Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, ............................г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на прокурора при
ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия
Т.Димитрова кас. адм. нак. д. № 2207/2020 г. по описа на АдмС - Варна и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна (Д „ИТ“), подадена чрез ст. юриск. Б.Н., срещу Решение
№ 260044 от 21.08.2020 г., постановено по НАХД № 2019/2020 г. на Районен съд–Варна
(ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-012234 от
27.11.2019 г., издадено от Директора на Д“ИТ“ Варна за налагане на „Горица
2009“ ЕООД“ на имуществена санкция от 150 лева.
С жалбата се настоява, че решението
на ВРС е постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че доколкото
извършеното административно нарушение се явява доказано от фактическа и правна
страна, спорът пред касационната инстанция е по приложението на института
„маловажност“, заложен в чл. 28 от ЗАНН. Според касатора направеният извод от
ВРС по прилагането на чл. 28 от ЗАНН е неправилен. Изтъква се, че правилно
административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 415в от Кодекса
на труда (КТ), чийто специален състав изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Излагат се и доводи, че засегнатите от процесното
деяние обществени отношения по арг. от чл. 93 от НК не обосновават приложението
на чл. 28 от ЗАНН. Посочва се, че изплащането на дължимите суми е извършено към
момент, следващ проверката, което е резултирало в по-ниска степен на обществена
опасност на деянието, като оправдан би бил изводът, че причина за последвалото
плащане е извършената от контролните органи проверка. Отчитайки последно
посочените факти, касаторът твърди, че правилно е подведено деянието под
привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Искането е да се отмени
обжалваното решение на ВРС и да се потвърди отмененото с него НП. В хода по
същество на делото, процесуалния представител на касатора поддържа изложените в
жалбата доводи и направените искания, като претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в касационното
производство – „Горица 2009“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Г.С.С., с
писмено възражение и в хода на делото, поддържа становище за неоснователност на
касационната жалба. Искането е да се отхвърли касационната жалба и да се остави
в сила на обжалваното решение на ВРС, което според ответника е правилно и
законосъобразно. Изтъква се, че наказващият орган не е извършил задълбочена
проверка, която да установи кой е изготвил ведомостите за начислените заплати,
с което не е установил прекия нарушител, а НП е издадено срещу непряко виновно
лице. Сочи се, че след като е станала ясна техническата грешка на изготвилото
ведомостта лице, веднага е изплатена сумата. На следващо място се обръща
внимание, че с протокола от проверката е дадено предписание установеното нарушение
да се отстрани в 7-дневен срок, като възнаграждението е изпратено в деня на
констатацията, но акта за установява на административното нарушение (АУАН) е
съставен преди да е изчакан срокът на предписанието. Прави се искане да не се
присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради липса на сложност
на делото. В съдебно заседание ответникът, чрез представляващата С. заявява, че
не може да плаща акта от 150 лева и разноските на юриста, като изтъква, че е
дала работа на пенсионерки, а и самата тя е пенсионер и не знае как да плати за
такава грешка.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се, че ВРС неправилно е
приложил закона, в частност разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Пледира се за отмяна
на решението на ВРС и за потвърждаване на НП.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „ГОРИЦА 2009“ ЕООД срещу Наказателно
постановление (НП) № 03-012234/27.11.2019 г., издадено от Директора на Д“ИТ“
Варна, с което на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 150 лв. за извършено нарушение на чл. 264, във
вр. с чл. 154, ал. 1 и чл. 128, т. 2 от КТ.
Според НП „Горица 2009“ ЕООД в качеството
на работодател не е изплатило не по-малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение за работа на официален празник на 22.09.2019 г. (Ден на
независимостта на България) на лицето С. В. С. с ЕГН **********, изпълняващ
длъжността на „работник зареждане на рафтове“ в магазин, находящ се в гр.
Варна, бул. „****“ № 82, стопанисван от „Горица 2009“ ЕООД, в който ден лицето
е полагало труд, видно от график за работа, отчет за работното време и
разчетно-платежна ведомост за месец септември 2019 г. В НП е посочено, че
нарушението е извършено на 31.10.2019 г. в магазин, находящ се в гр. Варна, бул.
„****“ № 82, до която
дата е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец септември
2019 г. на лицето С. В. С., съгласно договорената периодичност на изплащане на
трудовите възнаграждения с договор № 012/30.10.2018 г. Като доказателства в НП
са посочени: Трудов договор № ***/30.10.2018 г., допълнително споразумение без
номер от 03.05.2019 г., график за работа, отчет на работното време и
разчетно-платежна ведомост за месец септември 2019 г. За процесното установено
нарушение е съставен АУАН на 22.11.2019 г. Наказващият орган е обективирал
извод, че от посоченото нарушение не са произтекли вредни последици и същото е
отстранено веднага след установяването му, поради което, на основание чл. 415в,
ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.
ВРС приема, че НП е издадено от
компетентен орган, а и както АУАН, така и НП са съставени в сроковете по чл. 34
от ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания
относно законоустановените форма и съдържание. Позовавайки се на неоспорената
от въззивника и несъмнено установена от доказателствата фактическа обстановка
за липса на плащане в размер не по-малък от удвоената стойност на дневното
трудово възнаграждение на работника С. С. за положения от същата труд в деня на
официалния празник Ден на независимостта на България – 22.09.2019 г., ВРС сочи,
че се налага извод за правилност на констатациите по АУАН и НП за осъществено
нарушение по чл. 264, във вр. с чл. 154, ал. 1 и чл. 128, ал. 1 от КТ.
За да отмени НП като неправилно и
незаконосъобразно, ВРС приема следното: Приобщените доказателства действително
сочат на несъществена степен на тежест на това нарушение. Характерът на
нарушението е инцидентен – само за един работен ден и за един работник, а не за
повече дни и/или спрямо няколко работника. Размерът е минимален на начисленото
допълнително възнаграждение. Незабавно е отстранено настъпилото увреждане чрез
начисляване и плащане на съответстващата стойност непосредствено след съставяне
на АУАН и преди издаване на НП. Липсват данни за предходно допуснати от
дружеството нарушения на трудовото законодателство, при което може да се
направи извод за действителната инцидентност не само на конкретното допуснато
нарушение, но и в цялостното предходно поведение на въззивника като работодател
при прилагане на трудовото законодателство. Предвид изложените доводи, ВРС
приема, че с оглед незначителността на вредните последици, а също и поради
наличието на други смекчаващи отговорността обстоятелства – незабавното
последващо отстраняване на вредоносния резултат чрез извършено плащане на
работника и липсата на констатирани други предходни нарушения на трудовото
законодателство, процесното нарушение представлява значително по-ниска степен
на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид,
поради което следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл. 28, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК.
Настоящият състав на съда намира
обжалваното решение на ВРС за правилно като краен резултат, но по съображения,
различни от обективираните в него мотиви.
Основателно е възражението на
касатора за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Глава ХIХ от КТ "Контрол за
спазване на трудовото законодателство и административнонаказателна отговорност
за неговото нарушаване" съдържа специален административноправен режим за
реализиране на административната отговорност в случаите на нарушения на
разпоредбите на трудовото законодателство, като предвижда конкретните
нарушения, наказанията за тях и начина на реализирането им. ЗАНН и глава ХIХ,
раздел II от КТ, са в съотношението на общ към специален закон.
Специалният състав по глава ХIХ,
раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в
от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ
имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване
от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция,
но в многократно по-нисък размер.
Изложеното обосновава извод, че
ВРС, приемайки, че в случая процесното нарушение представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е приложил неправилно материалния закон.
Обжалваното решение на ВРС се явява
обаче правилно като краен резултат, доколкото НП е незаконосъобразно.
По аргумент от чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, за да се определи едно деяние за административно нарушение, същото следва
да бъде определено от закона като административно нарушение, за което се
предвижда конкретно по вид и размер административно наказание, което също
следва да бъде определено в закона. С разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН законодателят предписва като задължителен реквизит НП да съдържа законните
разпоредби, които са били нарушени виновно.
В процесното НП са посочени единствено
нарушените материалноправните норми – чл. 264, във вр. с чл. 154, ал. 1 и чл.
128, т. 2 от КТ. Не е посочена обаче административнонаказателната разпоредба,
чийто състав наказващият орган приема, че е осъществен с неизпълнението на
задължението на работодателя – „Горица 2009“ ЕООД да изплати не по-малко от
удвоения размер на трудовото възнаграждение за работа от С. В. С. на официален
празник – 22.09.2019 г.
Нормата на
чл. 415в, ал. 1 от КТ не съдържа в себе си състав на административно нарушение,
а установява два допълнителни, благоприятстващи административното нарушение признака
(нарушението да е отстранено веднага и от него да не са произтекли вреди за
работници и служители), които представляват основание за определянето на
административното нарушение като маловажен случай.
От конкретното
съдържание на обжалваното пред ВРС наказателно постановление не става ясно
какво административно нарушение е вменено на наказаното лице, тъй като не е
посочена административнонаказателната норма, чийто състав наказващият орган
приема, че е осъществило наказаното лице. Не е посочено какво административно
нарушение е извършено с несъобразяването с визираните материалноправните
норми,.
С нормите
на чл. 413-415 от КТ законодателят е установил специални състави на
административни нарушения (основни и квалифицирани) на трудовото
законодателство. С разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 и ал. 2 от КТ регламентира
случаите, в които за извършените административни нарушения, посочени в чл.
413-415 от КТ отговорността на нарушителя следва да се ангажира като за маловажно
нарушение.
Изложеното
обуславя извод за наличие на неяснота на вмененото административно нарушение,
което наказващият орган приема за маловажно и е наложил административно
наказание на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ. Следва НП да са така формулирани,
че на наказаното лице да е ясно кои юридически факти наказващият орган намира,
че сочат на неизпълнение на задължение, регламентирано в материалноправна
норма, както и да е ясно съставът на кое административно нарушение му се
вменява, че е осъществило. Единствено, ако е такова съдържанието на НП, може да
се приеме, че са спазени гаранциите за обезпечаване на правото на защита на
наказаното лице. В случая въпросните гаранции не са налице, доколкото е налице
съществено нарушение на процесуалните правила – неяснота на вмененото
административно нарушение.
Освен това, липсват данни
контролните органи и административнонаказващият орган да са изяснили въпроса
дали няма уговорено между работника и работодателя определено конкретно трудово
възнаграждение за работа през официалните празници, за да се приеме за обоснован и
доказан фактът, че задължението на работодателя е именно за изплащане на удвоения
размер на трудовото му възнаграждение. Друг е въпросът, че са налице данни за изплащане на
трудовото възнаграждение на С. С. за работа на 22.09.2019 г. (макар и не в
удвоен размер), което пък сочи на частично неизпълнение на задължението по чл.
264 от КТ.
НП се явява незаконосъобразно и е
налице основание за отмяната му, до какъвто краен извод е стигнал и ВРС, макар
и по други съображения.
Следва да се остави в сила
обжалваното решение на ВРС.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци,
които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Съдът, на основание чл. 221, ал. 2 от
АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260044 от 21.08.2020 г., постановено по НАХД № 2019/2020 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.