Р Е Ш Е Н И Е
№ 260315
гр. Пловдив, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1638 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба на Ц. Т.К., чрез адв. А.П., против Решение № 289
от 02.08.2019 г., постановено по гр. дело № 535/2014 г. по описа на РС –
Карлово, III гр. състав, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на ищцата за
признаване за установено по отношение на Е.Н.Г. и К.Г.Г., че Ц. Т.К. е
собственик на 4/12 ид.ч. от самостоятелно жилище, застроено с площ от 60 кв.м
към 1912 г., на един етаж в западната част на дворното място и съответните
идеални части от свързващото тяло, застроено на 26 кв.м, както и на 8/416 ид.ч.
от дворното място, който имот съставлява имот с идентификатор 36498.503.2276
(поземлен имот № 2278 в кв.88, за който се отрежда парцел ХVІ-2276) по плана на
гр.К., одобрен със Заповед № РД-18.52/16.11.2011 г. и за изменение на
нотариален акт (НА) № 81, том І, рег. №1724, дело № 72/2012 г. на Нотариус
Станка Ранджева, Нотариус с рег. № 099 в Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд – Карлово, вписан в СлВп Карлово като нот. акт. №57,
т.ІІІ, дело № 397/2012 г., както следва: да се намалят с признатите с решението
съответно 8/416 кв.м. ид.ч. от дворното място и частта за жилището, застроено
на 60 кв.м. в източната част на сградата, съставляващо сутерен и един етаж да
бъде конкретизирано с квадратура, етажност и местоположение.
Във
въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е невалидно,
недопустимо и неправилно, поради противоречие с материалния закон, нарушение на
съдопроизводствените правила и и необоснованост, с оглед на събраните по делото
доказателства. В т.н. се моли същото да бъде изцяло отменено и делото да се
върне на РС – Карлово за разглеждането му от друг състав, евентуално спорът да
се реши по същество от въззивния съд. В подкрепа на така заявеното искане са
изложени съображения от жалбоподателката. Направен е анализ на развитието на
първоинстанционния процес, като според жалбоподателката предмет на делото по предявения
установителен иск за собственост било жилище в западната част на сградата в
имот с идентификатор 36498.503.22* по действаща КК на гр. Карлово, придобито по
НА № 50/59 г. от Г. А. К. и В. А. К. – нейн съпруг, съставляващо самостоятелна
къща, застроена през 1912 г. от 60 кв.м., на един етаж, от която
жалбоподатеката притежавала 4/12 ид.части. Сочи се, че в хода на производството
ищцата – настоящата жалбоподателка, не била твърдяла, че е съсобственик с
ответниците и че същите притежавали идеални части от жилището. Досежно
основателността на иска в жалбата се сочи, че въз основа на събраните по делото
доказателства можело да се направи обоснован извод за наличието на две сгради в
процесния имот. До този извод се стигало след анализ на следните
доказателствени материали – констативен НА № 70/ 09.02.1925 г., публично
нотариално завещание № 37/03.07.1938 г., към които дати липсвали запазени ЗРП,
заключението на в.л. Б. Й., прието в о.с.з. на 19.09.2017 г., заключението на
в.л. Б. К.-Х., прието в същото о.с.з., заключението на в.л. А. Т., показанията
на св. И. В. и представения НА № 50/59 г. Жалбоподателката е изложила подробни
аргументи в тази насока и е направила подробен анализ на посочените
доказателства, като е приела, че т.нар. „западно жилище“ е могло да бъде годен
обект на разпоредителна сделка, тъй като съставлявало самостоятелно жилище,
което било построено през 1912 г. Твърди се още, че по делото не се било
доказало да е осъществявано владение спрямо същото нито от ответниците, нито от
техните праводатели. Последното се установявало от показанията на св. В. и от
факта, че предмет на делба през 1980 г. не била западната къща. По отношение
претенцията за 8/416 ид. части от дворното място, жалбоподателката счита същата
за доказана, предвид заключението на в.л. Б. Й., който е изследвал различните
регулационни промени в имота. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока
по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемите страни Е.Н.Г. и К.Г.Г.,
чрез адв. П.К.-Б., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се
подробни съображения за това, че районният съд се бил произнесъл по окончателно
заявената претенция на ищцата, чийто предмет е правото на собственост на Ц. Т.К.,
а не това на ответниците. По отношение основателността на иска, се сочи, че
съдът правилно бил приел, че жалбоподателката не е придобила по силата на НА №
50/59 г. право на собственост върху сграда/жилище, доколкото не е имало такъв
предмет на на сделката, сключена с този нотариален акт – сградата била
участвала само в описателната част на сделката, чийто предмет било само
дворното място. Счита за правилен и извода на съда, че в имота не били налице
две отделни сгради, които да са годен обект на право на собственост, а напротив
– от доказателствата по делото са установявало, че в процесния имот имало само
една сграда/жилище. В т.н. излага аргументи за неправилност на изводите на
жалбоподателката, направени въз основа на анализа на цитираните в жалбата
доказателствени материали. В отговора се излагат и подробни съображения за
това, че по делото било доказано осъществяването на владение от страна на
въззиваемите страни, а преди това от техните праводатели, чието владение те
присъединявали, респ. придобиването по давност на процесния недвижим имот и
построената в него сграда. Въззиваемите страни в своя отговор сочат още, че по
отношение на претенцията за право на собственост върху идеални части от
т.нар. „свързващо тяло“ не били изложени
в жалбата съображения за пороци на решението, а пък доводите за порочност на
решението относно правото на собственост върху ид. части от дворното място били
неясни. Излагат се и съображения в този смисъл. По тези съображения молят
жалбата да се отхвърли като неоснователна, а атакуваното решение да се потвърди
изцяло. Претендират разноски.
По
делото е депозирана и частна жалба срещу Определение № 175 от 25.02.2020 г., по
гр. дело № 535/2014 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е
допълнено обжалваното решение в частта за разноските, като е осъдена Ц. Т.К. да заплати на Е.Н.Г. и К.Г.Г. сумата от 2 730 лв. разноски
по делото. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
атакуваното определение и се моли същото да бъде отменено. Претендират разноски
за частната жалба.
Постъпил
е отговор на частната жалба от Е.Н.Г. и К.Г.Г., чрез адв. П.К.-Б., с който се
оспорва частната жалба като неоснователна, необоснована и недоказана, като се сочат
аргументи в тази насока. В отговора се излагат и съображения относно
правилността на атакуваното определение и се моли същото да се потвърди.
Претендират разноски.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното
от фактическа страна:
С
нотариален акт № 70, номер на регистъра 136, номер на делото 68 от 09.02.1925 г. (л.309-311), лице на име Н.
И. (фамилията не се чете) е признато за собственик по давностно владение на
следния недвижим имот находящ се в град К. – една къща с две отделения на улица
„**“ със застроено място 60 кв. метра и незастроено 420 кв. метра до съседи: П.
П., М. Р., С. С. и път, оценена на 1600 лева.
С
публично завещание № 37 номер на регистъра 744, номер на делото 376 от 03.06.1938 г. (л.171-172), лице на име Н. И.
(фамилията не се чете) е направило публично завещание в ползва на Г. Г. и И. Г.от
град Карлово, като е завещана къщата, находяща се в град К., ул. „****“ със
застроено място 100 кв. м и незастроено място 300 кв. метра до съседи: П. П., С.
К. и улица.
Видно
от представеното удостоверение № 14 от 21.01.1952 г. на ОНС Карлово (л.199) на
същата дата ищцата Ц.К. е сключела граждански брак с В. К..
С
нотариален акт № 50, том ІІІ, дело № 954/1959 г. по описа на КрлРС (л.7), В. и
Г. А. К. са закупили от Г. и И. Х. Г. следния недвижим имот: ОТ КЪЩАТА в град Л***
(днешно К**) на ул. „****“ със застроено място 60 кв.м и незастроено място 420
кв. м, до съседи: П. П., М. Р., С. С. и път, който имот има планоснимачен номер
2007 в кв. 88 и за него са отредени парцел ХІ – самостоятелен и парцел ХІІ – в
съсобственост за имот с пл. № 2007 и 2006 г. по плана на града, САМО частта
от имот пл. № 2007 в кв. 88, с която част този имот участва в съсобствения
парцел ХІІ, отреден за имоти с пл. № 2006 и 2007, с площ от 145 кв. метра,
и остава до съседи: Н. С., А. К., П. К. и И. Х. за сумата от 4500 лева.
С
нотариален акт № 51, том ІІІ, дело № 955/1959 г. по описа на КрлРС (л.8, л.
279), П. Г. К. и Н. А. К. са закупили от Г. и И. Х. Г. следния недвижим имот:
ОТ КЪЩАТА в град Л*** (днешно К***) на ул. „***“ със застроено място 60 кв. м и
незастроено място 420 кв. м, до съседи: П. П., М. Р., С. С. и път, който имот
има планоснимачен номер 2007 в кв. 88 и за него са отредени парцел ХІ –
самостоятелен и парцел ХІІ – съсобствен за имоти с пл. № 2007 и 2006 г. по
плана на града, САМО парцел ХІ – планоснимачен номер 2007 в кв. 88 по плана
на град Л** град с площ от 255 кв. метра неурегулиран и остава до съседи:
улица ** **, новопроектирана улица, Н. С. и (не се чете) за сумата от
14 000 лева.
Продавачите
и по двете посочени продажби от 1959 г. – Г. и И. Х. Г., са установили правото
си на собственост с нотариален акт № 70 от 09.02.1925 г. на карловския
нотариус, издаден по обстоятелствена проверка и публично нотариално завещание №
37 от 03.06.1938 г. на карловски околийски съдия.
От
представеното удостоверение за наследници изх. № 2253 от 13.09.2013 г. на
Община Карлово (л.16-17) се установява, че П. Г. К. е починала на 14.08.1972 г.
като е оставила наследници по закон: А. П. К. – съпруг, починал на 02.05.1996
г. и децата си Н. А. Д. – починала на 02.03.2012 г.; П. А. К., починал на
11.11.2004 г.; В. А. К. – починал на 11.08.2012 г.; Г. А. К.; Н. А. К. –
починал на 19.02.1984 г. Нено К. е оставил наследници по закон съпругата си П.
Д. К. и децата си Е.Н.Г. и П. Н. Б., като последната се е отказала от
наследството на своя баща, видно от удостоверение изх. № 46 от 06.01.2011 г. по
описа на КрлРС (л.92), за вписан отказ наследството на Н. А. К., заведен под №
25 от 06.04.1987 г. в особената книга по чл. 49 от ЗН.
С
решение № 180А от 26.05.1980г. по гражданско дело гр. дело № 283/1980 г. по описа на
КрлРС (л.13 и цялото гр. дело № 283/1980) е допусната съдебна делба между Н. А.
К., А. П. К., Н. А. Д., П. А. К., В. А. К.и Г.А. К. на следния недвижим имот:
дворно място с къща и други подобрения, цялото от 420 кв. метра, находящо се в
град К., до съседи: Г. А. Д., А. . К., Н. С. и улица, който имот по
регулационния план на град К. е с пл. № 2007 в кв. 88 и за него е отреден
парцел ХІ, като е постановено от имота да се образуват общо 20 дяла, от които
11 за Н. К., 5 дяла за А. П. К. и по 1 дял за Н. А. Д., П. А. К., В. А. К. и Г.
А. К.. Във втората фаза на делбеното производство е изяснен въпроса, че в
процесния имот има едно жилище с писмо от 15.09.1981 г. на ОНС Карлово, т.3
(л.139 от гр. дело № 283/1980 г.). Обстоятелството, че на место и по плана в
процесния имот се намира само една сграда, е отбелязано и от вещото лице по
делбеното дело в.л. Г. (л. 141 от гр. дело № 283/1980 г.) Една къща е допусната
до делба и с решението в първата фаза. С протоколно определение, постановено в
съдебно заседание на 16.09.1981 г. съдът е одобрил съдебна спогодба, съгласно
която съделителите Н. А. К. и А. В. К. са получили в дял по ½ ид. част
от допуснатия до делба недвижим имот – дворно място и жилищна сграда, като са
се задължили да заплатят на останалите съделители уравнение на дяловете. В
решение № 456 от 03.12.1982 г. по гр. дело № 321/1982 г. (л.90-91) е посочено,
че с решение по същото дело съдът е развалил договора за съдебна спогодба за
делба на процесния имот по гр. дело № 283/1980 г. само в частта му досежно
размера на стойността на един дял и дължимите суми за уравнение на дяловете,
поради допусната грешка и е даден ход не делото за делба в във втората фаза на
делбата само относно разварената част от договора за съдебна делба. Със същото
решение са присъдени уравненията на дяловете. Липсват данни да се извършавани
плащания за уравняването.
С
протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ от 20.12.1984 г. (л.63) към парцел
VІІІ в кв. 88 по плана на Карлово, собственост на В. и Г. А.К. се предават,
както следва: от имот пл. № 2008, собственост на Г. Д. и А. Д., дворно място с
площ от 4 кв.м; от имот пл. № 2007, собственост на А. К. и н-ци на Н. К. -
дворно място с площ от 8 кв.м. С нотариален акт № 123, том І, дело № 356/1985
г. на КрлРС (л.203), Г. и В. К. и А. Х. Ф. са признати за собственици по
регулация на следния недвижим имот: А) празно дворно място с площ от 4 кв.
метра, предадено от имот пл. № 2008; Б) празно дворно място с площ от 8 кв.
метра, предадено от имот пл. № 2007. Всички части са предадени към парцел VІІІ
в кв. 88 по плана на Карлово, образуван от имоти пл. № 2800 – собственост на Г.
и В. К. и 2006 – собственост на А. Х. Ф..
Видно
от представеното удостоверение (л.94) двамата ответници са сключили граждански
брак с акт № 64 от 03.05.1986 г. в град Карлово.
С
решение № 86 от 13.05.1986 г. по гр. дело 951/1985 г. на КрлРС, потвърдено с
решение от 12.08.1986 г. по гр. дело 1247/1986 г. на ПОС (л.305 -308 и цялото
дело № 951/1985 г., прието като доказателство), съдът е разпределил правото на
ползване на дворно място, съставляващо парцел ХVІ-2007 в кв. 88 по плана на
град К., ведно с жилищна сграда, подобрения и трайни насаждения, при граници:
улица, Г. Д., А. К.и Н. С., като разпределението на ползването е извършено
между А. К. от една страна, П. Д. К., Е.Н.К. и П. Н. Б. от друга страна.
С
нотариален акт № 104, том ІІ, дело № 477/1994 г. на КрлРС (л.87), А. П. К. е
прехвърлил на внучката си Е.Н.Г. срещу задължение за издръжка и гледане следния
свой собствен недвижим имот: 205/410 ид. части от дворно място, цялото с площ
от 410 кв. метра, представляващо парцел ХVІ, отреден от имот пл. № 2007 в кв.
88 по плана на град Карлово, ведно с 2/4 ид. част от построената върху него
паятнова жилищна сграда и 2/4 ид. части от всички подобрения. Със същия
нотариален акт П.К. е прехвърлила на дъщеря си Е.Г. срещу задължение за
издръжка и гледане следния свой собствени недвижим имот: 102.5/410 ид. части от
дворно място, цялото с площ от 410 кв. метра, представляващо парцел ХVІ,
отреден от имот пл. № 2007 в кв. 88 по плана на град Карлово, ведно с ¼
ид. част от построената върху него паятнова жилищна сграда и ¼ ид. части
от всички подобрения.
С
нотариален акт № 81, том І, рег. № 1724, дело 72 от 2012 г. на Нотариус Ст.
Ранджева, рег. № 099 (л.9), ответниците Е. и К. Г. за признати за собственици с
права 5/8 ид. части за Е.Г. и 3/8 ид. части за К.Г. от следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2276 с площ 416 кв.м, с номер по
предходен план 2276 в кв.88, парцел ХVІ-2276, ведно с построената в имота
жилищна сграда-еднофамилна с брой на етажите 1 с идентификатор
36498.503.2276.1.
Видно
от удостоверение за наследници изх. № ЕС УН-2558 от 30.08.2012 г. на Община Столична, р-н Оборище (л.15), В. А.
К., бивш жител ***, е починал на 11.08.2012 г. като е оставил наследници по
закон – ищцата Ц.Т.К. – съпруга, и децата си П. В. Г. и А. В. К..
По
делото са приети заключения на множество съдебни експертизи, които са
кредитирани от съда както следва.
Съгласно
заключението по съдебно-техническата експертиза с вх. № 9774 от 11.09.2017 г. на вещото лице Б.
К.-Х. (л.355-358) в процесния имот има източно жилище, което е самостоятелно
жилище (по данни от чертежи „Заснемане“, „Разпределение на полуподземно ниво
+0,00“ и „Разпределение на етаж +2,60“ на ТИП) и западното жилище, което по
данни от делото също е било самостоятелно жилище, като към 1912 г. западната
сграда е била жилище. За да направи тези констатации вещото лице се е
съобразило с твърденията на ищцата, като самия експерт изрично в о.з.с.
заявява, че липсват писмени доказателства относно кога е построена сградата в
имота. В т.н. съдът не е кредитирал заключението на в.л. К.-Х., доколкото
същото не е подкрепено от другите материали по делото, а самото заключения, в
цитираната част, се ослания изключително на твръденията на едно от страните,
което не го прави обективно. В останалата част, относно техническото състояние
на жилището съдът е съобразил заключението на вещото лице, доколкото за
неговото изготвяне то се е запознало с одобрения технически инвестиционен
проект и другите строителни книжа относно извършените ремонтни дейности на
източната част на сградата.
Депозирано
е заключението по съдебно-техническата експертиза с вх. № 9798 от 11.09.2017 г. на вещото лице Б.
Й. (л.359-375), съгласно което вещото лице след като е съпоставило всички
планове на гр. Карлово, е констатирало, че ПИ 36498.503.2276 е с площ по КК 416
кв.м не съвпада с нито един план от 1956 г. и РП от 1966 г., само частично
имотната граница от КК от запад към улица съвпада с КП от 2004 г. и РП от 1966
г. и частично съвпада с КП от 2004 г. и РП от 1966 г. Съвпадение има 1:1 на
заснетите към този момент граници на ПИ 503.2276 (месец август 2017г.) със
заснетите имотни граници по кадастралната карта. Относно жилищната сграда по
кадастралната карта е показана като една с площ от 146 кв.м, а по геодезическо
заснемане са две. Източна новопостроена със ЗП – 98 кв.м и западна със ЗП от 46
+ 7 кв.м тераса = 53 кв.м. Заснетият по карта ПИ 36498.503.2276 с площ от 416
кв.м съответства на геодезическото заснемане на ПИ 503.2276 към месец август
2017 г. с площ от 416 кв.м и на документите за собственост за закупуване на
имота, в който е записана площ на ПИ 2007 от 420 кв.м и това са н.а. 50, т.Ш,
д. 954/1959г. и н.а. 51, т. ІІІ, д.955 от 1959г. и Съдебен протокол от 16.ІХ.1981г.
със записана площ на ПИ 2007- 420 кв.м.
По
делото са представени и заключения, които като пълни, обективни и компетентно
изготвени са кредитирани от съда, относно отразяването на жилищната сграда в
различните регулационни планове на гр. Карлово, както и досежно идентичността
на процесната сграда по гр. дело № 283/1980 г. по КрлРС, по гр. дело 951/1985
г. на КрлРС и тази в процесния имот.
В т.н.
са приети заключения на по съдебно-техническати експертизи на вещото лице Б. Й.
с входящи номера съответно № 3571 от 26.03.2018 г. (л.545-547) и № 12152 от 12.11.2018 г. (л.549-551),
съгласно които сградата по плана от 1956 г. (на база скиците по гр.д.283 от
1980г. и гр.д. 951 от 1985г. на Карловски районен съд), по плана от 1966г.
съобразно плана предоставен от „Геокартфонд“ и по плана от 1973 г. съобразно
плана предоставен от „Геокартфонд“ са идентични и е една и съща сграда,
независимо от незначителните разлики при отделните планове и скици.
В същия
смисъл са и заключението на по съдебно-техническата експертиза с вх. № 288 от
11.01.2019 г. на вещото лице Х. С. (л.553-583) и заключението по
съдебно-техническата експертиза с вх. № 5973 от 23.05.2019 г. на вещото лице А.
Т. (л.640-645).
Съгласно
първото сградата, предмет на гражданско дело № 283/1980 г. и гр.дело № 951/1985
г. на Карловски районен съд е идентична - еднаква по обем и застроена площ, със
сградата, намираща се в УПИ IX-2007 по действащия план от 1956 г., намираща се
в УПИ VIII-жилищен комплекс по плана от 1966 г. и намираща се в УПИ XVI-2007 по
действащия план от 1973 г. При сравняване на изготвените към делото от 1985 г.
скици и огледа на място вещото лице не е констатирало други помещения, освен
тези, които са били предмет на делото за реално ползване, така както са посочени
в приложените скици (лист 42 и 43) по гр. дело № 951/85 г., като
разпределението е обхващало целия обем и площ на къщата, а помещенията на място
са тези, описани в делото за реално ползване и в графичните приложения на гр.д
№ 951/1985г.
Съгласно
второто сградата, предмет на гр. дело 283/1980 г. и гр. дело 951/1985 г. на
Карловски районен съд по застроена площ, доказвана в приложени към делото скици
е идентична със сградата, находяща се в УПИ IX-2007 по действащия план от 1956
г., в УПИ-XVIII, по плана от 1966 г. и в УПИ XVI-2007 по действащия план от
1973 г., но не е напълно еднаква по размера на застроената площ, поради
неточности, произтичащи от технология и методика на геодезическите заснемания и
отразяването им в съответните кадастрални карти (доказано в техническите
експертизи на в. л. инж.Б. Й. и в.л.
арх. X. С.). Анализът на ръчната скица на в.л. М. З. (лист 42, от г.д. №
951/1985 г.), която е основание за разпределение на дяловете за ползване на
сградата от съсобствениците с Решение по гр. д. 953/1985г. показвало, че
обособените дялове (разпределението за ползване на стаите) обхваща целия обем и
площ на къщата без стълбища, навеси, ползваем таван- сеновал и др. подобни,
като огледът на място потвърждавал, че разпределението на дяловете обхваща
цялата къща.
По
делото са разпитани и свидетели. В своите показания св. И. В. – племенница на
ищцата, описва състоянието на процесната сграда и как тя се е ползвала през
годините, доколкото същата имала преки впечатления за тези обстоятелства от
гостуванията си при леля ѝ – ищцата Ц.К.. В една част обаче показанията
ѝ се отнасят за период много назад във времето, когато свидетелката още е
била ученичка, което поставя под съмнение тяхната достоверност, предвид изминалия
голям период от време, а в друга част – касателно заявеното, че ищцата и нейния
съпруг са извършвали ремонти в сградата и са отдавали под наем източното
жилище, показанията ѝ противоречат на показания на другите свидетели по
делото – св. В. и св. Д., които са съседи на процесния имот - първата от 1965
г., а втория от по-рано. В т.н. съдът е дал вяра на показания св. Д., предвид
това, че същият е в еднаква степен на родство със страните и живее
непосредствено до процесния имот, т.е. има най-пълни и преки впечатления
относно неговото ползване. Свидетелят описва подробно състоянието на имота през
годините и извършените в него ремонти и преустройства, за които твърди, че са
предприемани изцяло от ответниците, а преди това от бащата на ответницата Е.Н.Г.
– Н. К., и от нейния дядо – А. К., които са живели в процесния имот. Според св.
Д. ищцата и съпругът ѝ не са живели в процесното жилище, като са ползвали
западните стаи само около 1986 година, когато строели собствената си къща в
съседния парцел. Сочи също, че двамата не били ползвали стаите, не складирали
багаж там, не спели в тях, не правили никакви ремонти в къщата, като в двора
имало дам за животни, който използвали, за да си прибират строителните
материали. От показанията на св. Д. става ясно също така, че оградите на
процесния имот са в положението, в което са в момента, още от 1994/95 г.
Следва
да се отбележи, че по делото не се спори, а и във въззивната жалба не са
наведени конкретни твърдения за неправилно установени факти от страна на
първостепенния съд, като единствено са изложени съображения за тълкуването и
оценката на разгледаните по-горе доказателства и изведимите от тях
обстоятелства. Изводите на районния съд относно фактическата страна на спора не
се поставят под съмнение от страните, а се оспорват само приети от съда правни
последици на установените факти. В т.н. настоящият състав се е съобразил със задължителните
указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, че въззивният съд не може да приема за установени различни факти
от вече приетите от първоинстанционния, освен ако въззивната жалба съдържа
оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. С оглед на
това, че липсват оплаквания за неправилно установени факти, както и че
фактическите констатации на районния съд се намират за правилни, то на
основание чл. 272 от ГПК настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на
Районен съд – Карлово относно останалите установените по делото факти и
оценката на събраните за тяхното установяване доказателства, в това число и
относно показанията на разпитаните свидетели, извършения оглед на процесния
имот и приложените писмени доказателства.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достигна
до следните правните изводи:
Районен
съд – Карлово, след множество уточняващи молби, промени в страните по делото и изменение
на иска от отрицателен в положителен установитилен, окончателно е бил сезиран с
положителен установителен иск за собственост, за установяване по отношение на
ответниците Е.Н.Г. и К.Г.Г., че по силата на покупко-продажба, сключена от
съпруга ѝ В. К. с нотариален акт № 50, том ІІІ, дело № 954/1959 г. по
описа на РС – Карлово, ищцата Ц.К. е станала собственик на 4/12 ид. части (от
които 3/12 ид. части придобити в режим на СИО и 1/12 ид. часта по наследство от
съпруга ѝ) от самостоятелно жилище, застроено с площ от 60 кв.м към 1912
г., на един етаж в западната част на дворното място и съответните идеални части
от свързващото тяло, застроено на 26 кв.м., както и на 8/416 ид. части от
дворното място, съставляващо имот с идентификатор 36498.503.2* (поземлен имот №
2276 в кв.88, за който се отрежда парцел ХVІ-2276) по плана на гр. Карлово,
одобрен със Заповед № РД-18.52/16.11.2011 г. По отношение придобивното
основание на претендираните 8/416 ид. части от дворното място ищцата сочи,
първо, че то било придобито по наследство от съпругът ѝ В. К., който също
бил придобил припадащата му се 1/20 ид. части от дворното място по наследство
от неговата майка П. К. (последната притежавала 1/4 ид. част към момента на
смъртта си). В т. н. сочи, че макар имотът да е бил предмет на делба по гр.
дело 283/1980 г. по описа на РС – Карлово, то поради неизплащане на дължимите
за уравняване на дяловете суми от страна на Н. и А. К. на останалите съделители
и след изтичане на законовия срок делбата не била осъществена и оставала
собствеността с квоти по Закона за наследството. Впоследствие, с допълнителни
уточняващи молби, като друго основание за придобиване на 8/416 ид. части от
дворното място се сочи неуредени регулационни отношения – незаплащане на
обезщетение за придадена част, между собствениците на процесното дворно място
УПИ XI-2007 от кв. 88 (впоследствие УПИ XVI-2007 от кв. 88, ПИ № 2276 и понастоящем
имот с идентификатор 36498.503.22*), а именно първоначално Н. и А. К., а сега
ответниците Е.Н.Г. и К.Г.Г., както и тези на УПИ XII-2006,2007 от кв. 88 (впоследствие УПИ VIII-2006,2800
от кв. 88, ПИ № 227 и
понастоящем имот с идентификатор 36498.503.2800), съсобстевник на който към днешна дата е ищцата Ц.К..
За да
отхвърли предявения установителен иск, районният съд е приел, че ищцата не е
придобила право на собственост върху сграда по силата на договор за
покупко-продажба, сключен през 1959 г., доколкото такава жилищна сграда не е
била предмет на договора, а единствено съответната част от дворното място.
Съдът е приел също така, че при доказателствена тежест на ищцата по делото не
се установило по безспорен и категоричен начин, че процесната част от жилищната
сграда представлява самостоятелно жилище, както към 1959 г., така и към
настоящия момент. По същите съображения е отхвърлил и иска за право на
собственост върху свързващото тяло, като е приел още, че не е установявало тази
част от сградата да има статут на самостоятелен обект на правото на
собственост, нито да е обща част, т.е. не е годен обект на право на
собственост. Съдът е отхвърлил претенцията за 8/416 ид. части от дворното
място, тъй като е приел, че независимо от различните регулационни придвижвания
през годините, ответниците при условията на пълно и главно доказване са
установила, че са придобили правото на собственост върху дворното място по
силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в продължение на 10 и повече
години.
Настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд касателно това, че с
нотариален акт № 50, том ІІІ, дело № 954/1959 г. по описа на РС – К. В. и Г. К.
не са придобили право на собственост върху жилищна сграда или част от нея.
Видно от текста на самия акт, двамата са придобили само частта от имот пл. №
2007 в кв. 88, с която част този имот участва в съсобствения парцел ХІІ,
отреден за имоти с пл. № 2006 и 2007, с площ от 145 кв. м., т.е. само част от
дворното място. Сградата – къща от 60 кв. м., участва единствено в описателната
част на недвижимия имот и служи за неговата по-добра индивидуализация. Същата
не е обект на разпоредителната сделка. Следователно и ищцата няма как да
придобие право на собственост върху 3/12 ид. части нея по силата на Семейния
кодекс от 1968 г. в режим на СИО, доколкото съпругът ѝ В. К. не станал
собственик на твърдените 1/2 ид. части върху сградата с посочения нотариален
акт № 50 от 1959 г. В т.н. ищцата не е придобила и собственост върху 1/12 ид.
част върху сграда по наследство от съпруга ѝ, с оглед на това, че същия
не е бил собственик към момента на смъртта си на 3/12 ид. части от сградата.
По
същите съображения неоснователна се явява и претенцията за т.нар. свързващо
тяло, доколкото същото отново не е било обект на разпоредителната сделка,
обективирана в нотариален акт № 50 от 1959 г. Както се посочи по-горе, обект е само частта от
дворното място.
За
пълнота следва да се посочи, че ищцата в хода на делото не е доказа наличието
на самостоятелно жилище в източната част на процесното дворно място. Видно от
събраните по делото писмени доказателства, вкл. и тези по гр. дело 283/1980 г.
по описа на РС – Карлово, в УПИ XI-2007 от кв. 88, понастоящем имот с идентификатор
36498.503.2276, има само една жилищна сграда. В т.н. нито от нотариален акт №
70, номер на регистъра 136, номер на делото 68
от 09.02.1925 г., нито от публично завещание № 37 номер на регистъра
744, номер на делото 376 от 03.06.1938
г., може да се направи извод за наличието на две жилища в имота, доколкото
липсват данни за това в посочените актове, а разминаването в квадратурата на
сградата не е основание да се направи противното заключение. Съдът също така
намира, че със свидетелски показания не може да се установява правния статус на
сгради и други недвижими имоти, поради което няма как да ползва показанията на
св. В. в този смисъл. Единствено в заключението на вещото лице К.-Х. се
съдържат сведения за наличието на две самостоятелни жилища, но както и самото
вещо лице заявява, този извод се прави изцяло на база твърденията на ищцата,
поради което не е кредитирано от съда. Извод за наличие на две самостоятелни
сгради също не може да се изведе от заключенията по останалите назначени
експертизи, доколкото вещите лица са изследвали или фактическото състояние на
сграда (те няма как и да разглеждат правния ѝ статус) или отделните приложени
по делото скици, на всяка от които е посочено, че в дворното място има едно
единствено жилище.
Предвид
горното не се доказва и съществуването на „свързващо тяло“, доколкото в имота
не са налице две самостоятелни жилища, които да бъдат „свързани“ с някакви общи
части. Следователно и тази претенция е неоснователно.
Отделно
от горното, видно от материалите по гр. дело 283/1980 г. и по гр. дело 951/1985
г. по описа на РС – Карлово, както и заключенията по съдебно-техническите
експертизи на вещите лица Б. Й., Х. С. и А. Т., сградата, предмет на гр. дело
283/1980 г. и гр. дело 951/1985 г. на Карловски районен съд е идентична със
сградата, находяща се в УПИ IX-2007 по действащия план от 1956 г., в УПИ-XVIII,
по плана от 1966 г. и в УПИ XVI-2007 по действащия план от 1973 г. При анализът
на скиците по г.д. № 951/1985 г., представляващи основание за разпределение на
дяловете за ползване на сградата от съсобствениците с Решение по гр. д.
953/1985г. е било установено, че обособените дялове (разпределението за
ползване на стаите) обхващат целия обем и площ на къщата без стълбища, навеси,
ползваем таван- сеновал и др. подобни, като огледът на място от вещото лице Т.
потвърждавал, че разпределението на дяловете обхваща цялата къща. Следователно
дори съпругът на ищцата В. К. да е получил в наследство от майка се П. К. ид.
част от къщата, то същата е била предмет на съдебна делба, приключила със
споразумение, съгласно което В. не получава дял от имота, а единствено вземане
за уравняването му. Т.е. ищцата не е придобила идеална част от къщата в
резултат на наследствено правоприемство от починалия си съпруг.
Касателно
иска за собственост върху 8/416 ид.ч. от дворното място въззивният съд намира
първото сочено придобивно основание – наследство от съпруга на ищцата В. К., за
неоснователно, с оглед на това, че процесното дворно място е било предмет на
съдебна делба по гр. дело 283/1980 г. по описа на РС – Карлово. Същата, както
се е посочи по-горе е приключила със съдебна спогодба, съгласно която съделителите Н. К. и А. К. са
получили в дял по 1/2 ид. част от допуснатия до делба недвижим имот –
процесното дворно място и жилищна сграда, като са се задължили да заплатят на
останалите съделители уравнение на дяловете. Действително по делото липсват
данни да са извършени плащания за уравняването. Съгласно чл. 288, ал. 6 от ГПК
(отм.) обаче, действащ (Изм. - Изв., бр.
90 от 1961 г.) към датата на окончателното приключване на гр. дело
283/1980 г., сумите по ал. 2 (за уравняване на дяловете) трябва да се изплащат
по следния начин: 20% в тримесечен срок от влизане в сила на решението по този
член, 20% в следващите три месеца и по 10% всяко следващо тримесечие, като при
неплащане на две вноски решението по ал. 2 се обезсилва по искане на
заинтересуваната страна. Собствеността пък се прехвърля със самото решение/
протоколно определение на съда, като в полза на другите съделители възниква
облигационно вземане за сумите, което те могат да обезпечат със законна ипотека
(ал. 4). Същото е положението и с изменението с ДВ, бр. 28 от 1983 г.
Обезсилването по право при неплащане на вноски, респ. поставянето на
прехвърлителното действие на решението под отлагателно условие, е въведено едва
през 1999 г. – ДВ бр. 64 от 1999 г. Следователно съдебната спогодба по гр. дело
283/1980 г. по описа на РС – Карлово е породила своите правни последици, и В. К.
е изгубил правото си на собственост. В т.н. ищцата не само, че не е придобила
по наследство от съпруга си идеална част от дворното място, а и спрямо нея
действително е налице res judicata и претенцията ѝ за право на
собственост върху процесното дворно място, придобито по наследство от съпруга
ѝ В. К., е недопустима поради наличие на влязъл в сила предходен съдебен акт
относно собствеността на имота, чиито субективни предели на силата на пресъдено
нещо засягат ищцата, като правоприемник на една от страните в процеса.
Въззивният
съд намира за неоснователно и твърдението, че в резултата на неуредени
регулационни предвиждания, ищцата е станала съсобственик с 8/416 ид. части в
имот с идентификатор 36498.503.2276. С изменение на регулационен план, респ.
приемането на нов, е допустимо да се придаде реална част от един имот на
друг, като за собственика на уголемения имот възниква облигационното задължение
да заплати стойността на придадената част. Между съсобствениците на съседните
парцели обаче не възниква съсобственост относно уголемения имот, респ.
собственика на намаления не придобива право на собственост върху идеална част
от уголемения имот, съответстваща на придадената реална част. Съсобственост
между собствениците на два съседни парцела възниква само по силата на изрична
законова разпоредба. Съгласно приложимите благоустойствени закони - чл. 38, ал.
1 от ЗПИНМ (отм.) чл. 29, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), чл. 16, ал. 5, т. 3 от ЗУТ,
общи парцели възникват, когато се образува един общ урегулиран имот за два или
повече поземлени имоти, като собствениците на двата имота стават съсобственици
в новообарзувания (по реда на ЗТСУ тази промяна е ставала по силата на самата
регулация). Следователно ищцата не би могла да стане съсобственик в процесния имот
с идентификатор 36498.503.22* в резултата на неуредени регулационни
предвиждания, респ. незаплащане на обезщетение за придадена част, между
собствениците на процесното дворно място УПИ XI-2007 от кв. 88 (впоследствие УПИ XVI-2007
от кв. 88, ПИ № 2276 и
понастоящем имот с идентификатор 36498.503.22*), а именно първоначално Н. и А.К.,
а сега ответниците Е.Н.Г. и К.Г.Г., както и тези на УПИ XII-2006,2007 от кв. 88 (впоследствие УПИ VIII-2006,2800
от кв. 88, ПИ № 227 и
понастоящем имот с идентификатор 36498.503.28*), съсобстевник на който към днешна дата
е ищцата Ц.К..
Независимо
от горното следва да се посочи, че както и районния съд е приел, ответниците
при условията на пълно и главно доказване, установиха по делото, че са
придобили правото на собственост по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност в продължение на 10 и повече години. Видно от показанията на св. Д.,
процесното дворно място се владее в настоящите си имотни граници, съответстващи
и на имотни граници по кадастралната карта, от двамата ответници още от 1995 г.
насам. Същите са го владели като собственици, т.е. налице са и двата елемента
на владението – обективният (corpus) – осъществяването на
фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Самото владение е било постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, каквито изисквания се установени от
константната съдебна практика. Не се установява страните по делото да са
съсобственици, а още по-малко, че са съсобственици в резултат на наследствено
правоприемство, за да се изисква да е налице interversio possessionis, т.е.
промяна в намерението за своене на имота, която открито съсобственика да
демонстрира спрямо другия съсобственик.
С оглед
на горното въззивната жалба се намира за неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди.
По
делото е предявена частна жалба срещу Определение № 175 от 25.02.2020 г., по
гр. дело № 535/2014 г. по описа на РС – Карлово, постановено по реда на чл. 248
от ГПК, с което е допълнено обжалваното решение в частта за разноските.
За да
постанови своето определение районният съд е приел, че предявеният иск е с цена
1605 лв., по делото били проведени общо 17 заседания, а ответниите били
доказали разноски в общ размер на 2730 лв. В т.н. и предвид изхода на делото
съдът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е присъдил в полза на ответниците
направените от тях разноски в хода на първоинстанционното гражданско дело.
Настоящата
въззивна инстанция споделя извода на районния съд, че заплатените от
ответниците разноски за един адвокат в хода на първоинстанционното производство
следва да и бъда заплатени. В т.н. видно от договор за правна защита и
съдействие (л.107) ответниците са заплатили в брой на адв. Б. сумата от 800 лв.
за процесуално представителство по гр. дело № 535/2014 г. по описа на РС –
Карлово. Следва да се отбележи обаче, че с определение № 939 / 14.09.2015 г., постановено по гр. д. №
535 / 2014 г. по описа на РС – Карлово, производството по делото е било
прекратено. Посоченото определение е обжалвано само от ищцата Ц.К., но не и от
другите двама ищци – П. В. Г. и А. В. К., като по отношение на тях
определението е влязло в сила и производството е прекратено. С посоченото
определение и тримата ищци са осъдени общо да заплатят на ответниците сумата от
800 лв. разноски за един адвокат. С разпореждане от 26.04.2017 г. по гр. д. №
535 / 2014 г. по описа на РС – Карлово двамата ищци П.В. Г. и А. В.К., са
осъдени да заплатят двамата общо сумата от 533,33 лв. разноски, т.е. 2/3 от
дължимия по определение № 939 /
14.09.2015 г., по гр. д. № 535 / 2014 г. по описа на РС – Карлово, адвокатски
хонорар, заплатен от ответниците на адв. Б. за процесуално представителство
по гр. д. № 535 / 2014 г. Следователно
дължимите от ищцата Ц.К. на ответниците разноски за един адвоката са в размер
на остатъка от заплатената сума от 800 лв. или в размер на 266,67 лв.
Допълнително, претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лв. е заплатено
по договор за правна защита и съдействие от 09.10.2015 г. (л.12 от ч.гр.д. №
2801/2015 г. по описа на ОС – Пловдив) за процесуално представителство по от
ч.гр.д. № 2801/2015 г. по описа на ОС – Пловдив. Видно от приложеното от
ч.гр.д. № 2801/2015 г. същото е образувано по частна жалба на ищцата Ц.К.,
която жалба е уважена. Следователно на ответната страна по жалбата - Е.Н.Г. и К.Г.Г.,
чрез адв. Б., не се дължи заплащане на направените разноски.
По
отношение претенцията на ответниците за заплащане на допълнително адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1200 лв. (съобразно списък по чл. 80 от ГПК – л.
661) на основание чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, то настоящият въззивен съд изцяло
споделя мотивите на районния в тази насока, поради което на основание чл. 272
от ГПК препраща към тях. Действително съгласно чл. 7, ал. 8 от Наредбата (преди
отмяната на разпоредбата с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г.) при защита по дела с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Цитираната норма е
била приложима в отношенията между страните по време на първоинстанционното
производство, по което са проведени повече от 14 заседания, на които адв. Б. е
присъствала. Следователно сумата от 1200 лв. се дължи от ищцата.
Разноските
в размер на 330 лв. са доказани от приложените по делото платежни нареждания на
л. 435 – 200 лв. и л. 599 – 130 лв.
С оглед
на гореизложеното присъдените разноски за първоинстанционното производство
следва да бъдат намалени с общо 933,33 лв., като за разликата над 1796,67 лв.
до пълния претендиран размер от 2730 лв. обжалваното определение бъде отменено,
а в останалата част се потвърди.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора по настоящото въззивно дело на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за
един адвокат в размер на 700 лв. съобразно представения договор за правна
защита и съдействие (л. 28 от възз. дело) и списък на разноските (л.46 от възз.
дело). Относно претенцията за присъждане на разноски за частната жалба срещу
определението по чл. 248 от ГПК следва да се отбележи, че разноски за производство по чл. 274, ал. 2
вр. с чл. 248 от ГПК на страните не се дължат и не следва да се присъждат, тъй
като производството по обжалване на определение по чл. 248 от ГПК няма
самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по
чл. 81 от ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана в определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на
ВКС, ГК, III г. о., определение № 29/13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г.
на ВКС, II т. о., определение № 288/07.05.2019 г. по ч. т. д. № 717/2019 г. на
ВКС, ТК, II т. о., определение № 536/02.08.2019 г. по ч. т. д. № 1463/2019 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 615/09.10.2019 г. по ч. т. д. № 2377/2017
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. определение № 486/14.11.2019 г. по ч. гр. д. №
4270/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 58/04.03.2020 г. по т. д. №
112/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 233/24.06.2020 г. по ч. т. д. №
1960/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., и други съдебни актове.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с
касационна жалба в едномесечния срок по чл. 283 от ГПК пред Върховен касационен
съд при наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В частта относно депозираната частна жалба срещу
определението по чл. 248 от ГПК на районния съд, настоящото решение има
характер на определение и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК може да се обжалва
по реда, по който подлежи на обжалване решението.
По изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 289 от 02.08.2019 г., постановено по гр. дело №
535/2014 г. по описа на РС – Карлово, III гр. състав.
ОТМЕНЯ Определение № 175 от 25.02.2020 г. постановено по гр. дело № 535/2014 г.
по описа на РС – Карлово, III гр. състав, в ЧАСТТА,
с която е допълнено на основание чл.248, ал. 3 от ГПК Решение № 289 от 02.08.2019 г.,
постановено по гр. дело № 535/2014 г. по описа на РС – Карлово, III гр. състав,
в частта за разноските, като е осъдена Ц. Т.К., ЕГН********** *** да заплати на Е.Н.Г., ЕГН **********, и К.Г.Г., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски за разликата над сумата от 1 796,67 лв.
(хиляда седемстотин деветдесет и шест лева и 67 ст.) до пълния претендиран
размер от 2730 лв. (две хиляди седемстотин и тридесет лева), КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАНЕНИЕ молба с вх. № 11228/08.10.2019 г. по описа на РС – Карлово,
за допълване на основание чл. 248 от ГПК на Решение № 289 от 02.08.2019 г.,
постановено по гр. дело № 535/2014 г. по описа на РС – Карлово, III
гр. състав в частта за
разноските, подадена от адв. П.М.К.-Б., като процесуален представител на Е.Н.Г.,
ЕГН **********, и К.Г.Г., ЕГН **********,***, САМО за разликата за разликата над сумата от 1 796,67 лв.
(хиляда седемстотин деветдесет и шест лева и 67 ст.) до пълния претендиран
размер от 2730 лв. (две хиляди седемстотин и тридесет лева).
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 175 от 25.02.2020 г. постановено по гр. дело №
535/2014 г. по описа на РС – Карлово, III гр. състав, в ЧАСТТА, с която е допълнено на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК
Решение № 289 от 02.08.2019 г.,
постановено по гр. дело № 535/2014 г. по описа на РС – Карлово, III гр. състав,
в частта за разноските, като е осъдена Ц. Т.К., ЕГН********** *** да заплати на
Е.Н.Г., ЕГН **********, и К.Г.Г., ЕГН **********,***, направените по делото
разноски в размер на 1 796,67 лв.
(хиляда седемстотин деветдесет и шест лева и 67 ст.).
ОСЪЖДА Ц. Т.К., ЕГН********** *** да заплати на Е.Н.Г., ЕГН **********, и К.Г.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 700 лв.
(седемстотин лева), представляващи направени от тях разноски за едни адвокат в
хода на настоящото въззивно производство.
Настоящото решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при наличието на предпоставките за допускане по
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./