Определение по дело №247/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 1088
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20237130700247
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

        

гр.Русе, 19.10.2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на 19 октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                 Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

       Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

                                                                           ДИАНА КАЛОЯНОВА

втори касационен състав на Административен съд – Русе, командирован на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-334/21.09.2023 г. на председателя на Върховния административен съд, като разгледа докладваното от съдия Басарболиева ч.к.а.д. № 247 по описа на съда за 2023 г. по описа на АС-Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1, изр. 3 ЗИНЗС вр. чл. 229, ал. 1, т. 1 и т.2 АПК вр.чл.95, ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.В.В., понастоящем в Затвора***, с вх. № 1803/21.06.2023 г. по описа на АС-Ловеч, срещу определение № 540/07.06.2023 г., постановено по адм.д. №34/2023 г. на АС-Ловеч, с което е върната негова искова молба, предявена срещу ГДИН - София за сумата 2000лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители в Затвора-гр.Плевен и производството по адм. дело №34/2023 г. по описа на АС-Ловеч е прекратено. В частната жалба се сочи незаконосъобразност на така постановеното определение и се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпила е и частна жалба вх. № 2001/06.07.2023 г. по описа на АС-Ловеч от Г.В.В., понастоящем в Затвора гр.Ловеч, срещу определение № 637/26.06.2023 г., постановено по адм.д.№34/2023 г., в частта му, в която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за предоставянето на поисканата правна помощ.

По частната жалба срещу определение № 540/ 07.06.2023г., постановено по адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба на Г.В. и е прекратил производството по адм.дело №34/2023 г. по описа на АС-Ловеч, поради неотстранени в срок нередовности – невнесена следваща се държавна такса за производството в размер на 10 лева.

Адм.дело № 34/2023 г. по описа на АС-Ловеч е образувано по искова молба от Г.В.В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода, понастоящем в Затвора ***, срещу ГДИН - София за сумата 2000лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители към Затвора Плевен - изземване на 1  чифт  обувки тип „кубинки“, дарени на ГДИН за нуждите на лишените от свобода и служители в Затвора гр.Плевен от Евангелската методиска епископална църква по договор за дарение от 08.07.2020г., ведно  със законната лихва от 28.07.2022 г. до окончателно изплащане на главницата.

С определение от закрито заседание на 10.02.2023 г. /л.17 от адм.д. №34/2023 г. по описа на АС-Ловеч/, съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 10лв. В определението съдът изрично е посочил последиците от неизпълнението - исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено. Това определение е съобщено на В. на 17.02.2022 г. /съобщение на л.23 от  адм.дело №34/2023 г./.

След получаване на определението, на 21.02.2023 г. В. е подал молба за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК, ведно с приложена декларация за имущественото му състояние. Доколкото молбата е подадена в течение на срока за отстраняване нередовността на исковата молба, за случая по аналогия намира приложение разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ГПК вр. чл.144 АПК, по аргумент от която течението на срока се прекъсва до произнасянето на съда по искането за освобождаване от държавна такса.

Произнасянето на съда по това искане е направено с определение №446  от 18.05.2023 г., като  молбата на искателя за освобождаване от държавна такса е оставена без уважение. Определението е съобщено на В. на 23.05.2023 г. и  не е било обжалвано от него. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че определението е влязло в сила на 30.05.2023 г., а след прекъсването по правилото на чл. 160, ал. 3 ГПК, новият срок за внасяне на държавната такса за образуваното исково производство е изтекъл на 06.06.2023 г., но това не се отразява на формирания краен извод на съда за неотстраняване на нередовността на исковата молба, за което по-долу се излагат съображения.

При отчитане на датата на съобщаване на страната на определение №446  от 18.05.2023 г.  - 23.05.2023 г. и по правилото на чл.60, ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК, 7- дневният срок за обжалването му е изтекъл на 30.05.2023 г. и същото е влязло в сила на 31.05.2023 г. С оглед прекъсването на срока по правилото на чл. 160, ал. 3 ГПК, от следващия ден – 01.06.2023 г. е започнал да тече нов едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба, който е изтекъл на  08.06.2023 г. - четвъртък, работен ден. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение преди изтичането му – на 07.06.2023 г., но независимо от това определението не следва да бъде отменено, при съобразяване от настоящата инстанция на новонастъпили факти, които се зачитат при условията на 235, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.  Настоящото съдебно производство се осъществява по реда на глава XIII от АПК като сезираният съд действа всякога като инстанция по същество /чл. 235, ал. 1 от АПК/ и при засилено служебно начало, което включва и служебно събиране на доказателства / чл. 234, ал. 2 от АПК. /. Видно от служебна справка от  деловодството на АС-Ловеч от 07.06.2023 г. и приложения към нея доклад от гл.счетоводител на съда /л.53 и л.54 от адм.дело №34/2023 г. на АС-Ловеч/, както и от изискания служебно /на основание чл.234, ал.2 АПК/ и представен в настоящото производство доклад от гл.счетоводител на АС-Ловеч от 17.10.2023 г., до изтичане на срока за отстраняване нередовността на исковата молба – 08.06.2023 г., а след това и до 11.10.2023 г - преди произнасянето от настоящата инстанция, В. не внесъл държавна такса от 10 лева по адм.д. №34/2023 г. по описа на АС-Ловеч.  Следователно, не само в законоустановения срок, а и далеч след него указанията на първоинстанционния съд не са изпълнени от ищеца. След като нередовността на исковата молба не е отстранена, то  тя следва да се върне, а производството по делото – да се прекрати, както законосъобразно е процедирал първоинстанционният съд. За пълнота следва да бъде отбелязано, че настоящият съд не следва да излага мотиви по наведените в частната жалба доводи относно неправилността на определение №446  от 18.05.2023 г. по адм.дело №34/2023 г., с което молбата на В. за освобождаване от държавна такса е оставена без уважение. Това определение е влязло в сила и не подлежи на контрол в настоящото производство, вкл. и инцидентен такъв.

С оглед гореизложеното касационният състав счита, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати съществени нарушения, които да не могат да бъдат отстранени в настоящото производство и затова то не подлежи на отмяна. Определението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба срещу определение № 637/26.06.2023 г.

Едновременно с подаване на гореразгледаната частна жалба с вх. № 1803/21.06.2023 г. по описа на АС-Ловеч срещу определение № 540/ 07.06.2023 г. по описа на АС-Ловеч, Г.В. е депозирал и молба по чл.94 ГПК с искане за предоставяне на правна помощ  за изготвяне на „документи и за процесуално представителство“, придружена от декларация за имущественото състояние.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 637/26.06.2023 г., постановено по адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч, първоинстанционният съд  е отказал предоставянето на помощта. Съдът се е мотивирал с това, че по силата на чл. 212, ал. 2 вр. чл. 231 от АПК не се изисква приподписване на частната жалба от адвокат или юрисконсулт, а освен това се е обосновал и с това, че правото на частна жалба срещу определение № 540/ 07.06.2023 г. на АС-Ловеч е надлежно упражнено от В. и предоставянето  на правната помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето - чл. 24, т. 1 от ЗПП.

Определението е правилно.

Редът за предоставяне на правна помощ е регламентиран в разпоредбите на Закона за правна помощ, като неговата цел е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Тя се предоставя при наличието на определени законови предпоставки. С разпоредбата на чл. 21 от ЗПП са определени конкретните видове правна помощ, а в разпоредбата на чл. 22 от ЗПП – лицата, на които тя се предоставя. От текста на разпоредбата е видно, че предоставянето на правна помощ винаги е обусловено от съществуването на правен проблем, във връзка с който молителят възнамерява да защити правата си по конкретно дело. В настоящия случай се касае за правна помощ за производството по  подадената от В. частна жалба  срещу определение № 540/ 07.06.2023 г., постановено по адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч, с което е върната предявената от него искова молба срещу ГДИН - София за сумата 2000лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители към Затвора Плевен и съдебното производство е прекратено.

Настоящият състав счита, че на частния жалбоподател правилно е  отказано предоставянето на правна помощ по аргумент от чл. 24, т. 1 от ЗПП. Съгласно цитираната разпоредба, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2, и 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Предоставянето на исканата от В.  правна помощ за изготвяне на документи /чл.21, т.1 ЗПП/ е неоправдано, тъй като самият той е изготвил и депозирал частната жалба срещу определение №540/ 07.06.2023г., постановено по адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч, с което съдът е сезиран. Следователно не е необходимо изготвянето на каквито и да е документи по повод завеждане на дело срещу постановеното цитирано прекратително определение и предоставянето на помощ за това не е оправдано. Не е оправдано и предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство /каквато форма също е заявена от В./ за касационното обжалване на  определение № 540/ 07.06.2023г., постановено по адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч, пред тричленен състав на АС-Ловеч по реда на чл. 285, ал. 1, изр. 3 ЗИНЗС вр. чл. 229 и сл.  АПК. Правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че по силата на чл. 212, ал. 2 вр. чл. 231 от АПК, не се изисква приподписване на частната жалба от адвокат или юрисконсулт. В производството, образувано по частната жалба на Г. В., тричленният състав на АС-Ловеч проверява валидността и правилността на обжалваното определение в закрито заседание, като преценява доколко процесуалните действия и изводите на административния съд /първата инстанция/ съответстват на данните по делото и са съобразени с приложимите процесуални норми. Съдебното производство се осъществява по реда на глава XIII от АПК като сезираният съд действа всякога като инстанция по същество /чл. 235, ал. 1 от АПК/, както вече беше посочено. С оглед на това, назначаването на процесуален представен за този етап от съдебното производство не е оправдано. За последното има и още един аргумент. Противно на поддържаното от частния жалбоподател, че той е „правно неграмотен“, съдът намира, че В. разполага с отлична правна грамотност и способност да се защитава сам, демонстрирана от съдържанието на множество негови изявления и предприемани други процесуални действия както по настоящото дело, така и по други дела /служебно известни на съда/.  

Като е  оставил без уважение искането на В. за предоставянето на правна помощ по адм.д. № 34/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч първоинстанционният съдебен състав е постановил един правилен акт, който следва да бъде оставен в сила.

         Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

         ОСТАВЯ В СИЛА определение № 540/07.06.2023 г., постановено по адм.д. №34/2023 г. по описа на АС-Ловеч.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 637/26.06.2023 г., постановено по адм.д.№34/2023 г. на АС-Ловеч, в частта му, в която е оставено без уважение искането на Г.В.В. за предоставяне на правна помощ по делото.

Определението е окончателно.

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: