№ 757
гр. Перник, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500576 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 612 от 24.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2663/2023 г., Районен
съд – гр. Перник е осъдил Община П., ЕИК *********, пл. Св. Иван Рилски 1А, да
заплати на М. П. С. с ЕГН ********** и Р. П. С. с ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. П., ул. „***, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД по ½ от сумата от 4453,74 лева –
представляваща обезщетение за лишаването от право на ползване върху собствената на
ищците 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 55871.504.940 по КККР на
гр.П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК /с номер по предходен план от 1559в, в кв. 8/, с площ на целия имот от 327 кв.м.
/застроена и незастроена част/ и с адрес на поземления имот: гр. П., кв. ***, за периода
от 16.06.2018 г. до 13.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба в съда /13.06.2023г./ до окончателното изплащане на
сумата.
С решението съдът е отхвърлил иска с пр. основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 4 453,74 лева до пълния предявен размер от 19 620,00 лева и за периода
след 13.06.2023г. като неоснователен.
Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на
дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл. 78 от
ГПК.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Община П. – представлявана от Станислав Владимиров /кмет/, чрез адв. А. А., с която
първоинстанционното решение в неговите осъдителни части се сочи за неправилно и
необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с
материалния закон. Твърди се, че въз основа на всички налични по делото
доказателства е безспорно установено, че през процесния период този поземлен имот
1
не е използван от Община П.. Излага, че този имот никога не е бил ограден и достъпът
до него е изцяло свободен. С жалбата се сочи, че решаващият съд неправилно и в
противоречие с доказателствата по делото е приел, че е налице неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. На следващо място се навеждат твърдения, че при
постановяване на атакуваното решение първата инстанция не е обсъдила в съвкупност
всички налични по делото материали, както и, че решаващите изводи на съда са в
противоречие с установените факти и обстоятелства. Възразява се, че в районният съд
не е изложил мотиви по всички възражения направени от Община П. и не е взел
предвид направеното от ищците признание, че сградата в имота е на Община П..
Излагат се подробни съображения, като се сочи, че Община П. владее явно и
непрекъснато процесната сграда след 21.03.1998 г., въз основа на което през м. март
2008 г. е станала собственик на тази сграда на основание давностно владение. Лицата
на които била възстановена собствеността върху процесния поземлен имот и
построената в този имот сграда са оспорвали единствено ползването на поземления
имот, но никога не е било оспорено владението на Община П. върху сградата,
построена в поземления имот, както в периода 1998 г. – 2008 г., така и до настоящия
момент. Допълва, че правото на собственост на Община П. върху процесната сграда се
установява и от Акт за частна общинска собственост, приложен като доказателство по
делото. В заключение се сочи, че съгласно чл. 64 от ЗС – собственикът на постройката
може да се ползува от земята само дотолкова това е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение. По изложените във въззивната жалба
съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение в атакуваните му
части. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна М. П. С. и Р. П. С., чрез адв.
Р. К. е депозирала отговор на въззивната жалба, като се сочи, че същата е неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд след
запознаването си с всички налични по делото доказателства е достигнал до правилни
изводи и е постановил правилен съдебен акт. Сочи се, че през годините са водени
няколко дела при които е установено, че наследодателя на ищците е собственик на
процесния имот, а Община П. не е владяла имота на основание, годно да я направи
собственик, поради което по смисъла на чл. 70 и сл. от ЗС същата се явява
недобросъвестен владелец. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана и въззивна жалба от
М. П. С. и Р. П. С., чрез адв. Р. К., с която се атакува първоинстанционното решение в
частта, с която съдът е присъдил сумата от 4453.74 лева, като е отхвърлил иска в
останалата му част до сумата от 19 620 лева. Твърди се, че ищците са собственици на
2
процесния недвижим имот, като неизвестно на какво основание същият се ползва от
Община П. още от 1985 г., като в него е построена сграда и мястото е асфалтирано.
Изразява се несъгласие със заключението на вещото лице, в което е посочено, че
пазарният наем за целия ПИ с плащ от 327 кв.м. е в размер на 8907.48 лева или
4412.88 лева за 1/2, като намира, че същата сума е много занижена и не отговаря на
действителния наем, който се заплаща за такива имоти. Допълва, че по предходно
водени дела вещите лица са давали в пъти по-голяма цена на недвижимия имот от
дадената по настоящото дело, при положение, че цените на наемите и имотите се е
повишила многократно. Въз основа на изложените аргументи се моли съда да отмени
решението в атакуваните му части, като се постанови ново, с което предявената искова
претенция да бъде уважена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред
двете съдебни инстанции разноски. Направено е доказателствено искане по преценка
на съда да бъде назначена нова експертиза, която да даде заключение за стойността на
дължимото обезщетение.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадените въззивни
жалби са допустими и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
подадени са срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна,
която има правен интерес от обжалването.
Във въззивните жалби и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от
9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Досежно направеното доказателствено искане от страна на въззивните
жалбоподатели М. П. С. и Р. П. С. да бъде назначена нова експертиза, която да даде
заключение за стойността на дължимото обезщетение, настоящият въззивен състав
счита, че направеното искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение, доколкото не са налице нито едно от основанията, регламентирани в чл. 266
от ГПК. По същество, искането на жалбоподателите съставлява такова за допускане на
повторна експертиза, което е могло и е следвало да бъде отправено в
първоинстанционното производство .
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за 05.12.2024г. от 11.30 часа, за които дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад най-
късно до първото по делото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивните
жалбоподатели М. П. С. и Р. П. С. за допускане изслушването на съдебно съдебно-
техническа експертиза, която да даде заключение за стойността на дължимото
обезщетение.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4