Р Е Ш Е Н И Е
№ 1322
гр. Пловдив, 07.07.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXI състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през
две хиляди двадесета и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при участието на секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като
разгледа докладваното от съдия Янко
Ангелов касационно
административно дело № 1091 от 2023 г.
по описа на Административен съд Пловдив,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна
жалба от ГД „ИН” София, чрез юрк. Чолаков против Решение № 239 от 08.02.2023
г., постановено по административно дело №857/2022г. по описа на Административен
съд Пловдив, тринадесети състав.
С оспореното решение, ГД „ИН” София е осъдена да заплати на ищеца
А.Д.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 2
624.00 лв. за периоди: 01.07.2016 г. до
04.06.2017 г.; от 24.10.2018 г. до 06.03.2020 г. и от 15.12.2020 г. до
18.10.2021 г., ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на
завеждане на исковата молба – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН
иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 31 000 лв.,
както и за останалите периоди в обхвата на претендираните.
С касационната жалба на ГД „ИН”
София се поддържа незаконосъобразност на решението в осъдителната част като се
моли съда иска да бъде отхвърлен изцяло или алтернативно да бъде уважен за
сумата от 500 лв.
В съдебно заседание А.Д.К. не се
явява и не се представлява. С писмена молба по делото, подадена от адв. К.
/пълномощник/ се поддържа законосъобразност на решението, претендират се
разноски.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира касационната жалба
за неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намира жалбата
за допустима, а по същество за неоснователна.
Съдът обосновано и в
съответствие с ангажираните доказателства е приел, че през процесните периоди
на престой, в достатъчна степен индивидуализирани, се установяват твърдените
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и заявената претенция е частично основателна.
Съдът относно процесните периоди,
като е съобразил действително прекараното
време в Затвора Пловдив, е приел, че
ищецът е бил в пренаселени килии, като от представените справки се установява,
че през 558 дни ищецът е бил в помещение, в което не е спазено изискването за
минимална жилищна площ от 4 кв.м.
Първоинстанционният съд е направил извод, че
предявения иск е частично доказан по
основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ГД "Изпълнение на наказанията". По
отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до
размера от 2 624.00 (две хиляди шестстотин двадесет и четири) лева и е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 31000 лева.
Решението е валидно, допустимо и правилно, като в тази
връзка наведените с касационната жалба
основания, съдът намира за необосновани.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.
1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по
повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца за част от периодите предмет на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
В случая е установено неизпълнение на законови
задължения – пренаселеност в килиите, за част от исковия период, в които ищецът
е изтърпявал наказание, в следствие на което са претърпени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
От установеното по
делото неизпълнение, обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
е пребивавал в Затвора - Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие
с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното
решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените
вреди.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на
ГДИН София и че вредите, признати за причинени на К. са останали недоказани
пред първоинстанционния съд и съдът ги бил извел на база свои субективни
възприятия. Следва да се има предвид тук факта, че според разпоредбата на
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, а именно на установено нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди, каквито са претендирани, се
предполага до доказване на противното. В случая, тази презумпция не е била
оборена от страна на касационния жалбоподател ГДИН София при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд касателно установените от съда факти на
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Съгласно пилотно решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г.
по делото Нешков и др. срещу България, също не е необходимо доказването на
настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в
условията на арест. Според настоящата съдебна инстанция, първоинстанционният
съд е установил категорично нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като с оглед
съдържанието на същите, правилно е намерил, че те действително водят до
неприятните психически изживявания, посочени от ищеца в исковата му молба. В
тази насока от страна на ответника по исковете, както се каза, не са ангажирани
доказателства, които да са могли да доведат до противен извод. В случая не е
била налице искова претенция, при която е следвало да се изследват поставени от
страна на ищеца някакви по-високи изисквания, свързани с индивидуални негови
битови потребности, както се твърди в жалбата на ГДИН.
Съобразно с общите принципи, изложени и в Делото „А. и
др. срещу България“, властите трябва да гарантират, че едно лице е задържано
при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и
методът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода или друг вид мярка за
задържане не подлага човека на стрес или трудности с интензитет, надвишаващ
неизбежната степен на страдание, присъща на задържането и практическите
изисквания на лишаването от свобода, че здравето и благосъстоянието на човека
са гарантирани в достатъчна степен. Поради това и обстоятелството, че дадено
лице търпи наказание лишаване от свобода и именно поради това е в пенитенциарно
заведение, не може да се сочи като основателен довод във връзка с това, че
именно поради този факт няма как да не му бъдат причинени вреди, доколкото в
случая, обезщетение е присъдено, поради констатирано поведение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, което е свързано с поставяне на лишен от свобода в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието му, изрично предвидени в закона като
основание да се приеме нарушение по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично
отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо
искането на ГД "Изпълнение на наказанията" за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
В полза на ответника в настоящото производство се
следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 570 лв.
Водим от изложеното, Административен съд гр. Пловдив,
XХI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239 от 08.02.2023 г., постановено по административно дело №857/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, тринадесети състав.
ОСЪЖДА ГД "Изпълнение на наказанията" – София да
заплати на адв. А.К. сумата от 570 лв./петстотин и седемдесет /лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :