№ 2370
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110153732
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Б. Г. ГР.,
искова молба, насочена против /фирма/, ЕИК ***********, /фирма/, ЕИК ********** и
/фирма/, ЕИК ************, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с
искане да се постанови решение, с което да бъдат отменени издадените от всяко едно
от дружествата ответници заповеди от 18.06.2021г. за прекратяване на трудовото
правоотношение и всеки един от ответниците да бъде осъден да й заплати сумите както
следва: 3866.16лв. – претендирани от ответника /фирма/, 1267.50лв. – претендирани от
ответника /фирма/ и 1546.44лв. – претендирани от ответника /фирма/, които суми
представляват обезщетение за времето през което Г. е останала без работа след
незаконното прекратяване на трудовите правоотношение за периода 18.07.2021г. –
18.01.2022г., като се претендира и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумите.
При условията на евентуалност е заявена и искова претенция с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, срещу /фирма/, ЕИК ***********, за поправка на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между нея и първия ответник /фирма/, ЕИК ***********, са били налични трудови
правоотношение, породени от сключен между страните Трудов договор №
10/02.03.2018г., с основно трудово възнаграждение в размер на 644.36лв. /уточнителна
молба л. 22/, с продължителност на работния процес пет дни в седмицата на четири
часов работен ден. Сочи се, след изтичане на срока за изпитване договорът бил
трансформиран в безсрочен такъв. Навеждат се доводи, че с оглед ниското заплащане и
желанието на ищцата да си потърси друга работа работодателят й подписал с нея на
01.02.2019г. още два трудови договора с ответните дружества /фирма/, ЕИК
********** и /фирма/, ЕИК ************, с продължителност на работния процес пет
дни в седмицата по два часа на ден при всяко едно от дружествата, като основното
трудово възнаграждение, договорено с /фирма/ било в размер на 211.25лв., а с /фирма/
– 257.74лв. / уточнителна молба л. 22 / Сочи се, че на 18.06.2021г. Методи Джоров
връчил на ищцата три заповеди за предизвестие за прекратяване на трудовите
1
правоотношения с всеки един от ответниците, в които като основание за прекратяване
било вписано - чл. 328 КТ, като и в трите заповеди било отразено изрично, че срокът за
предизвестие е 30 дни, считано от 18.06.2021г. и същите били връчени на Г. именно на
тази дата. Сочи се, че срокът за предизвестие изтекъл на 18.07.2021г., на която дата
били прекратени трудовите правоотношения, но на 19.07.2021г. на ищцата били
представени за подпис други три заповеди, в които като основание за прекратяване на
трудовите правоотношения било посочено 325 КТ, а не 328 КТ. С оглед изложеното се
прави искане заявените искови претенции да бъдат уважени като основателни и
доказани.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото са постъпили отговори от трите
дружества, ответници по делото, в които се навеждат доводи за неоснователност на
заявените искови претенции.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови
решение, с което да бъдат отменени издадените от всяко едно от дружествата
ответници заповеди от 18.06.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение и
всеки един от ответниците да бъде осъден да й заплати сумите както следва: 3866.16лв.
– претендирани от ответника /фирма/, 1267.50лв. – претендирани от ответника /фирма/
и 1546.44лв. – претендирани от ответника /фирма/, които суми представляват
обезщетение за времето през което Г. е останала без работа след незаконното
прекратяване на трудовите правоотношение за периода от 18.07.2021г. – 18.01.2020г.,
като се претендира и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумите.
При условията на евентуалност е заявена и искова претенция с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, срещу /фирма/, ЕИК *********** за поправка на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ответното дружество е
докаже по делото пълно и главно, че е прекратило трудовото правоотношение
законосъобразно, при спазване на формалните изисквания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил
наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения преди
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение/, както и че ищецът
виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него
наказание се явява съответно.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, а именно: че по силата на Трудов договор
№10/02.03.2018г., между ищцата и /фирма/, ЕИК ***********, са били налични
трудови правоотношения, с основно трудово възнаграждение в размер на 644.36лв.
/поправка на доклада осз л. 193/, с продължителност на работния процес пет дни в
седмицата на четири часов работен ден, че трудови правоотношения са били налични и
между ищцата и другите две ответни дружества, като същите са породени от сключени
на 01.02.2019г. още два трудови договора, с продължителност на работния процес пет
дни в седмицата по два часа на ден при всяко едно от дружествата, като основното
трудово възнаграждение при /фирма/ било договорено в размер на 211.25лв., а при
/фирма/ – 257.74лв. / уточнителна молба л. 22 /. Не е спорно и обстоятелството, че на
18.06.2021г. на ищцата са връчени 3бр. заповеди за предизвестие за прекратяване на
процесните три трудови договора, в които като основание за прекратяване е вписано
чл. 328 КТ, както и че след това всеки един от работодателите на 19.07.2021г. е издал
2
нова заповед, в която като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е
вписано чл. 325, ал. т. 1 КТ.
Обявените за безспорни обстоятелства се потвърждават и от приложените по
делото трудови договори, по силата на които между ищцата и всяко едно от ответните
дружество са породени трудови правоотношения / договори л.7, л. 10 и л. 13/, от
приложените Заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения, в които като
основание за прекратяване е вписан чл. 328 КТ / заповеди л. 9, л.12 и л.15/, както и
приложените с отговора на исковата молба три броя заповеди, в които като основание
за прекратяване на трудовите правоотношение е вписано чл. 325 КТ /заповеди л. 63,
л.102 и л.126/.
Спорен по делото е въпросът законосъобразно ли са прекратени трудовите
правоотношение от страна на ответните дружества и дали това прекратяване е
осъществено със заповедите, в които като основание е вписан чл. 328 КТ, или
трудовите договори са прекратени със заповедите, в които като основание е вписан чл.
325 КТ – по взаимно съгласие.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 трудовият
договор се прекратява при прекратяване с предизвестие с изтичане на срока на
предизвестието.
Видно от представените по делото три броя трудови договори страните са
уговорили, че при прекратяване на трудовите договори, срокът за предизвестие е
еднакъв за двете страни – 30 дни.
Както се посочи по-горе в изложението не е спорно по делото, че от страна на
всяко едно от трите дружества е издадена „Заповед за предизвестие за Прекратяване
на Трудовите договори“, като заповедите са издадени на 18.06.2021г., видно от
приложните по делото копия - л. 9, л.12 и л.15. Връчването и на трите заповеди на
работника е осъществено на същата дата 18.06.2021г., което обстоятелство е
удостоверено с полагане на подписи от страна на Б.Г..
С оглед изложеното съдът намира, че трудовите правоотношения между
страните, по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, са прекратени с изтичане на срока на
предизвестията, тоест същите са прекратени считано от 18.07.2021г.
Съгласно практиката на ВКС, когато трудовият договор се прекратява чрез
отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се
извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в
издадената впоследствие заповед за прекратяването му / Решение № 62 от 1.04.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4370/2013 г., III г. о., ГК/.
Съдът намира за основателно възражението на ищеца, че процесните заповеди
не са мотивирани.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който
се налага.
В случая в издадените на 18.06.2021г. заповеди от всяко едно дружество, като
основание за прекратяване на трудовите правоотношения е записано единствено - „на
основание чл. 328 от Кодекса на труда“.
В константната практика на ВКС по въпроса на приложението на чл. 195, ал. 1
КТ - /:решение № 201/17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №
260/22.7.2011 г. по гр. д. № 793/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 45/29.01.2010 г. по
гр. д. № 344/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 92/16.03.2011 г. по гр. д. № 910/2010 г.
3
на ВКС, III г. о./, е прието, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно
определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Касае до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз
основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само един от
посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195,
ал. 1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и
трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес.
Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в
положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги
прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на
изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния
спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен
това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и
съдебния контрол при оспорване на наказанието. "
В процесната заповед е посочено като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение единствено „на основание чл. 328 от Кодекса на труда“, като не
става ясно на кое от основанията, залегнали в чл. 328 КТ, които са петнадесет, са
прекратени трудовите правоотношения. Липсва индивидуализация на конкретното
нарушение, поради което трудовото правоотношение е прекратено, времето и мястото
на извършване на същото или други параметри, които да обусловят извода за
мотивиране на заповедта.
За пълнота следва да се посочи, че обосновката на работодателя за конкретните
факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в
друг документ, към който препраща заповедта, като е важно той да е станал достояние
на работника или служителя / Решение № 642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на
IV ГО на ВКС, Решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на IV ГО на ВКС,
Решение № 278/19.05.2011 г. по гр. д. № 1276/2010 г. на IV ГО на ВКС и Решение №
49/8.02.2011 г. по гр. д. № 842/2010 г. на IV ГО на ВКС /. Доводи в тази насока не са
наведени от ответните дружества, нито са ангажирани доказателства, от които да се
формулира подобен извод.
По гореизложената аргументация следва извода за основателност на заявените
искови претенции по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ срещу ответните дружества,
доколкото липсата на мотивиране на издадените заповеди по реда на чл.195 КТ,
обуславя извода за незаконосъобразност на прекратяване на трудовите
правоотношения.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователни доводите на ответника, че трудовите правоотношения между страните
са прекратени на основание чл. 325 КТ, по взаимно съгласие на страните.
На първо място както се посочи по-горе в изложението заповедите, в които като
основание за прекратяване на трудовите правоотношения е вписан чл. 325 КТ –
взаимно съгласие на страните, са издадени на 19.07.2021г., тоест след датата на
прекратяване на правоотношенията между страните на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ
с изтичане на срока на предизвестията на 18.07.2021г. Съгласно практиката на ВКС във
всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие,
независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 от КТ и
независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието,
съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, конститутивното действие
4
по прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичането на срока на
предизвестието. В тези случаи, ако след изтичането на срока на предизвестието е
издаден и връчен, и друг писмен акт (заповед) за прекратяване на трудовото
правоотношение, той има само констативен характер и е без правно значение -
няма конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово
правоотношение - Решение № 94 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2623/2013 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2015 г., IV г. о.,
ГК.
На следващо място съдът намира, че не са налице и елементите от фактическия
състав на материалноправната разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Фактическият
състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисква всяка от страните по трудовото
правоотношение да направи категорично писмено изявление за прекратяване на
трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна
в едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че
предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което
настъпва с получаването на отговора на писменото предложение за прекратяване,
договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия
договор има само констативно действие / в този смисъл Решение № 1333 от
19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 704/2005 г., III г. о., ГК, Решение № 15/19.01.2007г. на
ВКС по гр.д. № 1069/2014г. и др. /. В случая не са налице елементите от състава на чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото нито се твърди, нито се установява някоя от страните да е
отправила до другата страна писмено предложение за прекратяване на трудовите
правоотношения, след изтичане на 7 – дневен срок от получаване на което другата
страна да е взела писмено становище/съгласие, което в същия срок да достигнало до
предложителя.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че след прекратяване
на трудовото правоотношение между страните за периода от 18.07.2021г. до
18.01.2022г., е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението /Тълкувателно решение № 6
от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението от всеки един от тримата работодатели.
Съдът намира, че предявените искови претенции с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ са изцяло основателни.
От приетата по делото, неоспорена от страните, справка от НБД „Население“
/л.194/ се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от
18.07.2021г. до 18.01.2022г. ищцата не е стъпвала в други трудови правоотношения.
Този извод намира опора и в извършената в проведеното на 04.02.2022г. открито
съдебно заседание, проверка в трудовата книжка на ищцата, като видно от
констатираните обстоятелства, отразени в протокола, към 04.02.2022г., последните
попълнени страните в трудовата книжка са страница 16 и стр. 17, в които е отразено
прекратяване на трудовото правоотношение с /фирма/, с посочена дата 19.07.2021г. и
отразено основание чл. 325, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението е полученото за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен
5
трудовият договор. С доклада по делото и нанесените корекции в същия досежно
размера, в проведеното на 04.02.2022г. осз, за безспорни между страните са обявени
обстоятелствата, че размерът на дължимото се обезщетение от всяко едно дружество за
исковия период е както следва: 3866.16лв. /6 х 644.36лв. /– от ответника /фирма/,
1267.50лв. / 6 х 211.25лв./– от ответника /фирма/ и 1546.44лв. / 6 х 257.74лв. /–
претендирани от ответника /фирма/.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ответниците
посочи изрично, че не оспорва така индивидуализираните размери, поради което
претенциите с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явяват изцяло основателни.
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ,
срещу /фирма/
Евентуалният иск се счита предявен под вътрешнопроцесуално условие-
уважаването или отхвърлянето на главния иск. Ако условието не се сбъдне, съдът се
десезира от разглеждането на евентуалния иск и няма право да постанови решение по
него / Решение № 110 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о., ГК/. С
иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ ищецът разполага когато не оспорва прекратяването, а
само основанието за това. Настоящият случай не е такъв като от страна на ищеца е
оспорено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, като с
настоящото решение уволнението се признава за незаконно, респективно не е
настъпило основанието за разглеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
За пълнота следва да се отбележи, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение на обуславящ към
обусловен при упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване
на трудовото правоотношение. Настоящата хипотеза не е такава, доколкото не са
налице две насрещни волеизявление за прекратяване на трудовите правоотношения
между страните, а се оспорва единствено законосъобразността на прекратяването,
извършено от ответните дружества, поради което не е налице съединяване в
съотношение обуславящ към обусловен, а е налице обективно съединяване на искове
при условията на главен към евентуален.
По разноските.
С оглед основателността на заявените претенции, всеки един от ответниците, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение както следва: /фирма/ – 650.00лв., /фирма/ – 320.00лв. и /фирма/ –
350.00лв.
В приложения на л. 167 Договор за правна защита и съдействие № 895371 е
отразено, че сумите са платени в брой, респективно в тази му част, по аргумент от т.1
на Тълкувателно решение № 6/2013г., договорът има характер на разписка,
удостоверяваща заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, всяко едно от ответните дружества следва да
заплати по сметката на СРС, държавна такса с оглед уважените искови претенции
както следва:
1/ /фирма/ – 234.64лв. / 80.00лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 154.64лв- 4%
върху цената на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/.
2/ /фирма/ – 130.70лв. / 80.00лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 50.70лв- 4%
върху цената на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/.
3/ /фирма/ – 141.85лв. / 80.00лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 61.85лв- 4%
върху цената на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/.
Водим от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
уволнението на Б. Г. ГР., ЕГН **********, извършено със Заповед №
001/18.06.2021г., на основание чл. 328 КТ, на управителя на /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на Б. Г. ГР., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 225 КТ, сумата от 3866.16лв. – обезщетение за оставане без работа, вследствие
незаконното уволнение, извършено със Заповед № 001/18.06.2021г., на основание чл.
328 КТ, на управителя на /фирма/, ЕИК ***********, за периода 18.07.2021г. –
18.01.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
15.09.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
уволнението на Б. Г. ГР., ЕГН **********, извършено със Заповед №
001/18.06.2021г., на основание чл. 328 КТ, на управителя на /фирма/, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на Б. Г. ГР., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 225 КТ, сумата от 1267.50лв. – обезщетение за оставане без работа, вследствие
незаконното уволнение, извършено със Заповед № 001/18.06.2021г., на основание чл.
328 КТ, на управителя на /фирма/, ЕИК **********, за периода 18.07.2021г. –
18.01.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
15.09.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
уволнението на Б. Г. ГР., ЕГН **********, извършено със Заповед №
001/18.06.2021г., на основание чл. 328 КТ, на управителя на /фирма/, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: /адрес/.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на Б. Г. ГР., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
с чл. 225 КТ, сумата от 1546.44лв. – обезщетение за оставане без работа, вследствие
незаконното уволнение, извършено със Заповед № 001/18.06.2021г., на основание чл.
328 КТ, на управителя на /фирма/, ЕИК **********, за периода 18.07.2021г. –
18.01.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
15.09.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която са уважение исковите претенции с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Б. Г. ГР. , ЕГН **********, сумата от 650.00лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Б. Г. ГР. , ЕГН **********, сумата от 320.00лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Б. Г. ГР. , ЕГН **********, сумата от 350.00лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 234.64лв. – държавна
такса с оглед уважените искови претенции.
7
ОСЪЖА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати
по сметката на Софийски районен съд сумата от 130.70лв. – държавна такса с оглед
уважените искови претенции.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 141.85лв. – държавна
такса с оглед уважените искови претенции.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните,
в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще го обяви – 25.03.2022г.,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8