РЕШЕНИЕ

 

№ 12

 

гр.Червен бряг, 17.02.2012 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Е.П.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 650 по описа за 2011 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК

 

В исковата си молба против ответника Община Червен бряг, ищеца М.Г.М. ***, с ЕГН ********** твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот № 03912 от 23.06.2003 г. Агенция за държавни вземания гр. Русе, чрез изнесен търг по Изп. д. № 03912/2003 г. срещу РЗК “Бъдеще” с. Сухаче му възложил ½ ид.ч. от язовир с. Сухаче, като обявен за купувач на имота. Твърди, че имота представлявал рибарник находящ се в с. Сухаче с пл. № 000167, ЕКНМ70581. Твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот № 0147/2001/200422/19.06.2006 г. на Агенция държавни вземания Русе му е възложена и другата ½ ид.ч. от имота, която придобил чрез закупуване, внасяне на продажната цена по банков път. Твърди, че имота представлявал ½ ид. част от парцел № 000167 в землището на с. Сухаче, с ЕКНМ70581, с площ на целия рибарник 50,019 дка., при граници и съседи на имота: 036061, пасище мера, № 036060, дере, № 036075, посевна площ, № 036076, мочурище, № 000166, вътрешна река за сумата 4000 лв. Твърди, че от 2003 и съответно от 2006 г. владее и ползва язовира, без никакво противопоставяне от никой. Твърди, че през 2011 г. е трябвало да кандидатства по програма на ЕС за евросубсидий във връзка с отглеждане на риба в язовира му и когато отишъл в Община Червен бряг за да изготвят скици, които са му били необходими, както и данъчна оценка на имота, служителите му заявили, че този язовир е Общинска собственост. Моли съда, след като се убеди в истинността на твърдяното от него да приеме за установено по отношение на Община Червен бряг факта, че той е собственик на имот с пл. № 000167, ЕКМН70581 в землището на с. Сухаче, обл. Плевен, РИБАРНИК с площ от 50.019 дка. на целия рибарник при граници и съседи на имота: 036061, пасище мера, № 036060, дере, № 036075, посевна площ, № 036076, мочурище, № 000166, вътрешна река.

ИЩЕЦА редовно призован в съдебно заседание не се явяват лично. Представлява се от  адв. Цв. А. от ПлАК, който от името на доверителите си поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства.

ОТВЕТНАТА Община Червен бряг – редовно призована се представлява от П.А.П., главен юрисконсулт и

 Ц.Ц. – мл. юрисконсулт. Считам, че предявения иск е неоснователен и оспорват изцяло обстоятелствата описани в исковата молба. В отговора по чл.131 от ГПК се твърди, че с Решение № 801/27.09.2001 г. на ПК – Червен бряг процесния имот е върнат на Община Червен бряг, след което същия бил актуван с АОС № 275 от 13.11.2001 г., като публична общинска собственост.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим.

Искът се води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му.

Ищеца в качеството си на собственик е поискал от Община Червен бряг да му издаде скица на процесния имот и данъчна оценка, за да кандидатства по програма на ЕС във връзка с отглеждане на риба. Последното му е било отказано с мотива, че този язовир е Общинска собственост в, която връзка са и отговорите на ответната Община дадени с писма № 10-00-481/1/ от 12.08.2011 г. на Кмета на Община Червен бряг.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск против ответната Община, чиято цел е да се приеме за установено, че процесният имот е собственост на ищеца, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот № 0147/2001\8200422/19.06.2006 г. на публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ и Постановление за възлагане на недвижим имот № 03912/23.06.2003 г. на публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ.

По делото ищеца е приложил – Постановление за възлагане на недвижим имот № 0147/2001\8200422/19.06.2006 г. на публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ и Постановление за възлагане на недвижим имот № 03912/23.06.2003 г. на публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ.

Изискани са и приобщени материалите по изп. дело № 0147/2001 г. срещу РЗК „Зора” с. Сухаче, с Булстат ********* и изп. дело № 0148/2001 г. срещу РЗК „Бъдеще” с. Сухаче, с Булстат *********.

Видно от така приобщените писмени доказателства, е че публичния изпълнител при РД – Русе на АДВ е спазил стриктно процедурата по обявяване и провеждане на публични търгове относно процесния имот и възлагането им на купувача, ищеца в настоящето производство. Публичната продан е  сложна поредица от изпълнителни действия /сложен фактически състав/, като с правото на жалба срещу постановлението за възлагане /чл.332 ГПК отм./, се предоставя възможност за атакуването й с оглед множество пороци по извършването, като наред с участието на лице без право да наддава или предложило цена под 80 % от оценката, това са и: порочно обявяване на проданта, липса на наддавателен лист, пороци в процедурата по наддаването, несъобразено времетраене съгласно закона, обявяването на купувач в противоречие с предложилия най-висока цена. Това са все действия обуславящи валидността на публичната продан и подлежащи на обжалване чрез обжалване постановлението за възлагане. Процесуалният ред за отстраняване на нарушенията, допуснати при публична продан, завършила с възлагане, е подаването на жалба съгласно чл.332 ГПК /отм./. От това  правило чл.384 ал.3 ГПК /отм./ допуска  изключение в двете хипотези,  съгласно  чл.384 ал.3 от ГПК / отм./, респ.  чл.496 ал.3 от ГПК/ – поради участие в публичната продан на лица без право да наддават, както и поради неплатена от обявения за купувач от публична продан цена. В разглеждания случай не е налице нито една от двете хипотези на чл.384, ал.3 от ГПК(отм.) за да се приеме, че извършената публична продан за недействителна. С необжалването на постановлението за възлагане настъпва окончателно стабилизиране на последиците от  принудителното изпълнение чрез публична продан и се ограничава, в интерес на третите добросъвестни лица – приобретатели на основание постановлението за възлагане, в случая ищеца в настоящето производство. 

Съдът, като обсъди прецизно и задълбочено доказателствата по делото прие за безспорно установено, че процесният имот е собственост на ищеца, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот № 0147/2001\8200422/19.06.2006 г. на публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ и Постановление за възлагане на недвижим имот № 03912/23.06.2003 г. на публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ.

С оглед изхода на делото ответната Община Червен бряг следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 180 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Община Червен бряг, че М.Г.М. ***, с ЕГН ********** е собственик имот с пл. № 000167, ЕКМН70581 в землището на с. Сухаче, обл. Плевен, РИБАРНИК с площ от 50.019 дка. на целия рибарник при граници и съседи на имота: имот № 036061, пасище мера, имот № 036060, дере, имот № 036075, посевна площ, имот № 036076, мочурище, имот № 000166, вътрешна река, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот № 0147/2001\ 8200422/19.06.2006 г. на публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ и Постановление за възлагане на недвижим имот № 03912/23.06.2003 г. на публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Община Червен бряг да заплати на М.Г.М. ***, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 180 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: