Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 2243 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
271834 от 12.11.2019 г. по гр.д. № 74003/2018 г. по описа на СРС, 51 с-в е
осъден В.П.А., ЕГН ********** да заплати на С.Х.К., ЕГН ********** на основание
чл. 45 ЗЗД сумата от 4 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие на нанесен побой на 15.11.2016 г. в село Желява, ведно със законната лихва от
15.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за
горницата до претендираните 14 000 лв.
Срещу така
постановеното решение, в частта с която е отхвърлен иска, е подадена въззивна
жалба от ищеца С.Х.К., с която са изложени доводи за неправилност. Излага
доводи, за това че погрешно районният съд е кредитирал показанията на
свидетелите на ответника при разрешаване спора по същество. Излага оплаквания
срещу така присъденото обезщетение, което било в нисък размер в сравнение с
нанесените увреждания.
Срещу
решението, в частта с която е уважен иска, е подадена насрещна въззивна жалба
от ответника В.П.А. с изложени доводи за неправилност. Счита, че твърдените от
ищеца неимуществени вреди не били доказани от събраните по делото доказателства.
Така, показанията на съпругата на ищеца били противоречиви, а свидетелят Б.споделил
за липса на контакт между ищеца и ответника. От свидетелските показания се
установявало единствено агресивното поведение на ищеца. Приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза не установявала кой е причинил уврежданията.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните
жалби са допустими – подадени са от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът приема следното:
За да бъде уважен предявеният иск по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, от ангажираните по делото доказателства следва да бъде
установено, че ответникът е извършил твърдените в исковата молба деяния, че
поведението му е виновно и противоправно, претърпените от ищеца неимуществени
вреди, както и причинна връзка между поведението на ответника и вредите на
ищеца, като доказателствената тежест за установяване на тези факти пада върху
последния (тоест посочените факти следва да бъдат доказани от ищеца при
условията на главно и пълно доказване, което да създаде убеденост в съда
за тях).
В случая,
чрез събраните пред първата инстанция доказателства настоящия състав намира, че
са установени посочените предпоставки.
Така, чрез
показанията на свидетеля Л.С.К./съпруга на ищеца/ преценени съобразно
изискванията на чл.172 ГПК се установява посещението на адреса им от ответника
и свидетеля Н.Б.на 15.11.2016 г., поради прекъснато на електрозахранване. Установява
се, че между двамата е възникнал спор, при който ответникът съборил ищеца на
земята и започнал да му нанася удари. Установява се, че свидетелятБ.бил в
колата по време на случката. След което ответникът си тръгнал, свидетелката К. извикала
екип на „Спешна помощ“. Споделя за уврежданията, които били причинени на ищеца.
Последният кървял и имал рани по лицето. Установява се, че заздравяването на
раните е продължило около месец. През това време пострадалият не могъл да се
храни и да спи, особено през първите седмици. Станал по раздразнителен и му се
виел свят. Според свидетеля К. ищецът бил ядосан в създалата се ситуация, но не
нагрубил и не предизвикал агресивните действия на ответника.
Чрез
показанията на свидетеля Р.С.К. преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК се
установява, че след като се прибрал у дома по-късно на 15.11.2016 г. видял
ищеца, който имал охлузни рани по лицето и синини по гърба. На пострадалия му било
необходимо повече от месец, за да се възстанови. Не могъл да се храни и облича
сам; приел случката тежко, като не излизал от вкъщи в продължение на три месеца.
Споделял за болки в очите, световъртеж и неспокоен сън. Установява се, че
пострадалия не е носил очила преди неприятната случка.
Чрез
показанията на свидетеля Н. Б.Б.се установява, че двамата с ответника са пристигнали
на адреса на ищеца на 15.11.2016 г. във връзка с възстановяване на прекъснато
ел.захранване на жилищния обект, находящ се в село Желява. Свидетелят сочи, че
не е възприел конкретни факти във връзка с настъпилия инцидент, тъй като по
време на скандала същият бил в автомобила, с който пристигнали и поради, това
че било тъмно не видял нищо.
Чрез
показанията на свидетеля П.Ц.П. се установява, че по време на инцидента бил
дежурен като оператор в подстанция „Верила“. Във връзка с посещение на адрес с
прекъснато ел.захранване от дежурната група за района на Елин Пелин – свидетеля
Н.Б.и ответника В.А. чул по включената радиостанция суматоха и мъжки глас,
който говорел на висок тон. Попитал дежурната група дали имат нужда от обаждане
на тел.112, което последните му отказали. Ответникът му се обадил и заявил, че
ел.захранването е възстановено, като имал спокоен тон и глас. Същевременно
ответникът му казал, че абоната е нервен и ще се справи с това.
Чрез
приетата пред първата инстанция СМЕ, която настоящия състав кредитира по реда
на чл.202 ГПК се установяват следните увреждания причинени на ищеца: охлузвания
по лявата челно-теменната половина на главата; кръвонасядане в левия очен ъгъл
и по долния клепач, достигащо до горния ръб на лявата скула; оток, насиняване и
охлузване по гърба на носа; зачервяване и повърхностно охлузване по лявото
носно крило в долната му половина; оток и насиняване по горната повърхност на
дясната ръка, непосредствено над основата на палеца. Експертът сочи, че травмите
били в резултат от действието на твърди тъпи предмети, които могли да се
получат от удари от друг човек. В съдебно заседание експертът сочи, че е
констатирана нестабилност на вегетативната нервна система. Споделя, че нарушението
на зрението не може да бъде в резултат на случката, а главоболието,
световъртежа и слабото виждане се дължат единствено на нарушеното зрение. Вещото
лице сочи, че болките в кръста също не са в резултат от инцидента. Възможно е в
случая да е налице постстресово състояние и оттам да е налице забравяне, по
който въпрос не е налице категоричност и несъмненост.
Чрез
приетата пред първата инстанция съдебно-психиатрична експертиза, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че на ищеца не
е правено специализирано психологично изследване. Становището на експерта е, че
не може да е налице пряка връзка между случката и оплакванията на ищеца за
нарушения на паметта /забравяне/, като е възможно единствено косвено да се
допринесе за това състояние, като се влоши предходно такова – хипертонична
болест.
Установените
факти, чрез показанията на свидетелите К. и К. се подкрепят от констатациите на
приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза и приложените
медицински документи. Според тях констатираните телесни увреждания на ищеца са
причинени по описания в исковата молба начин, който от своя страна съвпада с
този, изложен от ищеца в исковата молба и установен, чрез показанията на
свидетелите К. и К.. Същите се подкрепяли и от събрани писмени доказателства
фиш за спешна медицинска помощ, съдебно-медицинско удостоверение и амбулаторни
листове.
Чрез
показанията на свидетеляБ.не се установяват релевантни за спора обстоятелства,
доколкото същия сочи, че не е присъствал на инцидента. Идентичен извод се
налага и за показанията на свидетеля П., който също не е присъствал на
възникналия между страните неприятен инцидент.
Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД -решение № 202 от 16.01.2013 г. по т. дело № 705/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. дело № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ІІ т. о. и др.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Тези
критерии са възприети и във формираната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта
вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния
спор правно релевантни факти. Възприето е и становището, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД, съдът
съобрази за обективни и доказани по делото следните факти – причинените
увреждания, болките и страданията и прогнозата за възстановяване.
При
съобразяване вида, характера и медико-биологичния характер на причинените на ищеца телесни увреждания:
охлузвания по лявата челно-теменната половина на главата; кръвонасядане в левия
очен ъгъл и по долния клепач, достигащо до горния ръб на лявата скула; оток,
насиняване и охлузване по гърба на носа; зачервяване и повърхностно охлузване
по лявото носно крило в долната му половина; оток и насиняване по горната
повърхност на дясната ръка, непосредствено над основата на палеца; възрастта на
ищеца – 60 години и установеното от експерта по СМЕ, че уврежданията не се
характеризират с голяма интензивност и нямат трайни последици за в бъдеще,
настоящия състав намира за справедливо обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 4 000.00 лв. За определянето й, съдът съобрази и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271834 от 12.11.2019 г. по гр.д. №
74003/2018 г. по описа на СРС, 51 с-в.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.