Р Е Ш Е Н И Е
№………../………05.2019 г.
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1741/2018
г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.
№ 31290/29.10.2018 г. на В.С.В., ЕГН **********,*** за приемане за установено,
че Г.Й.Г., ЕГН **********,*** дължи сумата
81035 щ.д., представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на
31.07.2014 г., с падеж на 31.07.2015 г., както и законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението – 27.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 11616/2018 г., по описа на ВРС, L с. Претендира
произнасяне по разноските в заповедното производство и присъждане на разноските
по делото и присъждане на разноските по делото. В
с.з., чрез процесуален представител поддържа предявения иск.
Ищецът
твърди, че в негова полза ответника е издал запис на заповед на 31.07.2014 г.,
за сумата 81035 щ.д., платим на определен падеж - 31.07.2015 г. Сочи, че
предвид неизпълнението на задължението за плащане на датата на падежа и
издадения в негова полза запис на заповед, ищецът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение. Предвид постъпилото възражение от длъжника се сочи
наличието на правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
В срока по чл. 367 ГПК,
ответникът Г.Й.Г. депозира писмен отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че процесния запис на заповед е нищожен поради липса на
съгласие и форма. Оспорва автентичността на подписа положен от негово име.
Сочи, че липсват доказателства за предявяване на записа за плащане на падежа
или в един от двата следващи работни дни, съобразно изискването на чл. 491 ТЗ,
както и доказателства за отказ за плащане от длъжника. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност за вземането по ценната книга. Твърди, че записът
на заповед обезпечава каузално правоотношение между страните по Договор за
паричен заем от 31.07.2014 г., който е подписан на същата дата. Сумата по
записа на заповед представлява сбор от главница в размер на 72352 щ.д. и
месечна лихва от 1 % за срок от една година – 8682.24 щ.д. Твърди, че договорът
за заем е нищожен поради липса на съгласие, тъй като не е подписан от
ответника. Излага още, че договорът следва да се счита за несключен, поради
незавършване на фактическия му състав, тъй като ответникът не е получил реално
сумата 72352 щ.д. Предвид несъществуването на каузално правоотношение между
страните, нищожен се явявал и записът, поради акцесорния му обезпечителен
характер.
В срока по чл. 372 ГПК,
ищецът депозира допълнителна искова молба, в която оспорва възраженията
релевирани от ответника с отговора. Счита твърденията на ответника относно
съществуването и несъществуването на каузално правоотношение между страните за
взаимно изключващи се, поради което и неоснователни.
В срока по чл. 373 ГПК,
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния представител заявява, че
твърди наличие на каузално правоотношение, обективирано в представения по
делото Договор за заем от 31.07.2014 г.
Съдът, след
преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че по ч.гр.д. № 11616/2018 г., на ВРС, L с., в полза на В.С.В.
е издадена на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
5794/31.07.2018 г., с която е разпоредено ответникът Г.Й.Г. да заплати сумата 135277.40
лв., представляваща равностойността
на 81035 щатски долара, дължима главница по запис на заповед, издаден на 31.07.2014
г., както и законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението –
27.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 2705.54 лв., държавна такса и
сумата 2720.00 лв., адвокатско възнаграждение.
По заповедното
производство е представен запис на заповед, издаден на 31.07.2014 г., по силата
на който Г.Й.Г. се е задължил да заплати без протест на В.С.В. или на негова
Заповед на датата на падежа 31.07.2015 г., сумата 81035 щатски долара.
В хода на
настоящото производство е представен Договор за паричен заем от 31.07.2014 г.,
от който се установява, че В.В., в качеството на Заемодател е предоставил на Г.Г.,
вкачеството на Заемател, сумата 72352 щатски долара. Уговорено е връщането на
сумата да се извърши в срок до 31.07.2015 г. Страните са уговорили и, че
Заемателя дължи възнаграждение, в размер на 1 % от дължимата сума, месечно. (чл. 1.1, 2.1 и 3.1) В чл. 5.1. и чл. 5.4. страните се договорили, че подписването на
договора от Заемателя служи като разписка за получаването на заемната сума като
за обезпечение на паричното задължение и удостоверяване на получаването на
заемната сума, в деня на получаването й, Заемателя издава Запис на заповед в
полза на Заемодателя.
По реда на чл. 193 ГПК и след оспорване
автентичността на ценната книга и договорът за заем от страна на ответника по
делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, чието заключение, неоспорено
от страните, е прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че подписът положен в долния десен ъгъл в графа
„Подпис на издателя“ в Запис на заповед от 31.07.2014 г. е изпълнен от Г.Г..
Установява се още, че подписите положени в долния десен ъгъл в графа „Заемател“
и долу вдясно на първа страница в Договор за паричен заем от 31.07.2014 г., са
изпълнени от лицето Г.Г..
При
така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правно си основание от чл. 422, ал.
1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д. № 11616/2018 г., по описа на ВРС, L с.
Предвид характера на предявения иск – иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се
явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за
доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на такова задължение, а именно да
установи: наличие на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът
се явява поемател, а ответникът – издател. В случаите, когато наличието на
каузално правоотношение между страните, за обезпечаване на задължнията, по
което е издаден записът е въведено от страна на ответника, в негова тежест е
доказване съществуването на валидно облигационно отношение между страните
по твърдяния договор, обезпечителна функция на издадената ценна книга,
изпълнение, точно и в срок, на поетите задължения от ответника по договора и други
правопогасяващи възражения. В случай на доказване от ответника на твърдяната
връзка между издадената ценна книга и каузалното правоотношение, върху ищецът
пада тежестта да докаже още и следните обстоятелства: наличие на задължения на
ответника по договора и обосноваването им по основание и размер, към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед.
По
редовността на ефекта от външна страна: Единственото абсолютно възражение срещу
действителността на ефекта, въведено от страна на ответника, касае неговата
автентичност. Въз основа на изложеното от фактическа страна се налага извода,
че доказването на неавтентичността не е успешно проведено. Въпреки това, съдът
следва служебно да обсъди съответствието на ценната книга с изискванията на чл.
535 и сл. ТЗ. Съставът на ВОС намира, че процесният запис на заповед съдържа
всички реквизити, съобразно посочената законова норма. Не съществува неяснота
относно качеството, в което записът е подписан от издателя, нито пък съществува
неяснота относно неговите индивидуализиращи данни. Положения подпис е
автентичен. Видно пак от съдържанието на записът, той е платим на определен
падеж – 31.07.2015 г., който е бил настъпил преди датата на образуване на
заповедното производство. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че след като
задължението по ценната книга е на определен падеж, то за изискуемостта му не е
необходимо предявяването на ефекта за плащане, нито пък е необходимо длъжника
да бъде канен доброволно да изпълни, релевираното в тази връзка възражение от
страна на ответника е неоснователно.
По твърденията за каузално правоотношение: От страна на
ответника са въведени твърдения за наличие на каузално правоотношение между
страните, по договор за заем от 31.07.2014 г., обезпечен с процесната ценна
книга. Ответникът сочи, че сумата по записа на заповед е формирана като сбор от
главницата по договора и дължимата възнаградителна лихва за срока, от
сключването на договора, до падежа на задължението за връщане на сумата.
Въпреки оспорването на автентичността на договора, събраните специални знания
категорично водят до извода, че положените от името на ответника подписи са
автентични. След като това е така, то представения договор като частен
документ, подписан от страните, представлява годно доказателство за изявленията
направени в него. Ответникът още твърди, че цитираната в договора сума не му е
била предоставена, поради което и договорът за заем следвало да се счита за
несключен. Тези твърдения се опровергават от изявленията на страните в
подписания договор, от една страна се съдържа изявление, че самия договор служи
като разписка за получаването на заемната сума – 72352.00 щ.д., а от друга
страна страните са посочили, че издадения запис на заповед освен обезпечителна
функция още удостоверява и получаването на заемната сума, на датата на
подписването на ценната книга. От страна на ищеца не е въведено друго,
различно, каузално правоотношение.
Съдът преценява,
възоснова на събраните в хода на производството доказателства, че твърдяното
правоотношение по договора за заем, действително се установява. Установява се и
връзката между менителничния ефект и това правоотношение.
Ищецът и
ответникът са били обвързани от валидно облигационно правоотношение,
обективирано в коментирания Договор за заем, сключен на 31.07.2014 г. Съобразно
договореностите в него, издаването на запис на заповед за обезпечаване на
паричното задължение по договора е предвидено в неговите клаузи и процесния
запис на заповед е издаден от заемателя на датата на подписване на договора –
31.07.2014 г. При извършване на елементарни математически изчисления, се
установяват и твърденията на самия ответник, че сумата по записа на заповед
представлява сбор от главницата 72352 щ.д. и дължимата за срока на договора
месечна възнаградителна лихва – 8682.24 щ.д. (12x723.52). Следователно установява се и
гаранционно-обезпечителна функция.
В случая,
предвид приетата за доказана връзка на процесния запис на заповед с
правоотношението по сключения между страните договор за лизинг, в тежест на ответника
е да докаже факта, на изпълнение на задълженията си по договора. Такива
твърдения и кореспондиращите им доказателства не са въведени в производството.
Записът на заповед
установява изискуемост на вземането към датата на падежа, посочен в ценната
книга. Ако ефектът обезпечава каузално правоотношение между издателя и
поемателя, то за реализиране вземане по записа на заповед следва да е налице
кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия
момент. (така Р № 249/02.02.2015 г., по т.д. 4224/2013 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и коментираните в него Р № 108/22.07.2014
г., по т.д. 2418/2013 г. на ВКС, към което препраща и Р № 171/11.11.2014 г., по
т.д. № 2913/2013 г. на ВКС). След като това е
така, то към датата на настъпване на падежа на задължението по ценната книга е
настъпил падежа и на задължението по договора за заем и не съществуват пречки
вземането по ефекта да бъде реализирано.
Поради което и
предявения иск срещу ответника като основателен
ще следва да бъде уважен за сумата 81035 щ.д.
При този резултат
на обсъждане подлежи възражението на ответника за погасяване по давност на
вземането по ценната книга. Разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ, която макар и
касаеща уредбата за менителницата е приложима и спрямо записът на заповед по
силата на препращащата разпоредба на чл. 537 ТЗ, предвижда погасяване на исковете
спрямо платеца с 3-годишна давност от падежа. В случая, падежът на задължението
по записът е настъпил на 31.07.2015 г. Заявлението за издаване на заповед по
чл. 417 ГПК е постъпило във ВРС на 27.07.2018 г. Безспорно е, че образуването
на заповедното производство по подаденото заявление като част от изпълнителния
процес само по себе си не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на
иска за съществуване на вземането като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, той се
счита за предявен с подаването на заявлението. Следователно цитираната правна
норма има обратно действие и то само когато е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяването на иска. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълкув.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, които са задължителни за
съдилищата. Следователно, с предявяването на разглеждания иск на 29.10.2018 г.,
в границите на срока, което бе установено при обсъждане на неговата
допустимост, давността е била прекъсната, считано от 27.07.2018 г., поради
което и релевираното възражение се явява неоснователно.
По изложените
съображения следва да бъде постановено решение, с което да вземането предмет на
издадената заповед да бъде прието за установено.
Дължима се явява и
законната лихва върху установената като дължима сума, считано от депозиране на заявлението в
съда – 27.07.2018 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
Съобразно разрешението
дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т. 12), съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Предвид
изхода от спора, последните се явяват дължими от ответника като размерът им не
следва да бъде редуциран. Дължима се явява сумата 2705.54 лв., държавна такса и
2720.00 лв., адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, на ищеца се дължат
разноските направени за настоящата инстанция, съобразно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, представляващи държавна такса – 2705.54
лв. и адвокатско възнаграждение – 4300.00 лв. Доколкото минималния размер на
адв. Възнаграждение, изчислен по Наредба № 1/2004 г., възлиза на 4235.55 лв.,
то заплатеното в размер на 4300.00 лв., не се явява прекомерно и релевираното в
този смисъл възражение от ответника се преценява като неоснователно.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО че Г.Й.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на В.С.В., ЕГН **********,***, сумата 81035
щ.д. (осемдесет и една
хиляди тридесет и пет щатски долара), представляваща дължима главница по запис
на заповед, издаден на 31.07.2014 г., с падеж на 31.07.2015 г., както и
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 27.07.2018 г.
до изплащане на вземането, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 11616/2018 г., по описа на ВРС, L с.
ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН **********,***
да
заплати на В.С.В., ЕГН **********,***, сумата 5425.54 лв. (пет хиляди
четиристотин двадесет и пет лева и 54 ст.), представляваща разноски в заповедното
производство и сумата 7005.54 лв. (седем хиляди и пет лева и 54 ст.), разноски в
съдебното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
апелативен съд.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д.
№ 11616/2018 г. по описа на ВРС, L с., да се върне
на ВРС, ведно с препис от решението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: