Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2020 год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на дванадесет и трети март през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова с
участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №71
по описа за 2020 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара
Загора против Решение №260051/17.12.2020г, постановено по АНД №370/20г. по
описа на РС Чирпан, с което е отменен
Електронен фиш серия К №3420230, издаден от ОД МВР Стара Загора с
наложена на Т.Т.К. глоба в размер на 400лв за нарушение на чл.21 ал.2 вр. с
чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал.2 т.5 вр. с чл.189 ал.4 от ЗДвП за
това, че на 23.02.2020г в 16.16ч на Автомагистрала Тракия км.180, управлява в
посока град София лек МПС с рег. №***/Алфа Ромео Джулия/ със скорост от
140км/ч, установена с АТС № TFR1-M 657, при ограничение на скоростта от 90км/ч, въведено с
пътен знак В-26. Електронния фиш е съставена на 26.02.2020г, съгласно приложена
справка от АИС АНД ОД МВР Стара Загора, без данни за датата му на връчване на Т.К..
Видно от данни за регистрация на МПС МПС е собственост на АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, а
Т.Т.К. е вписана като ползвател.
За да отмени Електронния фиш, РС Чирпан е приел, че
административно наказващия орган не е доказал влизане в сила на Заповед №
РД-11-1193/30.09.2019г на Директора на АПИ, с която е наредено да се въведе
ограничение на скоростта на движение на 90км/час в участъка км168+000 до
км208+100 ляво и дясно платно на автомагистрала „Тракия“ съгласно одобрения
проект за ВОБД и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2020г за
Временна организация безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците. Въвеждането на ограничението е с цел
осигуряване безопасност на движението, поради неравности на пътната настилка,
срокът на действието на заповедта е до 31.03.2020г, но същата влиза в сила след
като се представи копие от протокола за въвеждане на ограничението,
удостоверяващ изпълнението на изискванията за изпълнение на място на
сигнализацията. Според мотивите на въззивната инстанция, АНО не е доказал
съществуването на фактическите обстоятелства, което е условие за
съставомерността на установеното деяние – превишение на законно въведено
ограничена на скоростта на движението. Съгласно чл. 79 вр. с приложение 16 към
чл.79 ал.2 от Наредба №18/23.07.2001г за сигнализиране на пътищата с пътни
знаци / редакция от 15.05.2015г/, изискват при ограничаване с повече от 20км/ч
на допустимата скорост за движение, тя да се намалява неколкократно с 20км/ч,
като пътен знак В26 се поставя на разстояния, съгласно приложение №16.
Въведеното ограничение е необосновано, тъй като липсват доказателства, че
водачите са уведомени с допълнителна указваща табела за причината за въвеждане
на ограничение от 90км/Ч на автомагистралата / ремонт на пътния участък, заради
лоши метеорологични условия в участъка, неравности, концентрация на ПТП или
други, предвидени в ЗДвП/.
С касационната жалба се твърди допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на
материалния закон при постановяване на съдебното решение за отмяна на
електронния фиш, тъй като представената по изрично изискване на съда Заповед на
АПИ не е упомената в ЕФ като основание за поставяне на ограничението от 90км/ч
с пътен знак В26 и се явява не относим за доказване факт по делото, от който не
зависи законосъобразността на наложеното административно наказание. Иска от съда да бъде отменено въззивното
съдебно решение и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на
електронния фиш с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни
инстанции. В условията на алтернативност се възразява за прекомерност на
възнаграждението на един адвокат, ако ответника претендира неговото заплащане.
Ответника Т.Т.К. в писмена защита иска от съда да остави
в сила въззивния съдебен акт по подробни изложени довода за неговата материална
законосъобразност и при спазване на изискването за пълно служебно начало при
установяване на обективната истина за фактите и обстоятелствата по извършване
на деянието и налагане на административното наказание.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивния съд не е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, чрез служебното събиране на доказателства за
съществуване на съставомерните факти и обстоятелствата по извършване на
административното нарушение. Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП при избиране
скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определени стойности на скоростта, определени в зависимост от
категорията и вида на пътя. За МПС от категория В, ограничението за скорост на
движение по автомагистралата е 140 км/ч. По силата на чл.21 ал.2 от ЗДвП,
когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак – тоест не пътния знак въвежда ограничението, а съответното
властническо разпореждане на компетентния орган. Следователно, въпреки поставен
пътен знак, констатираното управление на МПС със скорост над указаната със
знака, няма да осъществява състав на административно
нарушение, ако неговото действие не е започнало или е преустановено. Ето защо
въззивния съд е длъжен да провери служебно дали е налице хипотезата на чл.21
ал.2 от ЗДвП като събере доказателства за времето на действие на въведеното с
пътен знак ограничение. Следва да се каже, че разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП си служи с израза „сигнализира“, а не с израза „въвежда“, което означава,
че пътния знак има уведомяваща водачите функция и поради това съществуването му
на мястото на нарушението не е достатъчно да докаже, че всички обективни
съставомерни факти от разпоредбата на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП съществуват. Тук
следва само за яснота да се повтори, че деяние е само онова действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е
виновно – при съзнаване на фактите, които го забраняват. Независимо от
възприемане на пътния знак, което е задължително за формиране на умисъл към
деянието – превишаване на скоростта на движение, ако към момента на
управлението не е в сила този ред на държавно управление, деянието ще се яви
несъставомерно, тъй като ще му липсват обективни фактически обстоятелства.
Петте елемента на деянието, необходими за да бъде квалифицирано като
административно нарушение по аргумент от чл.6 ал.1 от ЗАНН трябва да са налице
кумулативно. Следователно не може да се възприеме довода на касатора, че като е
проверил за правното действие на указаното с пътния знак ограничение, съдът е
установявал факти извън тези, то които зависи съставомерността на деянието. За
да се извърши нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП е необходимо да са изпълнение две
условия – да е влязъл в сила общия административен акт, с който се определят
други стойности на скоростта, различни от законоустановените в чл.21 ал.1 от ЗДвП, за да се изпълни изискването за ред на държавно управление, спрямо който
поведението се явява в отклонение, и това правило да е доведено до знанието на
водачите, за да е възможна субективната страна на формалното по своя състав
нарушение, а именно само пряк умисъл.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260051/17.12.2020г. постановено по АНД №370/2020 год. по описа на Районен съд Чирпан.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.