, намираща се землището на с.Светлен от 8.198 дка, трета категория, местност „Сулуджук“, имот № 040057 и установили, че на насажденията са нанесени вреди.

 Следват споровете за: с какво е засята градината; колко са засетите дървета; кой е причинил вредата; колко от дърветата са увредени; размера на вредата – претърпяна загуба и пропусната полза.

По отношение на дърветата, с които е бил засят имота и за неговата площ, съдът намира за безспорно доказано, че това са круши, сорт „Кюре“, сертифицирани като биологично производство, засяти през 2014г. на 7,700 дка. площ. Тези обстоятелства се установяват от представения сертификат № БГ489А/1-15 от 21.12.2015г., издаден от „Балкан Биосет“ ООД гр.Пловдив.

По отношение на броя на дръвчетата, съдът приема, че същите са били 63 бр. на декар,  или 515 бр., така както е отразено в протокола от комисията, назначена със заповед на директора на ОД“Земеделие“ гр.Търговище, посетила на място градината на 10.03.2017г.  За това, че на място  комисията направила изчисления свидетелства и св.Ц.Русева, които показания съдът кредитира изцяло, тъй като кореспондират със съставения тогава писмен документ-протокол. Този брой на засадените дървета следва да се приеме като безспорен и с оглед обстоятелството, че ответната страна не го е оспорила както и обстоятелството, че обясненията на председателя на ответника и показанията на св. С./свидетел на ответника/ са противоречиви.Първият твърди, че редовете са били около 20 с 20 дръвчета - 400бр. а свидетелят сочи, че те са около 275бр.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че крушовите насаждения  през 2017г. са били три годишни.  В този смисъл са както писмените доказателства-протокола от 10.03.2017г., така и показанията на св.Ц.Р., св.Д., св.И.И.. За това, че дръвчета са на видима възраст 3 години е и първата експертиза, извършена от в.л. Т.Д., която на място видяла единични изсъхнали дръвчета. Преценявайки тези доказателства, както и представения сертификат, съдът приема, че тези насаждения са засети през 2014г.

По отношение на следващия спорен въпрос дали вредата е нанесена от диви или домашни животни, въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че  нагризванията по дръвчетата са именно от диви животни-зайци и елени.  В подкрепа на този извод на съда е представения протокол от 10.03.2017г., показанията на св.Ц.Р., св.А.К., св.И.Д.И. и  св.И.И., който заяви, че освен нагризвания по дърветата е имало и изпражнения от диви животни. За изпражнения от диви зайци даде обяснение и председателя на ответното сдружение. 

По  отношение на  засегната площ и нанесена щета съдът приема, че  същата е 100%, така както е отразено в протокола от 10.03.2017г. неоспорен както вече се посочи от ответника по делото. В подкрепа на този извод се явяват и показанията на св.Д., който заявява, че дори и 10% от тези дръвчета да са били живи, то икономически е не рентабилно запазване на градината, имайки предвид, че същата е създадена с цел реализиране на доходи и печалба.Освен това при възстановяване на дърветата може да се възстанови „подложката, но присадката си заминава“ т.е. сорта круши, който следва да се произведе не може да се възстанови.  

С оглед безспорно установеното обстоятелство, че на стеблата на дърветата са поставени мрежички с височина 50-60 см., следва да се приеме, че ищецът е предприел мерки за ограничаване на дивеча до засятите дървета.  

Предвид горното, съдът приема за доказани фактите, че има нанесена вреда върху трайните насаждения на ищеца, и тази вреда е нанесена от диви  животни,  които се намират под надзор на ответника по делото, съгласно договора от 07.08.2009г. Налице е и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилата вреда. Следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че при  отговорността по чл.50 от ЗЗД формата на вината е “противоправно бездействие”. По правило противоправното бездействие е съставомерно, само  когато съществува   задължение за действие. При отговорността за вреди от животни/дивеч/ след като е настъпила вредата, се презумира, че  собственика на вещта противоправно е бездействал, освен ако не се докаже друго. В производството не се доказа ответника да е осъществил необходимия надзор и да е положил достатъчно грижи, така че вещта/животното му да не уврежда другиго каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗЛОД - лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча.

Предвид изложените съображения съдът приема, че са нанесени имуществени вреди на ищеца върху овощните му насаждения в процесния имот, причинени от диви животни, стопанисвани от ответника, т.е. така предявения иск се явява доказан по основание.

По отношение на размера на тези вреди съдът приема следното:

По настоящото дело се претендира обезщетение  в размер на  11 875.00лв. представляваща направени от ищеца разходи по засаждане и обгрижване на насажденията за предходните три години считано от есента на 2014г. разпределени по пера както следва: -до засаждане общо 6 273.00лв. , и след засяването на овошките  направени разходи по обгрижването им, общо за сумата 4 552.00лв., както и за заплащане на пропуснати ползи от неполучаване на чист приход от плодовете в размер на 24 000.00лв.,  за периода 2017г., 2018г. и 2019г. или по 8000лв. за  всяка година, което по същество представлява чистата печалба, която ищеца би могъл да получи от тези овощни насаждения.

Като доказателство във връзка с така претендирания размер на причинените вреди по делото са изслушани две експертизи.Първата от тях е дала своето заключение на база Наредба за базисните цени на трайните насаждения, тъй като в.л. запознавайки се с доказателствата по делото не е открило такива във връзка с извършените от ищеца агротехнически мероприятия по засаждането и отглеждането на засадените крушови дървета, които да оцени.   

Втората експертиза пък е изготвена на база професионалните познания на в.л. – агроном, какви дейности и мероприятия трябва да се извършат за отглеждането на този вид насаждения допълнени. Какво точно обаче е извършено при отглеждането на процесната овощна градина и неговата оценка, в.л. обосновава с обясненията които му е дал свидетеля И. Д. – баща на ищеца по делото.

Предвид това настоящата инстанция ще се позове на това заключение само относно безспорно установените с други доказателствени средства извършени дейности и агротехнически мероприятия от ищеца по делото. Това са разходите по засяване на 515 бр.крушови дръвчета, а именно: закупуване на дръвчета – 2575 лв.; изкопаване на дупки-515 лв.; засаждане – 772,50 лв.; мрежи за фиданките – 515 бр. по 0,40 лв. или 206 лв.; колчета -128,75 лв.; труд и транспорт – общо 940 лв. и наем за земята – 7,700 дка. Х 10 лв. на декар /Договор за наем, действащ до 04.12.2016г./ 80 лв. или общо дължима сума – 5217,25 лв. Настоящата инстанция приема за доказани извършването на тези дейности от ищеца и тяхното унищожаване с причинената вреда, с оглед безспорно установеното: засяване на 515 бр. крушови дървета, сорт „Кюре“ , сертифицирани през първата година на засаждане 2014/2015г.  

Всички останали оценени мероприятия от в.л. като торене, реголване с плуг , подравняване с грейдър , дисковане, фрезоване и всички ония мероприятия описани и оценени през следващите години от в.л. са необходими да се извършат мероприятия, но доказателства, че те действително са извършени не са представени. За тях съществуват само твърдения на св. И. Д. – баща на ищеца по делото.

Че такива мероприятия са извършени не може да служи издадения Сертификат важащ за 2016г., в който е записано, че към 12.2015г. са изпълнени изискванията на Регламент №834/2007 и Регламент № 889/2008г. Нещо повече в писмото, с което същият е изпратен на ищеца, изрично е посочено, че при него липсва Регистър на полето и копия от фактури за закупени препарати. Посочено е, че предпоставките за продължаване процеса на сертификация е пълната документация на всички търговски и агротехнически мероприятия извършени от ищеца. По делото обаче не са представени следващи сертификати, доказващи продължаване процедурата по сертификация, което води до извода, че дадените предписания не са изпълнени.

От представения снимков материал, приет като доказателство по делото, настоящата инстанция приема за безспорно доказано, че на овощната градина са поставени съоръжения за капково напояване, поради което на ищеца следва да се присъдят и разходите по поставянето и обслужване на системата а именно: - разполагане на капково напояване – 240 лв.; разход на вода за поливане – 960 лв. за две години/2015 и 2016г./ или общо 1200 лв.

Предвид горното на ищеца следва да се присъди общо сумата в размер на 6417 лв./5217,25лв.и 1200 лв./ претърпени загуби, дължими за унищожаване от диви животни, през м.март 2017г., на овощни насаждения-круши,чрез нагризването им.

По отношение претенцията за пропуснати ползи за стопанските 2017, 2018 и 2019 години:

Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.   За да бъде присъдено такова обезщетение за пропуснати ползи, безспорно следва да е доказано тяхното настъпване.

От доказателствата по настоящото дело, такова безспорно доказано настъпване увеличение имуществото на ищеца за претндираните години, не се установява.

Според заключението на в.л.М.Й. гарантираната печалба от круши, сорт „Кюре“- сертифицирана продукция, за всяка една от претендираните стопански години след приспадане на необходимите разходи е общо в размер на 13 089,60 лв. В заключението е посочен добив от круши за 2017г.-350 кг/дка. х 1лв. цена; за 2018г. 900 кг./дка. х 1лв. и за 2019г. – 1200 кг./дка. Х 1 лв. цена.  

Така посочения вероятен добив от круши обаче се опровергава от доказателствата по делото във връзка с годината на плододаване на процесните круши. В.л. Т.Д. – изготвила първото заключение по делото, посочва в същото, че плододаване може да започне на третата година от засаждане на овошките, но плодовете от тях ще бъдат по няколко плода от дърво. Свидетелката Р.е категорична, че огледаните от тях дървета са били неплододаващи. Свидетелят И. и свидетелят И. Д./баща на ищеца/ заявяват, че дърветата ще плододават след 5-тата година. Изчислявайки плододаването с оглед вегитационния период на растението също се установява, че плододаването ще е след 4-тата година. Всичко това по безспорен начин доказва, че липсват категоричи предположения, че през претендираните 3 години имуществото на ищеца би се увеличило с посочената в заключението сума от произведените общо 2450 кг. круши. 

На следващо място: Изчислява се чиста печалба от круши сорт „Кюре“ сертифицирани. Както вече се посочи по-горе сертификат за такива круши ищецът притежава само за 2015г. Няма такива сертификати нито за 2016г. нито за 2017г. което прави почти изключено обстоятелството той да има такава за 2018 и 2019г. за да продава сертифицирани круши „Кюре“, а всички изчисления от в.л.Й.-добив и разход на производство са именно за такава продукция.

Не на последно место следва да се посочи и обстоятелството, че ищецът има Договор за наем на процесната нива само до 30.09.2017г., което оборва обстоятеството, че през следващите години, той ще е земеделския производител, който ще отглежда процесните крушови насаждения.

Предвид всичко това, настоящата инстанция намира, че претенцията за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи за бъдеща продукция от круши „Кюре“ е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Като е стигнал до различен правен извод на база същата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да се отмени и се постанови ново такова по съществото на спора, в посочения по-горе смисъл.

            По направените разноски по делото: Пред настоящата инстанция въззивника е направил разноски – д.т. в размер на 489,47 лв. и две възнаграждения за адвокатска защита, първото за 1316 лв.-адв.Р. *** и 1320 лв. за адв.Иванова АК Шумен. Уважената част от жалбата е 74%. С оглед на това и на осн.чл.78, ал.1 ГПК  на въззивника следва да се присъдят направените от него разноски,   изразяващи се в заплащане на държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно с уважената част от жалбата или въззиваемата страна следва да заплати на въззивната, сумата в размер на 1335,70 лв.

            Мотивиран от горното, съдът

                                         

                                             Р    Е    Ш    И  :

 

 ОТМЕНЯ решение № 49 от 27.04.2018г., постановено по гр.д. № 594 по описа на Районен съд –Попово за 2017г, В ЧАСТТА, с която „С.н.л.и р.в П.”, Булстат *********,  адрес и седалище на управление-***, представлявано от Н.А.Н., е осъдено да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,***, сумата НАД 6417 лв. до присъдения размер от 11 875 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби и В ЧАСТТА, с която сдружението е осъдено да заплати на Д. сумата 12 598.74 лв. - обезщетение за  причинени имуществени вреди, представляващи  пропуснати ползи (неполучаване на чист приход от овощни насаждения-круши за 2017г., 2018г. и 2019г.),  дължими за унищожаване от диви животни, през м.март 2017г. на  овощни насаждения-круши, чрез нагризването им,  в имот № 040057, в землището на с.Светлен, общ.Попово, обработван от  Д.  И.Д. *** и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявеният от Д.И.Д., ЕГН **********,*** против „С.н.л.и р.в П.”, Булстат *********,  адрес и седа лище на управление-***, представлявано от Нешо Неделчев, иск за заплащане на вреди – претърпени загуби за сумата НАД 6417 лв. ДО 11 875 лв. – присъден размер и за сумата 12 598,74 лв., представляваща пропусната полза от унищожени от диви животни, през м.март 2017г. овощни насаждения-круши, чрез нагризването им,  в имот № 040057, в землището на с.Светлен, общ.Попово, обработван от  Д.  И.Д. ***.

ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ Н.  „С.н.  л.и р.в П.”, Булстат *********,  адрес и  седалище на управление-***, представлявано от Н.А.Н., СУМАТА 1335.70 лв., представляваща направени разноски пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената жалба на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.280 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                         

 

                                                                                                 2.