Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 188
гр. Сливен, 02. 10. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на деветнадесети септември, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 242 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на „ХЛ-ТопМикс“ ООД с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: с. Калояново, община Сливен,
подадена против Национална агенция за приходите /НАП/, за заплащане на сумата от
5 934,40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в адвокатско възнаграждение и разходи за хотелска услуга и
гориво, направени в съдебно производство по обжалване и отмяна на
незаконосъобразен акт – Наказателно постановление /НП/ № F298258 от 31.05.2017 г., издадено от Заместник директор в
Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Бургас, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.03.2018 г.
В исковата молба ищецът твърди, че: с НП № F298258 от
31.05.2017 г., издадено от Заместник директор в ТД на НАП – Бургас, на
дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС; наказателното
постановление е обжалвано от дружеството пред Районен съд – Сливен; образувано
е АНД № *** / 2017 г. по описа на Районен съд – Сливен; постановлението е
окончателно отменено с Решение № 54 от 22.03.2018 г., постановено по КАНД № 21
/ 2018 г. по описа на Административен съд– Сливен; в производството по
обжалване на НП пред Районен съд – Сливен, и Административен съд – Сливен, ищецът
е направил разходи в общ размер на 5 934,40 лева, от които: 3000 лева –
адвокатско възнаграждение за защита пред Районен съд – Сливен, 2800 лева –
адвокатско възнаграждение за защита пред Административен съд – Сливен, 59,69
лева – хотелска услуга за престой на адвоката в Сливен, и 74,71 лева – гориво
за предвижване на адвоката от София– Сливен – София; горепосочените разходи
нямаше да бъдат реализирани от ищеца, ако НП не беше издадено, поради което
същите са причинили вреди на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. В представени писмени бележки чрез упълномощен процесуален
представител поддържа исковата молба и претендира присъждане на разноски по
настоящото дело.
Ответникът – НАП, редовно призована, се представлява в
съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
предявения иск за обезщетение по основание и размер. Излага съображения в
подкрепа на твърденията си. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С НП № F298258 от 31.05.2017 г., издадено от Заместник
директор в ТД на НАП – Бургас, на ищеца „ХЛ-ТопМикс“ ООД е била наложена
имуществена санкция за нарушение на ЗДДС. НП е обжалвано от дружеството пред
Районен съд – Сливен и с Решение № 584 от 11.12.2017 г., постановено по АНД № ***/
2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, НП е потвърдено. Решението на
Районния съд е обжалвано пред Административен съд – Сливен и с Решение № 54 от
22.03.2018 г., постановено по КАНД № 21 / 2018 г. по описа на Административен
съд – Сливен, първоинстанционното решение и наказателното постановление са
отменени. Решението на Административния съд е окончателно.
В производството по обжалване на НП пред Районен съд –
Сливен, ищецът е бил представляван от А.Д.Т. – адвокат към САК, въз основа на
пълномощно от 28.08.2017 г. В административно-наказателното дело се съдържат
следните фактури и потвърждения за плащане: Фактура № ********** от 31.08.2017
г. с реквизити: доставчик – А.Д.Т., получател – „ХЛ-ТопМикс“ ООД, описание на
услугата – 50 % авансово плащане за съдебна жалба и защита срещу НП № F298258/
31.05.2017 г., сума за плащане – 1800 лева.; Потвърждение за плащане от ПроКредит
Банк с реквизити: наредител – „ХЛ-ТопМикс“ ООД, получател – А.Д.Т., сума – 1800
лева, основание – проф. ф-ра 153 / 28.08.2017; Фактура № ********** от 16.11.2017
г. с реквизити: доставчик – А.Д.Т., получател – „ХЛ-ТопМикс“ ООД, описание на
услугата – 50 % авансово плащане за съдебна жалба и защита срещу НП № F298258/
31.05.2017 г. - остатък, сума за плащане – 1800 лева; и Потвърждение за плащане от ПроКредит Банк с
реквизити: наредител – „ХЛ-ТопМикс“ ООД, получател– А.Д.Т., сума – 1800 лева,
основание – проф. ф. 163/ 13.11.2017.
В производството пред Административен съд – Сливен, ищецът
е бил представляван от А.Д.Т. – адвокат към САК, въз основа на пълномощно от 26.02.2018
г. В касационното дело се съдържат следните фактури и потвърждения за плащане:
Фактура № ********** от 19.01.2018 г. с реквизити: доставчик– А.Д.Т., получател–
„ХЛ-ТопМикс“ ООД, описание на услугата – 50 % авансово плащане за касационна
жалба и защита срещу НП № F298258/ 31.05.2017 г., сума за плащане – 1680 лева; Потвърждение
за плащане от ПроКредит
Банк с реквизити: наредител – „ХЛ-ТопМикс“ ООД, получател – А.Д.Т., сума – 1680
лева, основание – проф. ф-ра 170 18.01.2018; Фактура № ********** от 20.02.2018
г. с реквизити: доставчик– А.Д.Т., получател– „ХЛ-ТопМикс“ ООД, описание на
услугата – 50 % авансово плащане за касационна жалба и защита срещу НП №
F298258/ 31.05.2017 г. - остатък, сума за плащане – 1680 лева; и Потвърждение
за плащане от ПроКредит Банк с реквизити: наредител– „ХЛ-ТопМикс“ ООД,
получател – А.Д.Т., сума – 1680 лева, основание – проф. 175 / 09.02.2018.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове: иск за присъждане
на обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и иск за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение.
Предявените обективно съединени искове са допустими. Предявени
са от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
наказателно постановление, издадено от заместник директор в ТД на НАП – Бургас,
срещу Национална агенция за приходите – юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 2
от Закона за НАП. Следователно исковете са предявени от лице с правен интерес и
срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във връзка с
чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество, предявените искове са
неоснователни, по следните съображения:
От доказателствата по делото не е установено наличието
на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В разглеждания случай основателността на този иск
предполага установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки: незаконосъобразен
акт на орган или длъжностно лице на ответника; причинени имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт; причинна
връзка между незаконосъобразния акт и вредите.
По делото е установено, че е налице незаконосъобразен
акт – НП № F298258 от 31.05.2017 г., издадено от Заместник директор в ТД на НАП
– Бургас, което е отменено с влязло в сила Решение № 54 от 22.03.2018 г.,
постановено по КАНД № 21 / 2018 г. по описа на Административен съд – Сливен. В тази връзка неотносими към спора са
твърденията на ответника за липса на нарушение при издаване на НП. Въпросът
относно законосъобразността на това НП е разрешен с окончателно съдебно
решение, постановено в производство по реда на ЗАНН, и е недопустимо да бъде
пререшаван в настоящото производство.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз
основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Следователно, изпълнена е първата предпоставка
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Но липсват доказателства, обосноваващи твърденията на
ищеца за причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразния акт.
По правило, заплатена сума за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на НП води до намаляване на
имуществото на санкционираното лице, което намаляване е предизвикано от
издаването на незаконосъобразното НП. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС. В
производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест за
доказване по несъмнен начин наличието на твърдените в исковата молба факти и
обстоятелства лежи върху ищеца. В разглеждания случай, в производството по
обжалване на НП не са представени доказателства за направени разноски за
платено адвокатско възнаграждение за защита в това производство, поради което не
е установено ищецът да е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото
НП. От представените по административно-наказателните дела фактури и
потвърждения за плащане не може да се направи обоснован извод, че сумите,
посочени в потвържденията за плащане, представляват договорено и платено
адвокатско възнаграждение за защита по съответните дела. В делата липсват
договори за правна защита и съдействие по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Във
фактурите, които са представени в административно-наказателните дела, като
описание на услугата е посочено плащане за жалба и защита срещу НП, но в
потвържденията за плащане, като основание са посочени други фактури, чиито
номера и дати на издаване се различават от номерата и датите на издаване на
приложените по тези дела фактури. При липса на доказателства за заплащане на
уговорен размер на адвокатско възнаграждение, които доказателства да са
представени в съдебните производства по административно-наказателните дела,
липсва и основание за наличие на реално причинени вреди от отмененото НП. В
гореизложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на
Република България: Решение № 10811 от 11.07.2019 г. по адм. дело № 3507 / 2019
г., III о.; Решение № 9038 от 13.06.2019 г. по адм. дело № 13044 / 2018 г., III
о.
Неоснователна е и исковата претенция в частта относно
суми за хотелска услуга и гориво. Документи за плащане на такива суми не са
представени в съдебните производства по административно-наказателните дела, но
дори и да бяха представени, заплащането на разходи по повод пътуване до
седалището на компетентния съд /нощувки, транспортни разходи/ не представляват
деловодни разноски по смисъла на закона, тъй като не касаят извършването на
правните действия в процеса.
По изложените съображения, предявеният иск за
обезщетение е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед
извода за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователен е и искът за
заплащане на законна лихва, който има акцесорен характер.
С оглед изхода на спора, претенцията на ищеца за
присъждане на разноски по настоящото дело е неоснователна.
Независимо от изхода на спора, претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна. С
оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, която е специална по отношение на
общите правила на чл. 78 от ГПК, ищецът при исково производство по ЗОДОВ не
дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, при които искът му
е отхвърлен изцяло. В този смисъл е и практиката на Върховен административен
съд на Република България: Определение № 9126 от 04.07.2018 г. по адм. дело №
6587/ 2018 г., III о.; Определение № 7677 от 11.06.2018 г. по адм. дело № 7096
/ 2018 г., IV о.; Определение № 4484 от 10.04.2018 г. по адм. дело № 1848 /
2018 г., III о.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от „ХЛ-ТопМикс“
ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: с. Калояново, община
Сливен, против Национална агенция за приходите, за заплащане на сумата от 5
934,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
адвокатско възнаграждение и разходи за хотелска услуга и гориво в съдебно
производство по АНД № *** / 2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, и по КАНД
№ 21/ 2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, по обжалване и отмяна
на Наказателно постановление № F298258 от 31.05.2017 г., издадено от Заместник
директор в Териториална дирекция на НАП – Бургас, и за заплащане на законна
лихва върху сумата, считано от 22.03.2018 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Национална агенция за приходите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: