Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 366 03.10.2022 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Нейка Т., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №477 по описа за 2021 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на Н.С.Ц. ЕГН **********,
изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора
с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения, за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители
на Затвора - Стара Загора, като за същите се твърди, че са настъпили в резултат
на действия и бездействия на затворническата администрация. С оглед постъпила
по делото доуточняваща молба, неимуществените вреди са оценени на стойност от 42
000.00 лв. Периодът за който се претендира обезщетение е от 01.12.2010 год. до 03.08.2021
год. – от постъпването му в затвора до „настоящия момент“ - датата на завеждане
на исковата молба в съда.
Ищецът твърди, че през времето на престоя му в
затвора вследствие на унизителните и нечовешки условия, в които е принуден да
изтърпи наложеното му наказание, е развил няколко заболявания – диабет,
сърдечни и бъбречни заболявания.
Ответникът - Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител
по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и защита,
оспорва предявения иск. Твърди, че същият е неоснователен, като погасен по
давност за периода от 01.12.2010 год. до 03.08.2016 год.. Ответникът счита
исковата претенция за неоснователна и недоказана, както по отношение липсата на
санитарно-битови условия в затвора за целия период на престоя, на лишения от
свобода, така и за твърденията, свързани с незаконосъобразните действия на
служителите на администрацията, изразяващи се в упражняван психически и
физически тормоз. Излагат се подробни съображения във връзка с липсата на
причинно-следствена връзка между условията в затвора и медицинското състояние
на лицето, като се отричат твърденията за влошеното му здравословно състояние,
както и за възникване на заболяването му през време на изтърпяване на
присъдата. Ответникът заявява също, че поставянето на ищеца при наличните
условия в Затвора – Стара Загора, нито е имало за цел, нито реално е довело до
потискане, унижение или неблагоприятно засягане на неговата личност. Излага се
становище, че затворническата администрация е полагала необходимите усилия за
поддържане и подобряване на санитарно-битовите условия в мястото за лишаване от
свобода, като в тази връзка е извършен и ремонт на сградата на затвора, който е
приключил в началото на 2016 год. Заявява се също, че като цяло, на лишените от
свобода се създават условия за реализиране на правата им в обхвата на
ограниченията, произтичащи от съответния наложен режим, като начинът на изпълнение
на наложеното наказание не е надхвърлил неизбежното страдание, свързано с
произтичащите от изтърпяване на самото наказание лишения. Оспорват се
фактическите твърдения, изложени в исковата молба, като се заявява, че по
отношение упражняваните спрямо Ц. тормоз и унижения липсват каквито и да било
конкретни доказателства относно времето, мястото и лицата, които са извършвали
незаконосъобразните действия.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото, чрез участващия прокурор,
дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Излагат се съображения за изтекла погасителна давност на исковата претенция за
периода от 2009 год. до 2015 год. Поддържа се, че не са налице достатъчно
доказателства в подкрепа на твърденията за извършени нарушения от страна на
затворническата администрация по отношение лишения от свобода, както и че като
цяло не се доказва наличието на
незаконосъобразни действия или бездействия, довели до претърпяването на
претендираните за овъзмездяване неимуществени вреди.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените документи по делото - справка с изх. №5329 от 26.10.2021
год. /лист 46-48 от делото/ на Началника на Затвора - Стара Загора, е видно, че
Ц. е постъпил в Затвора, гр. Стара Загора на 24.11.1999 год. с начало на
наказанието. По отношение на исковия период, ищецът на 09.11.2010 год. е бил
настанен в „приемно отделение“ 1-ва група, като след кратък престой там е
настанен в обособено помещение №6 в зона за повишена сигурност – коридор,
обособен за настаняване на лишено то свобода с проблемно поведение, психиатрични
и психични отклонения, за които риска от вреди е висок, непосредствен, до
отпадане на необходимостта. След решение на Комисията по изпълнение на
наказанията от 19.06.2013 год. е изведен от ЗПС и е разпределен за
доизтърпяване на наказанието в 2-ра група. На 04.07.2013 год. е преразпределен
в 7-ма група. На 10.05.2016 год. е преразпределен в 9-та група. На 14.12.2018
год. е преразпределен в 4-та група, където пребивава и към момента на
предявяване на исковата претенция. През исковия период 09.11.2010 год. -
м.03.2016 год. всички коридори в корпуса на Затвора - Стара Загора са били
оборудвани с общи за съответния коридор санитарни възли с тоалетни и умивалници
с течаща вода, достъпа до които е бил свободен от 6.00 ч. до 20.00 ч.,
съобразно действащите тогава нормативни изисквания и график за разпределение на
времето, а в останалата част от денонощието осигуряван при необходимост в
съответствие със същите. Всички спални помещения са били с отваряеми прозорци и
възможност за проветряване, естествена вентилация и осигурен достъп на
естествена светлина. Изкуственото осветление във всяко помещение е било
реализирано с лампи с нажежаема жичка. Оборудвани са със стандартни легла,
шкафчета, маси и столове. Отоплението във всички спални помещения е
осъществявано /както и в момента/ от отоплителна централа, разполагаща с два
парни котела работещи с природен газ и газьол. В корпуса на затвора има
изградена абонатна станция, в която парата се превръща в гореща вода и чрез
помпи циркулира в отоплителната инсталация. През зимния период котлите в
централата работят по график, а абонатната станция в корпуса на затвора
осигурява постоянна циркулация на гореща вода в отоплителната инсталацията в
спалните помещения на лишените от свобода. Спалните помещения са оборудвани с
чугунени радиатори. Топла вода за битови нужди е осигурявана от същата
отоплителна централа, като за всички групи е осъществявано къпане по график в
общата баня в корпуса на затвора. Извън посоченото, с цел по-добро поддържане
на личната хигиена на лишените от свобода във всички групи е разрешавано общото
ползване на големи бързовари за затопляне на вода. Прането на спалното бельо на
лишените от свобода е осъществявано в пералнята на затвора, а веднъж годишно е
осигурявано изпиране на одеялата. Относно престоя му в 9-та група - от
10.05.2016 год. до 13.12.2018 год., е настанен в спално помещение №9. Спално
помещение №9 в 9-та група е с площ от 25.00 кв. м., към него има самостоятелен
санитарен възел с площ 2.10 кв. м. Максимално допустимият капацитет на спалното
е до 5 лишени от свобода и никога не е надвишаван. Ремонтът на 9-та група в
корпуса на затвора Стара Загора по Норвежкия финансов механизъм е бил
финализиран в края на 2015 год. Относно престоя му в 4-та група - от 14.12.2018
одг. е настанен в спално помещение №15, където е и отговорник на спалното.
Спално помещение №15 в 4-та група е с площ от 45 кв. м., към него има
самостоятелен санитарен възел. Максимално допустимият капацитет на спалното е
до 10 лишени от свобода и никога не е надвишаван. От м.08.2020 год. Н.С.Ц. е
настанен в спално №5 в 4-та група, където пребивава до подаването на исковата
молба, и е отговорник на спалното. Спално помещение № 5 в 4-та група е с площ
от 25 кв. м., към него има самостоятелен санитарен възел с площ от 2.15 кв. м.
Максимално допустимият му капацитет е до 5 лишени от свобода и никога не е
надвишаван.
По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит
на свидетеля И.Н.Н.. Свидетелят заявява, че познава Н.Ц., като с него са били
заедно в затвора. Н. заявява, че са били настанени в 5 килия на група 4. Тази
килия по негова преценка на око е между 19 и 20 квадрата. Там имало пет метални
вишки за пет лишени от свобода. Случвало се е предишни години, преди ремонта,
преди 2015 год., да бъде пренаселена килията. Тогава условията били ужасни,
като след ремонта са поносими. Този ремонт, счита за недостатъчен. Не е имало периоди, през които да са били
по-малко от пет човека в килия. След ремонта в килията имало санитарен възел и
течаща вода към самото помещение. Прозорците са със същия размер, единствено
дограмата е подменена с ПВЦ дограма. Това е основното, което било направено.
Отоплението на килията е с централно парно, но го пускали по няколко часа и го
спирали, което позволявало помещението да изстине. Ако са пет човека в едно
помещение, шкафчетата са били три. Според него всеки би следвало да има шкафче.
Имало моменти, когато имало страшно много хлебарки и дървеници, които се
размножавали много бързо. Нощно време било кошмар, защото хапели. Прозорците
били отваряеми, но само една малка част от тях, което било крайно недостатъчно
за проветряване и за влизане на светлина в помещението. Помещенията са били
тъмни и неугледни. Прозорецът, съгласно строителните стандарти за жилищни
помещения, трябвало да бъде ¼ от площта на пода. Не знае Н. да е
получавал дрехи от свои близки, защото не правел свиждания. Трябвало да
получава дрехи служебно, но не са му били давани. Има право на обувки и дрехи,
но не са му давали. Получавал е единствено и само четири сапуна на месец. Той
получавал дрехи от други лишени от свобода. Живеели месеци наред заедно като
обитавали едно и също помещение. С Н. били заедно в една килия в периода след
ремонта на Затвора. Миналата година преди Нова година изкарали заедно. Може би
септември – октомври 2021 г. е било. Той в отряда бил от 2020 год. и излязал
преди 40 дни от затвора. Преди това бил и във втора група 2014-2015 год., но не
можел да уточни периода, минало много време. От 2000 год. бил в затвора, като
през годините съм влизал и излизал от затвора. Имал общо седем присъди и е
имало периоди, през които е бил на свобода, след което отново е бил задържан за
изтърпяване на наказание. Заедно с Н. били в четвърта група. В четвърта група
имало едно общо санитарно помещение, до което имали достъп от 06.00 ч. сутринта
до към 19.20 ч. вечерта. През нощта били заключени в килиите. Сутринта ги
отварят в 6.00 ч. В санитарния възел на килията също имало малък прозорец.
Прозорците в санитарните възли на килиите не били еднакви. Едните били
по-големи, другите били по-малки. По-голямата част от деня били на изкуствено
осветление. Когато им изключели лампите, сме на естествено осветление. Имало е
периоди през деня, когато осветлението не било включено. Осветлението го включват
след 7.00 ч. вечерта и е докъм 10.00 – 10.30 ч. сутринта. Когато не работело осветлението
в килията, килията била тъмна. Прозорците не били достатъчни да пропускат
нормална дневна естествена светлина. Н. не е бил отговорник на групата, но е
бил отговорник на килията. Отговорникът на килията се избирал по график, като
се редували всяка седмица. Всяка седмица килията се почиствала от отговорника
на килията с препарати, които купували от отговорника на групата. Отговорникът
на групата получавал санитарни почистващи материали, но те не стигали до лишените
от свобода, защото ги продавал. В момента не знае кой е отговорника на групата.
Последно бил М.. Получавали почистващи препарати от отговорника на групата,
който след това им ги продавал. Водел дело срещу ГДИН със същия предмет като
настоящия.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
По допустимостта на иска:
На първо
място предявеният от Н.С.Ц. иск следва да бъде квалифициран като иск по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
включително и за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Искът е предявен от лице, което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на затворническата
администрация/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо
лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно
разпоредбата на чл. 12 от ЗИНЗС – т. е. исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу надлежно, пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл.
205 от АПК във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Твърдените като
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на затворническата
администрация представляват административна дейност, доколкото осъществяваната
от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на изтърпяването
на наказанията „лишаване от свобода“, съобразно правното им положение и статут.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл.284 от ЗИНЗС,
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се
обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при
или по повод изпълнение на служебните задължения, при осъществяване на
административна дейност, подлежи на разглеждане в производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед настоящото
местожителство *** /към момента на подаване на исковата молба/, делото е
подсъдно на Старозагорския административен съд.
Вземайки предвид по-горе
изложеното, касаещо периода, за който се твърдят за причинени неимуществените
вреди, се явяват неоснователни и направените възражения за изтекла погасителна
давност за част от същия период. Погасителната давност се свързва с изтичането на
предвиден в закона период от време, през който субектът на правото бездейства и
не го упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно
погасителната давност, на основание, както на §1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.2
от АПК, във връзка с чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от
Закона за нормативните актове, следва да намерят приложение
правилата на чл.110
– чл.120 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1
от ЗЗД/. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящия,
това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или моментът на
прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от
бездействие. Съгласно разрешението, дадено в т.4 от Тълкувателно решение №3 от
22.04.2004 год. на ВКС по тълкувателно гр. дело №3/2004 год. на ОСГК, когато
вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им е от момента на преустановяването им. Съобразно горното, след
изтичане на законово регламентирания давностен срок, правото на иск за
вземането на ищеца за обезщетение за претърпени вреди, се погасява. По аргумент
от нормата на чл.120 от ЗЗД,
давността не се прилага служебно, а следва да се предяви, като възражение. В
случая такова възражение е направено от ответника и доколкото възражението за
погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение, след неговото
изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното от Н.Ц.
вземане по предявения иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, е
погасено по давност. В конкретния случай, съдът намира, че след извършването на
ремонта на Затвора Стара Загора през 2015 год., то считано от 28.03.2016 год. е
налице преустановяване на неправомерното действие, касаещо лошите условия на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като петгодишният давностен
срок би изтекъл на 28.03.2021 год. Датата 28.03.2016 год. съдът възприема като
достоверна, въз основа на твърденията на ответника, а и като има в предвид
датата на подписване на договора за изпълнение на обществената поръчка
02.06.2015 год., както и срокът на неговото изпълнение 100 работни дни от открИ.ето
на строителната площадка. В този период на основание чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 год., и за преодоляване на последиците, до
отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно разпоредбата на §13 от ПЗР на
ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 год., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ
– 14.05.2020 год. С оглед това е видно, че остатъкът от време след 13.03.2020
год. продължава да тече едва, считано от 21.05.2020 год., като в този смисъл и
вземайки предвид датата, на която е предявен искът пред Административен съд,
гр. Стара Загора – 03.08.2021 год., е следно, че към тази дата исковата
претенция на Ц. за претърпени вреди при изпълнение на наказанието му „лишаване
от свобода“ в Затвора - гр. Стара Загора. В конкретния случай съда намира, че
петгодишния давностен срок в конкретния случай, когато се претендират вреди от
бездедйствие, което не е преустановено и продължава, то датата на подаване на
исковата молба е крайна при броенето на този срок. Ето защо, съдът намира, че
за периода 01.12.2010 год. до 03.08.2016 год. е погасена по давност.
Тук е мястото да се отбележи, че направеното
оспорване от страна на ищеца на представената справка изх.№5329/26.10.2021 год.
на Началника на Затвора Стара Загора, както и тази от 20.09.2022 год. с
изх.№5330, е неоснователно. Оспорва се само размерите на посочените килии, но
не и останалите изложени обстоятелства. Доколкото така представените справки
представляват официални документи, то в тежест на оспорващия е да докаже
тяхната неистинност. Това може да стане чрез различни доказателствени средства,
включително чрез свидетели и вещи лица и други документи. Доколкото е налице
ремонт на Затвора Стара Загора осъществени през 2015 год., то не би могло да се
установи размера на килиите преди него. Единствено и само може да се установи
квадратурата на килиите след този ремонт, т.е. след 28.03.2016 год. за
доказване на фактите по делото бе допуснат свидетеля И.Н., чиито показания съдът
не кредитира в пълна степен, тъй като същият има висящо съдебно дело срещу
ответника на същото правно основание и за същия период. Всъщност с показанията
си същият не оборва изнесената информация, че килията в която са пребивавали с
ищеца, не е била пренаселена. Според неговите възприятия, квадратурата не е
било повече от 19-20 кв.м. Видно от справката, квадратурата е 25.00 кв.м., като
стените са 5.00 м. на 5.00 м. На първо място човешките възприятия са субективни
и без замерване със съответните уреди, не би могло да се приеме, като
достоверно това възприятие. Ако се приеме, че размерите на килията са 4.50 м.
на 4.50 м., то квадратурата е 20.25 кв.м. В този смисъл, една разлика от 0.50
м. при декларирана дължина от ответника от 5.00 м. дължина на килията, е
допустима при субективното възприятие на всеки който е да е било човек. Нещо
повече, изнесените данни за наличие на отваряем прозорец в килията, както и
наличието на санитарен въззел в самата килия, с постоянно течаща вода, се
подкрепят и от показанията на И.Н.. Не на последно място, следва да се
отбележи, че извършеният ремонт е съгласно проведена обществена поръчка от
страна на ГДИН, която е достъпна на сайта на възложителя - https://justice.government.bg/home/index/e22fc814-31d1-4846-b528-fd32c819d6bd
. При проверка на документацията на същата, съдът установи, че видно от същата,
с оглед съображения за сигурност одобреният инвестиционен проект ще бъде
предоставян на потенциалните участници за запознаване и разглеждане на място в
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в стая 40 от 13:00 до 16:00 часа
всеки работен ден до срока за получаване на оферти. Преди запознаване с
инвестиционния проект Участниците следва да подпишат декларация за
поверителност, предоставена им от Възложителя. Явно се касае за класифицирана
информация, до която достъп биха имали само лицата изрично предвидени в закона и
при изпълнение на законовите изисквания за този достъп.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София се явява частично основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на
такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/. Отговорността на държавата
по чл.284, ал. 1
от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1. допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от
свобода“ или на мярка „задържане под стража“; 3. претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл.
от АПК.
В
конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част на подадената искова
молба, релевираното, като основания на исковата претенция нарушения на чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС,
се изразява в: 1. поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение
на наложена му наказание „лишаване от свобода“ от гл. т. неосигуряване на лицето
на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ и съответните
санитарно-битови и условия, довело до неблагоприятни физически и психически
отражения върху личността и здравето на Ц.; 2. Липса на достатъчно дневна
светлина и достатъчно проветряване в килията; 3. извършването
на незаконосъобразни действия на служители от затворническата администрация,
проявяващи непредоставянето на спални и санитарни принадлежности; 4. Липса на
топла вода и отопление. Описаните действия и бездействия са довели до
възникването на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания
и душевен дискомфорт в т.ч. влошено здравословно състояние.
На първо място за да
бъде квалифицирано едно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо
да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие.
В част втора на
ЗИНЗС и част четвърта
от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“. Съгласно разпоредбата чл.43, ал.3
от ЗИНЗС /в действалата през процесния период и до 07.02.2017 год.
редакция на нормата, сега ал.4/, минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м., като е било
предвидено този текст и регламентираното в него изискване за минимална жилищна
площ, да влезе в сила от 1 януари 2019 год. Очевидно е, че с оглед предвидения
отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно
въведените изисквания за минимална жилищна площ, не са били част от действащото
законодателство за част от периода на исковата претенция, за който се твърди,
че е налице неосигуряването на минималната жилищна площ /01.12.2010 год. – 03.08.2016
год./. Но по аргумент от нормите на чл. 2
и чл. 43, ал. 2
от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание. В чл.20, ал.2
от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20
от този правилник – че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип и
арестите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съгласно §9 от ПЗР на
ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на
програмата по §11 от ПЗР на
ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за
лишаване от свобода. Тук отново следва да се приеме, че с оглед предвидения отлагателен
срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно въведените
изисквания за санитарен възел и течаща вода в спалните помещения на местата за
лишаване от свобода, не са били част от действащото законодателство за част
периода на исковата претенция. Както обаче вече беше посочено, по аргумент от
нормите на чл.2
и чл.43, ал.2
от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство.
Видно от доказателствата по делото,
в т. ч. и представените от Началника на Затвора - Стара Загора справки, поради
липсата на нормативно установено задължение за архивно съхранение на
документация относно покилийното настаняване на лишените от свобода и
значителния период от време между началото на процесния период и настоящия
момент, не е налична информация в кои точно спални помещения по коридори и при
каква квадратура е настаняван ищецът за целия исков период. Доколкото част от
този исков период е налице погасяване на правото на иска заради изтекла
давност, макар и за него да е налице законовата презумпция за претърпени вреди,
то същото не следва да се обсъжда.
От една страна съобразно показанията
на свидетеля, за периода от след 28.03.2016 год. до 03.08.2021 год., съдът
приема, че спрямо ищеца не са извършени нарушения на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
От друга страна подобен извод се налага и с оглед информацията, представена от
затворническата администрация. Съгласно последната, твърденията на ищеца, че и
към момента, мястото, в което той излежава наказанието си /четвърта група на
Корпуса на Затвора – Стара Загора/ е лишено от съобразените по-горе условия за
живот са неверни – осигурена е необходимата минимална жилищна квадратура и
съответно неограничен достъп до санитарен възел с течаща вода, налице е
естествена дневна светлина, прозореца е отваряем, макар и да е височина 1.80
метра от пода.
Що се отнася до останалите твърдения, за
непредоставянето на спални и санитарни принадлежности на ищеца, съдът намира
същите за доказани. Не се представиха писмени доказателства от страна на
ответника за тяхното предоставяне, а доколкото от показанията на свидетеля Н.
се установи, че Н.Ц. няма собствени такива. С оглед разпоредбата на чл.84,
ал.2, т.3 от ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода имат право на
самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат
собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за
съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, то съдът
намира, че е налице бездействие от страна на ответника спрямо това му
задължение. Това задължение е доразвито и в разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ППЗИНЗС, съгласно която спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Следователно
бездействието на администрацията по неосигуряване на спални принадлежности на
ищеца в периода на изтърпяването му на наказанието лишаване от свобода в Затвора
Стара Загора сочи на нарушение на това изискване. Липсата на спални
принадлежности също сочи на лоши материални условия и в този смисъл на
нарушение по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Не е налице обаче нормативно задължение за
осигуряването на санитарни принадлежности за лицата изтърпяващи наказание
лишаване от свобода, поради което и оплакванията в тази насока следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В контекста на това и съдът намира, че оплакването
на ищеца, че нямало достатъчно шкафчета за лични вещи е недоказано. На първо
място, разпоредбата на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС говори за самостоятелни легла,
снабдени със спални принадлежности, но не говори за самостоятелни шкафчета за
лични вещи. Всъщност в нито един момент ищецът не е твърдял, че не е ползвал
шкафче, а такива данни не се събраха и от свидетелските показания на свидетеля Н..
Наличието на три шкафчета за пет лица е достатъчно за събирането на личните им
вещи. Както и по–горе бе изтъкнато, не е налице нормативно задължение на
затворническата администрация на осигуряване на самостоятелни шкафчета за всеки
един лишен от свобода.
Налице е пряка дневна светлина и възможност за
проветряване на килията, а дали отваряемостта на половината от прозореца е
достатъчно за проветряване на цялата килия, е въпрос на субективно възприятие
на всяка едно лице, което зависи и от неговото физическо и здравословно
състояние. Налице са поставени осветителни тела, както и отоплителни такива,
като отново според съда е субективно възприятията за достатъчна осветеност на
помещението и неговото отопление. Всички тези обстоятелства следва да се
преценят и в контекста на специфичното предназначението на сградата на затвора.
Налице са и законови изисквания, които следват да се спазват с цел свеждане до
минимум на възможността на лишените от свобода да осъществяват опити за бягство
от затвора, респективно избягване на изтърпяване на постановената присъда.
Що се отнася до наличието на хлебарки и дървеници,
видно от показанията на свидетеля Н., такива е имало и са били в изобилие.
Липса на доказателства, с които да се оборят тези показания, сочи на
неизпълнение на законовите изисквания и респективно лоши условия на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода.
Съгласно
презумпцията по чл.284, ал.5
от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното, но за да се предполагат вреди, следва да са налице
действия или бездействия, които да подлагат лишения от свобода на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Такива в настоящото производство
не бяха доказани в пълнота като част от фактическия състав на чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, поради което предявеният от Н.Ц. иск в тази му част следва
да бъде отхвърлен частично.
В обобщение съдът намира за доказани
следните обстоятелства, представляващи и незаконосъобразно поведение
/бездействие/ на затворническата
администрацията по отношение на ищеца Н.Ц.: неосигуряване на спални
принадлежности и лоша хигиена ва килията, поради наличието на хлебарки и
дървеници за времето от 03.08.2016 год. до 03.08.2021 год.. Приетите за
установени обстоятелства в своята съвкупност и преценени с оглед периода на
времетраенето им, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно
засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство. Причинените на ищеца
неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му
наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното
му наказание. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата
поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията
в пенитенциарното заведение за неспазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС,
което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки
общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване
на правнорегламентирана си дейност длъжностните лица от администрацията на
затвора са нарушили изискването по чл. 2, т. 3
от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на лишения от
свобода на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство. Установените негативни преживявания, физически и психичен
дискомфорт на Ц., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му
наказание, макар и без увреждане на здравето, като следствие от тях, са
довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени
вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3
от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода и зачитане на правата
и достойнството им. Поради това, според настоящия съдебен състав кумулативно са
налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС.
Размерът
на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД
по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово
въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква
размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. По
делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и
психическото здраве на Н.Ц., при което той да е понесъл морални вреди,
по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия.
Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че Ц. е пребивавал при
горепосочените неблагоприятни условия общо около 5 години в Затвора – Стара
Загора, където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство,
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до
размер на 1 200.00 лв.
В
останалата част на иска, до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 42
000 лв., както за претърпени неимуществени вреди от бездействието на затворническата
администрация, свързано с неосигуряване на минимална жилищна площ и постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 01.12.2010 год. до 03.08.2020
год., така и за неосигуряването на естествено осветление, достъп до
свеж въздух и възможност за проветрение на килията, липса на самостоятелно
шкафче за лични нужди и осигуряване на санитарни принадлежности искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При
този изход на спора съгласно разпоредбата на чл.286, ал.3
от ЗИНЗС, ищецът има право на разноски. Доколкото по делото същият е
бил освободен от заплащането на държавна такса и му е осигурена безплатна
правна помощ, то такива не се и следват в негова полза.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София да заплати на Н.С.Ц. ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора - Стара Загора сумата от 1 200.00 лв. /хиляда и двеста
лева/, представляваща парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора -
гр. Стара Загора, свързана с неосигуряване на спални принадлежности и лоши
хигиенни условия за периода от 03.08.2016 год. до 03.08.2021 год.
ОТХВЪРЛЯ
иска на
Н.С.Ц. ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора в останалата му част,
до размера на
претендираното обезщетение от 42 000.00 лв. /четиридесет и два хиляди
лева/, както за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна
административна дейност на администрацията на Затвора - гр. Стара Загора,
свързана с неосигуряване на минимална жилищна площ и постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, за самостоятелно шкафче и санитарни
принадлежности за периода от 03.08.2016 год. до 03.08.2021 год., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
иска на
Н.С.Ц. ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора за периода от 01.12.2010
год. до 03.08.2016 год., като погасен по давност.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: