Решение по дело №1592/2021 на Административен съд - Варна

 

Р      Е     Ш      Е      Н     И     Е

 

№………………………..   2021 година,

 

гр.ВАРНА

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, Втори тричленен състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА  СТОЯНОВА                                                                         ДИМИТЪР МИХОВ

 

В съдебно заседание, проведено на 07.10.2021 г при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Силвиян Иванов, разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова КНАХД № 1592/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на  директора на РДГ Варна срещу Решение № 180/03.06.2021 г., постановено ІV-ти състав на ВРС по НАХД № 1704/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение ВРС отменил издаденото от касатора НП №199/14.04.2021 г. С него за нарушение на чл. 148, ал.12 от Закона за горите във връзка с чл. 14б, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,  на основание чл. 270 от ДГ, на Г.Д.Г. ***  е наложена глоба в размер от 100 лв.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон.

                Възразява срещу изводите на въззивния съд за липса на нарушение от  страна на наказаното лице, основаващи се на единствен аргумент, че Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии въвежда правила единствено за горските територии.

          Твърди, че целта на разпоредбите на ЗГ и на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е да може да се определи и докаже във всеки един момент откъде се транспортират натоварените дърва, докъде се транспортират и съответстват ли на данните от превозния билет, с който се доказва законният и произход.

          Въз основа на изложеното  формира искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът  в представен по делото писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна.  Твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан, тъй счита, че не е адресат на задължението по чл. 148, ал.12 от ЗГ. Решението на ВРС счита за правилно и законосъобразно, моли да бъде потвърдено.

Претендира и присъждане на разноски.

Представителят на ВОП също счита касационната жалба за неоснователна, а решението на ВРС за правилно постановено при липса на основания за неговата отмяна. Пледира за решение в същия смисъл.

Съдът в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Фактите по случая са следните:

 Според обстоятелствената част на НП № 199_/14.04.2021 г., административнонаказателната отговорност на Г.Д.Г. е ангажирана за това, че на 02.03.2021 г-. в гр.Варна, м. Акчелар е транспортирал 0.18 пл.куб.м. фасонирани иглолистни греди и 0.25пл.кубл.м. фасонирани иглолистни дъски с товарен автомобил „Хюндай 100“ с рег.№ ***по ПБ (превозен билет) № ********** от 02.03.2021 г. с МПС, което не е снабдено с GPS  за проследяване на движението и позициониране на автомобила.

Горното било констатирано при извършена на същата  дата проверка  от служили на РДГ Варна, обективирано е в КП № № 000567 и в АУАН № 000041 и двата от 02.03.2021 г.

АНО квалифицирал деянието като виновно нарушение на чл. 148, ал.12 от ЗГ и на основание чл. 170 от същия закон наложил на лицето административно наказание глоба в размер от 100 лв.

Въззивният съд приел за безспорна описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, но отменил наказателното постановление с единствения мотив, че  визираното в нормата на чл.148, ал.12 от ЗГ изискване  се отнасяло за  движение  на товарни автомобили в „горски територии или по горски пътища“ , а процесният автомобил при извършване на проверката се намирал в населено място – склад за продажба на дървесина в гр. Варна, кв. Виница, м. Акчелар.  Въз основа на горното приел,  че за   това транспортно средство  не следва задължението да е снабдено с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му  - GPS.

Решението е незаконосъобразно, постановено е при неправилно тълкуване и приложение  на материалния закон.

Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 148, ал.12 от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11.

Указанието на закона е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Задължението за снабдяване с GPS устройство е относно всички товарни превозни средства, които транспортират дървесина и недървесни горски продукти, независимо на каква територия, по какви пътища, между какви обекти и с каква цел се осъществява превоза. Няма никакво съмнение, че ако законодателя е искал това задължение да възниква само и единствено по отношение на транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти в рамките на горските територии, то това щеше да бъде изрично указано в нормативния текст. В случая такова указание липсва.

Безспорно и категорично проверката извършена от служителите на РДГ Варна е установила липсата на функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението им (GPS) в проверения товарен автомобил, управляван от Г.Г.,  също толкова безспорно е установено и  осъществяването на превоз на дървесина – описана конкретно по вид и количество. Ясно е при това положение, че задължението за снабдяване с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване е относимо към всички превозни средства и мобилни обекти, осъществяващи транспорт, продажба и преработка на дървесина и недървесни горски продукти, независимо дали тази деятелност се осъществява в рамките на горска територия или извън нея. То важи  в пълна степен и за процесния товарен автомобил.

Като не е съобразил това, районния съд е приложил неправилно материалния закон. Това налага постановеното от него решение да бъде отменено, а съответно процесното наказателно потвърдено.

   Предвид  изложените съображения и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК втори тричленен състав при Административен съд Варна

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ   Решение № 180/03.06.2021 г., постановено ІV-ти състав на ВРС по НАХД № 1704/2021 г. по описа на същия съд.

 

Вместо него постановява.

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 199/14.04.2021 г., издадено от  директора на РДГ Варна, с което на Г.Д.Г. *** за нарушение на чл. 148, ал.12 от Закона за горите на основание чл. 270 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер от 100 (сто) лева.

 

 

Решението е окончателно.

                                                                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ………..…    

ЧЛЕНОВЕ:  1………..……..

                                                                                                   2………………..