Решение по дело №590/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано по жалба Р. Ю. Р., от гр. Русе, чрез адв. М., против решение № 2153-17-96/15.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/30.06.2023 г. на Ръководител на "ПО" при ТП на НОИ Русе, с което, считано от 01.07.2023 г. е определен размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, в размер на 2153, 76 лева и добавка по чл. 84 от КСО – 166, 88 лв.

Оспорващият твърди, че обжалвания административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Изтъква, че неправилно са приложени правилата за определяне на размера на пенсията. Отразеният размер на осигурителния доход за периода 1997-2013 г. е с пропуски, допуснати от административния орган; схемата, по която се преизчислява пенсията през 2020 г., не отговаря на реалните осигурителни вноски за целия осигурителен период 1994-2013 г., неправилно са използвани кофициентите за изчисляване на личната пенсия през 2016 г. и 2020 г. Иска се отмяна на оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът по делото - Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител оспорва жалбата в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение

Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок, регламентиран в нормата на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалваното решение е инициирано служебно във връзка с чл. 100 от КСО, като с разпореждане № **********/30.06.2023 г. на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ - Русе, считано от 01.07.2023 г. е осъвременен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 на Р. Ю. Р., като ѝ е определен нов размер от 2153, 76 лева. С акта е определен и нов размер на добавка по 84 от КСО в размер на 166, 88 лв.

Разпореждането е било връчено лично на жалбоподателя на 24.07.2023 г. и в законоустановения срок по чл. 117, ал. 2 от КСО той е подал жалба с вх. № 1012-17-344/21.08.2023 г. срещу разпореждането пред директора на ТП на НОИ Русе, който с решение № 2153-10-28/30.08.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Административният орган е посочил, че осъвременяването на пенсиите е регламентирано в разпоредбата на чл. 100 от КСО. Съгласно текста на същата, пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. В случай, че процентът по, ал. 1 е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват.

През 2022 г. средният осигурителен доход за страната е нараснал с 11 на сто, а по данни на Националния статистически институт, хармонизираният индекс на потребителските цени е 13 на сто. На основание чл. 100 КСО и решение на Надзорния съвет на НОИ по протокол № 7 от 05.06.2023 г., размерът на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31.12.2022 г., се осъвременява от 1 юли 2023 г. с 12 на сто. Увеличението от 1 юли 2023 г. с 12 на сто се извършва върху действителния или запазен размер на личната пенсия към 30 юни 2023 г., без изплащаните към нея добавки. Всички пенсии за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително, на които от 1 октомври 2022 г. размерът, определен по реда § 7з ПЗР на КСО е по-благоприятен в сравнение с този по § 7ж от ПЗР на КСО, се осъвременяват от 1 юли 2023 г. с 12 на сто върху размера на пенсията по § 7з от ПЗР на КСО.

Посочва се, че съгласно §7з, ал.1, т.2 от ПЗР на КСО, считано от 01.10.2022 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. Ю. Р. е преизчислена с разпореждане № 17225275212/30.09.2022 г., като са взети следните данни: зачетен осигурителен стаж от 3 категория - 40 г. 11 м. 22 д. и индивидуален коефициент на пенсията – 3,534. Новоизчисленият размер на личната му пенсия съгласно §7з, ал.2 от ПЗР на КСО към 01.10.2022 г. е 1923.00 лв., който е сравнен с размера на пенсията към 30.09.2022 г. - 1710.97 лв. и е оставен за плащане като по-висок. Считано от 01.07.2023 г. увеличението с 12 на сто се извършва върху действителния или запазен размер на личната пенсия към 30 юни 2023 г., т.е. не се извършва ново изчисление с нов коефициент на пенсията, а се увеличава получавания размер на пенсията с 12 на сто. В обжалваното разпореждане № **********/30.06.2023 г. на Р. Р. от 01.07.2023 г. е увеличен по-високият размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, който е преизчислен от 01.10.2022 г. по §7з, ал.1, т.2 от ПЗР на КСО и възлиза на 1923.00 лв. Самото определяне на пенсията от 01.07.2023 г. се извършва като размерът на личната пенсия е умножен с 1.12. Ето защо в обжалваното разпореждане №**********/30.06.2023 г. на жалбоподателя е определен нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.07.2023 г., а именно – 2153,76 лв. (1923,00 лв. х 1.12-2153,76 лв.).

Към лична пенсия за осигурителен стаж и възраст господин Р. получава добавка по чл. 84 КСО от починала съпруга. Съгласно §7з, ал.1, т.2 от ПЗР на КСО, считано от 01.10.2022 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследодателя е преизчислена с разпореждане №17225275212/30.09.2022 г., като са взети следните данни: зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 28 г. 05 м. 25 дни и осигурителен стаж след датата на инвалидизиране - 00 г. 00 м. 12 дни и индивидуален коефициент на пенсията – 1,084. Новоизчисленият размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследодателя съгласно §7з, ал.2 от ПЗР на КСО към 01.10.2022 г. е 408,29 лв., който е сравнен с размера на пенсията към 30.09.2022 г. – 342,16 лв. и е оставен за плащане като по-висок. Съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО размерът се приравнява към минималния размер 537,05 лв. Считано от 01.07.2023 г. увеличението с 12 на сто се извършва върху действителния или запазен размер на личната пенсия към 30 юни 2023 г., т.е. не се извършва ново изчисление с нов коефициент на пенсията, а се увеличава получаваният размер на пенсията с 12 на сто. В обжалваното разпореждане №**********/30.06.2023 г. от 01.07.2023 г. е увеличен действителния размер на пенсията на наследодателя, който е преизчислен от 01.10.2022 г. по §7з, ал.1, т.2 от ПЗР на КСО и възлиза на 408,29 лв. Самото определяне на пенсията от 01.07.2023 г. се извършва като размерът на личната пенсия е умножен с 1.12, поради което е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследодателя от 01.07.2023 г., а именно – 457,28 лв. (408,29 лв. х 1.12 – 457,28 лв.). Съгласно чл. 75, ал. 4 КСО размерът се приравнява към минималния размер 601,50 лв. Съгласно чл. 101 КСО пенсиите на наследодателя се определят като общ размер 629,75 лв. (личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване чл. 74, ал. 1 па КСО (100,00 %)-601,50 лв. и личната социална пенсия за инвалидност по чл. 90 на КСО (25.00%) -28,25 лв.).

Добавка по чл. 84 КСО от починала съпруга на Р. Ю. Р. от 01.07.2023 г. е 166,88 лв. (26.5% от 629.75 лв.).

Оспорващият е пенсионер, считано от 01.09.2013 г. Размерът на пенсията му към датата на осъвременяване - 30.06.2023 г. е възлизал на 1923 лв., установена с влязъл в сила административен акт. При спазване на разпоредбата на чл. 100 от КСО, считано от 01.07.2023 г. на Р. е осъвременена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и същата е определена в размер на 2153,76 лв., както и на добавката към нея – 166, 88 лв.

Следва да се има предвид, че с оспорваното разпореждане не се изчислява размер на пенсия по чл. 70 от КСО, не се определя индивидуален коефициент, не се е преизчислява или изменя пенсия, а единствено се извършва осъвременяване на същата по реда на чл. 100, ал. 1 от КСО, по методиката описана по-горе.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържат посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Изложени са фактически и правни основания. Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването им. Постановени са в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона.

Възраженията на жалбоподателя са насочени основно към изчисляване на индивидуалния му коефициент и размера на пенсията за получаване.

При определяне размера на пенсията с разпореждане № **********/30.06.2023 г., потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Русе, индивидуален коефициент не следва да бъде определян или преизчисляван. Видно от приложената по делото административна преписка е определен първоначален индивидуален коефициент 1, 084 (л. 50) на базата на който е била изчислена пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, като с последващи разпореждания размерът ѝ е бил увеличаван. Административните актове, с които е бил определен индивидуалния коефициент от 1.084 (последен 3, 534 – разпореждане № 17225275212/30.09.2022, влязло в сила), осигурителният доход и размера на получената пенсия за ОСВ няма данни да са били обжалвани, такива факти не се твърдят и от оспорващия, поради което тези актове са придобили стабилитет и не подлежат на преразглеждане от съд.

Оспорването на истиността на връчването на предходното разпореждане за преизчисление на пенсията от 30.09.2022 г., предвид твърдението, че то не е придобило стабилитет, също не бе доказано по реда на чл. 193 от ГПК, поради което съдът няма възможност да преразгледа законосъобразността на индивидуални административни актове, придобили стабилитет. Оспорването също така не е насочено и срещу тях.

Неоснователни са доводите, касаещи вземането предвид на индивидуални коефициенти за периода 1994-1996 г., размер на осигурителен доход за периода 1997-2013 г.; неправилно изчисление на пенсията въз основа на схема, увеличен коефициент през 2020 г. Ако жалбоподателят е считал, че издаденото през 2020 г., респ. 2021 г. разпореждане за преизчисление размера на пенсията е незаконосъобразно, е следвало да го обжалва. В тази връзка съдът е отхвърлил като неотносими всички доказателствени искания, свързани с фактически установявания за минали периоди.

С оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Русе е потвърдено разпореждане, с което не се изчислява размер на пенсия по чл. 70 от КСО, не се определя нов индивидуален коефициент, не се преизчислява и/или изменя пенсия, както се твърди в жалбата, а единствено се извършва осъвременяване на същата по реда на чл. 100, ал. 1 от КСО, по съответна методика.

Както в потвърденото разпореждане така и в обжалваното решение административният орган е посочил реда и начина, по който е извършено осъвременяването - кои пенсии се осъвременяват, по какъв начин, с какъв процент, образуването на този процент и базата, която се използва за изчисляване на новия размер на пенсията. Осъвременяването следва да се извърши върху действителния или запазен размер на пенсията към датата на осъвременяване, без изплащаните към нея добавки. Когато осъвремененият размер е под новия минимален размер, се приравнява на него, а ако е над максималния, се ограничава на този размер, съгласно разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО. Осъвременяването по чл. 100 от КСО представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент. Със същия процент е увеличена и добавката.

През 2023 г. пенсиите, свързани с трудова дейност (каквато е и получаваната от жалбоподателя в настоящият случай) се осъвременяват по чл. 100 от КСО, считано от 1 юли 2023 г., с 12 % (коефициент 1.12), съгласно решение на Надзорния съвет на НОИ по протокол № 7 от 05.06.2023 година.

Правилно с разпореждане № **********/30.06.2023 г. на Р. е осъвременена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, във връзка с чл. 100 от КСО и решение по протокол № 7 от 05.06.2023 г. на НС на НОИ, считано от 01.07.2023 г., в размер 2153, 76 лева, при размер на пенсията към 30.06.2023 г. - 1923 и определен коефициент (процент 12 на сто) за осъвременяване на пенсиите от 01.07.2023 г. - 1.12. За изчисляването на тази сметка не са необходими специални знания.

В производството по чл. 100 от КСО се изключва възможността за определяне размера на пенсията по общите правила. При тези съображения е очевидно смесването на производството по чл. 100 от КСО с това по чл. 99 от КСО, при което е възможно възобновяване на административното производство по влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО чрез представяне на нови доказателства от пенсионера или чрез сезирането на пенсионния орган да извърши служебна проверка за неправилно определен размер. В случая съдът не може да извърши такава проверка, тъй като производството по чл. 99 от КСО касае само административни актове, придобили стабилитет.

Поради така изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и същата следва да се отхвърли.

При този изход на производството основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същото следва да се определи в размер на 100, 00 лева, платими от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 172 от Административнопроцесуалния кодекс съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Р. Ю. Р. против решение № 2153-17-96/15.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № **********/30.06.2023 г. на Ръководител на "ПО" при ТП на НОИ Русе

ОСЪЖДА Р. Ю. Р. с адрес в гр. Русе, [улица], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Русе, представлявано от директора, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.