МОТИВИ към присъда №48 по НОХД №463/2013г. по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна прокуратура
гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.М.Ш. *** и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т. 1,
вр. чл. 194,
ал.1, вр.чл. 29,
ал. 1,
б. „а” и б. „б” вр. чл.26, ал. 1 от НК, а именно, за това, че в периода 06.04.2013г. до 09.04.2013г. в
гр.Асеновград, обл.Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, при
условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено
престъпление на „Лишаване от свобода” не
по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на „Лишаване от свобода” за
умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е
отнел чужди движими вещи, както следва: на 06.04.2013г.е отнел 1 бр. велосипед с неустановена
марка на стойност 40 лева от владението
на Х.Р.Х.; на
08.04.2013г. е отнел 1 бр. велосипед с неустановена марка на стойност 40 лева от владението на
Я.О.Г.; на 08.04.2013г. е отнел 1 бр. велосипед, марка „Спринт“
на стойност 87,50 лева от владението
на Д.Д.С.; на
09.04.2013г. е отнел 1 бр. велосипед с неустановена марка на стойност 50 лева от владението на
Р.З.М., или всичко на обща стойност 217,50 лева, без
съгласието на Х.Р.Х., Я.О.Г.,
Д.Д.С. и Р.З.М., с намерение
противозаконно да ги присвои.
Преди даване ход на
делото на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371 от НПК и същия беше
уведомен, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
от него самопризнание по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. Ш. се призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в
обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
В хода на съдебните
прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е
повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от
събраните по делото доказателства се е установила фактическа обстановка
идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Намира, че
от събраните по делото доказателства се е установила фактическа обстановка
идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
характера на извършеното, високата обществена опасност на деянието и на
извършителя, включително лошите му характеристични данни и наличието на
множество предишни осъждания, както и това, че той призна фактите по
обвинителния акт, с оглед целите визирани в чл.36 от НК, предлага, да му се
определи първоначално наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, което да
бъде в размер на четири години и шест месеца „лишаване от свобода“. По
отношение на така наложеното наказание, счита, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като то се редуцира с една трета и се
фиксира с окончателен размер на три години „Лишаване от свобода”. С оглед
разпоредбата на чл.61,т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, предлага същото да се
изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. Според прокурора, спрямо подс. Ш. следва да се приложи разпоредбата на
чл.59, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НК, като от наложеното наказание се приспадне
времето през което е бил задържан по реда на ЗМВР и по чл.64, ал.2 от НПК.
Счита, че подс. Ш. следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски.
Адв. С.Н., служебен
защитник на подс. Ш., счита, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна. Акцентирайки на наличните смекчаващи ваната обстоятелства, е на
становище, че първоначалното наказание на подс.Ш. следва да се определи при
условията на чл.54, ал.1 от НК, като същото бъде в размер на две години
„Лишаване от свобода”. След приложението на чл.58а, ал.1 от НК, защитника
счита, че следва да се редуцира с една трета и се фиксира с окончателен размер
на една година и четири месеца „Лишаване от свобода”.
Подсъдимият К.М.Ш., признава вината си и моли
за минимално наказание, което да изтърпи ефективно.
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и чл.18, вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр.чл.372,ал.4 от НПК
всички доказателства по делото, самопризнанията на подсъдимия направени в
съдебно заседание, обясненията които е дал на досъдебното производство,
показанията на свидетелите Григор Иванов Кръстев, Х.Р.Х., Д.Д.С.,
Р.З.М., Я.О.Г., Ахмед Фети Ахмед, Кязим Фети Ахмед,
Ахмед Зорков Илиев, Сандо Атанасов Асенов, Сашо Йорданов Кисимов,
Милен Янков Ш., дадени от тях на досъдебното производство, заключението на
стоково оценителната експертиза и заключението по съдебно-психиатричната
експертиза, справката за съдимост /на листи
от 70-74 от ДП /, характеристична справка /лист 68 от ДП/, както
и другите приложени по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.М.Ш. е роден
на ***г. в гр. Асеновград, българин, български гражданин, с основно образование,
женен, безработен, осъждан, с адрес гр. Асеновград, ул.„Лале баир” № 11, понастоящем в Затвора – Пловдив,
с ЕГН **********.
Подс. К.Ш. призна фактите отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които са следните:
Св.Х.Р.Х. ***. В началото на месец Април 2013г.
св. Х. притежавал микробус, марка „Фолксваген Транспортер“ с ДК № РВ
4421 РР, който обикновено паркирал пред дома си. В превозното средство свидетелят държал
различни свои вещи, сред които и велосипед с неустановена марка, закупен преди
около 6 години. На 06.04.2013г. св.Х. се прибрал в дома си около 03,00 часа. Той паркирал микробуса на обичайното място, като в него
намирал и велосипеда. Малко по-късно по улицата където било паркироно МПС-то преминал подс. К.Ш.. Същият забелязал микробуса, като видял, че задната му врата не е заключена. В същия момент той решил да извърши кражба на вещи, които му били необходими за
да си набави финансови
средства. Подсъдимия
се огледал, отворил
вратата на микробуса, взел от там велосипеда на св.Х. и си тръгнал с него. На
следващата
вечер, придвижвайки се с откраднатия велосипед по
ул. „Малина“ в гр.Асеновград, подс. Ш. се срещнал св.Ахмед Зорков Илиев. Подс. Ш. предложил да продаде на св.Ахмед Илиев
велосипеда срещу сумата от 30 лева, като му заявил, че вещта е негова
собственост.
Св. Илиев не се съгласил, но в последствие двамата постигнали договорка, като
подс. Ш. му го дал срещу парче салам и един хляб.
Св.Я.О.Г. ***. В началото на месец Април 2013г.
св. Г. притежавал черен на цвят велосипед с неустановена марка. На
08.04.2013г. сутринта св. Я.Г. извадил велосипеда от избеното помещение
и го оставил на двора си. В последствие се върнал в дома си, за да си направи кафе. В същото време, по улицата преминал подс. Ш., който бил в нетрезво състояние. Ш. забелязал велосипеда на св.Г. и решил да го открадне.
В изпълнение на замисленото, той
влязъл в двора на св.Г., взел
велосипеда, подкарал го и се прибрал с него в дома си. По-късно през деня подс. Ш. продал велосипеда на св. Младен Янков Ш. – негов
племенник срещу сумата от 6 лева, без да му споделя, че вещта е придобита чрез
кражба. Последният от своя страна продал велосипеда на св.Сашо Йорданов Кисимов
срещу сумата от 20 лева. Междувременно св. Г. излязъл на двора и забелязал че велосипеда го няма. Това
обстоятелства не разтревожило св. Г., тъй като било честа практика, негови съседи да го ползват, без да му се
обадят. По-късно св. Г. разбрал за липсата на велосипеда, като бил уведомен, че евентуално подс. Ш. има
връзка с изчезването на колелото.
Св. Г. намерил подс. Ш., при което последният първоначално отрекъл да е
взимал велосипеда му, но впоследствие признал, че го е сторил.
Св. Д.Д.С. притежава велосипед, марка „Спринт“, червен на цвят, закупен преди около 10
години. В началото на Месец Април 2013г., св. С. го
бил оставил в двора на своето
жилище, находящо се в гр. Асеновград
на ул.“Борис Сарафов“ №30. На 08.04.2013г. вечерта подс. К.Ш. в явно нетрезво състояние минал покрай дома на св.С.,
забелязал велосипеда и решил да го открадне. Проникнал в двора през незаключена
врата, взел велосипеда и си тръгнал. Малко по-късно подс. Ш. срещнал св. Кязим Фети Ахмед и му продал велосипеда, без да му
казва как го е придобил и получил в замяна от свидетеля мобилния му
телефон и сумата от един лев.
В началото на месец Април
2013г. св.Р.З.М. притежавал велосипед-зелен на цвят, закупен през 2010г. На 07.04.2013г. движейки се с велосипеда
св. М. посетил свой приятел, живущ ***. Отивайки там, св. М. оставил велосипеда в двора плътно до оградата, без да го заключва. На
09.04.2013г. около обяд по улицата преминал
подс. Ш., който като забелязал вамиращия се в двора велосипед, решил
да го открадне. Огледал се, видял че
наблизо няма хора, навел се, хванал
велосипеда с ръце, издърпал го и потеглил с него към
магазин „Била“. Там подс. Ш. срещнал св. Сандо Атанасов Асенов и му продал велосипеда срещу
сумата от 6 лева, без да му споделя, че вещта е предмет на кражба. Подс.Ш. похарчил получената сума за хранителни продукти и
се прибрал в дома си. Малко по-късно в района на кооперативния пазар в
гр.Асеновград св.Асенов продал велосипеда на неустановено в хода на
разследването лице срещу сумата от 20 лева.
За извършените от подс. Ш.
кражби се получили сигнали в РУП Асеновград. По случая започнал работа св. Григор Иванов Кръстев – полицейски служител при
Районно управление "Полиция"
гр.Асеновград. След извършени оперативни мероприятия същият установил,
че автор на деянията е подс. К.Ш.. При проведената беседа с полицейският служител, подс. Ш.
признал за извършените кражби,
подробно описал механизма на тяхното осъществяване и посочил лицата на които е продал велосипедите.
След като подс.Ш. ***, със
Заповед № ЗЛ/А-94/10.04.2013
г. на инспектор при РУП-Асеновград /лист 32 от ДП/ , той бил
задържан по реда на ЗМВР считано от 17.30 часа за срок от 24
часа. В
последствие с постановление на
РП Асеновград от 11.04.2013г. подс. Ш. бил задържан и по реда на чл.64, ал.2 от НПК, считано от 17.20 ч. на 11.04.2013 г. С
Определение
12.04.2013г. по ЧНД №291/2013 г. по описа на АРС спрямо подс. Ш. била взета постояна мярка
за неотклонение „Задържане под стража”. Същото влязло в сила на 16.04.2013г. след като не
било обжалвано.
В хода на проведеното
досъдебно производство свидетелите
Ахмед Илиев, Сашо Кисимов и Ахмед Ахмед – брат на св.Кязим Ахмед, предали с протоколи за
доброволно предавене намиращите се в тях велосипеди. Така предадените от тях
велосипеди били предадени с разписки на техните собственици, а именно от свидетелите Х.Р., Я.Г. и Д.С..
От заключението на
назначената по досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, се установява, че общата стойност на отнетите от подс.Ш. вещи възлиза на сумата от 217,50 лева.
От заключението на
назначената в хода на съкратеното съдебно следствие от съда съдебно психиатрична експертиза, се установява,че към момента на извършване на
деянията подс. Ш. страда от „дисоциално разстройство на личността“. Същото
заболяване е налично и сега по отношение на подс. Ш., като то спада към
специфичните личностови разстройства и се характеризира с нарушения в
структурата на характера и поведението с нарушено социално функциониране. Въпреки
това си заболяване подс. Ш. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
да ръководи постъпките си. Същия може да възприема правилно фактите от
обективната действителност, които са от значение за процеса и да дава
достоверни обяснения за тях.
Описаната фактическа
обстановка безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното
производство, гласни и писмени доказателства. Тя се установява изцяло от обясненията
на подс. К.Ш., както и от показанията на
свидетелите, които съдът кредитира и преценява като логични и в съответствие с
останалия събран доказателствен материал, като се подкрепя и от заключенията на
назначените в хода на наказателното производство стоково оценъчна и съдебно
психиатрична експертиза, които съдът възприема като обективни, пълни и точни,както
и от писмените доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК, надлежно
приобщени към доказателствения материал - характеристична справка и справка за съдимост
и др. приложени по делото.
От правна страна:
Подсъдимият К.М.Ш.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, а именно това, че в периода 06.04.2013г. до 09.04.2013г. в
гр.Асеновград, обл.Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, при
условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено
престъпление на „Лишаване от свобода” не
по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два или
повече пъти на „Лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер,
ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва: на 06.04.2013г.е отнел 1 бр.
велосипед с неустановена марка на стойност 40 лева от владението на Х.Р.Х.; на
08.04.2013г. е отнел 1 бр. велосипед с неустановена марка на стойност 40 лева
от владението на Я.О.Г.; на 08.04.2013г. е отнел 1 бр. велосипед, марка
„Спринт“ на стойност 87,50 лева от владението на Д.Д.С.;
на 09.04.2013г. е отнел 1 бр. велосипед с неустановена марка на стойност 50
лева от владението на Р.З.М., или всичко на обща стойност 217,50 лева, без
съгласието на Х.Р.Х., Я.О.Г., Д.Д.С. и Р.З.М., с намерение противозаконно да ги
присвои.
По тази правна
квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по
делото безспорно се установи, че за периода от 06.04.2013г.
до 09.04.2013г. в гр. Асеновград, подс. Ш. общо на четири пъти е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.194 ал.1 от НК, изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт
върху вещите, предмет на престъплението и установяване на трайна такава върху
тях от негова страна, като това му е дало възможност да се ползват от вещите и
да се разпорежда с тях.
По отношение на тези
четири деяния осъществени от подсъдимия в този период, в случая се касае за
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните
деяния описани по-горе, осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление-кражба, извършени са през непродължителни периоди от време – в
рамките на четири дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината –
пряк умисъл, при което последващото се явява продължение на предшестващото от
обективна и субективна страна.
От доказателствата по
делото безспорно се установи, че вредите са били причинени на свидетелите Х.Р.Х., Я.О.Г., Д.Д.С. и Р.З.М..
По отношение на подс. К.М.Ш.
се установи, че деянието е осъществено при наличие и на квалифициращия признак
на чл. 196,ал.1,т.1,вр. чл. 29, ал.1,б. „а” и б.”б” от НК, т.е. в условията на
опасен рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като
е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Видно от събраните по делото доказателства, до
момента по отношение на подс. Ш. да има
постановени и влезли в сила 14 присъди и определения за одобрени
споразумения, като след определяне на съответни общи наказания по тях, те
обуславят общо седем осъждания, за извършени от подс. Ш. тежки умишлени
престъпления от общ характер. От значение по настоящето дело и обуславящи квалификацията по посочените
признаци на чл.29, ал.1, б.”а и б.”б „ от НК се явяват и двете му последни осъждания,
а именно:
С Определение №151/02.10.2009г.
по НОХД №451/2009г. на РС- Асеновград, е било одобрено споразумение с което подс.
Ш. е бил признат за виновен в това, че на 29.09.2009г. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал.1,т.2,т.3 и
т.5 вр. чл. 194,
ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а” и б. „б” от НК, за което му е било наложено наказание от две години „Лишаване от
свобода”, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим. Определението е
влязло в сила на 02.10.2009г. От отразеното в справката за съдимост се
установява, че наказанието е изтърпяно за времето от 29.09.2009г. до
20.07.2011г.
С Определение
№142/15.09.2011г. по НОХД №716/2011г. на РС- Асеновград, е било одобрено
споразумение с което подс. Ш. е бил признат за виновен в това, че на
14.09.2011г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 196, ал. 1,
т. 2 вр. чл.195, ал.1,т.3 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1,
б. „а” и б. „б” от НК, за което му е било наложено наказание от една година и шест месеца
„Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим.
Определението е влязло в сила на 15.09.2011г. От отразеното в справката за съдимост
се установява, че наказанието е изтърпяно за времето от 14.09.2011г. до
14.03.2013г.
Престъплението предмет на настоящето
наказателно производство е осъществено от подс. Ш. в периода 06.04.2013г. до 09.04.2013г. т.е. преди изтичане на
предвидения в чл.30,ал.1 от НК 5-годишен срок от изтърпяването на наказанията
по тези две осъждания, пред вид което в настоящия случай, съдът квалифицира
извършеното от подс. Ш. и приложи разпоредбата на чл.196, ал.1,т.1 вр.чл.29
ал.1,б.”а” и б.”б” от НК, като същия беше признат за виновен в извършването му.
Общата стойност на
отнетото е вещите предмет на престъпление е 217,50 лева, установена посредством стоково оценителна експертиза.
Деянията
включени в престъплението са извършени
от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните им последици.
Мотивите на подсъдимия за
извършване на престъплението се коренят в желанието му да се облагодетелствува
по непозволен начин,ниския морал, както и в незачитане на установения в
страната правов ред.
По наказанието:
Относно определяне на
наказанието съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и
предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, след
съобразяване и с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, определи наказанието при
условията на чл.54, ал.1 от НК.
Съдът, като взе предвид
степента на обществената опасност на престъплението – висока, с оглед
обществените отношения, които засяга, разпространеността и последиците от
същото, и степента на обществената опасност на извършителя – също висока, и
като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на
вината, съдействие на органите на досъдебното
производство, при документиране на престъплението и при възстановяване на
откраднатите велосипеди-три от които са били върнати на собствениците им, семейното
и материално му положение на подсъдимия, това, че същия страда от психично
заболяване, както и отегчаващи отговорността обстоятелства-изключително лошите
характеристични данни, предвид многобройните му осъждания за извършените от него множество престъпления
/част от които не влияещи върху квалификацията на извършеното предмет на
настоящето дело/, обосноваващи и извода, че при подсъдимия е налице трайна
тенденция към извършване на тежки умишлени престъпления, доказващи,че той с поведението си, макар, че е изтърпявал вече
наказания “Лишаване от свобода”, за сравнително дълъг период от време, до момента
не е показал, че се е поправил и факта, че производството по делото се гледа при условията на
чл.372,ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, счете, че спрямо подсъдимия следва да се определи първоначално
наказание при условията на чл.54,ал.1 от НК, а именно при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде „лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца. Съобразно разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, същото бе редуцирано с една трета, като подс. Ш. бе
осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години и
четири месеца.
В случая безспорно по отношение
на подс. Ш. са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват изключителни и многобройни, поради и което
съдът не определи наказанието при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК и не слезе
под минимума от две години предвиден за извършено престъпление по чл.196,
ал.1,т.1 от НК.
При преценката за начина
на изтърпява на наложеното наказание „Лишаване от свобода”, съдът взе предвид и
разпоредбата на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, като постанови
изтърпяването му да стане при първоначален “Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип,
тъй като подсъдимия К.М.Ш. се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК, от
така наложеното на подс. Ш. наказание
в размер на две години и четири месеца „лишаване
от свобода”,
съдът приспадна времето, през
което подс. К.М.Ш. е бил
задържан по реда ЗМВР, считано от 17,30ч. на
10.04.2013г. до 17,20ч. на 11.04.2013г. От така наложеното наказание
съдът приспадна и времето през което подс. Ш. е бил задържан по реда чл. 64,
ал. 2 от НПК с постановление на Районна прокуратура - Асеновград, считано от
17,20ч. на 11.04.2013г. до 13,45ч. на 12.04.2013г., както и времето, през което
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото дело, считано от 13.45ч. на 12.04.2013г. до влизане
на присъдата в
законна сила.
С оглед изхода на делото
– осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия да
заплати в полза на АРС направените по
делото разноски в размер на 25лв. за извършената по делото стоково оценъчна
експертиза и 20лв. за извършената по делото съдебно-психиатрична експретиза.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: