Присъда по дело №780/2018 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 57 от 05.06.2018 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 780 по описа за 2018 година.

          Районна прокуратура – Хасково е внесла срещу подсъдимия Т.И.П. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 13.05.2018 г. в гр. Хасково управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „***“ с peг. № * **** *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,80 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза № 409/16.05.2018 г. на Специализирана химическа лаборатория при „УМБАЛ – Пловдив“ АД - гр. Пловдив.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено. Предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да му определи наказание по реда на чл. 58а, вр. чл. 55 от НК, а именно по вид „Лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, което следвало да се изтърпи ефективно, доколко нямало възможност за приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК по съображения, конкретно изложени от представителя на държавното обвинение, както и глоба в размер на 190 лева, а кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС бъде индивидуализирано на 2 години.

          Защитникът на подсъдимия Т.И.П. *** – адв. М.Т. *** пледира подзащитният му да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, но при индивидуализация на наказанието да бъде отчетено както положителното му процесулано поведение, така също и добрите характеристични данни, и семейното положение, излагайки подробни съображения в тази насока и в аспекта на отправеното искане за индивидуализация по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК. При условията на евнтуалност, ако съдът прецени, че не били налице предпоставките за определяне по реда на чл. 55 НК на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, и за наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година и 6 месеца, моли наказанията да бъдат определени съобразно установения специален минимум и редуцирани с 1/3, предвид процесуалния ред, по който се разглеждало делото.

          Подсъдимият Т.И.П. *** заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по него. Преди даване ход на съдебното следствие, в рамките на допуснатото предварително изслушване, заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае за тях да се събират доказателства – основание за провеждане на съдебното следствие по реда на Глава 27 НПК, а в своя защита - че се придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума изразява разкаяние за стореното и иска по – леко наказание.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият Т.И.П. е роден на *** ***, същият е *** гражданин, по народност - ***, *** образование, ***, управител е на ***.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 697, издадена от Районен съд – Хасково на 18.05.2018 г. подсъдимият Т.И.П. *** е осъждан, доколкото не е налице основание да се приеме, че е реабилитиран по право в това число и по реда на чл. 88а от НК, респ. чл. 87 от НК за осъждането си с Присъда № 193/12.11.2009 г., постановена по НОХД № 461/2008 г. по описа на ОС – Хасково, в сила от 18.06.2010 г. за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 – ро, предл. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, явяващо се от значение при настоящото произнасяне и преценката за съдебното минало на подсъдимия. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че по отношение на същия, освен за деянието, предмет на цитираното по – горе осъждане, има данни и за други криминални регистрации, някои от които довели до осъждания, по които е настъпила реабилитация. Същият е посочено, че не се ползва с добро име сред съседите в квартала, в който живее. В подадената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние сочи, че не получава доходи от трудова дейност, не притежава недвижими имоти и регистрирани на негово име моторни превозни средства, но реализира доходи от участие и работа в търговско дружество в размер на 1000 лева, месечно. Същият живее в общо домакинство със съпругата си Д. Р.П. и съвместно с нея полага грижи за двете и  деца – И. Т. П. на ** г. и Д. Т. П. – * г..

          От приложената справка за нарушител/водач, издадена от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково се установява, че на името на подс. Т.И.П. *** има издадено СУМПС № *** с валидност на документа до 08.03.2028 г. и по отношение на същия са регистрирани многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата.

          На инкриминираната дата – 13.05.2018 г. свид. А.Г.А. - мл. инспектор група „OOP – СОП“ в при РУ - Хасково съвместно с колегата си свид. Д.Р.Т. били на работа по утвърден график за времето от 07.00 часа на 13.05.2018г. до 19.00 часа на 13.05.2018 г. В около 12.40 часа на 13.05.2018 год. полицейските служители спрели за проверка лек автомобил марка „***“ с peг. № * **** **, който се движел по ул. „Иглика“ в посока центъра на град Хасково. При извършване на проверката установили, че автомобилът бил управляван от подс. Т.И.П., който миришел силно на алкохол. Поискано било съдействие от ОДЧ при РУП - Хасково, като на място на ул. „Иглика“ до № ** в посока центъра на гр. Хасково, където били подс. Т.И.П. и полицейските служители, незабавно пристигнали и свидетелите А.К.А. и И. К., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Хасково. Св. А.К.А. незабавно изпробвал за алкохол обв. Т.И.П. с техническо средство „Дрегер 7410“ с фабр. № 0258, което отчело съдържание на алкохол в концентрация 2,74 на хиляда. На подс. Т.И.П. бил издаден талон за изследване, като същият дал кръвна проба за изследване.

          На 13.05.2018 г. срфещу подс. Т.И.П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д, бл. № 0374153/13.05.2018 г., който подсъдимият подписал без възражения, като били иззети СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС.

            Видно от справката на Сектор „ПП“ - ОД на МВР – Хасково, подс. Т.И.П. е правоспособен водач, като преди извършване на настоящото деяние бил наказван по административен ред за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата.

           От заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта, обективирано в Протокол № 409/16.05.2018 г. на Специализирана химическа лаборатория при „УМБАЛ - Пловдив" АД - гр. Пловдив се установява, че в кръвната проба на обв. Т.И.П. се наличието на алкохол в кръвта е с концентрация 2,80 на хиляда.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост, характеристична справка, както и от закючение на вещото лице по назначената физико – химическа експертиза, възрието като компетентно и безпристрастно изготвено, всички подкрепящи изявлението на подсъдимия, в което се обективира направеното от него признание на фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият Т.И.П. *** е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

          За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

          Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца - 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за разлика от отговорността по административен ред по ЗДвП, където минимума е по – занижен – 0,5 на хиляда. Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е този по Наредба № 30/2001 г. и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който последният сам признава в хода на разследването и конкретно в дадените на досъдебното производство и приобщени от съда обяснения, като ирелевантна за преценката от обективна страна е субективната оценка на подсъдимия, че консумираното количество алкохол нямало да доведе до отчитане на стойности над максимално допустимите за управление на МПС в съответствие с изискванията на закона и предвид изминалия период от време след консумацията. Визираният факт на употреба на алкохол така също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта – 2.74 на хиляда, установено първоначално чрез субсидиарния подход за определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство, който обаче е приложим единствено в хипотезите, в които лицето отказва да даде кръвна проба за изследване, каквато настоящата не е. В случая след оспорване на показанията на техническото средство, подсъдимият е дал кръвна проба и в съответствие с нормативните изисквания и наложилото се схващане в съдебната практика, възприет като меродавен за преценка в случая относно концентрацията на алкохол в кръвта е този, който е посочен в заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство  повторна химическа експертиза, обективирано в Протокол за химическа експертиза № 409/16.05.2018 г. на Специализирана химическа лаборатория при „УМБАЛ – Пловдив“ АД - гр. Пловдив – 2.80 на хиляда.

          С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 2.80 на хиляда.

          За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.

          Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието „управление“, употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343б от НК. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по чл. 343б, ал. 1 от НК в рамките на повдигнатото обвинение. Последното се явява престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни последици.

          По делото се установи, включително и от изявлението на подсъдимия, съдържащи признание на факта, че той именно е управлявал процесния лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № * **** **, наличието на деяние и неговото авторство.

          От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл.    

          При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, в редакцията, действаща към момента на извършване на деянието, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца в контекста на отчетената и установена стойност на количество алкохол в кръвта 2.80 промила, значително надвишаваща прага от 1.2 на хиляда. Налице са и други факти, които не само не могат да бъдат интерпретирани в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства, а тъкмо обратното – преценят се като отегчаващи - обремененото съдебно минало на подсъдимия, в контекста на наличието на регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата в последните години. Не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подс. Т.П. – за него са събрани характеристични данни, които го характеризират в не особено положителен план. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие цялостното процесуално поведение на подсъдимия, което може и следва да бъде окачествено като положително. Подсъдимият така също заявява признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като признава и вината си, и изразява съжаление за стореното, а с поведението си още от досъдебното производство е съдействал за разкриване на обективната истина. Има трудова ангажираност, осигурява издръжка и полага грижи за родените от брака деца. Предвид последното, и въпреки изложеното за наличието на отегчаващи факти, и преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът прие за подсъдимия Т.И.П. то да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като фактът на съдействието на подсъдимия за разкриване на действителната концентрация на алкохол в кръвта бъде приет в случая като изключително смекчаващо вината обстоятелство с оглед решаващото значение, което има за разкриване на обективната истина по делото. И то без необходимост от анализ на подбудите, от които подсъдимият е бил воден, за да го предприеме, а съвкупно с останалите формира и верига от многобройни такива обстоятелства. По този начин наказанието лишаване от свобода бе определено за срок под предвидения специален минимум за основното наказание “лишаване от свобода”, а именно 6 месеца, разкриващо по – благоприятен режим за дееца от този по чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК при определяне на санкцията в минимален размер по текста на чл. 343б, ал,. 1 от НК и редукцията й с една трета, каквато е изричното изискване на нормата на чл. 58, ал. 4 от НК, предвид реда на протичане на съдебното следствие. Постановено бе ефективното изтърпяване  на така наложеното наказание, доколкото не се установи наличие на законовите предпоставки за приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, въз основа изложеното за съдимостта на подсъдимия и в частност с оглед вида на наложеното наказание на същия по НОХД № 461 по описа на ОС – Хасково за 2008 г. Отделно и наред с това подходът на съда бе основан на наличието на обусловена необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите на наказанието. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ бе постановено да се изтърпи  изтърпи, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим, предвид данните за датата на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по цитираното дело и тази на осъществяване на процесното деяние. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. Изложеното по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“ под установения специален минимум от 200 лева, в рамките на ограничението по чл. 55, ал. 2 НК, а именно 190 лева, като бе съобразено и имущественото състояние на подсъдимия, както и срокът на кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по отношение на подсъдимия съдът наложи кумулативно предвиденото наказание от посочения вид, като ръководейки се от целия комплекс обстоятелства, визирани по – горе, от значение за индивидуализацията. По този начин това наказание бе определено за срок от 1 година и 8 месеца, отчитайки, че подсъдимият е следвало да проявява по – голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на съответната правно – регламентирана дейност. За това по вид наказание, както и за глобата, действието на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и възможността за тяхната редукция се изключват, предвид изричното правило на чл. 58, ал. 5 НК, но не и възможността за приложение на чл. 55 от НК по отношение на глобата.  В случая съдът с присъдата не е постановил приспадане при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, времето, през което подсъдимият е бил  задържан по ЗМВР, дококолкото няма доказателства такова да е било предприемано. Фактически данни в насока, обезпечаващи произнасяне по приспадането по реда на чл. 59, ал. 4 от НК са налиде и не прието, при изпълнение на наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК приспадане на времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността си да упражнява това право по административен ред, считано от 13.05.2018 г. 

          На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, с оглед факта, че бе признат за виновен в извършване на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, явяващо се изискуемата се предпоставка, в тежест на подсъдимия Т.И.П. бяха възложени разноските по делото и същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 40.00 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева ДТ за всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата по делото.  

                                                              Председател: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!!!

Секретар:К.С.