№ 8384
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110142439 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на последващо обективно кумулативно
съединяване искове,както следва : от В. П. П.,ЕГН **********,с адрес
************,против Е. П. П.,ЕГН **********,с адрес **********,иск с
правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено,че ищецът е
собственик на недвижим имот с идентификатор **********находящ се в
********** и за осъждане на ответницата да предаде владението върху
недвижимия имот,както и насрещни искове с правно основание
чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД и чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД от Е. П. П.,ЕГН
**********,против В. П. П.,ЕГН **********,за прогласяване
недействителност на договор за продажба на недвижим имот,обективиран в
нотариален акт от 13.06.2014 г.
В исковата молба по първоначално предявения иск се твърди,че ищецът
е придобил правото на собственост върху недвижим имот,представляващ
апартамент ********** с площ от 41,20 кв.м. с договор за продажба,за който
е съставен нотариален акт от 13.06.2014 г. Ищецът поддържа,че първоначално
е реализиран въвод във владение,но впоследствие с оглед издаване на обратен
изпълнителен лист фактическата власт върху имота се осъществява от
ответницата П.. Ищецът сочи,че като собственик на имота има право да
ползва същия,а ответницата осъществява фактическа власт върху имота,без да
има основание за това. Ищецът моли съда да уважи предявената искова
претенция с правно основание чл.108 от ЗС.
Ответницата Е. П. П. в подадения писмен отговор изразява
становище,че искът е недопустим,защото ищецът не е собственик на
имота,сочи,че сключеният договор за продажба е недействителен. Ако искът
бъде възприет за допустим,искът е неоснователен,защото ответницата е
собственик на имота на основание настъпило наследствено правоприемство.
1
Моли съда да отхвърли иска по чл.108 от ЗС.
Едновременно с подаване на писмения отговор Е. П. П. предявява
насрещни искове срещу В. П. П. за недействителност на сделката – договор за
покупко-продажба,обективиран в нотариален акт от 2014 г. – твърди се,че
продавачите не са искали да бъдат обвързани от сделката,а същата е
изповядана с оглед затруднено финансово състояние на продавачите и
предоставен от ответника паричен заем. Сочи се,че съгласие липсва,а са
упражнени принуда и насилие. Ако не бъде възприето,че сделката е
недействителна поради липса на съгласие,то същата е привидна,защото
страните не са имали намерение да бъдат обвързани от продажбено
правоотношение. Ищцата по насрещните искове моли съда да уважи
насрещните искове.
Ответникът В. П. П. в подадения писмен отговор изразява становище за
неоснователност на исковете – твърди се,че единственото правоотношение е
продажбеното правоотношение,оспорено е сключването на договори за
заем,твърди се,че сделката е изповядана доброволно. Моли съда да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С договор за продажба от 13.06.2014 г.,обективиран в нотариален
акт,********** П. и Е. П. П.,като продавачи,и В. П. П.,като купувач,са
изразили едновременната си и съгласувана воля да бъдат обвързани от
правоотношение,според което продавачите се задължават да прехвърлят
правото си на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **********находящ се в **********,а купувачът
приема да заплати уговорената продажбена цена от 9000 лева,за която е
посочено,че е заплатена преди подписване на нотариалния акт.
Установява се,че с определение от 27.02.2020 г.,постановено по
ч.гражд.дело № 5530/2016 г. по описа на СРС,73 състав е обезсилена заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК,а на 25.02.2021 г. е разпоредено издаването
на изпълнителен лист,съгласно който В. П. П. е осъден да предаде на Е. П. П.
владението върху недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **********.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот от
01.04.1993 г.,********** П. и ********** П. се легитимират като
собственици на недвижим имот апартамент **********.
Установява се от удостоверение за наследници на ********** П.,че
единствена наследница по закон е дъщеря му Е. П. П..
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката ********** се установява,че познава В.,който е зет на нейни
съседи,свидетелката знае,че В. купил апартамент в ********** от
**********,когото свидетелката познава,защото заедно са работили в
„**********“. Според свидетелката ********** ********** е казвал,че иска
да продаде апартамента и да си живее на село. От показанията на
свидетелката ********** се установява,че ********** има една дъщеря –
2
ответницата Е. П.. Според свидетелката ********** апартаментът е
освободен около година след сключване на договора,защото **********
криел от своя зет,че е продал апартамента. От показанията на свидетелката
********** се установява,че след като ********** се изнесъл от апартамента
В. започнал да прави ремонт,след това известно време В. живял в апартамента
със своето семейство,а впоследствие В. напуснал апартамента и в него са
живели квартиранти,вероятно настанени от Е. и **********. Според
свидетелката ********** ********** е починал на село,на свидетелката не е
известно дали апартаментът е бил обявяван за продажба в сайтове. Разпитана
в съдебно заседание,свидетелката ********** е казала,че В. е закупил
апартамент в **********но не живее в него,а живее в ********** Според
свидетелката ********** бившият собственик на имота – **********,на
когото викали ********** руския е казвал в заведение,в което се събират
приятели,че възнамерява да продава апартамента,тъй като искал да се махне
от зет си. Свидетелката ********** е казала,че не знае точно кога е починал
**********. От показанията на свидетелката ********** се установява,че от
около една – две години В. не живее в апартамента,а там били пуснати
квартиранти от Е. – една от наемателките казала на свидетелката,че плаща
наем на Е.. Разпитан в съдебно заседание,свидетелят ********** е казал,че
познава ********** от около десет – дванадесет години като се запознали в
кръчмичката на крайната спирка в ********** – понякога се виждали един
път седмично,понякога по-често. Според показанията на свидетеля
********** ********** му казал,че му трябват 2000 лева,но свидетелят
отговорил,че няма възможност да му даде такава парична сума,свидетелят не
знае за какво са били необходими паричните суми. Според показанията на
свидетеля ********** ********** събрал паричната сума,за да я върне,но
тогава се оказало,че трябва да прехвърли апартамента. Свидетелят
********** депозира показания,че ********** е починал през 2016 г.,а след
това свидетелят на няколко пъти от разговори с дъщерята на **********
разбрал,че има вероятност да вземат жилището.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По предявените искове с правно основание чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД и
чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на правна сделка
е обусловено от доказването наличието на порок,при което правната сделка
не може да породи правни последици. Страната,която предявява иск за
недействителност е длъжна да проведе доказване,че са налице
обстоятелства,при които сделката е невалидна още от момента на
възникването й и не може да обвърже страните. Софийският районен съд
намира,че предявените искове се явяват недоказани по основание и подлежат
на отхвърляне. Липсата на съгласие като основание да се счита,че договор е
недействителен е налице,когато волята е външно изразена чрез
волеизявление,но липсва съзнателно взето волево решение,т.е. липсва
намерение на страната да бъде обвързана от договорното правоотношение.
Константната съдебна практика приема,че договорът е недействителен поради
липса на съгласие при т.нар. съзнавана липса на съгласие,т.е. ако е упражнено
насилие за осъществяване на волеизявлението,липсва намерение за
3
обвързване поради волеизявление,направено на шега или като учебен пример
– в този смисъл са изложените съображения в Тълкувателно решение №
5/12.12.2016 г.,постановено по тълк.дело № 5/2014 г. и Тълкувателно решение
№ 5/30.05.2022 г.,постановено по тълк.дело № 5/2020 г. по описа на ОСГТК
на ВКС. От събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства не може да бъде възприето,че договорът за покупко-продажба е
сключен при липса на съгласие – следва да се отбележи,че и продавачите,и
купувачът са се явили пред нотариуса и са отправили изявления,насочени към
възникване на продажбено правоотношение относно конкретен недвижим
имот,т.е. насрещните волеизявления са съвпадащи и позволяват да бъде
възприето сключването на договор за продажба на имот,а доказателства,че
продавачите въобще не са имали намерение да бъдат обвързани от
правоотношението липсват – в тази насока твърденията на ищцата П. за
упражнено насилие не са доказани,по делото не са събрани доказателства
сделката да е била сключена поради упражнено насилие към момента на
сключването й. С оглед изложените съображения,че недействителна е само
сделката при съзнавана липса на съгласие,доказването факта на упражнено
насилие,което да е довело до волеизявление на лицето,спрямо което е
упражнено насилието,следва да бъде пълно,т.е. да се установява по
категоричен начин,че външно обективираното волеизявление е провокирано
от упражнената принуда. Липсата на проведено доказване спрямо страните
продавачи да е упражнено насилие означава,че исковата претенция по
чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. В подкрепа на извода,че
исковата претенция за прогласяване недействителност на договора за
покупко-продажба поради липса на съгласие са и ангажираните в хода на
производството свидетелски показания на свидетелките ********** и
********** в частта,в която свидетелстват,че ********** е изразявал
многократно желанието си да продаде апартамента,макар да криел за тези
свои намерения от съжителя на своята дъщеря,тъй като тези свидетелски
показания позволяват да бъде възприето,че прехвърлителят П. е обмислял
продажбата на жилището,което макар и косвено,доколкото тези показания се
отнасят до период,предхождащ сключването на договора,сочат,че външно
обективираното волеизявление съответства на взетото решение от страна на
продавача. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция по
чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. Съдът приема,че с оглед
диспозитивното начало на гражданския процес дължи произнасяне в рамките
на формулираното от страната искане. Съдът счита,че релевираните от
ищцата П. доводи,че договорът за покупко-продажба е сключен поради
наличието на предоставени заеми от страна на ответника на бащата на ищцата
и на съжителя й,не могат да обосноват уважаване на иска за недействителност
на предявеното правно основание – по чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД.
Сключването на договора при наличието на определени условия или
уговорки не представлява съзнателна липса на съгласие и на заявеното правно
основание по чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД искът не може да бъде уважен. От
една страна,следва да бъде отчетено,че твърдението за предоставени в заем от
ответника П. парични суми не е доказано,тъй като свидетелят ********** не
депозира конкретни показания от кого и кога ********** е получил пари
назаем,а доказателства ответникът по иска да е давал пари в заем на съжителя
на ищцата липсват. От друга страна, ищцата нито излага фактически
4
твърдения да е имало уговорки договорът за продажба да обезпечава заемно
правоотношение,нито формулира съответно искане,поради което съдът
дължи произнасяне в рамките на предявените искови претенции – с правно
основание чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД и чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД. Развитите
съображения мотивираха съда да счете,че първият предявен иск за
недействителност подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд намира,че и исковата претенция по
чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД също подлежи на отхвърляне. Привидният договор
се характеризира с това,че не е насочен да породи правни последици. Макар
привидният договор да съществува с формулирани от всяка от страните
волеизявления,тези волеизявления или прикриват друго правоотношение (
прикрито),което е действителното правоотношение между страните,или не са
насочени към възникване на характерните за правоотношението последици. В
конкретния случай ищцата П. твърди,че е налице абсолютна симулация,т.е. че
страните не са имали намерение да бъдат обвързани от продажбеното
правоотношение. Абсолютната симулация се характеризира с това,че
страните са осъществили фактическия състав на договорното
правоотношение,с което да създадат привидност пред трети лица,че такъв
договор е сключен между тях при посочените в договора права и
задължения,но във вътрешните им отношения са наясно,че договорът не ги
обвързва. В хода на производството не са ангажирани доказателства
договорът за покупко-продажба да е симулативен,поради което искът
подлежи на отхвърляне. В тази насока следва да бъде отчетено,че ищцата по
иска Е. П. е страна по продажбеното правоотношение заедно със своя баща,на
когото ищцата е универсален правоприемник,а за разкриване наличието на
симулативност на договора е необходимо представяне начало на писмено
доказателство,каквото в настоящото производство не е представено.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция
по чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд намира,че предявената искова претенция от В.
П. против Е. П. с правно основание чл.108 от ЗС подлежи на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от
доказването наличието на следните материалноправни предпоставки –
ищецът да е собственик на имота,ответната страна да осъществява фактическа
власт върху имота,без да има основание за това. Съобразявайки правилото за
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК,ищецът
П. е длъжен да докаже,че е собственик и че ответната страна осъществява
фактическа власт върху имота,а в тежест на ответницата е възложено
доказването,че има основание да осъществява фактическата власт като
възражение,изключващо основателността на предявения иск. Софийският
районен съд приема,че е доказано,че ищецът П. е собственик на имота,в която
насока взе предвид представения по делото нотариален акт от 2014 г.,а и
ответницата по иска с правно основание чл.108 от ЗС не доказа наличието на
пороци,обуславящи недействителност на продажбеното правоотношение. Не
може да бъде споделен доводът на ответницата по иска,че искът не е
доказан,защото ищецът не е доказал придобивното си основание. Следва да се
отбележи,че с исковата молба и с уточняващата молба ищецът П. предявява
иск по чл.108 от ЗС като се позовава на придобито право на собственост на
5
основание правна сделка,поради което и предвид отхвърлянето на исковете за
недействителност на сделката ищецът е доказал,че правото на собственост му
принадлежи на заявеното придобивно основание. Съдът намира,че е доказана
и втората изискуема предпоставка,а именно ответницата П. реализира
фактическа власт върху имота,в която насока по делото е представен обратен
изпълнителен лист относно въвод на Е. П. в имота,в който преди това е бил
въведен ищецът по иска П.,а и свидетелските показания на свидетелките
********** и ********** сочат,че в имота са се намирали
наематели,сключили договор за наем с ответницата по иска Е. П.. За да
счете,че искът е основателен,съдът взе предвид,че ответната страна по иска Е.
П. не доказва да разполага с основание да реализира фактическа власт върху
имота,което да е противопоставимо на правото на собственика,какъвто е
ищецът В. П.. Възражението на ответницата,че е собственик на имота на
основание наследствено правоприемство е опровергано с оглед събраните в
хода на производството доказателства – със сключването на договора за
продажба през 2014 г. ответницата П. се е разпоредила с наследствения си
дял,придобит след смъртта на нейната майка,а предвид това,че имотът е
продаден от ********** П. – баща на ответницата,към настъпване на смъртта
му това имущество – притежаваното от него право на собственост върху
апартамент в ********** не се е намирало в патримониума на
наследодателя,респективно не би могло да бъде наследено от наследницата.
Изводът на съда,че искът по чл.108 от ЗС е доказан не се променя предвид
доводите,че в договора за покупко-продажба не е уговорено кога и по какъв
начин да бъде предадена вещта,предмет на продажбеното правоотношение.
Принципното положение е,че всяка от страните следва да упражнява правата
си и да изпълнява задълженията си добросъвестно. Съгласно чл.187 от ЗЗД
продавачът на вещта е длъжен да предаде същата на купувача,а ако не е
уговорено друго следва да се приеме,че предаването на вещта следва да бъде
реализирано едновременно със заплащане на цената. Когато продавачът на
имота не е изпълнил задължението си да предаде фактическата власт върху
имота,купувачът има право да претендира предаването на вещта,включително
чрез предявяване на иск по чл.108 от ЗС. Развитите съображения мотивираха
съда да приеме,че исковата претенция по чл.108 от ЗС подлежи на уважаване.
Изводът на съда не се променя предвид релевирания за първи път в
писмените бележки от процесуалния представител на ответницата П. довод,че
продажбената цена не е заплатена – на първо място,това възражение е
преклудирано с изтичането на срока за подаване на писмен отговор,а на второ
място,дори да се приеме,че този довод е допустим,то твърденията,че цената
не е получена са опровергани от представения по делото нотариален
акт,подписан от ответницата П.,съгласно който продажбената цена е
заплатена преди сключване на договора.
Предвид уважаването на исковата претенция по иска с правно
основание чл.108 от ЗС съдът е длъжен да разгледа формулираното искане за
допускане предварително изпълнение на съдебното решение ,което е основано
на твърдения,че ищецът е извършил основен ремонт в жилището,в което
живее ответницата,а в същото време ищецът живее под наем. Съдът счита,че
посочените от ищеца П. фактически твърдения не обосновават извод за
наличието на предпоставки за допускане предварително изпълнение на
съдебното решение. Съгласно чл.242,ал.2,т.3 от ГПК съдът може да допусне
6
предварително изпълнение,ако от закъснението на изпълнението би могло да
настъпят значителни или непоправими вреди,самото изпълнение би станало
невъзможно или значително би се затруднило. В конкретния случай от
изложените от ищеца П. твърдения би могло да се възприеме,че е възможно
настъпването на вреди,свързани с ползването на жилището,но тези вреди не
биха могли да бъдат определени като значителни или непоправими,поради
което липсват предпоставки да бъде допуснато предварително изпълнение на
съдебното решение.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът П. и ответник по
насрещните искове претендира присъждането на съдебноделоводни разноски
съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 614,60 лева –
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД и
чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД,предявени от Е. П. П.,ЕГН **********,с адрес
********** против В. П. П.,ЕГН **********,с адрес ************,за
прогласяване като недействителна поради липса на съгласие и като привидна
на правна сделка – договор от 13.06.2014 г.,обективиран в нотариален акт №
42 по нот.дело № 35/2014 г. на нотариус с район на действие Софийски
районен съд за покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********** при продажбена цена от 9000 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. П. П.,ЕГН
**********,с адрес **********,че В. П. П.,ЕГН **********,с адрес
************ е собственик на недвижим имот с идентификатор **********
на основание договор за покупко-продажба от 13.06.2014 г.,обективиран в
нотариален акт № 42 по нот.дело № 35/2014 г. на нотариус с район на
действие Софийски районен съд и осъжда на основание чл.108 от ЗС Е. П. П.
да предаде на В. П. П. фактическата власт върху недвижим имот с
идентификатор ********** в гр.********************ап.52,който имот се
намира в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор **********,с
предназначение на самостоятелния обект – жилище с площ от 41,20 кв.м.,с
прилежащи части – избено помещение № 14 с площ от 3,7 кв.м.,2,403 %
идеални части от общите части на сградата,при съседни самостоятелни
обекти в сградата – на същия етаж имоти с идентификатор **********,под
обекта – **********,над обекта – 6**********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. П. П. за допускане
предварително изпълнение на съдебното решение на основание чл.242,ал.1,т.3
от ГПК.
ОСЪЖДА Е. П. П.,ЕГН **********,с адрес ********** да заплати на
основание чл.81 от ГПК на В. П. П.,ЕГН **********,с адрес ************
сумата от 614,60 лева ( шестстотин и четиринадесет лева и шестдесет
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
7
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,а в частта,в
която е оставено без уважение искането за допускане на предварително
изпълнение – с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8