Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Бургас, 07.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 363 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от ,,УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителните директори А. Калинов Кръстев, ЕГН *********** и Димитър
Николаев Личев, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 4, против ЕТ ,,Марина-
Ирина Георгиева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к. ,,Славейков“, бл.1Б, вх.13, ет.5, представляван от Ирина Евтимова
Георгиева, ЕГН **********, с която се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, съществуване вземането на ищеца в размер на 30000 евро (тридесет хиляди евро), представляващо
неиздължена част от главница по запис на заповед №85732/09.10.2008г., издаден за
сумата от 232 878.33 евро в гр.София, без протест, платим на предявяване до 61
месеца от издаването, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- 08.11.2016г. до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност е заявена претенция за осъждане на ЕТ ,,Марина-
Ирина Георгиева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.,,Славейков“, бл.1Б, вх.13, ет.5, представляван от Ирина Евтимова
Георгиева, ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 30000 евро (тридесет хиляди), представляваща част
от главница по запис на заповед №85732/09.10.2008г., издаден за сумата от 232
878.33 евро в гр.София, без протест, платим на предявяване до 61 месеца от
издаването, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът в настоящото производство издал запис на заповед
№85732/09.10.2008г., за сумата от 232578.33 евро, платими на предявяване в срок
до 61 месеца от издаването. Посочва се, че поемателят- ,,УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД
придобил правото на собственост върху документа, както и произтичащите върху
книгата права. Записът на заповед бил надлежно предявен за плащане с нотариална
покана №1901/01.04.2015г., том І, акт 96 на нотариус Кремена Консулова,
рег.№248 на НК София, връчена на 06.04.2015г. на издателя лично, но плащане не
последвало.
След подадено заявление по реда на
чл.417 ГПК пред Районен съд- Бургас, за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, такива били изготвени по
образуваното ч.гр.д. №6849/2016г. по описа на БРС за сумата от 30000 евро,
част от главница по запис на заповед №85732/09.10.2008г., издаден за сумата от 232
878.33 евро в гр.София, без протест, платим на предявяване до 61 месеца от
издаването, на адреса на бенефициента, предявен лично за плащане на издателя на
06.04.2015г., с нотариална покана на нотариуса Кремена Консулова, рег.№ 248 в
Нотариалната камара, район на действие- БРС, ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на заявлението- 08.11.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за сумата от 2865.50лв.- съдебно- деловодни разноски, от
които държавна такса от 1173.50лв. и 1692лв.- адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №20147080400093 по описа на
ЧСИ Тотко Колев, рег.№708, район на действие ОС- Бургас.
Длъжникът оспорил в законния срок
съществуването на дълга, поради което за ищеца възниквал правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
По предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск се навеждат доводи, че считано от 09.11.2013г., на основание
чл.531,ал.1 ТЗ, започнала да тече тригодишната погасителна давност, като същата
изтекла на 09.11.2016г. Изтеклата погасителна давност водела като последица до
неоснователно обогатяване на издателя на записа на заповед. Към датата на
предявяване на исковата молба, едноличният търговец имал неплатено задължение в
размер на 30000евро. Посочва се също така, че съгласно разпоредбата на чл.534,
ал.2 ТЗ, погасителната давност започва да тече от деня на изгубване на исковете
по менителницата, записа на заповед или чека. Ищецът, като приносител на ценната
книга търпял вреда, тъй като не можел да увеличи имуществото си с паричната
сума по ефекта.(вземането било прескрибирано и преюдицирано)
Ответницата, с депозирания отговор
на исковата молба, излага становище във връзка с наведените от ищеца твърдения,
като оспорва предявеният установителен иск по основание и размер. На първо
място твърди, че нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, нито в депозираната искова молба, ищецът посочвал на какво
основание претендира част от сумата по записа на заповед. Заявява, че между страните
съществувало каузално правоотношение във връзка с което бил издаден процесният
запис на заповед- като обезпечение по
договор за финансов лизинг №85732/09.10.2008г. Подчертава, че исковете
на ищеца по повод съществуващия финансов лизинг били отхвърлени с влезли в сила
решения. (т.д. №33/2015г. по описа на БОС; в.т.д. №346/2015г. по описа на БАС).
Навежда аргументи, че съгласно т.17
от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка, с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежало и каузалното правоотношение. Намира, че
плащане в конкретния случай не се дължало, тъй като задълженията по финансовия
лизинг били платени и погасени по давност.(както и вземането по записа на
заповед)
Развива също така подробни
съображения за изтекла погасителна давност на предявения осъдителен иск.
Ищецът в допълнителната
искова подчертава, че представеният по ч.г.д. №6849/2016г., запис на заповед,
бил автентичен и редовен от външна страна, обективирайки една действителна
абстрактна сделка по смисъла на чл.535 от ТЗ.
Посочва, че съгласно
т.17 от ТР№4/2013г. на ОСГТК, предметът
на делото по иска по чл.422 от ГПК се определял от твърденията на ищеца
в исковата молба за подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение. В тежест на
ответника в настоящото исково производство било да докаже погасяване на
вземането по записа на заповед.
Излага, че с ЕТ ,,Марина-
Ирина Георгиева“ сключили договор за
финансов лизинг за пътно превозно средство №85732/09.10.2008г., изготвен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на който,
лизингодателят се задължавал да придобие ППС (верижен багер, марка
Caterprillar, модел 325 DLN, рама:САТ 0325DPPKE01157 и да го предостави за
ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение. На 15.10.2008г.,
лизинговият обект бил предаден от Уникредит Лизинг ЕАД на ЕТ ,,Марина-
Ирина Георгиева“, за което страните подписали приемо- предавателен протокол към
рамков договор №85732/09.10.2008г. Лизинговата цена била определена съгласно погасителен
план в размер на 497230.19лв. Лизингополучателят направил плащане в размер на 41760лв., като остатъкът от
общата стойност на лизинговия обект (455470.30лева) бил разсрочен на 60 месечни
вноски. Към датата но подписване на договора, била уговорената между страните
възнаградителна лихва, представляваща част от месечна вноска- 7.5% годишно,
определена на база тримесечен EURIBOR- лихвена надбавка от 2.54 пункта.
Поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на лизингополучателя, ищецът изпратил нотариална покана
чрез нотариус Мариана Анастасова- Тумбакова, рег.№464, НК-София до едноличния
търговец, с която посочил седмодневен срок за изпълнение, както и че договор ще
се счита развален при неплащане. Въпреки поканата и дадения допълнителен срок,
не последвало изпълнение, поради което ищецът упражнил правото си на
едностранно прекратяване на договора на основание чл.87 от ЗЗД и чл.32 ал.1 б.,,л“
от договора. След последвалото връщане на лизинговия обект от лизингополучателя
на 06.06.2011г. и получаването на сумата от неговата продажба били погасени
част от задълженията на ЕТ ,,Марина- Ирина Георгиева“.
Твърди, че по силата на чл.19
ал.15 от договора за финансов лизинг, издаденият запис на заповед обезпечавал
редовното и точно заплащане на всички суми по договора.
На 29.08.2014г., на основание
чл.417 т.3 ГПК, ищецът се снабдил с изпълнителен лист, по силата на който
едноличният търговец бил осъден да заплати сумата от 87363.58 лв.,
представляваща неиздължена главница по договор за финансов лизинг. Длъжникът подал възражение в законовия
двуседмичен срок срещу заповедта за незабавно изпълнение, след което от своя
страна ищецът предявил иск за установяване на вземането. С Решение №374/01.10.2015г.
по т.д. №33/2015г. по описа на БОС било признато за установено вземането по
издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата от 87363.58лв,
представляващо обезщетение за неиздължена главница по договора за лизинг за
периода от 09.09.2009г. до 09.12.2010г. Последният акт бил отменен с решение
№9/10.02.2016г. на Апелативен съд –Бургас, а ВКС не допуснал касационно
обжалване на последното.
Навежда доводи, че
погасяването по давност на вземането по каузалното правоотношение не водело до
погасяване на вземането по издадения запис на заповед. Цитира съдебна практика
(Определение №65/27.01.2017г. на ВКС по гр.д. №60185/ 2016г., ІІ г.о., ГК;
Решение №110/08.11.200г. на ВКС по т.д. №949/2009г., І т.о.ТК; Определение №555/19.09.2017г.по
т.д.№2306/2016г. на ВКС).
Излага съображения във
връзка с направените с отговора на исковата молба възражения за изтекла
погасителна давност на вземането по записа на заповед.
Съгласно чл.487, ал.1,
изр.3 ТЗ, не съществувала пречка издателят да определи по- къс или по- дълъг срок за предявяване на
плащането по записа. В случая срокът за предявяване на записа изтекъл на
09.11.2013г., но след неговото изтичане започвал да тече тригодишния срок по
чл.531 ал.1 ТЗ. След предявяване записа на заповед с нотариална покана, връчена
лично на издателя на 06.04.2015г., същият не извършил плащане по него.
Посочва, че
непредявяването на записа на заповед в срок не водело до прескрибирането на
менителничния ефект. Непредявяването в срок имало за последица само загубване
правата на регресно отговорните лица- джирантите и техните авалисти (ТР
№1/2005г. ОСГК на ВКС; Решение №1 от 01.03.2010г. на ВКС по т.д.№520/2009г., ІІ
т.о.,ТК; Решение №61 от 30.01.2009г. на ВКС по гр.д. №6485/2007г., ІVг.о., ГК).
Излага становище относно
направеното възражение за погасяване по давност на предявения при условията на
евентуалност иск. Съгласно чл.534, ал.2 ТЗ, правото на иск за неоснователно обогатяване възниквало в
момента на изгубване на исковете по записа на заповед. Срокът за предявяване на
специалния иск за неоснователно обогатяване започнал да тече от 10.11.2016г. и
изтичал на 10.11.2019г. Настоящата искова молба била изпратена по пощата на
31.07.2017г. и заведена в деловодството на Бургаския окръжен съд на 01.08.2017г., поради което срокът по
чл.534 ал.2 ТЗ не бил изтекъл.
Подчертава също така, че
искът по чл.534, ал.2 ТЗ принадлежал на приносителя на записа на заповед, чийто
менителничен иск е погасен, поради изтичане на специалната погасителна давност
за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължал на преюдициране на
ефекта, поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на
правата по него (Решение №45/ 31.03.2016г., постановено по т.д. №1029/2015г. на
ВКС,ІІ т.о.). Ангажира доказателства.
Ответникът, с допълнителния отговор на исковата молба е
взел отношение по депозираната допълнителна искова молба. Поддържа твърденията,
наведени в отговора на исковата молба.
Заявява, че всички задължения по каузалното
правоотношение били погасени поради извършено плащане, както и предвид
погасяването им по давност. Посочва, че съобразно т.17 от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, при въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежало и каузалното правоотношение
Съгласно трайната съдебна практика, при прекия
осъдителен иск по чл.538, ал.1 от ТЗ или установителен иск по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК, за вземане срещу издатели на записа на заповед или неговия
авалист, се прилагала специалната тригодишна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ, а
не общата такава по чл.110 от ЗЗД. Намира предявеният евентуален иск, за погасен по давност. Същият
следвало да се предяви до изтичане на три години от датата на погасяване на
вземането по записа на заповед В настоящия случай не било налице твърдяното
обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца с процесната сума.
Съдът намира следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, че страните са сключили договор за финансов лизинг за пътно превозно средство
№85732/09.10.2008г., изготвен в писмена форма с нотариална заверка на подписите,
по силата на който, лизингодателят- ищец се задължавал да придобие ППС (верижен
багер, марка Caterprillar, модел 325 DLN, рама: САТ 0325DPPKE01157 и да го
предостави за ползване на лизингополучателя- ответник срещу
възнаграждение. Лизинговият обект бил предаден във владение на ЕТ ,,Марина-
Ирина Георгиева“, който се задължил да заплати лизингова цена, определена
съгласно погасителен план в общ размер на 497230.19лв. Лизингополучателят
направил плащане в размер на 41760лв., като остатъкът от общата стойност на
лизинговия обект (455470.30лева) бил разсрочен на 60 месечни вноски. Поради
неизпълнение договорните задължения от страна на ответника, ищецът изпратил
нотариална покана чрез нотариус Мариана Анастасова- Тумбакова, рег.№464,
НК-София, в която посочил седмодневен срок за изпълнение, както и че договор ще
се счита развален при неплащане. Въпреки поканата и дадения допълнителен срок,
не последвало изпълнение, поради което ищецът упражнил правото си на
едностранно прекратяване на договора на основание чл.87 от ЗЗД и чл.32 ал.1 б.,,л“
от договора. След последвалото връщане на лизинговия обект от лизингополучателя
на 06.06.2011г. и получаването на сумата от неговата продажба били погасени
част от задълженията на ЕТ ,,Марина- Ирина Георгиева“.
Съществуването
на вземането на ищеца на посоченото по-горе основание, предмет на образуваното
исково производство по реда на чл.422 ГПК било отречено с решение на Апелативен
съд гр.Бургас, който отхвърлил предявения от лизингодателя иск за установяване
дължимостта на сумата от 87 363.58 лева, приемайки че същата е заявена
като претенция за обезщетение, поради неплатена главница по договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство. Въззивният състав счел, че горното вземане
срещу ответника е погасено по давност с изтичане на тригодишен срок, считано от
месец декември 2010г. /изтичането на срока за изпълнение, даден в
предизвестието за разваляне на договора/
Не съществува противоречие между
страните за гаранционно обезпечителната функция на записа на заповед, предвид
изричната клауза, въведена в чл.19 ал.15 от договора за финансов лизинг, че издадената
ценна книга обезпечава редовното и точно заплащане на всички суми по договора.
Няма различни позиции и относно извършеното предявяване на последната за
плащане на ответника на 06.04.2015г., както и, че такова не последвало.
След подадено на 08.11.2016г. заявление
от ищеца по реда на чл.417 ГПК пред Районен съд- Бургас, за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, такива били изготвени по образуваното
ч.гр.д. №6849/2016г. по описа на БРС за сумата от 30000 евро, представляваща част
от главница по запис на заповед №85732/09.10.2008г., издаден за сумата от 232
878.33 евро в гр.София, без протест, платим на предявяване до 61 месеца от
издаването, на адреса на бенефициента,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 2865.50лв.-
съдебно- деловодни разноски.
По делото е допусната и изготвена
съдебно-икономическа експертиза, от заключението, на която става ясно какви
плащания са правени от ответника по договора за лизинг, как са осчетоводени при
ищеца, кога е извършено последното такова, както и какъв е размерът на общо
дължимата от ответника сума в лева към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по записа на заповед 08.11.2016г.-
301 273.42 лева. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като
достоверно, компетентно и обективно извършено.
Спорно е обаче по делото и ответната страна твърди, че вземането на ищеца по записа на заповед е
погасено по давност, като е пропуснат срока за предявяване на ценната книга,
тъй като са изминали 61 месеца от издаването и е изтекла специалната
тригодишна давност за събиране на задължението. Другото възражение по повод на
предявения главен иск е, че по ценната книга не се дължи плащане, защото е
погасено по давност задължението по каузалното правоотношение. Подобни
съображения за изтичане на кратката тригодишна давност и погасяване по давност
на вземането по каузалното правоотношение се навеждат и във връзка с евентуално
предявената осъдителна претенция по чл.534 ТЗ.
Въз основа на горната установеност
за факти и обстоятелства, ценени във връзка с конкретните възражения и
становището на ответната страна, съдът намира следното по спорните въпроси:
Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение кредиторът основава на запис на заповед, издаден от ответника.
Възражения относно формата на ценната книга, не са релевирани. В контекста на
така очертания правен спор, съдът намира, че записът на заповед, материализиращ
вземането на ищеца, съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити и
обуславя извод за наличието на валидно менителнично правоотношение между
последния и ответника. Падежът на процесния запис на заповед е определен
съгласно чл.486 ал.1 т.1 ТЗ- „на предявяване”, с допълнително изявление за срок
за предявяване за плащане до 61 месеца от издаването. Изявлението е такова по
чл.487 ал.1 изр.трето ТЗ, с което издателят е определил по- дълъг от
диспозитивно определения едногодишен срок за предявяване, и с който срок са
обвързани задължените лица по ефекта. Записът на заповед не е бил предявен за
плащане на издателя му в посочения по-горе срок.
В този случай изискуемостта на задължението по ценната книга настъпва с
изтичане на същия срок, а именно на 09.11.2013г.,
Възражението за преюдициране на
ефекта поради пропуснат срок за предявяване за плащане е лишено от основание.
Непредявяването за плащане на записа на заповед няма за последица загубване на
правото да се претендира сумата по менителничния ефект от издателя, а води до
загубване на правата по него единствено по отношение на регресно отговорните
лица – джирантите и техните авалисти. Както е посочено в т.3 на ТР №
1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 год. на ОСГТК на ВКС, за да е налице подлежащо
на изпълнение вземане не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за
плащане, тъй като предявяването по своята правна природа представлява покана за
изпълнение на менителничното задължение. Предявяването на записа на заповед за
плащане поставя длъжника в забава и представлява необходимото кредиторово
съдействие за изпълнение на задължението, но не се отразява върху възможността
да бъде ангажирана отговорността на издателя на записа на заповед. Независимо
от казаното по делото са ангажирани доказателства свидетелстващи за това, че
ответникът е поканен/чрез връчване на нотариална покана/ да заплати
задължението си, като ценната книга му е предявена за плащане на 06.04.2015г.
Неоснователно
е и възражението за прескрибиране на ефекта, тъй като, считано от 09.11.2013г.
/когато изтича определеният от издателя 61- месечен срок за предявяване за
плащане, считано от датата на издаване/ настъпва изискуемостта на задължението
и започва да тече специалната погасителна менителнична давност по чл.531 ал.1 ТЗ. Към датата на сезирането на заповедния съд- 08.11.2016г., с което давността
е прекъсната, не е изтекъл тригодишният погасителен срок, считано от
09.11.2013г.
Поначало при възникнал между страните спор във
връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени
от ответника такива възражения срещу твърдените от ищеца обстоятелства е
необходимо да се проведе съответното доказване на фактите, от които произтича заявеното
вземане, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и
връзката му с менителничния ефект. Или, след проверка редовността на записа на
заповед от формална страна, съдът по същество следва да провери дали твърдяното
вземане по каузалната сделка съществува или не. В конкретния случай обаче от
една страна не съществува спор за наличието на такова правоотношение и
обезпечителната роля на записа на заповед. От друга страна в контекста
на повдигнатия правен спор трябва да се държи сметка за вида на предявения иск,
както и за правната характеристика на института на давността, свързана всякога
със защитата на конкретно субективно материално право, по отношение на което се
погасява правото на иск или на принудително изпълнение. В настоящия казус кредиторът
не упражнява право на иск за вземането по каузалното правоотношение, а само се
позовава на тези вземания преюдициално като основание за ангажиране на
отговорност по ценната книга, като дори да е изтекъл давностния срок по
каузалната сделка, ако вземането по ценната книга не е погасено по давност,
кредиторът ще може да упражни принудително обезпечените с издаването й права,
чието основание остава извън менителничния ефект. Именно така в пълен обем ще
се прояви и гаранционния характер на записа на заповед, по който издателят е
уговорил продължен срок на предявяване /каквато е настоящата хипотеза/,
покриващ целия период на договора, включително и времето, през което може да
тече давност за каузалните задължения. Това означава, че когато издателят на
менителничния ефект извежда недължимостта на вземането по абстрактната сделка
от погасяването по давност на обезпеченото с нея каузално притезание, тази
защитна теза не представлява по своя характер възражение за погасяване по
давност на самия менителничен иск. Вземанията
по менителничното и по каузалното правоотношение съществуват паралелло, като
кредиторът е този, който избира кое субективно право да упражни – налице е
кумулация на претенции. По всяка една от тях може да се правят възражения, но
погасяването на едната възможност, каквато е тази да се предяви пряк иск по
каузалното отношение поради настъпила погасителна давност, не води до
невъзможност да се предяви претенцията за установяване съществуването на
вземането по абстрактната сделка. От казаното следва извод,
че при предявен установителен иск за установяване вземане по
менителничен ефект възражението за изтекла погасителна давност по каузалната
сделка не представлява релативно възражение за погасяване на вземането, каквото
би било например възражението плащане, прихващане, новиране и други. Обратното
би означавало да се приравнят и отъждествят искове, основани на вземането по
менителничния ефект с тези, предявени за вземането по каузалното правоотношение,
което е отделно от правото по абстрактната сделка. /в този
смисъл, решение № 102 от 23.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2680/2013 г., I т. о., ТК и решение на ВКС по т.д. №949/2009 г., І т.о./.
По делото не се и твърди, че
ответникът е платил търсената процесна сума по записа на заповед на ищеца и
такива доказателства не са събрани. Установен е и неоспорен размерът на
задължението на ответника към датата на депозиране на заявлението за издаване
заповед за изпълнение. Следователно и по изложените по-горе съображения, настоящият
състав възприема крайния правен извод, че възникването и съществуването на
изискуемо парично задължение на ответника към ищеца в претендирания по делото
размер е безспорно установено, поради което и предявения по делото положителен
установителен иск е доказан и основателен и следва да се уважи.
Основателна е претенцията за
присъждане на лихва върху приетото за установено вземане, считано от 08.11.2016г.,
когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК. На основание чл.422 ал.1 от ГПК, исковете за съществуване на
вземането се считат за предявени от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
С оглед направените от съда изводи и
уважаването на главния иск не следва да се обсъжда предявената при условията на
евентуалност претенция на ищеца с правно основание чл.534 ал. ТЗ.
Предвид уважаването на иска на основание
чл.78 ал.1 ГПК, ЕТ ,,Марина- Ирина Георгиева“ следва да бъде осъден да заплати
на ,,УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 4221.50 лева, от които 2748 лева-
адвокатско възнаграждение, 1173.50 лева- държавна такса и 300 лева депозит за
вещо лице, както и направените в заповедното производство по частно гражданско
дело №6849/16г. на БРС разноски в общ размер на 2865.45лв., представляващи сбор
от платена държавна такса- 1173.50 лева и адвокатско възнаграждение 1692 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ЕТ ,,Марина-
Ирина Георгиева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к. ,,Славейков“, бл.1Б, вх.13, ет.5 съществуването на вземане в размер на 30 000
/тридесет хиляди/ евро в полза на ищеца ,,УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А. Калинов Кръстев, ЕГН ***********
и Димитър Николаев Личев, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 4, представляващо
неиздължена част от главница по запис на заповед №85732/09.10.2008г., издаден за
сумата от 232 878.33 евро, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК- 08.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ ,,Марина- Ирина Георгиева“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. ,,Славейков“,
бл.1Б, вх.13, ет.5 да заплати в полза на ,,УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А. Калинов Кръстев, ЕГН ***********
и Димитър Николаев Личев, ЕГН ********** направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 4221.50 /четири хиляди двеста двадесет и един/ лева,
както и сумата от 2865.45 /две хиляди осемстотин шестдесет и пет/лева, представляваща
разноски, извършени в производството по частно гражданско дело №6849/16г. на
БРС.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския
апелативен съд.
Съдия: