Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260140
гр. Несебър, 02.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание
на двадесет и втори юли две хиляди
двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря А.Г., като разгледа АНД № 162 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството по делото е образувано
по жалба, подадена от адв.
М.Х.– пълномощник на Ж.А.Ж.,
срещу наказателно постановление № 20-0304-002065 от
20.11.2020г. на началник сектор към ОД на
МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са
наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да
управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателят счита, че НП е издадено при липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
процесуалните правила, противоречие с материално-правни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Обръща внимание, че липсват правни и
фактически основания за издаването на НП. Твърди, че липсва извършено
нарушение. Излага, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 7 от ЗАНН. От съда се
иска да прогласи НП за нищожно, алтернативно – да го отмени.
Ответната страна
в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено. Отправя възражение за прекомерност на претенцията за разноски на
жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 03.11.2020г., около 21:10 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, срещу ресторант
„Водопадите“, с посока на движение към хотел „Кокиче“, жалбоподателят
управлявал личния си лек автомобил „Ф.г.1.9 ТДИ”, с рег. № ****. Автомобилът
бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които св. О.И. – младши автоконтрольор
в РУ Несебър. Полицейските служители установили самоличността на водача, като
при проверката на документите констатирали, че е притеснен. Свидетелят И. го
поканил да се яви в сградата на РУ Несебър, където да му бъде извършена
проверка за употребата на наркотични вещества и техни аналози - с Дрегер Дръгтест 5000 № 0041. Ж. отказал
да му бъде извършена проверка. Св. И. му издал талон за изследване № 0067879 за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. В талона било
вписано, че Ж. отказва да му бъде извършена проверка с посочения тест.
Жалбоподателят вписал „отказвам проба“ и се подписал собственоръчно в графата
„подпис на провереното лице“. Подписал се също така собственоръчно в графата „подпис
на провереното лице“ в края на талона, като по този начин удостоверил, че
екземпляр от талона му е връчен в 21:30 часа на 03.11.2020г. В талона било
вписано, че трябва да се яви във ФСМП Несебър в срок от 30 минути от връчването
на този талон и да даде кръв за анализ. При тези данни от св. И. бил съставен
АУАН № 891306 от 03.11.2020г. – за отказ на жалбоподателя, да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества, който му бил връчен лично и подписан без
възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото писмени доказателства: АУАН № 891306 от 03.11.2020г., талон за
изследване № 0067879 от 03.11.2020г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. Посочените писмени доказателства се
потвърждават от изслушваните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетеля И.. Същите се кредитират от съда като съответни на
всички други събрани по делото доказателства. Свидетелят И. е категоричен, че
именно жалбоподателят е управлявал автомобила, като сочи, че поради съществени физически различия между
него и другото лице, намиращо се в автомобила, няма как да е допуснал грешка
относно това кой точно е управлявал към момента на проверката. Фактическите
възражения на жалбоподателя, че автомобилът е управляван от негов приятел, не
се установяват от нито едно от събраните по делото доказателства. Точно
обратното – жалбоподателят е подписал АУАН без възражения относно реализираните
факти, описани в него, а в показанията си св. И. е категоричен за лицето,
управлявало автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл.
59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Цитираната заповед доказва в пълнота компетентността на
наказващия орган и актосъставителя, поради което възраженията за липса на
компетентност са неоснователни. Съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Не се споделят доводите в жалбата за липса на мотивация на АУАН
и НП. Посочени са всички относими за процесното нарушение факти, които са
описани по достатъчен (по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН) начин и от тях се
установяват всички елементи на вмененото на жалбоподателя нарушение. При това
положение не е била налице необходимост от допълнителни мотиви. Липсват
възражения и обяснения от страна на жалбоподателя, поради което не е имало
основание за обсъждане на такива от страна на наказващия орган. Не се
установява нарушение на чл. 42, т. 7 от ЗАНН. В АУАН е посочен свидетел –
очевидец на нарушението, поради което чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е спазен. Всички
данни на свидетеля по смисъла на чл. 42, т. 7 от ЗАНН са отразени в текста на
АУАН. Следва да се обърне внимание, че не е било необходимо да се посочват и
други свидетели в текста на АУАН (липсва такова изискване в чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН). Освен това жалбоподателят е подписал АУАН без възражения, поради което е
очевидно, че не е направил възражения, свързани със свидетелите на нарушението.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда
задължение за съответния водач на моторно
превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози
или да изпълни предписанието
за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да
даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични вещества.
Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето
да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване
и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата наркотични вещества и
техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични
вещества. Следователно ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и
да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика ще е изпълнил
задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени
спрямо него, нарушението е едно. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с
тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е отказал да даде
кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, поради което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е
описано по ясен и пълен начин.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от
Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест. В случая безспорно Ж. е отказал да бъде тестван за наркотични
вещества по предложения от св. И. начин – с Дрегер Дръгтест 5000 № 0041. При това положение самото изследване
се извършва по реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна
предпоставка за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл.
6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6,
ал. 6 от Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6
от Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл.
6 от Наредбата. Този талон е връчен лично на жалбоподателя по реда на чл. 6,
ал. 6 от Наредбата, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят
следва да се яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал.
6, т. 2 от Наредбата. Както се установи от фактическа страна, Ж. собственоръчно
е вписал, че отказва да бъде тестван, като се е подписал. Подписал се е, че е
получил екземпляр от талона в 21:30 часа на 03.11.2020г. При това положение и в
изпълнение на чл. 15, ал. 6 от Наредбата, той е следвало да се яви в ФСМП
Несебър най-късно в 22:00 часа, за да може валидно да му бъде взета кръвна
проба за анализ. Налага се извод, че за жалбоподателя е станало ясно, че следва
да се яви във ФСМП Несебър в рамките на 30 минути от 21:30 часа на 03.11.2020г.,
но въпреки това не се е явил в даденото време, за да даде кръв за анализ.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този
извод са следните:
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От
фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят, като водач на
МПС, е отказал да бъде изпробван с тест за употребата на наркотични вещества
или техни аналози, както и че е отказал да даде кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване. Не могат да се
приемат доводите на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила (с оглед установеното
от фактическа страна, посочено по-горе). Т.е. поведението му безспорно попада в
обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП има характер
и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган не
съществува възможност да се отклонява от него. При правилно определена
квалификация на извършеното от Ж. административно нарушение наказващият орган
му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП напълно съответства на материалния закон и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход
на спора на жалбоподателят не се дължат разноски, а на наказващия орган не
следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0304-002065 от
20.11.2020г. на началник сектор към ОД на
МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Ж.А.Ж., ЕГН **********, на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и
„Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: