РЕШЕНИЕ
№ 3981
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330108819 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Рива Кредит“ ООД срещу Х. С. М.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 300 лева,
представляваща главница по недействителен договор за кредит № ** г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
18.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1329/25.02.2022 г. по ч. гр. д. № 2301/2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив, I бр. с-в.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен
договор за кредит № ** г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника сумата в размер на 300 лева, която му била предадена лично срещу
разписка. До настоящия момент ответникът не заплатил нито една
погасителна вноска. При сключване на договора за кредит, обаче, не били
изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК
водило до недействителност на договора. На основание чл. 23 ЗПК
ответникът дължал единствено чистата стойност на кредита, получена при
начална липса на основание, а именно: сумата в размер на 300 лева. С оглед
получаване на посочената сума, ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на
1
което било образувано ч. гр. д. № 2301/2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив, I бр. с-в. По делото била издадена Заповед за изпълнение, която
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С оглед изложеното се
предявява настоящата искова претенция. Претендират се разноски – както в
исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител
на ответника Х. М. – адв. К. В., с който се излагат съображения за
неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че към
исковата молба не е представен договор за потребителски кредит от ** г.,
сключен между страните. Оспорва се обстоятелството, че от страна на
ответника не е заплатена нито една вноска по кредита. Предвид липсата на
представен договор за кредит, особения представител посочва, че е в
невъзможност да вземе становище дали сключеният договор за кредит е
недействителен. Поради изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена разписка, подписана от ответницата /л. 45/, от
която се установява, че на ** г. е получила сумата в размер на 300 лева по
договор за кредит № ** г.
С Определение № 10858/10.10.2022 г., постановено по делото, на
основание чл. 190, ал.1 ГПК бе указано на ищеца в срок до първото по делото
открито съдебно заседание да представи договор за кредит № ** г. В
проведеното първо открито съдебно заседание на 01.11.2022 г.,
процесуалният представител на ищеца заяви, че същият е в невъзможност да
представи посочения договор за кредит.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира
по правните аспекти на спора следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, ГПК,
вр. чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на правоотношение по
договор за кредит № ** г., сключен между страните, който не отговаря на
твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до
неговата недействителност и изплащане на сумата в размер на 300 лева –
главница, по сключения договор за кредит.
В настоящия случай, от приобщените доказателствени материали се
установи единствено, че на ** г. ищецът е предоставил на ответника сумата в
размер на 300 лева по договор за кредит № ** г. Ищецът не установи обаче
първия от двата елемента на фактическия състав на разпоредбата на чл. 23
ЗПК, а именно, че посоченият договор за кредит се явява недействителен
поради твърдения в исковата молба порок - нарушение на нормата на чл. 11
ЗПК. В тази насока с постановеното по делото Определение №
2
10858/10.10.2022 г., на същия бяха дадени изрични указания по чл. 146, ал.2
ГПК, че не сочи доказателства за посочения факт.
С оглед изложеното, приложението на разпоредбата на чл. 154, ал.1
ГПК и предвид обстоятелството, че ищецът не установи при условията на
пълно и главно доказване, че между страните е сключен договор за кредит №
** г., който се явява недействителен, то предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Във връзка с изложените съображения от процесуалния представител на
ищеца, че независимо, че по делото не е представен процесния договор за
кредит, сумата се явява недължимо платена, следва да се посочи следното:
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата /в този смисъл Решение № 50174/26.10.2022 г., постановено по гр. д.
№ 3855/2022 г. на ВКС/. С оглед изложеното, за да възникне основанието на
специалната разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то следва да се установи, че е
налице договор за кредит, който се явява недействителен. Единствено
установяване, че сума по договор за кредит е предоставена, не може да
обуслови приложението на посочената норма, доколкото същата не се
припокрива изцяло с фактическия състав на нормата на чл. 55, ал.1, прелд.
първо ЗЗД, а е непосредствено свързана със сключен договор за кредит между
страните по смисъла на чл. 1 ЗПК, който не попада в изключенията на чл. 4 от
ЗПК.
В настоящия случай, предвид липсата на представен договор за кредит,
съдът е в невъзможност да установи на първо място дали между страните е
сключен договор за потребителски кредит, който попада в приложното поле
на чл. 1 от ЗПК. Единствено в тази хипотеза, би могло да е налице
специалната недействителност, уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, последица
от която би било връщане на чистата стойност по кредита на основание чл. 23
ЗПК. На следващо място, съдът не разполага и със съдържанието на
сключения между страните договор за кредит, за да може да прецени
нарушено ли е някое от изискванията, визирани в нормата на чл. 11 ЗПК, и
3
ако да - кое. Признанието, че е налице такова нарушение, посочено в исковата
молба, без дори да е индивидуализиран конкретен порок на договора, предвид
липсата на последния, не може да се приеме и за признание за неизгоден факт
по смисъла на чл. 175 ГПК, доколкото касае единствено правна оценка, без да
се изложат конкретно проявени факти от обективната действителност.
На последно място следва да се изтъкне, че с представянето на
разписката за получена сума, кредиторът сам посочва основанието за
получаването на сумата от ищеца, а именно: сключен договор за кредит.
Както бе посочено, съдът е в невъзможност да прецени дали същият е
недействителен, респ. да прецени дали се дължи връщане на сумата на
договорно или на извъндоговорно основание. Само по себе си представеното
писмено доказателство - разписка за получена сума, изключва приложението
на извъндоговорното основание за дължимост на сумата, а именно:
неоснователно обогатяване, дори напротив - установява наличие на договорна
обвързаност между страните.
С оглед всичко изложеното, неоснователни се явяват доводите на
ищеца, че независимо от непредставянето на договора за кредит, сумата се
дължи като платена при начална липса на основание.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК право на
разноски има ответника. От страна на същия не са представени доказателства
за извършени такива, поради което и на ответника не следва да се присъждат
разноски.
Неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на
ищеца за намаляване на определеното възнаграждение на особения
представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Определеният
депозит за особен представител съответства на фактическата и правна
сложност на делото, поради което и не следва да бъде намаляван.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „Рива Кредит“ ООД, ЕИК:
*********, срещу ответника Х. С. М., ЕГН: **********, с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 300 лева, представляваща главница по
недействителен договор за кредит № ** г., сключен между страните, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.02.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1329/25.02.2022 г. по ч.
гр. д. № 2301/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, I бр. с-в.
4
Да се издаде РКО на адв. К. В. в размер на 300 лева за осъществено
процесуално представителство на ответника Х. С. М. в настоящото
производство.
След влизане на решението в сила, ч. гр. д. № 2301/2022 г. по описа на
Районен съд Пловдив, I бр. с-в, ведно с препис от постановеното решение, да
се върне поради отпадане на необходимостта от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5