Решение по дело №1794/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3128
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 2 декември 2019 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20193110101794
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/2019г.

 

гр.Варна 9.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1794/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищеца Ал.К. твърди, че е потребител на ел. енергия в недвижим имот, находящ се в с.Приселци, обл.Варна, като ползваната ел.енергия на този адрес се заплаща по партида с клиентски № ***и абонатен № ***. Той сочи, че му е начислена служебно ел.енергия, и е извършена корекция на сума по издадена фактура от ответника. Счита, че не дължи сумата по корекцията и същата е извършена без правно основание. Твърди, че ответника прилага неправилно, при злоупотреба с право, закона по отношение на ищеца, като се е възползвал от неправомерно поведение на служителите на „Електроразпределение – Север“ АД, изразяващо се в съставянето на частни документи с невярно съдържание и съставени в отсъствието на ищеца. Счита, че липсва основание за такава корекция, която да се съдържа в Закона за енергетиката, в Правилата за измерване на количеството ел.енергия или в Общите условия на двете дружества. Твърди, че клаузите на Общите условия на „Е.П.“ АД и „Електроразпределение-Север“ АД, уреждащи корекционната процедура са нищожни по силата на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват ищеца, тъй като не са спазени законовите изисквания, които следва да бъдат изпълнение за да влязат в сила. Ищецът намира, че към момента на извършване на проверката не са били в действие нормите по чл.47-51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР и че размерът на паричната сума по корекцията е произволно определена от лице без пълномощия за това. Твърди, че на адреса на ищеца не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума. Твърди, че потребителя няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване. Твърди, че извършената корекция на сметки визира схема на свързване/електромер, който вероятно не е обслужвал процесния адрес, като в конкретния случай измерването на ел.енергията се е осъществявало от незаконно монтирано на адреса на ищеца  и несертифицирано СТИ, монтирано в заключено ел.табло, ключ от което не е предоставен на потребителя. Предявява искане, съдът да постанови решение с което да приеме за установено, че А.К.К. не дължи на „Е.П.“ АД сума в размер на 1565,60лв., начислена по партида с клиентски номер **********, за абонатен номер ********** за недоставена и не потребена електроенергия на адрес: с.Приселци, обл.Варна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Възразява, че процесната сума представлява цената на коригирано със Справка за корекция №50891-9АЕ6/10.01.2019г. количество ел.енергия за периода 12.10.2018г. до 09.01.2019г. и се дължи от ищеца. Твърди, че между ищеца и ответника съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищеца е потребител на доставяната от ответното дружество ел. енергия. Твърди, че е извършена корекционна процедура за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия. Твърди, че ответника добросъвестно осигурява непрекъснато необходимото количество ел.енергия в процесния обект на ищеца. Твърди, че на 09.01.2019г. е била извършена техническа проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ електромер с фабричен №1125081000963388, което обслужва процесния обект, като техническата проверка е извършена в присъствието на двама свидетели. Твърди, че служителите на „Електроразпределение Север“ АД, които са извършили проверката са подали сигнал до органите на полицията, като на адреса на проверката е изпратен екип на полицията. Твърди, че за извършената проверка е съставен констативен протокол №1105329/09.01.2019г. и са предприети технически мерки за отстраняване на нередовности по измервателната система, като е демонтиран неправомерно присъединен проводник. Моли да се отхвърли предявения иск.Претендира разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.124 от ГПК.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Копие от констативен протокол №1105329/9.01.2019г., фактура №0275126143/10.01.2019г., справка за корекция при неизмерване да времето от 12.10.2018г. до 9.01.2019г., писмо от ответника до ищеца от 10.01.2019г. и 11.01.2019г. и обратни разписки,  справка за потребление към 12.02.2019г., извлечение за фактури и плащания към 12.02.2019г. и СТЕ.  

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск освобождава ищцата от носенето на  доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищецът е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.

Активната материалноправна легитимация на ищеца, не се оспорва от страните. Не се спори за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Енергоразпределение Север“ АД.

Съгласно представената по делото копие от констативен протокол от 24.01.2019г. служители на „ЕРП Север“ са извършили проверка на адрес *** при което е констатирана намеса в схемата на свързване на СТИ отчитащо ползваната в обекта ел.енергия, като е установено извършено неправомерно присъединяване към ел.мрежата чрез меден проводник със сечение 16мм2, като това е довело до консумиране на ел.енергия без тя да се отчита. Проверяващите са посочили в същия протокол, че са възстановили правилната схема на свързване.

По посочените констатации ответника е издал описаната по-горе фактура за сумата от 1 565.60лв. за времето от 12.10.2018г. до 9.01.2019г. представляваща коригирана стойност на ползваната за периода ел.енергия.

Въпреки изложеното обаче, следва да се има предвид че ответникът не е доказал, че такова количество ел.енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г. Следва да се има предвид, че в конкретния случай за периода на начислението са действали три различни ценови листи, като не е възможно да се установи, коя част от скрито отчитаната енергия при каква тарифа е консумирана, а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.   

По изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат уважени.

Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците и сторените в настоящото производство разноски възлизащи съответно на 552.63лв.

Ето защо, съдът

 

                    Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е.П.“ АД, ***, представлявано заедно от Б.Пенева, П.Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия и ищеца А.К.К. ЕГН**********, с адрес *** че ищеца А.К.К. не дължи сумата в размер на 1 565.60лв. на ответника на „Е.П.“ АД, представляваща начислена корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес:

***, за който ел.енергията се отчита по кл.№***и аб.№********** по издадена фактура №********** от 10.01.2019г. начислена за времето от 12.10.2018г. до 9.01.2019г.,  на основание чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***, представлявано заедно от Б.Пенева, П.Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия, да заплати на ищеца А.К.К. ЕГН**********, с адрес *** сумата от 552.63лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: