О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 19.10.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на 19 октомври през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
втори касационен
състав на Административен съд – Русе, командирован на основание чл.94, ал.1 вр.
чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч
съгласно заповед № РД-08-334/21.09.2023 г. на председателя на Върховния
административен съд, като разгледа докладваното от съдия Басарболиева ч.к.а.д. № 247 по описа на съда за 2023 г. по описа на АС-Ловеч, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
285, ал. 1, изр. 3 ЗИНЗС вр. чл.
229, ал. 1, т. 1 и т.2 АПК вр.чл.95, ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.В.В.,
понастоящем в Затвора***, с вх. № 1803/21.06.2023 г. по описа на АС-Ловеч,
срещу определение № 540/07.06.2023 г., постановено по адм.д. №34/2023 г. на
АС-Ловеч, с което е върната негова искова молба, предявена срещу ГДИН - София
за сумата 2000лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на служители в Затвора-гр.Плевен и производството по
адм. дело №34/2023 г. по описа на АС-Ловеч е прекратено. В частната жалба се
сочи незаконосъобразност на така постановеното определение и се иска неговата
отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Постъпила е и частна жалба вх. №
2001/06.07.2023 г. по описа на АС-Ловеч от Г.В.В., понастоящем в Затвора
гр.Ловеч, срещу определение № 637/26.06.2023 г., постановено по адм.д.№34/2023
г., в частта му, в която е оставено без уважение искането му за предоставяне на
правна помощ. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото
за предоставянето на поисканата правна помощ.
По
частната жалба срещу определение № 540/ 07.06.2023г., постановено по
адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч.
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е върнал исковата молба на Г.В. и е прекратил
производството по адм.дело №34/2023 г. по описа на АС-Ловеч, поради
неотстранени в срок нередовности – невнесена следваща се държавна такса за
производството в размер на 10 лева.
Адм.дело № 34/2023
г. по описа на АС-Ловеч е образувано по искова молба от Г.В.В., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода, понастоящем в Затвора ***, срещу ГДИН - София за
сумата 2000лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на служители към Затвора Плевен - изземване на
1 чифт
обувки тип „кубинки“, дарени на ГДИН за нуждите на лишените от свобода и
служители в Затвора гр.Плевен от Евангелската методиска епископална църква по
договор за дарение от 08.07.2020г., ведно
със законната лихва от 28.07.2022 г. до окончателно изплащане на
главницата.
С
определение от закрито заседание на 10.02.2023 г. /л.17 от адм.д. №34/2023 г. по описа на АС-Ловеч/, съдът е
оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи платежен документ за внесена държавна
такса в размер на 10лв. В определението съдът изрично е посочил последиците от
неизпълнението - исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено. Това
определение е съобщено на В. на
17.02.2022 г. /съобщение на л.23 от
адм.дело №34/2023 г./.
След получаване на определението, на
21.02.2023 г. В. е подал молба за освобождаване от внасяне на държавна такса за
производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК, ведно с приложена декларация за
имущественото му състояние. Доколкото молбата е подадена в течение на срока за
отстраняване нередовността на исковата молба, за случая по аналогия намира
приложение разпоредбата на чл.
160, ал. 3 ГПК вр. чл.144 АПК, по аргумент от която течението на срока се прекъсва до произнасянето на съда по искането
за освобождаване от държавна такса.
Произнасянето на съда по това искане
е направено с определение №446 от
18.05.2023 г., като молбата на искателя за
освобождаване от държавна такса е оставена без уважение. Определението е
съобщено на В. на 23.05.2023 г. и не е
било обжалвано от него. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
определението е влязло в сила на 30.05.2023 г., а след прекъсването по
правилото на чл.
160, ал. 3 ГПК, новият срок за внасяне на държавната такса за образуваното
исково производство е изтекъл на 06.06.2023 г., но това не се отразява на
формирания краен извод на съда за неотстраняване на нередовността на исковата
молба, за което по-долу се излагат съображения.
При отчитане на датата на съобщаване
на страната на определение №446 от
18.05.2023 г. - 23.05.2023 г. и по
правилото на чл.60, ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК, 7- дневният срок за обжалването му
е изтекъл на 30.05.2023 г. и същото е влязло в сила на 31.05.2023 г. С оглед
прекъсването на срока по правилото на чл.
160, ал. 3 ГПК, от следващия ден – 01.06.2023 г. е започнал да тече нов
едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност на исковата
молба, който е изтекъл на 08.06.2023 г.
- четвъртък, работен ден. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното
определение преди изтичането му – на 07.06.2023 г., но независимо от това
определението не следва да бъде отменено, при съобразяване от настоящата
инстанция на новонастъпили факти, които се зачитат при условията на 235, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Настоящото съдебно производство се осъществява
по реда на глава
XIII от АПК като сезираният съд действа всякога като инстанция по същество
/чл.
235, ал. 1 от АПК/ и при засилено служебно начало, което включва и служебно
събиране на доказателства / чл. 234, ал. 2 от АПК. /. Видно от служебна
справка от деловодството на АС-Ловеч от
07.06.2023 г. и приложения към нея доклад от гл.счетоводител на съда /л.53 и
л.54 от адм.дело №34/2023 г. на АС-Ловеч/, както и от изискания служебно /на
основание чл.234, ал.2 АПК/ и представен в настоящото производство доклад от
гл.счетоводител на АС-Ловеч от 17.10.2023 г., до изтичане на срока за
отстраняване нередовността на исковата молба – 08.06.2023 г., а след това и до
11.10.2023 г - преди произнасянето от настоящата инстанция, В. не внесъл
държавна такса от 10 лева по адм.д. №34/2023 г. по описа на АС-Ловеч. Следователно, не само в законоустановения срок,
а и далеч след него указанията на първоинстанционния съд не са изпълнени от
ищеца. След като нередовността на исковата молба не е отстранена, то тя следва да се върне, а производството по
делото – да се прекрати, както законосъобразно е процедирал първоинстанционният
съд. За пълнота
следва да бъде отбелязано, че настоящият съд не следва да излага мотиви по
наведените в частната жалба доводи относно неправилността на определение
№446 от 18.05.2023 г. по адм.дело
№34/2023 г., с което молбата на В. за освобождаване от държавна такса е
оставена без уважение. Това определение е влязло в сила и не подлежи на контрол
в настоящото производство, вкл. и инцидентен такъв.
С оглед гореизложеното касационният
състав счита, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати съществени
нарушения, които да не могат да бъдат отстранени в настоящото производство и
затова то не подлежи на отмяна. Определението като правилно на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила.
По
частната жалба срещу определение № 637/26.06.2023 г.
Едновременно с подаване на
гореразгледаната частна жалба с вх. № 1803/21.06.2023 г. по описа на АС-Ловеч
срещу определение № 540/ 07.06.2023 г. по описа на АС-Ловеч, Г.В. е депозирал и
молба по чл.94 ГПК с искане за предоставяне на правна помощ за изготвяне на „документи и за процесуално
представителство“, придружена от декларация за имущественото състояние.
С обжалваното пред настоящата
инстанция определение № 637/26.06.2023 г., постановено по адм.д.№34/2023 г. на
АС-Ловеч, първоинстанционният съд е
отказал предоставянето на помощта. Съдът се е мотивирал с това, че по силата на
чл.
212, ал. 2 вр. чл. 231
от АПК не се изисква приподписване на частната жалба от адвокат или юрисконсулт,
а освен това се е обосновал и с това, че правото на частна жалба срещу
определение № 540/ 07.06.2023 г. на АС-Ловеч е надлежно упражнено от В. и
предоставянето на правната помощ не е
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето - чл.
24, т. 1 от ЗПП.
Определението е правилно.
Редът за предоставяне на правна помощ
е регламентиран в разпоредбите на Закона за правна помощ, като неговата цел е
да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и
предоставяне на ефективна правна помощ. Тя се предоставя при наличието на
определени законови предпоставки. С разпоредбата на чл. 21
от ЗПП са определени конкретните видове правна помощ, а в разпоредбата на чл. 22
от ЗПП – лицата, на които тя се предоставя. От текста на разпоредбата е
видно, че предоставянето на правна помощ винаги е обусловено от съществуването
на правен проблем, във връзка с който молителят възнамерява да защити правата
си по конкретно дело. В настоящия случай се касае за правна помощ за
производството по подадената от В.
частна жалба срещу определение № 540/ 07.06.2023 г.,
постановено по адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч, с което е върната предявената от
него искова молба срещу ГДИН - София за сумата 2000лв. - обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители към
Затвора Плевен и съдебното производство е прекратено.
Настоящият състав счита, че на
частния жалбоподател правилно е отказано
предоставянето на правна помощ по аргумент от чл.
24, т. 1 от ЗПП. Съгласно цитираната разпоредба, правна помощ по чл. 21, т.
1, 2, и 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна
точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна
помощ. Предоставянето на исканата от В.
правна помощ за изготвяне на документи /чл.21, т.1 ЗПП/ е неоправдано,
тъй като самият той е изготвил и депозирал частната жалба срещу определение №540/
07.06.2023г., постановено по адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч, с което съдът е сезиран.
Следователно не е необходимо изготвянето на каквито и да е документи по повод
завеждане на дело срещу постановеното цитирано прекратително определение и предоставянето
на помощ за това не е оправдано. Не е оправдано и предоставяне на правна помощ
под формата на процесуално представителство /каквато форма също е заявена от В./
за касационното обжалване на определение
№ 540/ 07.06.2023г., постановено по адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч, пред
тричленен състав на АС-Ловеч по реда на чл.
285, ал. 1, изр. 3 ЗИНЗС вр. чл.
229 и сл. АПК. Правилно е съобразено
от първоинстанционния съд, че по силата на чл.
212, ал. 2 вр. чл. 231
от АПК, не се изисква приподписване на частната жалба от адвокат или
юрисконсулт. В производството, образувано по частната жалба на Г. В.,
тричленният състав на АС-Ловеч проверява валидността и правилността на
обжалваното определение в закрито заседание, като преценява доколко
процесуалните действия и изводите на административния съд /първата инстанция/ съответстват
на данните по делото и са съобразени с приложимите процесуални норми. Съдебното
производство се осъществява по реда на глава
XIII от АПК като сезираният съд действа всякога като инстанция по същество
/чл.
235, ал. 1 от АПК/, както вече беше посочено. С оглед на това, назначаването
на процесуален представен за този етап от съдебното производство не е оправдано.
За последното има и още един аргумент. Противно на поддържаното от частния
жалбоподател, че той е „правно неграмотен“, съдът намира, че В. разполага с
отлична правна грамотност и способност да се защитава сам, демонстрирана от
съдържанието на множество негови изявления и предприемани други процесуални
действия както по настоящото дело, така и по други дела /служебно известни на
съда/.
Като е оставил без уважение искането на В. за
предоставянето на правна помощ по адм.д. № 34/2023 г. по описа на
Административен съд - Ловеч първоинстанционният съдебен състав е постановил
един правилен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА
определение № 540/07.06.2023 г., постановено по адм.д. №34/2023 г. по описа на
АС-Ловеч.
ОСТАВЯ
В СИЛА определение №
637/26.06.2023 г., постановено по адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч, в частта му, в
която е оставено без уважение искането на Г.В.В. за предоставяне на правна
помощ по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: