ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, №………..……./……....2021 година
Варненският
апелативен съд – търговско отделение, в закрито заседание на горепосочената
дата, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯНПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ ч.в.т.д. № 634/2020 г. по описа на
Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба подадена от „ТРАПЕЗИЦА 71“ ЕООД – гр. Варна, представлявано
от Радосвета Рашкова Стоянова, чрез адв. Тододрова, срещу определение №
2002/29.10.2020г. постановено по т.д. № 1030/2020 г. по описа на Окръжен съд –
гр. Варна, с което произвоствотно по т.д. 1030/2020 г. на ВОС по исковата молба
на Радосвета Рашкова Стоянова и „ТРАПЕЗИЦА 71“ ЕООД – гр. Варна в частта й по
предявения от „ТРАПЕЗИЦА 71“ ЕООД – гр. Варна иск срещу ЛЕНО АД – гр. София с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1-во, в условията на евентуалност пр. 3 от
ЗЗД, е прекратено.
С
доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна.
В жалбата се излагат съображения за привидност на търговска сделка, както и за
това, че заемател по процесните договори е именно „ТРАПЕЗИЦА 71“ ЕООД – гр. Варна, поради което искът е предявен и от
дружествоно жалбоподател.
Частната
жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима.
Съставът
на ВнАпС, като взе предвид данните по делото и изложените в жалбата оплаквания,
приема следното от фактическа и правна страна:
ВОС е
бил сезиран с иск от Радосвета Рашкова Стоянова и „ТРАПЕЗИЦА
71“ ЕООД – гр. Варна срещу ЛЕНО АД – гр. София с правно основание чл. 55, ал.
1, пр.1-во, в условията на евентуалност пр. 3 от ЗЗД, за осъждане на ЛЕНО АД да
върне сумата 16 855,50 евро, получена без основание или на отпаднало
основание, по Договор за бизнес кредит № 6109/01.11.2018г., ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска до изплащането.
За да
прекрати производството по делото по отношение на ищеца „ТРАПЕЗИЦА 71“ ЕООД –
гр. Варна съдът е приел, че по отношение на същия липсва правен интерес от
предявяване на исковата претенция, тъй като сумата, чието връщане се претендира
не е излизала от патримониума на ищеца „ТРАПЕЗИЦА 71“ ЕООД – гр. Варна в нито
една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три
фактически състава, като ищцата основава претенцията си на чл.55 ал.1 пр.първо
и евентуално трето ЗЗД. Според първия подлежи на връщане полученото при начална
липса на основание. В тези случаи липсва валидно съществуващо задължение, което
даването цели да погаси. Когато длъжникът изпълнява повече от дължимото,
съществува валидно задължение, което да бъде погасено, но сумата, която
надхвърля размера на дълга, е получена от кредитора без основание и подлежи на
кондициране. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е
отпаднало с обратна сила.
Правният
интерес винаги е въпрос на конкретна преценка на съда, като се отчита както
вида на предявените искове, така и тяхното съединяване - обективно, субективно,
евентуално и алтернативно. В настоящата хипотеза, ищците са страни по договор
за кредит в качеството си на заемополучател (юридическото лице) и солидарен и
ипотекарен длъжник (физическото лице). Това тяхно различно участие в
облигационното правоотношение обуславя предявяването на различни по вид искове
от всеки от тях.
Правният
интерес от предявяване на иска е обоснован с това, че заемодателят е получил
обратно сума в общ размер от 104 503,14 лв. по двата сключенио договора, при
реално получена сума 58 805,48 лв., като се претендира върнатото в повече от реално отпуснатата с кредита парична
сума. По процесния договор бизнес кредит
№ 6109/01.11.2018г., който е предмет на
настояящето производство, се претендира връщане на сумата от
16 855,50евро, получена без основание или на отпаднало основание.
Видно
от процесния Договор за бизнес кредит № 6109/01.11.2018г. заемодател по същия е
„ТРАПЕЗИЦА 71“ ЕООД – гр. Варна, а физическото лице Радосвета Рашкова Стоянова
участва в договора като Солидарен длъжник. Всички плащания по обслужване на
отпуснатия паричен кредит, съобразно изложеното са извършвани от ищцата
Радосвета Рашкова Стоянова, в качеството ѝ на солидарен и ипотекарен
длъжник, като липсват и доказателства в обратен смисъл. Нещо повече, в исковата
молба и в уточняващата молба се излага, че реален заемополучател е Радосвета
Рашкова Стоянова. Следва да се отбележи,
че с уточняващата молба-т.4 от същата, ищцата изрично е посочила, че предявява
само осъдителен иск за връщанте на надплатени суми по всеки един от договорите,
като основанията за нищожност да бъдат обсъдени като преюдициален въпрос от
значение за основателността на претенцията. Пак в посочената точка от
уточняващата молба /стр.136/, се съдържа искане да бъде осъден ответника да
върне на ищцата по сключените договори сума от 45 697,66лв.,
представляваща разлика между реално предоставените в заем суми и получена без
правно основание, или на вече отпаднало основание. Следователно, от
кредитополручателя “ТРАПЕЗИЦА-71“ЕООД няма предявен иска за връщане на
суми. За това следва да се направи извод, както и правилно
е приел съда, че ищеца няма правен интерес да участва в процеса по предявения
иск е с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
В
допълнение следва да се отбележи и следното: Съобразно изложените твърдения от
ищцата в исковата молба, както и в частната жалба, следва извода, че всички плащания са извършени от нея в
качеството й на физическо лице, което е солидарен длъжник по процесния договор.
По повод на частната жалба следва да се отбележи, че заемополучателят и
солидарния длъжник са самостоятелни страни по заемното правоотношение, като
солидарния длъжник има право на самостоятелен иск с който да атакува сключения
договор. Т.е. същите нямат качество на задължителни, или необходими другари,
респективно участието на кредитополучателя, в процеса за връщане на суми,
надплатени от солидарния длъжник не е задължително. От друга страна, понеже е
предявен единствено осъдителен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на дадено от
ищцата без основание, не е налице правен интерес от участието на
кредитополучателя-понеже същият не е извършвал плащане по процесния договор,
респективно няма право и да иска /а същият и не иска/ осъждане на ответника за
връщане в неговия патримониум на надплатени суми.
Ето
защо, за „ТРАПЕЗИЦА 71“ ЕООД – гр. Варна липсва правен интерес от предявяване
на настоя иск срещу „ЛЕНО“ АД.
Доколко
изводите, до които е достигнал ВОС са правилни, то правилно се явява и
обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения Варненският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 2002/29.10.2020г. постановено по т.д. № 1030/2020 г. по описа на Окръжен съд
– гр. Варна.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.